Речник на личните и географските имена, споменати в текстовете (с разяснения според Библията и историята)

ААРОН — брат на Мойсей (Изх. 4, 14), въплъщава свещеничеството.

АВГАР, ЦАР — Авгар V, цар на Едеса, живял през 9—46 г. от н. е.

АВГУСТ — римски император, 30 г. пр. н. е. — 14 г. от н. е.

АВГУСТИН — Блажени Августин (353—430), изтъкнат църковен деец, епископ на Ипон (Северна Африка), автор на множество философско-исторически и богословски съчинения, полемически статии срещу еретици (манихеи и др.) и проповеди.

АВЕЛ — втори син на Адам и Ева, убит поради завист от брат си Каин (Битие 4, 2. 8. 9). В евангелията се говори за него като за първи мъченик, праведник (Матей 23, 35; Лука 11, 51.).

АВЕСАЛОМ — трети син на цар Давид, отличава се с необикновена красота. Вдига въстание против баща си, претърпява поражение, с къдриците си се заплита за дъб и увисва във въздуха. Един от пълководците, въпреки забраната на Давид, го убива със стрели (2 Царства 14, 25—26. 18, 8—15.).

АВРАМ — наречен Авраам, “баща на много народи”, счита се за родоначалник на Израил и за родословен корен на Исус. Преданията за него са изложени в Битие 12—25. Предполага се, че такова историческо лице е живяло около 1800 г. пр. н. е. Пръв между патриарсите, тройката Аврам, Исак, Яков — неделима и в заклинанията.

АГАРА = АГАР — египтянка, слугиня на Сара. По предложение на Сара Аврам се свързва с нея и тя му ражда син — Измаил (Битие 16). След раждането на Исак Измаил му се присмива; по молба на Сара Аврам изпъжда Агар заедно със сина й. Те заживяват в пустинята, Агар взема за жена на Измаил египтянка (Битие 21, 9—21.). От името на Агар се получава названието “агаряни”, което е равно на “измаилтяни”, т. е. арабите. По-късно под “агаряни” започват да се разбират изобщо мохамеданите, тъй като ислямът е арабска форма на монотеизма, а Мохамед е арабин. У нас под агаряни се разбират предимно турците.

АДАМ — евр., означава “земя”, според Битие 2, 7—8. 19. първият човек, създаден от бога. Изгонен от рая за нарушаване на божията заповед (Битие 3).

АМОС — израилски пророк (един от т. нар. “малки пророци”), оповестил залеза на Израил около 750 г. пр. н. е. С неговото име се свързва библ. “Книга на пророк Амос”.

АНА — евр., означава “милост”, майка на Мария Богородица, патрон на майките, миньорите и търговците.

АНДРЕЙ — брат на ап. Павел, работи според най-старите творби за него по черноморското крайбрежие, южна Тракия и Македония (Филипи, Солун) до северното крайбрежие на Пелопонес. Според едно руско предание подвизавал се е и в Крим. Патрон на Русия. Разпънат на кръст.

АНДРОПОЛИС — може би Андрапа, град в Пефлагония (земя, в която са живели пефлагонийците) в Мала Азия на южното крайбрежие на Черно море.

АСИЯ — по време на новозаветните събития под това име се разбира Мала Азия изобщо или римската провинция в Западна Мала Азия.

АРИМАТЕЯ — град в Юдея, 30 км от Йерусалим.

АРТЕМИДА — Диана у римляните; почита се като богиня на луната, горите и лова. Особено са я почитали в Ефес. Храмът й там е изгорен през 356 г. пр. н. е., но е отново построен в голямо великолепие — смята се като едно от седемте чудеса на света. По-късно този храм е ограбен от Нерон, а около 267/8 г. е разрушен от готите.

ВАЛААМ — магьосник, изпратен според легендата от моавитския цар, за да произнесе проклятие над Израил, но принуден от божествената сила, произнесъл благословия и пророчество (Числа 22, 5—13. 24, 1—8. 15—25).

ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ — наречен още Кесарийски (330—379), роден в Кесария Кападокийска, известен християнски писател, автор на нравоучителни и тълковни творби. Широко известни са произведенията му: “Шестоднев” и една литургия — Василева литургия, отличавала се с голяма тържественост. Отначало работи като презвитер, а от 370 г. като архиепископ в родния си град.

ВАРУХ — пророк от VI в. пр. н. е. С неговото име е свързана каноничната “Книга на пророк Варух”.

ВИРСАВИЯ — евр. “дъщеря на клеветата”; 1. Жена на хетееца Урий, след това съпруга на Давид, майка на Соломон (2 Царства 11, 3. 12, 24; 3 Царства 1, 11. 2, 19; Матей 1, 6.). 2. Град в Палестина, Юдея.

ВИТАНИЯ — селище близо до Йерусалим в полите на Елеонската планина по пътя от Ерихон за Йерусалим. Споменава се често в новозаветната история (Матей 21, 17. 26, 6; Марко 11, 1. 11—12. 14, 3.) и др. Според нея тук е живял Лазар, когото Исус възкресява, оттук Исус предприема тържествено шествие в Йерусалим, оттук се възнася на небето. Днес бедно селище на име Ел-Азариех.

ВИТЛЕЕМ — град на 7 км южно от Йерусалим, смята се за родно място на Давид. В преданията и изобразителното изкуство се представя за родно място на Исус. В евангелията се споменава многократно.

ГАВРИИЛ — евр. “божи мъж”, един от архангелите. Обяснява на Даниил видението му (Даниил 8, 16. 9, 21.). Предвещава на свещеник Захарий раждането на Йоан Предтеча (Лука 1, 11—19.). Предвещава на Мария зачатието и раждането на Исус (Лука 1, 26—31).

ГАЛГАЛ — старозаветен град в царство Израил, споменава се многократно в Стария завет (Второзаконие 11, 30; Навин 4, 19; 4 Царства 2, 1. 4, 38. и др.). В Галгал Саул е поставен за цар (1 Царства 11, 15.).

ГАЛИЛЕЯ — северната част на Палестина, която по време на Иродите влиза в техните владения. Води названието си от евр. племе галилеи.

ГИОН — втора райска река (Битие 2, 13), смята се, че е Нил, вж. Фисон.

ГОЛГОТА или ГОЛГАТА — на арамейски означава “череп”, хълм край Йерусалим. Според легендата в него е погребана главата на Адам; може би тази легенда възниква поради това, че хълмът имал форма на череп. На гр. голгота се превежда с “черепно място”, т. е. лобно място (вж. “краниево място”). Според евангелията тук е разпънат Христос. Оттук “Голгота” и “лобно място” получават друг смисъл — място на смъртта, на екзекуцията или на страданието.

ГОЛИАТ — тежко въоръжен отделен борец (който излиза на двубой) на филистимяните (индоевропейски народ, който около 1200 г. пр. н. е. през Мала Азия прониква във Финикия и Палестина, води успешни войни с египтяните и евреите). Според Библията Давид убива Голиат с прашка (1 Царства 17, 4—51); преносно Голиат означава великан, вдъхващ страх.

ГОМОР = ГОМОРА — град в Палестина край Мъртво море, унищожен от бог заради разврат (вж. Содом).

ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ — (Назиакски), църковен писател, роден в Кападокия (329—390), оставил множество химни и проповеди; много популярен и в България. Носи названието си Теолог—Богослов заради словата, посветени на темата “бог—слово”.

ГУНДАФОР — историческо лице, живял през I в. от н. е.

ДАВИД —евр. цар около 1000—960 г. пр. н. е. Обединява северните и южните евр. племена в една монархия. Счита се за автор на Псалтира. За него подробно разказва библ. книга Царства 17. 18, 19—30; 2 Царства, 3 Царства 1, 2).

ДАЛИДА — евр. означава “слаба, нещастна жена” Според Съдии 16, 4—21. тя е филистимянка, която Сампсон обиква. Подкрепена от филистимяните, тя узнава тайната на неговата сила. Когато Сампсон заспива в скута й, тя го остригва и филистимяните го пленяват.

ДОМЕНТИАН = Домитиан, римски император (81—96 г. от н. е.), преследва християните, пролива реки от кръв. Убит от заговорници.

ДАРИЙ — име на няколко староперсийски царе: Дарий I Велики (521—485 пр. н. е.); Дарий II Охос (424—405 пр. н. е.); Дарий III (336—330 пр. н. е.), победен от Александър Македонски.

ЕВА — евр. означава “живот”; според легендата създадена от реброто на Адам, съблазнена от змията, най-умното животно в рая, да вкуси от плода на дървото на знанието (Битие 2, 21—24. 3, 1—6. 20.).

ЕВИЛАДСКА ЗЕМЯ — гр.  = Хавилска земя, Хевила. Споменава се в Битие 2, 11. 25, 18. и др. Не е установено с положителност коя земя се има пред вид. Някои учени смятат, че се касае за Индия, други за Южна Арабия.

ЕВСЕВИЙ — Евсевий Кесарийски (265—340), епископ на Кесария Палестинска, изтъкнат писател, оставил множество творби, между които с голямо значение: “Църковна история” в 10 тома, “Хроника”, “Житие на Константин Велики”, речи, писма и др.

ЕДЕМ — означава на евр. “градина” — област в Мала Азия, където според легендата бил раят и там били поставени да живеят първите хора. Според други легенди раят бил в Армения.

ЕДЕСА — античен град в северна Месопотамия (сега Урфа); от около 200 г. след н. е. става център на сирийско-християнската образованост. През II в. пр. н. е. създава собствена династия, която след това попада под римска зависимост (около 70 г. пр. н. е.). Считан за свят град. Едеса има и в Гърция (слав. Воден), но в апокрифите не става дума за този град.

ЕЗЕКИЯ — 1. Юдейски цар (8—7 г. пр. н. е.); 2. Евр. пророк, нему се приписва бил. “Книга на пророк Езекииля”.

ЕЛЕНА, ЦАРИЦА — илирка, конкубина на Констанций Хлор — цезар на Галия, майка на имп. Константин Велики. От младост е запозната с християнството и има влияние над сина си. На старини (325) пътувала до Палестина. Според преданието открила там кръста на Исус. Строила голям храм във Витания, покровителка на християнството.

ЕЛЕОНСКА ПЛАНИНА — намира се в Галилея, в някои апокрифи и в др. творби названието е преведено — “планина Маслинена”. Играе значителна роля в новозаветната история — там Исус поучава учениците си (Матей 24), там е арестуван от евреите (Матей 26, 30).

ЕЛЗАВЕЛ = ИЕЗАВЕЛ — дъщеря на сидонския цар Етваал, жена на израелския цар Ахав, безпътна и безчестна. Под нейно влияние Ахав се отдава на идолопоклонство (3 Царства 16, 31—33.). Предприема гонитба срещу пророците, подтиква мъжа си към убийства (3 Царства 18, 4. 2, 7—15.). Загива трагично (4 Царства 9, 10. 22. 23—37.). В Апокал. 2, 20. името й е споменато в преносен смисъл.

ЕЛИСАВЕТА — майка на Йоан Кръстител (Лука 1, 5. 7. 13. 24. 36. 40—41. 57.). Ражда в напреднала възраст, сродница е на Богородица.

ЕЛИСЕЙ — евр. пророк, живял по времето на цар Йеровоам (851—790 пр. н. е.), ученик на пророк Илия (3 Царства 19, 16—17. 19— 21), прави много чудеса (4 Царства 2, 1—15. 19—22. З, 13—17. 5, 6, 7, 8, 9).

ЕНОХ — един от евр. патриарси, баща на Матусал. Бог го взел жив на небето. Юдейското предание му приписва изобретението на писмеността и на астрономията. За него в Библията има сравнително оскъдни данни (Битие 5, 18—24; Пар. I, 3; Сирах 44, 15. 49, 16.).

ЕРМОНСКА ПЛАНИНА — пл. Ермон, най-високият южен хребет е Сирия (днес Джебел-ес Шейх), означава главна планина. Върхът й е покрит с вечен сняг, затова от халдеи и араби се нарича “снежна планина”. В Стария завет тази планина е представена като северна граница на Ханаан. Споменава се във Второзаконие (3, 8. 9. 4, 48.) и на др. места. В преносно значение символ на величие и слава.

ЕРИХОН — древен град край р. Йордан, недалеч от Мъртво море. Разкопките разкриват находки от 7-то хилядолетие пр. н. е. Градът получава разцвет по времето на Ирод Велики (37—4 пр. н. е.). В Библията често се споменава. Наричат го още град на палмите (Второзаконие 34, 3.), царски град в Ханаан, обграден със стени (Навин 2, 1—3. 15. 6, 1—19.), превзет от евреите по чуден начин — при тръбния звук на свещениците и вика на народа стените рухват и всичко е предадено на меч (Навин 6, 15—20; 2 Макавей 12, 15.).

ЕСЕЙ = ИЕСЕЙ — баща на цар Давид (1 Царства 17, 12.), стъблото на челядта, от която ще се роди дева Мария и синът й. Иесеевото дърво често се изобразява от живописците.

ЕСРОМ — живее по времето на Давид, смята се за пророк. Правнук на патриарх Яков, има многочислено поколение (Битие 46, 12.; Числа 26, 21.; Рут 4, 18—19; 1 Парал. 2, 5. 9.).

ЕФЕС — старогр. град в Западна Мала Азия (днес Кючук Мендерес), разположен на Егейско море. През елинистично време главен град на провинция Асия. Тук през 431 се състои 3-ти вселенски събор. Заради храма на Артемида—Диана се е считал за свят град.

ЕФРАТ — най-голямата река в Предна Азия, извира от арменските планини, слива се с Тигър и се влива в Персийския залив. От дълбока древност, считана наред с Тигър за райска река (Битие 2, 14.).

ЗАХАРИЙ — 1. Баща на Йоан Кръстител, първосвещеник в синагогата. 2. Пророк, смята се за последен евр. пророк.

ИЕРОНИМ — Блажени Иероним (340—420), считан за най-учения оратор на латинската църква. Учи в Рим, работи в Антиохия, Витлеем, Цариград. Оставил е множество трудове — полемически, тълковни и др. Превежда от еврейски на латински Библията (Вулгата).

ИЗМАИЛ — евр. означава “чут от бога”. Според Битие (16, 11 — 16. 21, 10—13. 25,: 12—18) син на Аврам от египтянката слугиня Агар, родоначалник на измаилтяните. Неговите 12 синове били родоначалници на 12 арабски племена. Потомците на Измаил, живеейки в Арабия, се смесили с други номадски племена под общото название араби.

ИЕРОПОЛ — 1. Град в Предна Азия, на един от притоците на Ефрат, недалеч от Едеса. 2. Град в западната част на Мала Азия, съседен град на Филаделфия в римската провинция Асия.

ИЗРАИЛ — евр. “богоборец”; името е дадено на патриарх Яков (Битие 32, 24—28.) от бога. Понякога се употребява като лично имена Яков, в други случаи като означение на неговото потомство. При Давид и Соломон под Израил се разбират всички 12 евр. колена. След смъртта на Соломон 10 от евр. колена основават царство Израил. “Синове израилеви” — в тесен смисъл потомството на Яков, в широк — евреите

ИЛИЯ ТЕСВИТЯНИН — най-славният от старозаветните пророци, роден в град Тисви, откъдето носи името си. В Стария завет за него е отделено широко място (3 Царства 17, 18, 19, 21, 17—20.; 4 Царства 1, 3. 8—12, 2, 1—14. 3, П.). Изобличител на езичеството по времето на Ахав и Иезавел. Взет жив на небето с огнена колесница. Според Апокал. (11, 3—12.) пророкът ще дойде на земята преди второто пришествие.

ИРОД — 1. Ирод Велики (41—4 пр. н. е.), поставен от римляните за цар на Юдея. Известен като много жесток, смазва всяка съпротива. Убива жена си и синовете си. Подчинените му го мразят като безбожник. По негово време се отнася клането на Витлеемските деца (Матей 2, 16.). Строител на храмове в Йерусалим и Самария. 2. Ирод антипас, княз на Галилея и Перея (4 в. пр. н. е. — 40 от н. е.). Управлява под римска върховна власт, син на Ирод Велики, обезглавява Йоан Кръстител.

ИСАЯ — един от четирите големи пророци. Смята се, че е роден през VIП в. пр. н. е. в Иерусалим. С неговото име се свързва библейската “Книга на пророк Исая”.

ИСАК — евр. “усмихващ се”, син на Аврам, втори първоотец на Израил. Според Библията роден от родителите си на старини. Бог нарежда на Аврам да принесе сина си в жертва, но при жертвоприношението го спасява. За Исак в Битие 18, 9—14. 21, 1—8. 22, 1—13.

ИСКАРИОТ, ОСТРОВ — такъв остров няма; името Искариот, прозвище на предателя Юда, не е окончателно обяснено в науката. Обикновено се извежда от селището Кориот в Южна Юдея, следователно Искариот означава Кориотянин. Друго обяснение — от думата  — бандит.

ЙЕРЕМИЯ — един от големите евр. пророци, роден около 650 г. пр. н. е. и работил в Йерусалим. След завладяването на града от вавилонците е пощаден от принудително преселение. Нему се приписват библ. книги “Книга на пророк Иеремия” и “Книга плач Йеремиев”.

ЙОАН БОГОСЛОВ — презвитер, живее през II —III в. в Ефес, счита се за автор на евангелието от Йоан, в легендата се отъждествява с апостол Йоан.

ЙОАН ЗЛАТОУСТ — архиепископ на Константинопол (347—407), роден в Антиохия, отличен проповедник, поради критиката си срещу моралната развала е изпратен на заточение, където умира. Поученията на Златоуст се разпространяват у нас през цялото средновековие. Ред произведения се приписват нему, за да им се придаде авторитет.

ЙОВ — библ. патриарх, олицетворение на непорочността и търпението. За него разказва “Книга на Йов”. Дяволът го изпитва, Йов изгубва богатството си, изпада в крайна бедност и в болест, умират и всичките му деца, но той не хули бога, а продължава да е непорочен. Бог го възнаграждава, като му връща богатството, здравето и децата.

ЙОНА, ПРОРОК — старозаветен пророк от VIII в. пр. н. е. Нему се приписва “Книга на пророк Йона”. В нея се разказва, че по време на буря той бил хвърлен от кораба в морето. По божия воля голям кит го глътнал; в утробата на кита Йона прекарал “три дни и три нощи”, молейки се. Пак по божия заповед китът изхвърлил Йона на суша.

ЙОРДАН — река в Палестина, извира от ливанските планини и се влива в Мъртво море. Според евангелията Исус е кръстен в нея.

ЙОСИФ — 1. Син на патриарх Яков, продаден от братята си в робство, спасява египтяните и евр. народ от глад (Битие 3024. 37, 2— 35. 39, 20, 3—23. 41, 42, 43, 44, 45, 47, 48, 49, 22. 50, 1—2. 14—26.). В религиозната литература — символ на доброта и душевна красота. 2. Йосиф — годеник на Мария Богородица, дърводелец (Матей 1, 16.; Лука 1, 27, 2, 4.). 3. Йосиф Ариматейски, член на Синедриона, таен ученик на Исус (Лука 23, 50—53.; Матей 27, 57.; Марко 15, 43.; Йоан: 19, 38—42.). Измолва от Пилат погребението на Исус.

КАИН — първи син на Адам, убиец на брат си Авел (Битие 4, 1. 8.), баща на Енох (Битие 4, 17.).

КАНА — малко градче в Галилея, северно от Назарет (сега Кафр-Канна). Там Исус при една сватба превърнал водата във вино (Йоан 2, 1.).

КАПАДОКИЯ — 1. Област в източната част на Мала Азия с главен град Кесария. По времето на Тиберий става римска провинция. По-късно се владее от персите, византийците, арабите, сега се намира в Турция. Като византийско владение е седалище на архиепископ. 2. Град в Канадския (Кападокия Кападокийска).

КАЯФА — висш духовник с най-голямо участие в присъдата на Исус. Зет на Анна, също висш свещеник (Матей 26, 3. 57.; Лука 3, 2.; Йоан 11, 49. 18, 13. 24. 28.).

КОНСТАНТИН, ЦАР — Константин I Велики (274—337). Римски император, отначало император на Запада (306—324) в тетрархията. Нанася победа над готите, отстранява претендентите за императорска власт, обединява империята и става автократор (324—337). Започва строеж на нов град и пренася там столицата — Константинопол (330). В 313 г. с Миланския едикт разрешава свободно разпространение на християнството и сам преди смъртта си става християнин. Взема участие в Никейския събор и привлича религията към своите политически планове. Евсевий Кесарийски написва за него житие. У нас намират разпространение късни легендарни жития за Константин и майка му Елена.

КРАНИЕВО МЯСТО — съответствува на гр. “” (черепно, лобно място), превод на арамейското Голгота; на бълг. “ се превежда с “място”, а Краниево остава като българизирана форма на гр. дума.

ЛАМЕХ — евр. “силен”, син на Матусал, двуженец (Битие 4, 18— 19. 23—24.), баща на Ной (Битие 4, 25. 28—29.), живял 753 години (Битие 4, 30—31). Отделен апокриф за него е споменат в индексите.

ЛОТ — племенник на Аврам (Битие 12, 4—5.), отначало живеят заедно, след това се разделят (Битие 13, 1. 5—12). Преживява гибелта на Содом, жена му се превърнала в “солен стълб”, дъщерите му го упояват с вино и спат поред с него. От чедата им произхождат две племена (Битие 19).

ЛУКА — автор е според преданието на Евангелие от Лука, лекар и другар на ап. Павел, споменат многократно в неговите послания. Апостол Лука, за какъвто говорят апокрифите, няма.

МАДИАМСКА ЗЕМЯ — свързва се с Мадиам, четвърти син на Аврам, на когото потомството се казва мадианити — многочислено арабско племе. Населявали земята около Еланитския залив на Червено море, имали главен град Мадиан. Според Изход 2, 15. в мадиамската земя Мойсей избягва от фараона. Според Съдии (6, 1—5. 7, 12. 8, 21. 24— 26) мадианитите се изявяват като силен народ, който воюва с израилтяните.

МАНАСИЙ — цар юдейски, приемник на Езекия (4 Царства 20, 21. 21, 1—18. 23, 12. 24, 3.3). Възстановява идолослужението, отдава се на пороци и безчестие. Божието дълготърпение свършило, асирийци го нападнали, оковали го като звяр и го завели във Вавилон (2 Пар 33, 11.). По-късно връща свободата си и се старае да поправи грешките си, царува 55 години. Според извънбиблейското предание по негова заповед пророк Исая бил прерязан с пила.

МАРТА — сестра на Лазар от Витлеем, възкресен от Исус (Йоан 11, 1. 5. 19. 24. 30. 12, 2.).

МАСЛИНА, МАСЛИНЕНА ПЛАНИНА = Елеонска планина

МАТЕЙ — апостол от Галилея, където бил митничар край езерото Генисарет (Матей 9, 9.). Приписва му се евангелие на Матей, което всъщност възниква по-късно и не би могло да е написано от Христовия апостол.

МАТУСАЛ == МЕТУСАЛАМ — евр. означава “мъж на оръжието”; потомък на Сит, син на Енох, дядо на Ной (Битие 4, 18. 5, 21—22. 25. 27.). Символ на дълбока старост.

МЕЛХИСЕДЕК — по времето на Аврам “цар на мира” и висш свещеник на върховния бог (Битие 14, 18.).

МЕРА — извор с горчива вода (Изход 15, 23.), река в пустинята Сур.

МЕРКУРИЙ — лат. бог, у гърците Хермес, на откритията, на търговията и кражбата, на гимнастиката и красноречието. Според гръко-римската митология син на Юпитер. У египтяните и финикийците този бог се смята за изобретател на писмото и науката.

МИХАИЛ, АРХАНГЕЛ — евр. “като бог”, един от първите висши ангели, наречен “първи княз” (Даниил 10, 13.). В Апокалипсис 12, l— 17 е назован архангел. У Дан се представя като защитник и покровител на евр. народ (10, 13. 21. 12, 1.). В Апокалипсис се изобразява като низложител на дракона и неговите ангели и защитник на християните, това е продължение на старозаветната представа за Михаил като защитник на евреите.

МИХЕЯ — пророк, с името му се свързва библ. “Книга на пророк Михея”.

МОЙСЕЙ — евр. “изваден от вода”; легендата разказва, че по време на египетското робство е хвърлен от майка си в реката в едно кошче и след това е намерен от египетската царица и отгледан от нея (Изход 2). Извежда евреите от Египет през Червено море и ги спасява от египетски плен (Изход 14, 15, 16V Смята се за евр. Законодател (Изход 21, 22, 23, 24).

НЕРОН — римски император (54—68 г.). В управлението му се различават два периода: 1. 54—62 г., когато е благотворно повлиян от Сенека, и 62—68 г. — период на жестокости и крайности — убива жена си и майка си, доведения си брат, запалва Рим, преследва християните, които обвинява за пожара, повишава данъците. Срещу него избухва въстание в Британия и Юдея, заговор в Рим; самоубива се. По негово време са убити апостол Павел и Петър.

НИКОДИМ — фарисей, член на синагогата. Според Еванг. на Йоан 3, 1—21. посещава нощем Исус и му задава въпроси, за да проникне в учението му. След разпятието донася “смирна и алой”, за да помаже Христовото тяло (Йоан 19, 39—40.). Нему се приписва повестта за съденето и смъртта на Исус, създадена много по-късно от описваните събития (Никодимово евангелие).

НОЙ — по време на потопа спасен с домочадието си чрез построен от него кораб, в който има и от всички животни (Битие 6, 7—22. 7, 8). Смята се за баща на новото човечество, негови синове са Сим, Хама и Иафет (Битие гл. 9, 10).

НАВУХОДОНОСОР — цар на Вавилон (605—562 пр. н. е.), завладява Иерусалим през 586 г. Преселва населението му във Вавилон (4 Царства 24, 1. 10—16.). Нав. поставя Седекий за цар на Йерусалим, но скоро той се отмята от него. Следва пълно разорение на Йерусалим — събаряне на крепостните стени, опожаряване на града, разграбване на богатствата от храма, изселване на останалите в него жители (4 Царства 25, 1—21.).

ПАВЕЛ, АПОСТОЛ — най-значителният раннохристиянски мисионер, умира в Рим през 64 г. като мъченик. Евреин по произход, но римски гражданин. Според църковното предание работи като мисионер в Мала Азия, Кипър, Коринт, където основава общини, с тях полага основите на по-късните църкви. Лежал в затворите на Йерусалим и Рим. Неговите писма, включени в Библията, се считат за автентични. Извън тях са известни още няколко писма под името на ап. Павел, но те се смятат за псевдопавлови, затова са обявени за апокрифи.

ПАТМОС — остров в Егейско море; според преданието там евангелист Йоан написал своя Апокалипсис, признат за канонична книга.

ПЕТЪР — ученик и апостол на Исус, рожденото му име е Симон, рибар край езерото Генисарет. Петър е прозвище, дадено му от Исус и означава “скала” (Матей 16, 17.). Според преданието той прави мисионерски пътувания и достига до Рим. Тук около 64 г. умира мъченически, разпънат с главата надолу. Според католишкото учение — пръв епископ в Рим.

ПИЛАТ — Пилат Понтийски, шести римски наместник (прокуратор) в Юдея (26—36).

САВЪР — 1. Може би Исаврия, област в” Мала Азия. 2. Има град Саврия в Гърция, но едва ли в апокрифите става дума за него.

САЛИМСКА ПЛАНИНА — от гр. Салим в областта Самария, недалеч от р. Йордан.

САЛОМИЯ — 1. Акушерка, според някои апокрифи първа братовчедка на Мария Богородица. 2. Майка на Йоан Кръстител.

САМАРИЯ — град в Падестина в областта Самария, столица на някогашното царство Израил. Обособило се след смъртта на Соломон, то още през 721 г. изгубва своята самостоятелност.

САМПСОН — син на съдия израилев, надарен от бога с огромна сила, за да избави Израил от робството на филистимяните. Отмества стълбовете, на които се крепи сградата с веселящите се врагове и избива всички филистимски вождове и 3000 мъже и жени (Съдии 13, 14, 15 и 16).

САРА — евр. означава “княгиня”, съпруга на Аврам, родила в късна възраст Исак (Битие 11, 1. 29—30. 12, 17, 15—17. 18, 9—15. 21, 1-3.).

САТАНАИЛ — евр. “противник”. Отначало така се наричал всеки вредител. Едва в по-късното юдейство и ранното християнство той става противник на бога. Антихрист е също сатаната, но само в християнската традиция.

САУЛ, ЦАР — първят израилски цар (около 1200—1000 пр. н. е.). За него твърде подробно в 1 Царства и 11, 15. 12, 13, 14 и сл.).

СЕЛЕВКИЙ, ЦАР — известни са няколко владетели с това име, образуващи династията на селевкидите. Държавата на селевкидите е основана през 312 г. пр. н. е. от Селевкий I Никатор (Победител), генерал на Александър Македонски, източно от р. Ефрат. Тази сирийска държава в скоро време се разширява и обхваща почти цяла Предна Азия. Известни са като сирийски владетели: Селевкий II Калиникос, Селевкий III Велики, Селевкий IV Филотатор (187—175), Селевкий V Деметриос, сече монети. Държавата на селевкидите съществува до 64 г. пр. н. е. Последен владетел от тази династия — Филип II.

СЕЛЕВКИЯ, ГРАД — няколко града носят това име, основани от династията на селевкидите: Селевкия на р. Тигър, наследила културата на западналия Вавилон, търговски център в Месопотамия; Селевкия Пиерия, по-късно наречена Антиохия на Оронтес (сега Антакия), столица на селевкидите в Сирия, по-късно седалище на римския управител на Сирия; Селевкия на Средиземно море в Мала Азия в областта Киликия и др. В апокрифите става дума главно за малоазийската Селевкия.

СИВИЛА — име на пророчица у древните гърци, евреи и римлячи. Известни са повече от 12 Сивили. Стихотворните пророчески творби, свързани с името на Сивила (старогр. Сибила), се наричат в науката сибилини. Името прониква у нас чрез византийската книжнина.

СИНАЙСКА ПЛАНИНА — намира се в Арабия. Там бог дал на Мойсей 10-те заповеди.

СИОН — планина в Палестина до Йерусалим; поетично за града Йерусалим.

СИСИН — персийско-сирийско име, известни са с него сирийски жнязе и висши духовници. Сисин (или Сисиний) от апокрифите най-вероятно е светец от манихейска среда. Има и константинополски патриарси с такова име: Сисиний I (426—427) и Сисиний II (996—999). Според етиопски апокрифни легенди св. Сисиний е роден в Антиохия.

СИТ — евр. означава “твърдост, основа”, син на Адам и Ева, роден след смъртта на Авел. В него е заложено новото благочестиво племе (Битие 4, 25—26. 5, 3—4. 6—8.).

СОДОМ — град, разположен на южния край на Мъртво море (днес Седом). Според Библията Содом и Гомор са унищожени чрез огън и серен дъжд (Битие 19, 24—25.) в резултат на греховността на жителите му. Предполага се, че събитието има историческа основа — някакъв тежък земетръс. От Содом — “содомяни”, което в християнската литертура означава “развратници”, “хомосексуалисти”, а в широк смисъл “грешници”.

СОЛОМОН — евр. цар, владетел на обединеното израелско-юдейско царство (965—926 пр. и. е.). Известен като строител, мъдър държавник, автор на книги. С неговото име са свързани библ. книги: “Притчи Соломонови”, “Песен на песните”, “Книга на еклисиаста”. За него разказва подробно 3 Царства 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11.

СТЕФАН, СВЕТИ — архидякон и първомъченик на христ. църква, един от 7-те дякони, избрани от Йерусалимската църква да проповядват евангелието. Изобличава евреите пред евр. съд., затова е убит с камъни (Деяние 6, 5—15. 7, 8, 2.).

ТАВОРСКА ПЛАНИНА — планина в Северен Израел, недалеч от Назарет, има кръгла форма, висока 560 м. От IV в. се смята за планина на Христовото преображение. По времето на Исус била населена, В някои апокрифи се нарича “майка на планините”.

ТИБЕРИЙ — римски император (14—37). Познат като жесток, недоверчив и мрачен човек. Завършва живота си на о-в Капри.

ТИВЕРИАДСКО МОРЕ — езерото Генисарет в Галилея, на брега на което се намира гр. Тивериада, наречен на имп. Тиберий (сега Тубария). У някои автори от I—II в. езерото е означено като Тивериадско езеро или Тивериадско море. В евангелията се нарича Галилейско море (Марко 1, 16.; Матей 4, 18.), но у Йоан — Тивериадско (21,1.).

ТИГЪР — река, която извира от Армения, вж. Ефрат.

ТОМА — ученик на Христос, изобразен като скептик (Йоан 20, 24—27.). С неговото име са свързани редица апокрифи — освен “Деяние на Тома”, още “Евангелие на Тома”, “Апокалипсис на Тома”. Патрон е на дърводелците, защото според преданието, намерило място в. ред творби, бил дърводелец.

ФИСОН — според Битие 2, 10—14. голямата райска река се paзклонява на 4 реки: Фисон, Гион, Тигър, Ефрат. В “Небеса” на Йоан Екзарх се твърди, че Гион е Нил, която “от Етиопия преминава в Египет”, а Фисон е “Ганг Индийски”.

ХАЛДЕЯ — халдейска земя или Халдея в древни времена се употребява в смисъл на страната, в която живеят халдеите. Халдеи — семитско племе, утвърдило се в края на второто хилядолетие на брега на Персийския залив (сега Ирак). Воюват с асирийците и на два пъти завземат Вавилон. След VI в. пр. н. е. постепенно се асимилират между вавилонците. 2. Халдея — нововавилонското царство, разпространено название на робовладелческа Вавилония в периода на управлението на халдейската династия (626—538 пр. н. е.).

ХАНААН — земя, западно от Йордан, която според Битие 12, 5. е посочена от бога на Аврам като земя за неговото потомство. Тук Аврам живее, тук се раждат децата му, тук е погребан той и Сара (Битие 23, 2. 25, 9—10.). Затова се смята като земя на еврейските праотци. Според Изход 3, 8. бог обещава на Мойсей да избави от египетско робство евр. народ и да го заведе в земята на хананейците, защото тази земя е обещана на Аврам (Изход 33, 1—2.). Преди библ. книги името е засвидетелствувано като Канаан (XV в. пр. н. е.) и има значение на Финикия. В преносен смисъл “ханаанска земя” означава мечтана, богата земя. Понятието е равнозначно с “обетована земя” — обещана земя.

ХОРИВСКА ЗЕМЯ — споменава се в Изход няколко пъти като: “божия планина Хорив” (Изход 3, 1.), “планина Хорив” (33, 6.), “скалата Хорив” (17, 6.). Смята се, че е област в южната част на Синайский полуостров в района на планината Синай.

ЧЕРВЕНО МОРЕ — името си дължи на червените водорасли. Според Изход 14, 21—22. 29. през това море Мойсей превежда евреите от Египет към обещаната от бога земя Ханаан; с жезъла си той разцепва морето на две и евреите минават като по сухо.

ЮДА — 1. Син на патриарх Яков; племе Юда — юдеи. 2. Юда — предателят на Христос с прозвище Искариот. След предателството се обесва (Матея 26, 47—50. 27, 3—5.; Марко 14, 43—46; Лука 22, 47—48.).

ЮДЕЯ — географски — южната част на Палестина, носеща името си от племето юдеи. Исторически — царство Юдея, обособило се след смъртта на Соломон със столица Йерусалим. По време на новозаветните събития Юдея е васално царство на Рим. В широкия смисъл на думата означава област, населена с евреи.

ЯКОВ — 1. Втори син на Исак, евр. патриарх, неговото прозвище е Израил (вж. Израил), дадено му от бога (Битие 32, 28.). 2. Яков архиепископ Йерусалимски, апостол на Исус и негов брат от първия брак на Йосиф, нему се приписва апокрифно евангелие (Протоевангелие на Яков).
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]