Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Аврамов цикъл

СЛОВО ЗА АВРАМ И САРА
 

Един от най-старите апокрифи за Аврам е “Откровение Аврамово” — два текста публикува  Т и х о н р а в о в, Памятники I, с. 32—78 (по пр. от XIV и XV в., р. ред.). Отделно от апокрифа “Откровение Аврамово” възниква цикъл апокрифи, засягащи различни моменти от живота на Аврам от младостта до смъртта му, които в някои сборници са подредени в хронологичен ред и така се получава цяла повест за Аврам. Тази повест е навярно по-късна обработка и е разпространена лредимно (ако не само) сред южните славяни. “Откровение Аврамово'' се споменава в един гр. индекс, познат от печатна книга от XVII в. и преведен на български (вж. моята студия “Из гръцко-българските книжовни отношения през XVII—XVIII в.”, Год. СУ, 1968, с. 129), но Аврамовият цикъл не е включен в нито един индекс. Той, общо взето, се придържа към библейския разказ за Аврам, като се отличава от него в подробностите.

В българската книжнина са известни две редакции на Аврамовата повест, съставена от няколко основни слова. Те съответствуват на две гръцки редакции. Едната редакция е издадена от  Л а в р о в, Апокр. тексты, с. 70—81 (по Зографски пр. от XV в., нея условно ще наричам първа). Другата ред. е обнародвана от  Н а ч о в, Тиквешки рък., с. 406—413. Първата ред. се среща още в следните бълг. ръкописи: Сб. № 326, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 315), Панагюрски со. .№ 433, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 443). Между двете редакции има много различия в подробностите. Като по-интересна намирам втората ред., затова правя превода по нея олоред публикацията на Начов. Отбелязвам отделни по-значителни смислови различия спрямо първата ред.


1. Аврам се роди в три хилядната, триста и седмата година [след Адама. Беше син] [1] на един човек, който вярваше в идоли. Наричаше се Ерлим, а майка му се казваше Хавел. Когато Хавел роди Аврама, рече на мъжа си: “Това дете ще бъде утвърждение на целия свят.” [2] Баща му дялаше богове и им слагаше имена. Аврам ги продаваше. Когато Аврам стана на 12 години, легна си вечерта, видя небесата и звездите и рече: “О, дивно чудо, боговете, които прави баща ми, не могат да създадат нито земята, нито звездите, нито слънцето, ни цялата вселена; можа само бог. Но всички хора не мислят така. Прилично е да се вярва на създателя на небето и земята и на цялата вселена. [3] И рече на своя баща: “Татко, татко, хората, които вярват в тези богове, са луди, защото тези богове не са създали нито небето, нито земята, нито морето, нито вселената.” Баща му изохка и рече: “Не така сине мой, ти си нещо болен. Къде се е видяло на света да се хулят боговете?” И всички хора се чудеха.

2. [По онова време] майката на Аврам бе вече умряла. Баща му му поръча да направи ядене. Той сложи на огъня гърне с мляко. Постави и един бог и му рече: “Ако си истински, пази това гърне да не изкипи от огъня.” Когато Аврам се върна, видя млякото разлято, а главата на бога изгоряла. Аврам високо се разсмя и каза на своя баща: “Наистина, тези богове не са способни себе си да опазят, а нас ли ще пазят!” Баща му го погна да го погуби. [4]

3. Друг път му даде магаре и той взе боговете да ги продава по села и градове. Аврам видя голяма кал, натири в нея ослето [5] и рече: “Ако сте истински богове, предпазете магарето от калта и сами себе си запазете.” Тогава ослето потъна в калта. Той взе боговете и ги разби [6]. И завърна се при своя баща и му рече: “Татко, право ти рекох, лоши са боговете ти, затова и аз им въздадох зло.” Тогава баща му хвърли нож върху него, за да го заколи. [7]

4. Аврам, като стана, тръгна за ханаанската земя. [8] И яви му се архангел Урил като пътник, който носеше черни дрехи. [9] Аврам го запита: “Откъде идеш и закъде отиваш?” А той отговори: “Отивам в земята Ханаан.” Аврам каза: “Ще дойда и аз с тебе.” Като вървяха, видяха голям орел, който стоеше като планина, черна и много страшна., Той отваряше уста [10] срещу Аврама и клатеше глава. Аврам се криеше зад своя другар. Когато го отминаха, заговориха си един друг за орела, който видяха. [11] Архангелът рече: “Авраме, аз съм архангел Урил, изпратен съм от бога, когото ти зовеш, да те проведа покрай този горделив дявол, който се е превърнал на орел. А ти иди в областта, наречена Леос. Там по пътя в една сутрин ще намериш прекрасно момиче, което ще носи стомна вода. Името й е Сара. Повикай и тя ще ти откликне с твоето име. Тя ще стане твоя жена.” Аврам рече: “Господине, ти казваш, че е прекрасна, но аз съм най-грозният човек в света, как ще вземе мене?” Архангелът рече: “Така благоизволи бог и така ще бъде.”

5. Сара беше много хубава девица, умна и скопосна. Тя рече: “Господи, боже мой на целия свят, понеже си ми дал всички блага, аз няма да си взема мъж, докато ти, господи, не ми разрешиш.” И пазеше своето девство. Ангел господен дойде в сън при Сара и й рече: “Излез утре със стомните си, почерпи вода и стой там на пътя докато видиш един стар и грозен човек. Повикай го: “Авраме!”, и не се плаши от него, а го приеми. Господ рече, че ти с Аврам ще се вселиш в царството небесно.”

Сутринта Сара излезе там, където каза ангелът, и видя да идва човек, най-грозен от всички на света. Той рече: “Саро, дай ми да пия вода!” Тя взе Аврам при себе си. И там той прекара 50 месеца.

6. И като станаха, тръгнаха за Месопотамия. По пътя Аврам й рече: “Заради тебе ще искат да ме убият, тъй като съм твой мъж. Но ти речи: “Мой брат е.” Така влязоха в Месопотамия и седнаха край града под една стряха. Съзря ги един от велможите на цар Хетей и разказа на царя: “Дойде един човек със сестра си, евреин от земята Ханаан; сестра му е много красива.” [12] Царят отиде на стъгдата и я видя. Каза: “Измийте я в банята.” И когато се свечери, заповяда да му я доведат. [13]

След като доведоха Сара при царя, при него се яви архангел Михаил, държащ гол меч [14] като войник. Със страшен глас му каза: “Не се докосвай до жената на праведника, зле ще погинеш заедно с твоя град. [15] И целият палат затрепера. Царят извика: “Върнете жената, защото ще загина!” Когато Сара се върна, палатът престана да се тресе. [16]

7. На утрото царят рече: “Повикайте ми Аврам заедно със Сара!” И запита: “Кой бог почиташ?” Аврам отговори: “На единствения бог се моля, който създаде небето и земята.” Царят каза: “Велик е твоят бог, голям страх ме обхваща.” Аврам запита: “Къде си видял моя бог?” Царят отговори: “Яви ми се страшен, с меч като войник; когато дойде, цялата земя се разтрепера.” Аврам рече: “Моят господ, бог мой, е невидим, а този, който си видял, той е слуга на моя бог.” Царят възкликна: “Наистина, велик е твоят бог, заведи и мене при него!” И му предаде целия си дом, и домът царев стана дом господен. [17]
 
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Тези думи липсват в Тикв. ркп., на тяхно място стои “имаше”, поради това първото изречение е нелогично; изяснявам смисъла с помощта на Л.

2. В Л. това изречение липсва.

3. Л. — “Ние хората сме безумни, защото не вярваме в създателя на небето и земята, а вярваме в кал, в мед и в дърво”.

4. Л. — “а баща му се нажали и рече: “Някоя болест има синът”.

5. В Л. липсва “и подгони ослето”.

6. В Л. вместо тази кратка фраза се чете: “Аврам рече: “Ако бихте били добри богове, и себе си бихте предпазили, но наистина вие сте лоши и лошо ще намерите.” И ги изхвърли всички, стъпка ги в калта.”

7. Л. — липсва “за да го заколи”.

8. Л. — “за земята, наречена Месопотамска халдея” и към това още: “И не познаваше пътя накъде да върви”.

9. В Л. липсват думите “който носеше черни дрехи”.

10. В Л. липсва “той отваряше уста”.

11. Частта от този момент до тръгването на Аврам и Сара за Месопотамия липсва в Л. Там се казва следното: “Ангелът му каза: “Този орел беше дяволът, искаше да върне Аврама от божия път.” А Аврам прекара там 15 години. И тук дойде баща му, и Лот, синът на брат му. И тук Аврам взе своята съпруга Сара, и тук умря баща му. Тук дойде същият ангел при Аврама и му рече: “Излез от тая земя и влез в земята на халдеите. Там, рече господ, трябва да живееш.” И стана Аврам със своята жена Сара и влезе в земята халдейска.”

12. В Л. липсва указанието, че Аврам е евреин, а Сара “много красива”.

13. Вместо последните три изречения в Л. се чете: “Царят повика Аврам и Сара и попита Аврама: “Тази жена каква ти е?” Сара рече: “Брат ми е.” Царят заповяда да им дадат храна. Една вечер нареди да му доведат Сара.”

14. В Л. липсва “държащ гол меч”.

15. В Л. вместо “твоя град” — “целия ти род”.

16. В Л. вместо това изречение — “И в тази нощ царят тежко се разболя.”

17. В края диалогът в първа ред. е по-различен. Творбата завършва така: “Научи ни и ние да вярваме в твоя бог и бъди десятник на моя дом. И заповяда да му дадат много злато и сребро, и направи? Аврам скъп свой учител.”