Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Апостолски деяния

ДЕЯНИЕ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ АНДРЕЙ И МАТЕЙ
 

Апокрифът е известен в две гр. версии — разширена и кратка. Издадени са от  Т и ш е н д о р ф, Деяния, с. 132—166. От тези редакции произхождат етиопски, сирийски, коптски, латински и славянски преводи и редакции.

Въз основа на запазените слав, преписи се установява, че още в старобългарската епоха апокрифът е преведен от гръцки два пъти.

И з д а н и я:  Л а в р о в, Апокр. тексты, с. 40—51 (по пр. от XV в., б. ред.);  Н о в а к о в и ч, Starine, 8, с. 55—69 (по пр. от XIV в., срб. ред.);  М.  С п е р а н с к и й, Апокрифические деяния апостола Андрея в славяноруских списках. Древности 15. Москва, 1893 (по пр. от XVI в., р, ред. и други по-късни пр.);  Ф р а н к о, Апокрифи 3, с. 126—137 (по пр. от XVI в., р. ред. с българизми, много близък до Лавр., с паралели по Спер, и гр. текст);  С т р о х а л, с. 43—47 (по глагл. текст непълен от XVI в.);  Г р а б а р, с. 186—200 (по глагол, препис на Строхал и по втори пълен пр. от XV в.). Добро изследване на апокрифа у Грабар, с. 113—161. Изброяване на преписи, свързани с името на ап. Андрей, у  О т е р о, Ръкописни апокрифи, с. 71—83.

Към по-ранния превод на творбата принадлежат преписите: Лавр., Фр., двата глаг. хърватски текста. Този превод е извършен най-вероятно през XI в. За неговата старинност говорят архаичните форми в езика. Към втория по-късен превод се отнасят главно срб. и руски преписи. Тук превеждам творбата по изданието на Лавров.


1. В ония дни апостолите се събраха при Исуса, за да си разделят страните, та да отиде всеки в страната, която му се пада. И падна се на Матей жребий да отиде в земята на човекоядците. Хората в техния град не ядяха хляб, нито пиеха вода, но ядяха човешка плът и пиеха кръв. Хващаха всеки човек, който идеше при тях, и му изваждаха очите. Даваха на хората измамно биле и като ги отравяха, завеждаха ги в тъмницата и им даваха да пасат трева.

2. Когато Матей влезе в града им, гражданите му извадиха очите, заведоха го в тъмницата и му сложиха да гризе трева. И започна да пие от тяхното отровно питие и не се измениха умът и сърцето му, но постоянно плачеше, молейки бога и говорейки: “Господи мой Исусе Христе, ние всичко оставихме и тръгнахме след тебе, разбрахме, че ти си помощник, надявахме се на тебе, побързай и виж твоя раб Матей, как ме приближиха до животното, и разбери всичко. Ако си присъдил да ме изядат тези граждани, не ме оставяй, моля ти се, дай ми светлина на очите, та поне да видя как ще ме изядат беззаконните човеци в този град. Не ме оставяй, господи Исусе Христе, и не предавай твоя раб на такава горка смърт!”

3. Така като се молеше, видя да просиява в тъмницата голяма светлина и чу глас, говорещ от светлината: “Дръж се, Матее мой, и не бой се! Няма да те оставя, аз ще те избавя от всички напасти. Не само тебе, но и всички твои братя, защото с тебе съм всеки час и навсякъде. Потърпи тук 16 дни за спасението на много души. След това ще ти изпратя Андрей и той ще те изведе от тъмницата. Не само тебе, но и тези, които са с тебе.” Спасителят каза още: “Бъди спокоен, Матее, не бой се!” — И излезе на небето.

4. Матей видя това и рече: “Да бъде твоята святост с мене, господи Исусе Христе!” После седна в тъмницата и започна да пее. А когато слугите дойдоха там да известят, че жителите на града искат да го изядат, Матей затвори очите си, [1] да не би да разберат, че вижда. Те дойдоха, погледнаха ръката му и си казаха: “Още три дни остават и ще го изведем из тъмницата да го заколим.” Като разбра, че се свършват 16-те дни, Матей се опечали.

5. Бог се яви на Андрей в страната, в която той учеше, и му рече: “Стани и иди със своите ученици в страната на човекоядците и изведи Матея от тъмницата. Остават три дни, ще го изведат хората на онзи град и ще го заколят за своя храна.” Андрей отговори: “Господи Исусе Христе мой, не мога да сваря да стигна до третия ден, прати своя бърз ангел [2] да го изведе от тъмницата. Ти разбираш добре, че не мога да стигна навреме, не зная пътя.” Господ рече на Андрея: “Слушай своя създател, който може със слово да погуби този град и всички мъже, които живеят в него. Ще заповядам на вятъра да те отнесе там. Стани и иди при морето, обърни кораба навътре към морето и влез със своите ученици.” Спасителят каза още: “Бъди спокоен, Андрег наш!” И се възкачи на небето.

6. А Андрей отиде до морето и видя малък кораб. В него имаше трима мъже. Със силата на словото бог бе укрепил кораба, сам стана кормчия и въведе в него двама ангели, като ги преобрази на хора. Андрей видя тримата мъже в кораба и се възрадва с голяма радост. Рече им: “Къде ще идете с този малък кораб?” Исус отговори: “Отиваме в страната на човекоядците.” Андрей се зачуди, но не разбра, че е Исус, защото той заради него скри своята божественост и му се яви като пътник, който превозва пътниците. Андрей, щом чу Исус да казва “отиваме в страната на човекоядците”, рече му: “Никой човек не може да се спаси от този град, как така вие отивате там?” Исус отговори: “Имам малко работа и с вас ще я свърша.” А Андрей го запита: “Можете ли да проявите към нас човеколюбие и да ни заведете в страната на човекоядците?” Исус отговори: “Влезте!” Тогава Андрей рече: “Искам да ти кажа още нещо преди да вляза в кораба.” — “Кажи!” — “Да знаеш, брате, че нищо нямам да ти дам, защото нямам и хляб за ядене!” — “А как така тръгвате, без да носите дори хляб със себе си?” — “Чуй ме, брате — отговори Андрей, — да не мислиш, че с насилие няма нищо да ти дам. Ние сме ученици на господа наш Исус Христос, същински негови раби. Той ни избра и ни остави заповед: “Когато тръгнете на път, не носете със себе си сребро, нито хляб, нито обувки, нито патерица, нито две ризи.” Ако искаш да сториш човеколюбие. брате, обясни ни къде да идем и да потърсим друг кораб.” А Христос отговори: “Щом ви е дадена такава заповед, влезте всички с радост в моя кораб. Наистина, мисля, че вие сте същински Христови ученици. Удостоих се днес да влезе господен апостол в моя кораб и да го благослови.” Андрей отговори: “Прости ми, брате, господ да ти дава слава и чест!” И влезе в кораба с учениците си.

7. Андрей отиде и седна близо до кръста [3] на кораба. Исус рече на ангела: “Иди и донеси три хляба, да ядат тези мъже, понеже са изморени.” Ангелът направи това, което му заповяда Христос. И рече на Андрей: “Стани, брате, със своите ученици да хапнете от хляба, за да можете да издържите на морското вълнение.” Учениците още не бяха успели да отговорят и бяха обезпокоени от морска болест. [4] Тогава Андрей ги принуди да вкусят хляб. Андрей рече на Исуса: “Да ти даде бог хляб небесен!” Исус отговори: “Ако учениците ти не са свикнали с морето, кажи им да забравят страха морски, защото сега мисля да отблъсна кораба от земята.” После Исус отиде, седна на кормилото и започна да управлява кораба.

8. а Андрей утешаваше своите ученици с думите: “Бог никога няма да ни остави. Спомням си, когато всички ученици бяхме в кораб и нашият господ ни изпита. Настъпи силен вятър в морето и вълните щяха да потопят кораба. Уплашихме се и завикахме, а бог стана, заповяда на вятъра да утихне и той утихна, заповяда да няма вълни и вече нямаше. И побояха се от него всички, които са негови твари. И днес, чеда мои, не бойте се, господ няма да ни остави.” Така говореше Андрей и се молеше да могат учениците му да заспят.

9. Андрей се обърна към Исус и каза, като не разбираше още, че е Исус: “Покажи ми, човече, изкуството на твоето кормчийство, защото друг човек не съм видял така да,води кораб. Шестнадесет години плавахме по море, но не видяхме такова изкуство. Наистина, сега виждам кораб, ходещ като по земя.” Тогава Исус рече на Андрей: “Много пъти и ние сме плавали по морето и в беда сме попадали, но ти си ученик Христов; морето те разбра и те прослави, защото си праведен мъж.” Тогава Андрей се провикна: “Благодаря ти, господи Исусе Христе, че намерихме човек, който слави твоето свято име!”

10. Исус рече на Андрей: “Разкажи ми, учениче Христов, заради какво прочее евреите не вярваха в него, говорейки, че не е наш бог, а човек. Обясни ми това, защото сме чували, че се е явил със слава на учениците си.” И рече Андрей: “Ей, брате, явил се е, защото е наш бог, защото той всичко създаде.” Исус каза: “Но не е направил пред хората чудеса.” Андрей отговори: “Не си ли чул за неговата сила, която показа пред нас? Направи слепи да прогледнат, куци да проходят, глухи да прочуят, прокажени очисти, бесове прогони, водата превърна във вино, взе пет хляба и две риби и каза на народа да излезе на поляната и насити 5000 души освен жените и децата.” — “Всички тези чудеса — каза Исус — той направи пред хората, а не пред свещениците, затова те въстанаха срещу него.” Андрей отговори: “И пред свещениците направи чудеса.” — “Какво направи?” Андрей рече: “Ти си твърде любопитен, докога ще ме разпитваш?” — “Не те изпитвам, а се радвам, и не само аз, но всяка душа, която слуша господните чудеса.” Като му отговори, Андрей каза: “О, чедо, господ да изпълни сърцето ти с радост и с всяка благодат, както направи с нас. Ще ти разкажем всички чудеса, които бог сътвори.”

11. Ние, 12-те ученици, отидохме с нашия господ в една езическа църква. Дяволът ни ненавиждаше, а свещениците, като дойдоха след Исус, казаха ни: “О, безумни, защо следвате този, който ви казва: “Аз съм син божи.” Има ли бог син? Кой от вас е видял бога да говори някога с жена? Този е син Йосифов и майка му е Мария.” Ние, като чухме това, започнахме да не вярваме. Тогава Исус ни поведе, заведе ни на пусто място и направи пред нас големи чудеса; яви ни своето божество.

12. Ние рекохме на свещениците: “Елате да видите, нас ни увери нашият бог.” И свещениците дойдоха при нас. Влязохме вкупом в езическата църква и той ни показа в църквата два идола, [5] един от дясната ни страяа, а друг от лявата. Господ се обърна към камъните и рече: “Виждате ли този небесен образ [6], той е срещу серафима и херувима, които са на небесата.” И като погледна надясно към каменния идол, рече: “На тебе говоря, отлъчие небесно, което си направено от изкусни човешки ръце, стани и им покажи господ ли съм, или човек.” И в този миг камъкът скочи, придоби човешки глас и рече: “Глупави синове израилеви, не ви ли стига слепотата на вашите сърца, но и другите искате да ослепите, като говорите: “Този не е господ, а човек.” Този е, който създаде първия човек и му вдъхна живот; и този е, който говореше с Аврама, възлюби неговия обичан син Исака и върна Якова в своята земя; и този е, който ще съди живи и мъртви. Този е, който приготвя чудеса за любещите го, този е, който приготвя мъки за невярващите в него. Не виждате ли мене, който, бидейки идол, ви говоря? Или е добра църквата на вашето сборище? Вие, бидейки божи хора, служите на идолите, боящи се от бесовете, и не се приближавате до жена и като се очиствате шест дни, боите се да влезете при идолите заради мене, когото Яков роди. И ако направите блуд, погубвате божия закон, а като дойдете в синагогата, сядате и разказвате на евреите да не се боят от божиите славни слова. Заради това, говоря ви, като идолите са проклети и вашите църкви, които ще станат господови в името на единородния божи син.” Това като каза, камъкът млъкна. Ние рекохме на свещениците: “Камъните ви засрамиха!” А те отвърнаха: “Ако мъртъв камък говори, не мислете, че там е господ. Защото Аврам е умрял преди много години; где е днес Аврам?”

13. Исус, като се обърна към камъка, рече: “Понеже не вярват, че говорих с Аврама, иди в ханаанската земя и влез в пещерата край амврийския дъб. В него е Аврамовото тяло, повикай го из гроба с думите: “Авраме, Авраме, тялото ти е в гроба, а душата ти в рая! Така ти говори този, който създаде човека от земя и те направи свой другар. Стани заедно със своя син Исак и със сина си Яков, влезте в еврейската църква и се препирайте с евреите, за да видят, че те обичам, и ти мене.” Щом чу камъкът тези думи, отиде в ханааиската земя, дойде до дъба амврийски и извика в гроба така, както му повели Исус. И тутакси излязоха от гроба живи 12 патриарси и казаха: “Към кого от нас си изпратен?” Рече им: “Изпратен съм при тримата патриарси по старшинство, а вие ще почакате до възкресението.” И тръгнаха тримата патриарси с идола, дойдоха при Исуса и се препираха със свещениците. Исус се обърна към камъка и му рече: “Иди си на мястото!” Той отиде и седна. Всичко това видяха евреите, но пак не му вярваха. И много други тайни ни показа.”

14. Исус разбра, че корабът приближава суша. Наклони глава към един от своите ангели и млъкна. Андрей видя, наведе главата си и заспа. Исус рече на своите ангели: “Вземете ги със собствените си ръце, понесете Андрей и учениците му и ги положете пред града на човекояците.” Ангелите направиха това, което им повели бог. След това господ възлезе на небето със своите ангели.

15. Когато на утрото се развидели, Андрей стана и се намери на земята. Събуди другите, говорейки: “Станете, чеда мои, да видите славата божия и да разберете как бог бе с нас на кораба, а ние не го познахме.” Учениците му отговориха: “Не мисли, отче, че не го разбрахме. След като говорихме с него и заспахме дълбок сън, слязоха два орла и взеха нашите души. Занесоха ги в рая и ние видяхме велики чудеса. Видяхме господа наш Исус Христос, седящ във велика слава. Всички ангели бяха около него. Видяхме Аврам, Исак, Яков и Давид, пеещ псалом с гусла. И видяхме 12 апостоли, които стояха срещу нас пред бога и заедно с нас; 12-те имаха същия вид, както и ние.

16. Андрей, като чу това, зарадва се с много голяма радост, че неговите ученици са се сподобили да видят велики чудеса. Той погледна небето и рече: “Яви ми се, господи Исусе Христе, аз зная че не си далече от своя раб! Прости ми, господи, че сгреших, мислех те за човек в кораба и като с човек разговарях. Яви ми се днес на това място!'“ Щом като каза това Андрей, бог дойде при него и рече: “Радвай се, Андрее мой!” Андрей видя господа и падна по лицето си и каза: “Прости ме, господи Исусе Христе, ката човек те видях и като с човек беседвах, съгреших, господи мой, като не те познах в морето.” Господ отговори: “Нищо не си съгрешил, Андрее, всичко това аз направих, защото ти каза: не мога да дойда в страната на човекоядците до третия ден. Показах ти, че съм силен всичко да направя и всекиму се явявам, ако поискам. Стани, влез в тъмницата при Матей и изведи всички, които са с него. Сега ще ти кажа още нещо, преди да си влязъл в техния град. Ще те подложат на големи мъки; плътта ти ще полепне по пътищата, по всички градски улици; кръвта ти ще пролеят като вода, но душата ти няма да надвият. Претърпи всичко заради вечния живот, спомни си, прочие, колко много претърпя моята душа. Плюеха в очите ми и удряха по моите челюсти. Нима не можех с очите си да разлюлея небето и земята? Но претърпях всичко и им простих, за да им покажа пример.”

17. Тогава Андрей стана със своите ученици, влезе в града и дойде при тъмницата. Там видя 7 стражи, пазещи тъмницата. Отправи молитва към господа и стражите умряха. Тогава пристъпи към вратата, направи кръстен знак и дверите на тъмницата се отвориха. След това влезе в тъмницата и видя Матея да седи отделно и да пее. Той, като го съзря, стана, двамата се прегърнаха и целунаха. Андрей каза на Матей: “Брате Матее, как дойде тук? Още три дни остават и тези граждани ще те изведат и ще те изядат. Где са тайните, в които вярвахме; ако днес ги спомена, небо и земя ще затреперят!” Матей рече: “Брате Андрей, не чу ли господ да говори: “Ето, изпращам ви като овце посред вълци.” Като идвах тук, помолих се на господа, който ми се яви и каза: “Потърпи още 16 дни и ще ти пратя Андрея. Той ще те изведе от тъмницата заедно с всички, които са с тебе. И ето, виждам те, както ми каза бог.”

18. Тогава Андрей видя голи мъже, пасящи биле като животни. Той започна да се бие в гърдите и да говори: “Побързай, господи, и виж тези хора, които са такива като мене, как са заприличали на животни.” И каза на дявола: “О, противниче божи, защо въведе тези чеда в такава мъка? Докога ще се бориш, с Христос, нашия бог?” Матей и Андрей се помолиха и след молитвата Андрей положи ръцете се върху слепците и те веднага прозряха; промени се я умът им и станаха като хора. Андрей им каза: “Идете си с мир!” А те рекоха: “Ела и ти с нас, за да не ни настигнат и хванат, та да приемем горка смърт.” Андрей им отговори: “Излезте, казвам ви, дори куче не ще ви залае.” И отидоха си, както им рече Андрей. В тъмницата имаше 240 мъже, 300 жени и 49 деца, които блаженият Андрей освободи. След това Андрей излезе от затвора, помоли се и веднага слезе облак”, който взе Матея с Андреевите ученици и ги постави в планината, където Петър седеше и учеше народа. И прекараха известно време там.

19. А Андрей, след като бе излязъл от тъмницата, се разхождаше из града. Той видя медна колона-статуя [7], седна под нея и оттам забеляза как слугите отиват в тъмницата, за да изведат хора и да ги изядат. Като намериха вратите й отворени, а стражите мъртви на земята, те отидоха и казаха на своя княз: “Намерихме тъмницата отворена и нито един човек нямаше в нея, а стражите лежаха мъртви на земята.” Князът, като чу, каза на слугите: “Поне 7-те мъртъвци ни донесете днес за ядене, а утре ще изберем старци и ще хвърлим жребие за тях. А децата им ще пленим и ще ги сложим в тъмница.”

20. Слугите отидоха и донесоха седмината мъртъвци. Бяха направили едно корито, а в него точило, където колеха хората, а кръвта им като течеше, черпяха я и пиеха. Донесоха мъртъвците и ги сложиха в коритото. Слугата простря ръката си, искайки да ги заколи, защото тези граждани имаха закон да не погребват мъртвите, но да ги разрязват и да ги изяждат.

21. Андрей чу глас, който му говореше: “Виж, Андрее, какво става в този град!” И помоли се на господа бога и каза: “Господи Исусе Христе, когато влязох в града, ти не направи никому зло; нека и сега паднат ножовете из ръцете им!” И така стана. Като видяха това, градските първенци заплакаха горчиво, говорейки: “О, горко ни, магьосници са онези, които влязоха в тъмницата и пуснаха хората; ето и тези омагьосаха. [8] Какво да правим, да идем да подберем мъже и да ги заведем при княза?”

22. Доведоха 117 старци, [хвърлиха жребие и жребият се падна на 7 старци]. [9] Един от тях рече: “Моля ви, имам един син, вземете го и го изяжте, а мене оставете.” Слугите рекоха: “Не можем да направим това, без да съобщим на княза:” Разказаха на княза и той рече: “Ако ви даде сина си, пуснете го.” И слугите дойдоха да го пуснат. Старецът пак им каза: “Имам дъщеря, хванете я и я изяжте, а мене пуснете.” И предаде своята дъщеря-девица на слугите. Децата им се молеха: “Пощадете ни и не ни убивайте, оставете ни да поживеем поне малко и тогава ни заколете.” Но слугите не се смилиха над плача на децата, нито искаха да ги чуят, а ги доведоха вързани и разплакани при коритото. Андрей, като видя, просълзи се, погледна небето и рече: “Господи Исусе Христе, не позволявай на слугите да умъртвят децата! Нека се стопят ножовете като восък в огън!” И веднага паднаха ножовете из ръцете им и се стопиха като восък в огън. Като видя князът, горчиво заплака и каза: “О, горко ни, какво ще правим!”

23. Дяволът тутакси влезе в един от старците. Той като дойде, говореше: “Ох, ще умра, ако не ям месо! Да станем, да намерим чужденеца и да го убием! Той освободи хората от тъмницата и тук е, ала ние не го виждаме.” Андрей разбра, че дяволът говори с народа, и му каза: “О, триклети противниче на всички твари, докога ще се бориш с Христа? Но господ мой Исус Христос ще те събори в бездната.” Дяволът, като чу, рече: “Чувам твоя глас, а не те виждам, къде стоиш?” Андрей отговори: “Господ бог няма да ти даде сила в този град.” Тогава господ бог се яви на Андрей и каза: “Стани и им се покажи, нека разберат силата, която владея над сатаната.” Андрей отиде и застана посред тях. “Аз съм този — рече ми, — когото търсите.”

24. Тогава тълпата го улови, като казваха: “Каквото ти си ни направил, това и ние ще ти направим.” Питаха се: “С каква смърт да го уморим? Ако му отсечем главата, тая смърт е проста за него.” Старецът, в когото бе влязъл дяволът, рече: “Да му сложим желязната верига на шията, да го влачим по града и така да умре.” И онези, като го хванаха, влачеха го и неговата плът започна да полепва по земята. Вечерта го поставиха в тъмница, а сутринта направиха същото. Блаженият се помоли: “Господи Исусе Христе, ела ми на помощ! Зная, че не си далече от мене!” Като говореше така, дяволът каза на хората: “Бийте го по устата, за да не приказва!”

25. Настъпи вечерта и пак го поставиха в тъмница. Вързаха му ръцете и нозете и казаха: “Нека умре! Где са ти силите, славата и хвалбата ти за нас, като разгласяше нашите дела по всички градове и по всички страни и искаше да стъпчеш нашите дела? Заради това и ние ще те уморим, тъй както Ирод уби твоя учител, наречен Исус.” Демонът говореше: “Убийте този, който не ни почита, та да бъде цялата страна наша.” И дойдоха [демоните готови да го убият и видяха] [10] знак на челото му, който бог му даде, н се изплашиха, не можейки да се доближат до него. Тогава блаженият Андрей рече: “Няма да изпълня вашето желание, а волята на Исус Христос, който ме е изпратил. Господи Исусе Христе, дотегнаха ми тези мъки, благоволи да приемеш моя дух, та поне да си почина. Това ли са твоите слова, които ни каза, ободрявайки ни: “Ако търпите с мене, не ще падне нито един косъм от главите ви.” Побързай, господи, и виж как плътта ми и косите на главата ми полепват по земята, защото три дни съм влачен по целия град.” Бог сам не му се яви, а му каза това: “Не бой се, Андрее наш, небето и земята преминават, но моите думи не преминават. Виж твоята плът и косите на твоята глава.” Андрей се обърна и видя дървета и прекрасни плодове. Рече: “Познах, господи, че не си далече от мене!”

26. Вечерта го поставиха в тъмницата да умре. В тази нощ му се яви господ и му каза: “Дай ми ръката си!” Той оздравя, падна по лице, поклони се и каза: “Хвала ти, господи Исусе Христе мой!” После видя статуята-стълб [11] посред града, протегна ръцете си към нея и рече: “Бой се от образа на Христа, от когото трепере небе и земя, и пусни вода из своите уста, за да бъдат наказани жителите на този град!” И щом блаженият Андрей каза това, избликна от устата й много обилна и горчива вода. Тя разяждаше човешката плът, поглъщаше чедата им и телата им. Искаха да бягат от града, а не можеха. Тогава Андрей се помоли и каза: “Господи Исусе Христе, изпрати своя ангел на огнен облак да обгради този град, та ако някой иска да се избави, да не му е възможно.” И слезе огнен облак и обгради града като стена. Андрей видя станалото явление и благодари на бога.

27. Водата възлезе до шиите на хората и ги ядеше. Те заплакаха силно: “О, тежко ни, всичко това ни сполетя заради чужденеца, който е в тъмницата! На мъки бидохме предадени, какво да правим? Да идем в тъмницата и да го освободим, за да не умрем в потопа на водата! Да паднем на колене пред него и да му кажем: “Боже на този чужденец, пощади ни!”

28. Тогава Андрей разбра, че душите им се подчиниха на господа, и рече на статуята: “Престани вече да бълваш вода из устата си, защото времето на изтичането настъпи.” Мъжете на града дойдоха при вратите на тъмницата и казаха: “Помилвай ни, господи, и не прави с нас това, което ние направихме с този човек, а махни от нас тая вода. Множеството, като видя, извика: “Прости ни, рабе божи Андрее!”

29. Онзи старец, който бе предал своите деца, припадна пред нозете му, молейки се: “Прости ми, рабе божи!” Андрей му рече: “Чудя ти се как казваш “прости ми”; ти не помилва своите деца, как просиш милост? Казвам ти: в същото време, в което тази вода отиде в бездната, и ти ще отидеш там заедно с убийците.”

Като видяха хората чудеса, страх ги обхвана. А Андрей погледна небето, помоли се пред всички и водата потопи стареца с други като него в бездната. Людете простенаха: “О, горко ни, защото човек е от бога! Днес ще ни погуби заради мъката, която му причинихме. Всичко, което каза на стареца, се сбъдна и с множество хора; ако заповяда на огъня, той ще излезе и ще ни изгори.” Свети Андрей видя, че сърцата им се обърнаха към бога, и им рече: “Не бойте се, само вярвайте в бога! Ще ги изведе бог от земята и вие ще разберете, че той е далеч от всяка човешка злоба.” Тогава свети Андрей се помоли и старецът излезе заедно с другите.

30. Андрей каза на хората: “След това, което се случи, станете мъдри!” Той им начерта фигурата на църква и им предаде заповеди и закон, като каза: “Стойте в нея и пазете тайните на нашия Исус Христос.” А те го молеха: “Поживей заедно с нас няколко дни, докато се наситим от твоя извор; като новородени сме.” А той рече: “Отивам при моите ученици.” По-първите от хората заедно с жените и децата викаха: “Остани с нас поне 7 дни”, но той не искаше. Тогава дойде глас от небето: “Андрее, Андрее, поне децата послушай!” Андрей, като позна силата, която му говорете, остана 7 дни, запознавайки ги с божието величие. И рече на господа бога: “Благодаря ти, господи мой, че не ме остави да изляза от този град в моя гняв.” А когато си отиваше, дойдоха след него от града малки и големи, за да го изпратят, викайки: “Благословен е истинският вечен бог на Андрей, който дава спасение на човешкия род!”

Нему подобава всяка слава, чест и поколение, на отца, на сина и на светия дух, днес и винаги, и за вечни времена. Амин.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. В нашия текст: “Матей заплака с очите си”, в другия превод: “б мьжа (замижа?)”; в гр. текст глаголът е  от  (затварям, замижавам). Фр. с основание допуска, че преводачът е объркал  с  (плачейки). Поправям според гр. текст.

2. В текста “ап[осто]ла” е грешка, у Фр. — “ангела”, в гр. текст също.

3. С “кръст” е преведено гръцкото  — корабно платно, мачтата, на която се опъва платното, е кръстовидна; преводът е свободен, но приблизително точен, в другия превод объркано: “на старо място” (Нов.).

4. В текста “от мор”, у Фр. по-точно: “от нжд морск”.

5. С думите “два идола” нашият преводач превежда гр.  по-долу нарича сфинкса “камък”. В другия превод думата е оставена непреведена, но е неточно предадена — “съфег'гка два” (Спер.). Справката с гр. текст изяснява смисъла.

6. В текста “място”, получава се неясен смисъл; в гр. текст —  (отпечатък, фигура, образ). Преводачът е разбрал  — място, може би в подложката му е имало грешка.

7. В текста “стльп мдень рекомыи Андрiань”; касае се за погрешен превод; в гр. текст:  от  — стълбовидна статуя, изображение на мъж. Преводачът е схванал думата като лично име (от себе си добавя “рекомыи”). Във втория превод цялото изречение е по-добре преведено, но пак неточно: “видя на един стълб мъж”. Поправям според оригинала.

8. В нашият текст объркано поради пропуск и неправилно превеждане на гр. дума  с “отравени”. Оправям според глаг. и гр. текст.

9. Пропуснато навярно при преписването, допълвам по Фр., така е и в гр. текст.

10. Пропуснато при преписването, допълвам по Фр. съответно на гр. текст.

11. Тук в нашия текст същата грешка: “вид стльп, стощь посред града, рекомыи Адрианит”. Поправям според гр. текст. Не е изключено тази два пъти срещана грешка да не се дължи на преводача, а да съществува в гр. препис-подложка.