СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Аврамов цикъл

КАК САРА УЧЕШЕ СВОЯ МЪЖ АВРАМ
 

В първа ред. словото под това заглавие е по-кратко — вече един нов вариант. Частта за Мелхиседек е обособена и развита по-подробно под заглавие “Слово за Мелхиседека”. Привеждам тук изцяло първата ред., която макар и кратка съдържа любопитни подробности. Превеждам по Панагюрски сб.

СЛОВО КАК САРА УЧЕШЕ СВОЯ МЪЖ АВРАМ

Сара рече на Аврама, своя мъж: “Аз остарях бездетна, вземи нашата слугиня Агара, дано създадеш плод, та да бъде наследник на твоя дом.” Аврам не искаше докато не попита Мелхиседека. И рече му Мелхиседек: “Направи, както ти казва жена ти. Аз ти говоря, виждам, че ще създадеш две деца.” Аврам се прикоснови с Агара и създаде сина си Измаила. После го занесе при Мелхиседек, за да го благослови. Чуха глас от небето, който казваше: “Авраме, Авраме, благославям те с благословение навеки!” И Мелхиседек благослови детето. Аврам го занесе в своя дом и прослави бога.

След това Сара съобщи на Аврама, като му рече: “Чуй детето в моята утроба!” Тогава Исак се роди. От 7-годишна възраст Исак играеше със своя брат, а Измаил биеше Исака. Сара се натъжи много и рече на Аврам: “Изгони жената с детето й!” Аврам не искаше. Сара говореше, плачейки: “Господарю, пропъди жената, за да няма честта да бие моето чедо”. Аврам започна да се моли. Тогава господ му каза: “Направи каквото иска Сара, аз няма да погубя твоето семе, а ще го умножа като небесните звезди, като морския пясък, и ще получат благослов завинаги.”

Аврам взе много вода и хляб, поведе Агара и нейният син Измаил и ги отведе в пустинята. Когато водата се свърши, детето умираше от жажда. Агара се отдалечи в пустинята, за да не вижда детето. Тогава ангел господен й рече: “Вземи детето и тръгни, аз ще ти покажа вода.” Агара взе детето си, намери вода и много се зарадва. Ангелът каза на Агара: “Вземи за мъж момчето си и аз ще умножа вашето семе и семето Аврамово. И ще бъде твоят плод по-силен от всички родове. И ще бъдат наречени измаилтяни, татари и агаряни, сарацини и араби, понеже ще се множат в аравийската планина.”

Последните редове дават основание да се мисли, че този вариант на словото е оформен през XIII—XIV в.

1. Аврам намери дара божи, но те живееха бездетни и много тъгуваха за деца. Веднаж Сара рече на своя мъж Аврам: “Вземи едно от нашите момичета и като родиш чедо, ще бъде твоят дом господен.” Аврам не искаше. Сара обаче постоянно му говореше. Тогава на Аврам се яви ангел господен и му рече: “Иди на Таворската планина, застани на мястото, наречено Еригон, и там призови божия човек. Когато той слезе при тебе, не се плаши от него, но дай му сух хляб и вино. И му подрежи косите и ноктите. Ти ще бъдеш благословен от него и ти него благослови. Наречи го свещеник, цар на Тавор, а той ще те назове патриарх.”

Аврам стана и направи, както му каза бог. И когато Мелхиседек излезе и Аврам го погледна, уплаши се, като видя косите на главата му до земята и ноктите му като на орел. Той попита Аврама: “Защо викаш, човече?” Аврам отговори: “Изпратен съм от бога при тебе да говоря.” — “Кой бог те е изпратил?” Аврам рече: “Богът, който създаде небето и земята, той ме изпрати и ми каза да те повикам.” Мелхиседек запита: “Как ми е името?” — “Ти си първи пророк на небесния цар, Мелхиседек.” Тогава онзи рече: “Наистина, право говориш!” Аврам му даде хляб и вино. “Велико чудо — каза Мелхиседек, — 40 години прекарах в Тавор, човек не видях, нито вкусих хляб, сега това стана!” Аврам запита: “Какво да правя?” — “Прави, рече, което ти нареди бог.” Аврам му отряза косите и му подряза ноктите. Мелхиседек каза на Аврам: “Благословен ще бъдеш во веки! И благословено ще бъде твоето семе!” А Аврам: “Аз нямам чеда.” Оня му отговори: “Виждам, че ще имаш двама синове, но не се съпротивявай на своята жена за това, което ги говори.”

2. Аврем рече: “Разкажи ми, братко, от коя земя си дошъл тук и защо дойде.” Пророкът каза: “Моят баща беше цар в Йерусалим. Веднаж ми заръча: “Иди във Витания и ми доведи сто юнеца, та да принеса жертва на моите богове, защото ще воювам, те да ми помогнат.” Царят имаше двама синове, единият се казваше Седек, а другият Мелхи. На утрото рано аз тръгнах преди зората. И чух глас от небето, който ми говореше: “Мелхи, Мелхи, ти ще се наречеш мой възлюбеник, ще стоиш първи пророк пред небесния престол.” Аз се върнах при моя баща и рекох: “Господарю, какво са твоите богове, вярвай в небесния бог.” Тогава царят ми отвърна: “Не донесе ли това, що ти заръчах? Аз с тебе ще направя жертвоприношение.”

Отново подраних и пойдох във Витания. Взех животните да ги доведа при царя. Царят запали камината, та когато аз дойда, да ме изгори. Моята майка, царицата, усети и рече: “О, моя обичен син ли искаш да принесеш в жертва?” Тя тайно изпрати брат ми при мене. Като чух вестта, съблякох дрехите си, пуснах конете в града и там застанах срещу града на мястото, наречено Маслина. Когато Седек заведе конете и дрехите, настъпи плач и вопъл в град Йерусалим. Аз чух молбата на моята майка и започнах да се моля. И зина земята, и погълна царя и вулаторите. Като видях, че бог чу молбата ми, влязох в Тавор и тук прекарах 40 години.”

3. Когато Аврам се върна в дома си, вече не се противеше на жена си Сара. Той се свърза със своята робиня Агара. И роди син, и го нарече с името Измаил.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]