Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

Апокрифни въпроси и отговори

СЛОВО НА ГОСПОДА НАШ ИСУС ХРИСТОС

Ако се съди по съдържанието на творбата, може да се мисли, че тя е създадена в България в традициите на апокрифните творби във форма на въпроси и отговори, или най-малкото, че е българизиран вариант. Най-вероятното време за оформяне или редактиране на творбата смятам края на XIII в. или първата половина на XIV.

И з д а н и я:  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 446 — 447 (по Измарагд р. ред., XVI в.);  Ц о н е в, Опис Пл., с. 58—59 (по требник № 89, срб. ред., XVI в.) — друга версия, въпросите са в друг ред, има разлики в подробностите;  А н г е л о в — Г е н о в, с. 363 — 364 (по Ловчански сб. в съкращения). Непубликувани преписи се намират в следните ръкописи в нашите библиотеки: Панагюрски сб. № 433, XVI в.; сб. № 309, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 225, фрагмент, само за трите царства и 72-та народа); сб. № 684, XVII в., срб. ред., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 224 — 232, също фрагмент — за знаците на народите под отделно заглавие, след което следва “Как се заченаха православните народи”) и др.

Превеждам творбата по Панагюрски сб. № 433, НБКМ, л. 50 — 52, л. 676—68.

През месец март, 1-ви ден, бог възкреси своя приятел Лазар; на 18-ти март бог направи връбницата; на 21 същия месец бог се преобрази; на 22 март бог направи тайната вечеря; в същия месец на 23 господ бог бе разпънат; на 24-ти същия месец господ бог бе погребан; на 25 същия месец Христос възкръсна. Христос живя на земята 33 години [1] и три месеца. Възнесе се на 3-ти май в 6 часа.

Въпрос: На колко години беше Света Богородица до Гаврииловото благовещение?

Отговор: На 14 години. Света Богородица живя всичко 59 години.

И това да знаете: колкото дни има от Великден до четвъртия ден на месец май, толкова е Петровият пост.

Знайте и това: апостол Петър беше брат на апостол Андрей и двамата са синове на Йоан. Петър е зет на брата на апостол Варнава. Андрей беше девствемик. Отначало името на Петър беше Симон, Христос му даде името Петър.

Да знаете и това, братя, в годината има 52 недели, дните са 365, а часовете са 8 хиляди и 8-стотин и 60.

Знайте и това: На света има трима царе както е и света Троица на небето. На мястото на 12-те апостоли има 12 царе венчани на царските престоли. Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, третото царство е аламанското [2]. С гръцкото царство е отец, с аламанского царство е синът, с българското царство е светият дух. Гърците ще предадат царството на господа, [3] аламанското царство ще стъпче всички полуверни народи.

Да знаете това: на света има всичко 72 народа. Правоверните народи в света са: 1. българи, 2. гърци, 3 сирийци. 4. грузинци, 5. руси. [4] В тях има три правоверни книги: гръцка, българска, грузинска. [5] Полуверните народи са 12: 1. аламани, 2. франки, 3. унгарци, 4. индийци, 5. яковити, 6. арменци, 7. саксонци, 8. поляци, 9. албанци, 10. хървати, 11. хизи, 12. немци. [6]

Въпрос: Как се заченаха правоверните народи и полуверниците? Откъде се родиха?

Отговор: Ной имаше трима синове: Сим, Хам и Афет. От Сим произлязоха правоверните християни. Понеже Сим имаше 8 синове и 8 дъщери, Симовите синове взеха своите сестри за жени. Така стана и с Афетовите (деца), същото и с Хамовите. Симовите синове обаче казаха: “Няма да се докоснем до своите сестри.” Така и жените рекоха. Направиха две къщи и мъжете се събраха в едната къща, а жените в другата, като се пазеха един друг и само за ядене се събираха. Господ видя тяхното търпение и прати ангел, който ги благослови. И безплътно се плодяха с очи. Заради това от Сим водят началото си петте правоверни народи. От Афета се заченаха [полуверците; от Хама водят началото си] [7] египтяните и фараоните. Понеже Хам бе прокълнат, затова и чедата им са прокълнати. (Бог) ги потопи [в Червено море] [8].

Въпрос: Откъде се заченаха неверните народи?

Отговор: От Измаил и от Агара, неговата майка. Измаил е незаконно дете на Аврам. Той легна с майка си в Синай. Агара, майка му, рече: “Да взима моят род много жени, да победи рода Аврамов!” От тях се заченаха неверните народи.

Кои са престолите на земята на мястото на 12-те апостоли? [9]

Отговор: Първи престол на мястото на свети апостол Петър е франкският престол; на мястото на свети Павел е арменският престол; на мястото на свети апостол Тома е иверският престол; на мястото на свети апостол Марко евангелист е африканският престол; на мястото на свети апостол Филип е трапезундският престол; на мястото на свети апостол Яков е словенският престол; на мястото на свети апостол Симон е деспотският престол [10], от него се поставят царете.

Въпрос: Какви са знаците на народите?

Отговор: Франкът е лъв, турчинът — змия, сарацинецът — вепър, арменецът — гущер, грузинецът — овен, сириецът е зубър, чехът — елен [10a], аламанинът — куче, персиецът — врана, татаринът е копой, куманинът — леопард, българинът е бик, сърбинът — вълк, гъркът — лисица, влахът — котка, албанецът — бобър, унгарецът — рак, русинът — видра, немецът — сврака, литвиецът е тур, цаконинът — таралеж, ясин (?) — катерица, саксонецът е кон, голомъдрецът [11] е риба, индиецът — гълъб, евреинът — язовец, египтянинът — козел, хунав(?) — заяк. [12]
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. В ръкописа “30 години и 3 месеца” грешка, в Тих. — “33 години и 3”; поправям по Тих.

2. Под “аламани” през Средновековието се разбира “германци”; понятието е разпространено, среща се и в други бълг. паметници, затова не го осъвременявам. В Пловд. пр. вместо “аламанско” — “иверско”. Под “немци”, споменати по-долу, се разбират обикновено австрийците.

3. В сб. № 309 — “Гърците ще предадат на бога царството, българите християнската вяра, а аламаните ще погубят всички народи”. В Пловд. сб.: “Гърците ще предадат на бога царството, иверите храбростта, а българите християнството.”

4. В сб. 309 православните народи са 9. Към изброените са добавени още: сърби, голомъдреци, словене, власи. В подредбата има разлики, но и тук българите остават на първо място.

5. В сб. № 309 също са посочени три правоверни книги, но на първо място е българската, също така и в Ловч. сб. През Средновековието грузинците се наричат “ивери”.

6. Привеждам текста, за да се види как се назовават тези народи у нас в миналото:

в друг пр. — “ундиане”, в трети — “индиане” — митическо племе, което по-късно се изравнява с индийците. Под “яковити” някои разбират последователите на ап. Яков — най-вероятно племе в Азия. Има и религиозна секта “иаковити”. Те са монофизити (осъдена секта на 4 Халкидонски събор), разделила се впоследствие на много секти. Иаковитите са последователи на Иаков Барадей, който по времето на Юстиниан (527—565) обединява монофизитите в една партия. Сектата била разпространена в Сирия, Персия и Месопотамия. Хизите са християнско племе в Африка. Саксонците в Банат и досега се наричат саси (или саши). Те били прочути рудари.

7. В текста тези думи са пропуснати, попълвам според Тих.

8. В текста само “и потопи”, останалото попълвам по Тих. Тук се напомня за издавянето на фараоновите войски в Червено море по време на бягството на евреите от Египет, предвождани от Мойсей.

9. Частта оттук нататък в Панаг. сб. се намира отделно като самостоятелна част. В Тих. и Пловд. пр. тя е съединена с горните части и подхожда по смисъл към тяхното съдържание. Като предполагам, че първоначално творбата е имала вида, който има в преписа на Тих., съединявам двете части от Панаг. сб.

В Пловд. пр. църковните престоли са разпределени по друг начин: “На мястото на св. Петра — франкския престол, на мястото на св. Павел е унгарският престол, на мястото на свети Матея — хизийският [африканският], на мястото на свети Марко — кипърският, на мястото на свети Йоан — сръбският престол, на мястото на свети Андрея — аркадският престол, на мястото на свети Тома — индийският, на мястото на свети Вартоломей — чешкият престол, на мястото на свети Симеон — немският престол, на мястото на свети Филип — деспотският”.

10. Под “деспотски” престол (от гр.  — господин, началник, монарх, владетел) се разбира вероятно вселенската църква.

10а. В текста — “зих от гр. .

11. За народ “голомъдреци” се говори в “Александрия”, те били потомци на Адамовия син Сит. През Средновековието тези легендарни хора навярно започват да се схващат като реално съществуващ народ. Не е изключено да се отъждествяват с някой азиатски народ.

12. В Пловд. пр. тази част е поставена преди царствата и престолите и има следния вид: “Отговор: Франкът е лъв, аламанинът — орел, сарацинецът — вепър, турчинът — змия, арменецът — гущер, индиецът е гълъб, сириецът — риба, грузинецът — овен, татаринът е копой, русинът — видра, литвиецът — тур, маркарин (моравянин?) — мечка, гъркът — лисица, българинът — бик, влахът — котка, сърбинът е вълк, унгарецът — рис, аланинът — зубър, чехът е катерица, ясин (?) — елен, саксонецът — кон, сакулатин (?) — каня, черкезинът е бивол, персиецът — жерав, хърватинът — аспида.”

Алани — гр.  — племе в Сарматия.