Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Апостолски деяния

ДЕЯНИЕ НА ПЕТЪР И АНДРЕЙ
 

Този апокриф, както и горният, са късни обработки, които имат далечна връзка със старата апокрифна повест “Деяние на ап. “Матей”. Всъщност те са съвсем нови апокрифи, възникнали през византийската епоха. Гръцкият текст на творбата е издаден от  Т и ш е н д о р ф, Апокалипсиси, с. 161—167. В славянския свят апокрифът е известен само в три преписа, два руски и един хърватски глаголически, които засега е единственият известен пълен текст на творбата, съответствуващ точно на гр. текст. Глаг. препис (XV—XVI в.) произхожда според Грабар от по-стар южнославянски кирилски текст, за който няма сигурни податки къде точно е направен. Трите преписа имат един извор.  Този църковнославянски първоизвор възниква най-вероятно между XII и XIV в., не по-рано, тъй като преписите не съдържат стари езикови форми.

Публикации:  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 5—10 (по руски-пр. от XVII в.);  Г р а б а р, с, 200—206 (по глаг. пр. от XV—XVI в.).

Тук осъществявам превода по изданието на Грабар. Там, където текстът не е много добър, си помагам с гр. текст или с Тих. само за изясняване на смисъла.


1. В онези дни, когато Христовият апостол Андрей излезе от града на човекоядците, обхвана го светъл облак и го отнесе в планината, където бяха Петър, Матей, Александър и Руф. Като го видяха, те го целунаха с голяма радост. Петър запита Андрей: “Как беше, брате Андрее, можа ли да проповядваш истинското слово в града на човекоядците, или не?” Андрей отговори: “Брате Петре, с вашите молитви успях, но много зло ми сториха мъжете на този град. Три дни ме влачиха, окървавиха яко улиците на града.” — “Брате Андрее, иди да си починеш от своя труд. Добрият труженик, който обработва с мъка земята и тя му дава много плод, ще получи за труда си радост. Ако лошо работи, нивата няма да даде добър плод, а когато тя дава лош плод, той ще тъжи за труда си.”

Това като говореше, яви им се господ Исус Христос и рече: “Радвай се, Петре, епископе на всички църкви, радвайте се, мои ученици, и бъдете крепки в усилията си за мен. Заръчам ви, всеки ден и час преминувайте в труд за хората на този свят, а след това ще почивате в моето царство. Станете я идете в града на варварите, за да проповядвате божието слово, аз ще бъда винаги с вас и във всички чудеса, които правите.” И като ги целуна, бог се възнесе на небето с много голяма радост.

2. Петър, Андрей, Александър, Матей и Руф тръгнаха за града на варварите. Когато го наближиха, Андрей запита Петър: “Брате Петре, ще изтърпим ли тук мъка, както съм я търпял в града на човекоядците?” Петър му рече: “Ето пред нас един стар човек на нивата си. Щом идем до него, ще поискаме хляб. Ако ни даде, тогава ще поработим, ако ли пък каже “Нямам хляб”, зная, че ще претърпим мъка.” И когато дойдоха при стареца, Петър рече: “Радвай се, труженико добри!” Старецът отговори: “Радвайте се и вие, пътници добри!” — “Имаш ли хляб да ни дадеш? Не ни достигна храната”, рече му Петър, а старецът: “Почакайте малко, пазете ми воловете и семето, ще ида в града и ще ви донеса хляб.” Петър му каза: “Ако искаш да идеш и да ни донесеш, вярваме ти.” — “Искам да ида и да ви донеса храна.” Петър го запита: “А чии са воловете?” Старецът отговори: “Не са мои, наел съм ги.” Петър му рече: “Върви по своя път!”

3. Петър стана, препаса ленена кърпа върху ризата си и рече на Андрей: “Нямаме право да почиваме, трябва да работим. Старецът остави работата си и отиде да ни донесе хляб.” Тогава Петър хвана ралото, а Андрей застана пред воловете. Андрей рече на Петър: “Кажи ни какво да направим, защото ти си баща и пастир на всички ни. Само ти ли ще работиш?” И Андрей взе ралото от Петър, а този взе пшеница и като сееше, говореше: “Семе, посято на земята на праведника, почивай на тази нива!” — И благослови. Андрей каза: “Сокове от земята на праведника, развийте зеленина!” Матей, Александър и Руф, благославяйки, говореха: “Роса блага, дъждове и ветрове добри, спрете се на тази нива!” В този час се появи сияние, влезе в класовете и изчезна. И веднага пшеницата узря.

4. Старецът дойде с хляба и видя цялата нива поникнала и пълна с класове. Той сложи хляба пред нозете на апостолите, поклони им се и рече: “Богове ли сте, или богове ви пращат?” Петър му рече: “Стани човече, ние не сме богове, а сме пратеници божии. Бог ни избра 12 и ни дари с добро учение, за да учим хората да се избавят от смъртта и да намерят вечен живот.” После запита стареца: “Имаш ли жена и деца?” Той рече: “Имам.” А Петър; “Ще залюбиш ли господа с цялата си душа и с цялото си сърце, с цялата си сила и с цялата си мисъл? Не убивай, не прелюбодействувай, не лъжесвидетелствувай! Почитай баща си и майка си и обичай ближния като себе си! И прочие. Научиш ли чедата си на страх божи и проживееш ли добър живот, ще влезеш в славата божия.” Старецът отговори с думите: “Ако направя всичко това, ще мога ли да извършвам чудеса, каквито вие правите?” — Ако направиш, както ти казахме — отговори Петър, — ще правиш каквото ние вършим.” Старецът рече: “Ще оставя всичко, което имам, и ще дойда с вас, където и да отивате.” А Петър му каза: “Да бъде така! Предай воловете на техния господар и извести това на жена си и на децата си, за да получат живот вечен. Иди в дома си и го уреди да починем, защото сме изпратени в този град.”

Тогава старецът върза един сноп пшеница, поведе воловете със себе си и тръгна. Когато наближи до градските врата, видяха го някои, които стояха пред града, и му рекоха: “Къде си намерил узрял сноп пшеница? Сега е време за сеитба, а не за жътва.” А той отиде в своя дом и с радост започна да приготвя за апостолите.

5. Като научиха това старейшините на града, пратиха за стареца. Той отиде при тях и те го запитаха: “Къде намери зрял сноп пшеница? Не е време за жътва, Кажи ни истината! Ако не ни кажеш, ще умреш от лоша смърт.” А той им рече: “Не се страхувам от вашата смърт. Аз намерих вечен живот. Но ще ви кажа истината.” И каза им: “На моята нива дойдоха едни хора — аз работех на нивата си — и ме помолиха за хляб, а аз им рекох: “Пазете ми воловете и пшеницата, докато ида в града да ви донеса хляб.” Отидох в града и когато се върнах при тях, видях цялата моя нива пълна със зрели пшенични класове. Като видях пречудното чудо, помолих им се да дойдат да си починат в дома ми. Ако искате да ги видите, почакайте малко, ще влизат в грача, в моя дом, тогава ще ги видите.” Това каза старецът и си отиде.

6. Дяволът възневидя добрите дела. влезе в сърцата на старейшините и те, като се събраха, говореха: “О, горко ни, тези мъже са 12-те ог Галилея, те са галилеяните.” А други от тях казваха: “Те разделят мъжете от техните жени. Какво да им направим? Не искаме да влязат в нашия град да ни отвратят от жените ни.” Трети рекоха: “Само петима мъже са, да идем да ги убием.” Но други не бяха съгласни: “Не трябва да ги убиваме. Слушали сме, че имат учител на име Исус, той им дава каквото поискат и когато поискат. Ако пожелаят от него, огън ще ни изгори.” И заплакаха, викайки: “Тежко ни, какво да правим?”

Един от тях, изпълнен с ярост, им рече: “Ако ме послушате, аз ще направя така, че да не влязат в града ни.” Запитаха го: “Какво ще сториш, кажи ни?” Той отговори: “Знайте, че тези хора ненавиждат женския пол, а най-вече покварения. Сега, чуйте ме, ще намерим красива блудница, ще я поставим пред градската врата и те няма да влязат в града ни.” Направиха това, което им заповяда, и я изправиха гола пред вратата.

7. Когато апостолите пристъпиха към градската врата, с дух свети разбраха тяхната злоба. Андрей рече: “Брате Петре, виждаш ли как сатаната влезе в тази жена? Разреши ми да я прогоня с вашите молитви.” Петър отговори: “Брате Андрее, имаш власт да вършиш, върши!” Тогава Андрей се помоли: “Моля ти се, господи Исусе Христе, изпрати своя ангел Михаил да я обеси за косите във въздуха, докато влезем в града и проповядваме словото божие.”

И прелетя ангел, и я дигна за косите високо във въздуха. Всички хора на града я видяха да виси във въздуха. Тогава жената извика със силен глас: “Да нямат покой князете на този град, които ме доведоха до тези мъки и не ми дадоха възможност да видя Христовите апостоли, влизащи в града. Те биха ме очистили от греховете, щях да бъда освободена от напастите на този лъжовен век. Излезте, млади, от града, защото аз намерих погибел за себе си и за вас. Тези апостоли влизат в града, опрощавайки, греховете и лекуващи всеки недъг на тези, които вярват в тях. Помолете се за мене да ме спасят от тази беда!”

След думите на жената мнозина повярваха в господа наш Исус Христос, паднаха пред нозете на апостолите и се кланяха. А те поставяха ръцете си върху тях и лекуваха болните, слепите даряваха със светлина, сакатите изправяха, на глухите даваха слух и изгонваха бесове. А хората славеха отца, сина и светия дух.

8. В този град имаше един богат човек, Онисифор. Като видя чудесата на апостолите, рече им: “Ще повярвам във вашия бог, ако мога да правя знамение, както вие правите!” Андрей рече: “Ако се отречеш от цялото си богатство, от жена си и от децата си, както и ние се отрекохме, тогава ще правиш знамения като нас.” Като чу това, Онисифор се изпълни с ярост, отвърза пояса си и го сложи на Андреевото гърло. Той влачеше апостола, биеше го и говореше: “Вие сте магьосници, как мога да оставя своята жена, децата си и имота си?” И страшно го удряше.

Когато Петър се обърна и видя да бият Андрея, рече: “Човече, какво правиш? Престани да биеш този човек!” Онисифор отговори: “Зная, че ти си им старейшина, речи ми, да оставя ли жена, деца и имот, какво ще кажеш?” — “Аз едно казвам, по-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото богатият да влезе в царството небесно.” Това като чу, Онисифор много се разяри, сне пояса от шията на Андрей и го сложи на Петровото гърло. Започна да го влачи и да говори: “Голям магьосник си, не влиза камила през иглени уши. Ако направиш това чудо, ще повярвам в твоя бог; и не само аз, но и целият град. Ако пък не направиш, ще те умороим със зла смърт посред този град.”

Петър много се наскърби и рече в мисълта си: “Владико, боже наш, чуй ме в този час! Защото ме хванаха заради твоите думи и заради твоите пророци и патриарси, научи ме и дай ми пророчески разум да не тъгувам заради всичките ни дерзания. Ти, владико, не ни оставяй, тебе славят херувимите.”

9. И така като говореше, яви му се господ в образ на 12-годишно момче и им рече: “Не бойте се, а дерзайте! Защото аз навсякъде съм с вас. Нека донесат тук игла и да доведат камила!” След като каза това, господ възлезе на небето. Някой си Патапиос беше слушал от Филипа евангелоското учение и вярваше в господа Исуса Христа. Този същият донесе една игла, която имаше големи уши, за да направи добро на апостолите. Петър видя и рече: “Сине, донеси малка игла, няма да ни измами Христовата реч.”

Донесоха малка игла и доведоха камила посред града, събраха се множество хора. Петър, като видя иглата и стоящата камила, извика с голям глас: “В името на разпънатия при Пилат Понтийски аз ти заповядвам, камило, да преминеш през иглените уши!” И разтвориха се иглените уши, и станаха като голяма врата, и камилата премина. След като целият народ видя чудото, Петър рече: “Влез пак през ушите!” — И отново премина по същия начин.

10. Онисифор видя това и рече: “Наистина, голям магьосник си, но аз не вярвам. Донесете ми друга игла и намерете ми една блудна жена да я сложим върху камилата. Защото тези мъже са магьосници.” Петър чу и отговори: “Жестокосърдечни човече, донеси иглата и качи жената!” И покачиха я, за да премине. И отвориха се иглените уши, и премина камилата през тях. Петър рече: “Премини отново!” И пак премина, за да видят всички славата божия.

Онисифор, като видя тези чудеса, извика с голям глас; “Велик е Петровият и Андреевият бог, вярвам, вярвам в него! В името на господа Исуса Христа чуй моята молитва!” И рече: “Петре, имам много лозя, имам ливади много, четиридесет и девет литра злато, и сребро, и много роби. Ако направя едно чудо, както вие правите, ще раздам моето богатство на бедните и ще освободя робите си.” Петър му рече: “Ще правиш знамения в името на господа Исуса Христа.”

11. Петър потъна в дълбока скръб, защото на Онисифор още не достигаше сила за това, не беше приел още свето кръщение. Като си мислеше това Петър, дойде глас от небето: “Кажи му да направи, по този начин ще му известим!” Петър каза: “Прави, както и ние правим!” Онисифор дойде, застана пред камилата и рече: “В името на Исуса Христа и неговите апостоли, заповядвам ти, камило, да преминеш през иглените уши.” И тя мина отпред до шията. “Защо мина само до шията?” — запита Онисифор. Петър отговори: “Защото не си кръстен в името на господа наш Исус Христос.” Онисифор рече: “Отче Петре, влезте в моя дом и си починете.” Влязоха и настъпи нощ, и в тази нощ в неговия дом се кръстиха 88 души.

12. На утрото на другия ден жената блудница узна случилото сг: и каза: “Защо не бях достойна да повярвам с целия град?” И рече със сълзи на очи: “Ще дам всичкото си богатство на бедните и моя дом ще направя женски манастир.” Петър, като чу това от женага, рече: “Повелявам ти в името Христово, слез долу!” Тя тутакси слезе здрава и раздаде имането си на бедните — 5 литра злато и много дрехи, а своя ^ем награви женски манастир.

13. А господните апостоли съградиха църква в името на господа наш Исус Христос и всички повярваха в него. Поставиха им попове и дякони и ги предадоха на бога, в когото вярваха.

Към пишещите, четящите, слушащите и вярващите да бъдат милостиви отец, син и свети дух, дева Мария, апостолите и всички светии! Амин.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]