Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

Апокрифни молитви

  1. Молитва на свети арх. Михаил против мора и вещица, вампир и вятър, които са през деня и нощта
  2. Молитва на св. Сисин, Изидор, Симеон и Теодор


МОЛИТВА НА СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ ПРОТИВ МОРА И ВЕЩИЦИ, ВАМПИРИ И ВЯТЪР, КОИТО СА ПРЕЗ ДЕНЯ И НОЩТА

В сб. № 273, XVII в., НБКМ, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 50—52. Варианти:  С о к о л о в, Материалы и заметки, с. 36—39 (по Драголев сб., XIII—XIV в., срб. ред.);  М. P a n t e l i с, Hrvatskoglagolski amulet. Slovo 23, 1973, c. 201. Тези варианти са по-обширни, в тях играят роля освен арх. Михаил и други лица.
Каза вещицата: “Аз дърво плодовито изкоренявам, женска младост връзвам и женска ненавист надвивам; приближавам се и ще вляза при човека като кокошка, като гълъбица, като змия. Аз хубави деца одушвам и затова ме наричат убийца. Когато се роди истинското божие слово, отидох там да го измамя. И намери ме архангел Михаил и окова ме, аз се заклех и рекох: “Кълна се в престола на вишния и във висшите сили, че няма да те излъжа, но ще ти кажа истината. Ако може човек да препише името ми, аз няма да вляза в дома на раба божи ...” И рече архангел Михаил: “Кажи ми твоите имена!” — “Първо име — Мора, второ — Вещица, трето — Визуса, четвърто — Макарила, пето — Сияна, шесто — Евгелуса, седмо — Наврадулия, осмо — Живи огън, девето — Пладница, десето — Детодавица, единадесето — взема млякото на младенците, дванадесето — Дявол измамник.” На архистратиг Михаил рече: “Пусни ме да ти се закълна — където тези имена се произнасят, да не влезе там никакъв дявол во веки. Амин. Нито при спящите, нито при ядящите, нито в полунощ, нито по пладне, винаги, днес и всякога, и през всички векове, амин.”


МОЛИТВА НА СВЕТИ СИСИН, ИСИДОР, СИМЕОН И ТЕОДОР

Открива се в сб. № 631, XVII в., НБКМ, публикувана от  Ц о н е в, Опис 2, с. 149—150, превода правя по тази публикация. От творбата са известни още редица преписи, но никои от тях не се схождат напълно. В едно или в друго отношение всеки представлява нова редакция, в някои случаи вариант. Издания:  Р. Р. Н а s d e u, Саrtile poporane ale Romanilor in secolure XVI. Bucuresti,, — 1879, с. 280—281. Заглавие: “Молитва на свети Сисин срещу проклетия дявол”:  С о к о л о в, Материалы и заметки, с. 26—35 (три текста от Драголев сб.);  Д у й ч е в, Apokryfna Bycantino-Slavica. Zbor. Fil. fak. IX 1. Beograd, 1967, c. 247—250, на л. 5—7 от приложението. Заглавие: “Молитва на св. Сисин и сестра му Мелентия против дявола”;  М. P a n t e l i c, Hrvatskoglagolski amulet. Slovo, 23, с. 199, заглавие: “Свети Сисин, Сисинос, Сикисанор, Теодор”. Всички публикувани варианти се откриват в балкански ръкописи. Макар че текстът, който превеждам, не е най-стар, предпочитам го поради неговата пълнота и литературните му качества. По-важни различия на нашия текст в сравнение с глагол, текст на Пантелич:
В името на отца и светия дух. Имаше войни като свети Сисин и Симеон и Исидор, които всички надвиваха, първо асирийците, второ измаилтяните. Когато беше двадесетият [подвиг] в арабската земя, Сисин излезе на лов. Тогава на светеца се яви ангел господен и му рече: “Иди при сестра си Мелентия, която бе родила 5 синове, а дяволът ги взе. Днес има новородено дете, дяволът и него иска да вземе; да не направиш дявола ловец, прогони го и заедно с него [изгони] всички дяволи.” Тогава свети Сисин се отправи към сестра си Мелентия. Тя бе направила мраморна кула и я бе оковала добре с гвоздеи, и изляла я бе с олово и с медни обкови. Беше внесла храна за шест години и две момичета, които да й слугуват.

Когато свети Сисин се приближи до кулата, ненадейно се разрази голяма буря и зима. [1] Свети Сисин рече: “Сестро моя Мелентие, отвори ми да вляза, понеже голямата буря ми досажда [2]. Мелентия рече: “Не смея да ти отворя, брате мой, понеже имам пеленаче и се страхувам от дявола.” Свети Сисин рече: “Не бой се, аз съм ловец и гонител на дявола.” [3] Мелентия, като чу гласа му, отвори кулата. Тогава дяволът се превърна на просено зърно [4], прилепи се под копитото на коня и влезе в кулата. Когато настъпи полунощ, Мелентия пипна своето дете и рече: “О, братко, то е мъртво” — и извика с голям глас: “Брате мой, Сисине, както ти рекох, така и стана!”

Тогава свети Сисин възседна своя кон, който дъхаше пламък, и като гонеше дявола, срещна върба [5] божия и рече: “Видя ли врага да бяга и дете да носи?” Тя бе видяла [6], а каза: “Не видях.” Тогава Сисин я прокле: “Цвят да имаш, а плод да нямаш!” След това намери къпина [7] и рече: “Видя ли врага да бяга, дете да носи?” Тя бе видяла, но рече: “Не видях!” Тогава свети Сисин я прокле: “Къпино, да бъдеш за човека препятие, а за себе си проклятие! Където ти е коренът, там да ти е върхът!” После стигна до явор, дърво божие, и рече: “Яворе, видя ли врага да бяга и дете да носи?” Той беше видял и каза: “Видях.” И рече свети Сисин: “Да си благословен, яворе, да си в църквите клепало и да зовеш праведниците към спасение, а грешниците към покаяние.” И пак достигна до маслина, дърво божие, и рече: “Маслино, не видя ли врага да бяга и дете да носи?” Тя бе видяла и каза: “Видях, гмурна се в морето с рибите морски.” Свети Сисин рече: “Маслино, да си благословена в църква и да бъдеш за цяр на хората!”

Тогава свети Сисин се помоли богу и хвърли въдица [9] в морето. Извлече дявола на сухо и започна да го бие и мъчи, викайки: “Дай ми децата на моята сестра Мелентия, които си й взел!” И пак рече Сисин: “Жив е господ бог мой на небето и на земята, няма да те пусна, дяволе, не ще излезеш из моите ръце, докато не ми дадеш Мелентините деца.” Дяволът рече: “Изядох ги. Повърни ми майчиното си мляко, което си сукал като малък, а аз ще ти изплюя децата” — упорствуваше дяволът. Тогава свети Сисин се помоли на господа с думите: “Господи Исусе Христе, чуй твоя раб, днес ще те прославя, аз, твоят раб, а дяволът ще засрамя.” И блъвна матерно мляко. [10] Дяволът се посрами, удвои силите си и повърна 6-те синове Мелентини. Свети Сисин рече: “Жив е господ бог мой на небето и на земята, няма да те пусна дяволе, няма да излезеш из моите ръце, ако не се закълнеш: “Там, където се чете моята молитва и се споменава името ми, там да не може да дойде нито мора, нито вещица, нито дявол.” Тогава дяволът се закълна: “В името на всевишния и в небесните сили, и в 40-те попове, които непрестанно пеят на небето. Там, където се споменава името ми и се чете моята молитва, в дома на божия раб (кажи името му), там да не пристъпва нито мора, нито вещица, нито зъл дух от века и до века. Амин.” [11]
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Дотук у Пан. липсва, тук се казва, че братята (назовани в заглавието) са дошли и “намериха сестра си в гората, повикаха и й рекоха ...”

2. Пан.: “голяма зима е и няма къде глави да подслоним”.

3. Пан. — говори не само Сисин, но и братята; има разлики в диълога, но общият смисъл е същ.

4. Пан. — липсва за просеното зърно, но има нов момент: “И сестрата им свари вечеря и ии постели и положи братята си да спат.”

5. Пан. — къпина.

6. Пан. — липсва “тя бе видяла”, също и по-нататък.

7. Пан. — върба.

8. Пан. — кипарис, Дуйчев — бор.

9. Пан. — “те [братята] хвърлиха 7 въдици и мрежи и извлякоха дявола на сухо”.

10. Пан. няма молитва, този момент има следния вид: “А те се удариха с три пръста в гърдите и повърнаха майчино мляко пред него (дявола).”

11. Краят по-различен: “Дяволът им каза: “Не ме погубвайте, ще ви се закълна. Кълна се в силата на св. Троица и в онези четири стълба, които подържат земята”.