Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Герои

СЛОВО ЗА СИЛНИЯ САМПСОН
 

Творбата съвпада, общо взето, с разказа за Сампсон в Библията (Съдии, гл. 13—15), но се различава в редица отношения. В нея действието е съсредоточено около втората жена на Сампсон, която е първа и единствена. В разказа срещаме любопитни мотиви, които липсват в Библията — по всяка вероятност имат фолклорен произход (напр, шестте златни косъма в косата, в които е скрита силата на Сампсон). Филистимяните — древен народ, с който евреите години наред воюват, са заменени тук със “сарацини”.

Публикации:  Н а ч о в, Тиквешки рък., с. 391—393;  А р х а н г е л ь с к и й, К истории, с. 123—126 (по сб. № 309, XVI в. от НБКМ). Други непубликувани преписи: сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис l, с. 319), Сб. № 1050, XVII в., НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис З, с. 309); Сб. № 761, XIX в., писан от поп Тодор Пирдолски (Цонев, Опис 2, г. 428) — по-особена редакция.

Превеждам апокрифа по изданието на Начов. До този текст стой най-близо преписът в сб. № 1050; по него допълням там, където Тикв. рък. е повреден. Преписите в сб. № 309 и 326 представляват друга редакция. Следователно в България се разпространяват две стари редакции на разказа и една нова. Двете средновековни редакции се отличават по редица подробности. Ето някои от тях. В сб. № 309 (условно да я наречем първа) е казано, че когато ангелът идва в дома на Маное, той “оре”. След това жена му го извиква “от полето”. Още като идва, ангелът заръчва на жената да не яде нищо мръсно, “нито мед, нито вино” да пие. По-нататък се подчертава, че Сампсон станал силен, защото имал обичай още от утробата на майка си да не пие вино и мед. И още: “Беше разумен във всичко. И когато започна да пие вино и мед, поруган беше...” С това подчертаване на пиенето още в началото на творбата в разказа се оформят два идейни центъра — вредата от пиенето и женското лукавство, Сампсон става жертва на двете. В първи вариант по друг начин е представено избликването на водата след първия бой с “множество войни”: “От усилния бой Сампсон ожъдня и се помоли на бога. Земята се отвори, той се напи и се утоли жаждата му.” Тук липсва шегата с градинския пън, Сампсон казва веднага на жена си где е скрита силата му. Липсва и сведението, че в планината минали 6 години. Косата на С. пораства не с времето, а защото придружителят му “поливаше главата му”. Тази редакция завършва така: “И разтърси се кулата и всички неверници заедно с Далида изпопадаха. И там Сампсон загина. Виждате ли, братя, какво правят жените на такива мъже. Заради това не вярвай на жена, нито й откривай сърцето си.”


В [анти]охийската земя имаше един мъж на име Маное. Той нямаше деца и постоянно жалеше за деца. Един ден дойде човек при неговата жена и й каза: “Съобщи на своя мъж, че ще родиш чедо от сърце и то ще бъде избранник божи.” Жената отговори: “Господине, кой си ти?” А той: “Аз съм ангел, изпратен от бога да ви възвестя това.” Жената каза: “Не вярвам. Да не би да бъда съблазнена, както някога нашата прабаба Ева? Ако говориш истината, ела, когато бъде тук моят мъж.” Ангелът отговори: “Право говориш.” И си отиде.

Вечерта Маное се върна и тя му разказа всичко. Той каза: “Когато пак дойде, повикай ме.” На петия ден ангелът отново дойде и жената му рече: “Господине, ако са истини твоите думи, почакай тук, докле извикам мъжа си.” — “Извикай го!” — рече той. Тя повика Маноя и той дойде. Маное запита ангела: “Ти ли си дохождал в моя дом?” Той отговори: “Да, казвам ти, изпратен съм да ти възвестя, че ще заченеш и родиш син, който ще владее вселената и ще я държи в ръката си и рани от желязо няма да получи. Да се пази от вино и от медовина.” Маное рече: “Господине, почакай тук, докато донеса едно козле да ти приготвя ядене. След като ядеш, ще си отидеш.”

Маное донесе козлето и го постави сред двора на камък, както му заръча ангелът. Тогава ангелът вдигна своя жезъл, положи го върху козлето и то изгоря веднага. Маное видя и се ужаси. Ангелът стана невидим.

Жената на Маное зачена и роди син. И нарече го с името Сампсон. Когато момчето стана на 6 години, неговият баща му предаде ливадите да ги пази. И дойдоха сарацини и налягаха в ливадите. Сампсон отиде и им се скара. Те (видяха), че е малък, и му [потеглиха] ухото. Сампсон [нямаше] дърво, но намери магарешки и конски кости и с тях изби 300 войни. Той ожъдня от труда, но не намери вода. Тогава заби кост в земята, от сърцето на земята избликна вода и напои всички люде. Много пъти след това сарацините идваха и той ги разби 51 път. Тогава му дадоха сестра си, името й беше Далида. Беше голяма красавица. И много дириха как да го погубят, но не можаха нищо да му сторят. Докато се пазеше от вино и мед, обладаваше цялата земя и всичките царе му работеха.

Сарацините прибягнаха до следното. Триста велики боляри заживяха при него, та да открият как да го погубят. Един ден той им постави гатанка: “Ако отгатнете това, що ще ви река, на всички ви ще дам по един кон и по една златна дреха. Що е това: от най-лютото най-сладкото изядох.” Постави им срок: “Ако не отгатнете, аз ще взема от вас същото.” Те се обезпокоиха много и отидоха при неговата жена Далида. Казаха: “Ще загинем, поразпитай го и ни съобщи, защото ние сме от твоя род, да не ни погуби.” Тя със сълзи разпитваше Сампсона и той й рече: “На теб ще кажа. Веднаж убих лъв, но след време минах покрай него и намерих в главата му пчели. Взех меда и ядох.” Тя им съобщи. Те отгатнаха и взеха от Сампсон 300 коня и дрехи. Симпсон се учуди как така познаха. Майка му казваше: “О, сине мой, твоята жена издава.” А той отговаряше: “О, майко моя, как жена ми ще ми се подиграва? Где ще намери по-добър от мене?”

И тогава се научи да пие вино с мед. [Веднаж] го упоиха и го приковаха за градската кула. Когато се пробуди, взе кулата на гърба си и я отнесе в планината, там я постави права. Подучиха жена му да разпита за неговата сила. Тя всяка вечер плачеше много и Сампсон я питаше: “О”, жено, защо плачеш, какво ти е малко? Ти си на всички царе царица, какво искаш от мене?” Тя отговаряше: “Кажи ми, где е твоята сила, та и аз да зная твоята сила.” Той й посочи един градински пън [1] и рече: “Това е моята сила.” Тя сложи на пъна злато и бисер. Сампсон видя и се засмя: “О, луда жено, защо се мамиш?” Тя пак се разплака. Тогава той й разкри истината: “Имам на главата си шест златни косъма, това е моята сила.”

Тя разказа на неговите противници. Те го опиха и остригаха косите му. Той изгуби своята мощ и стана като тригодишно дете. Хванаха го, ослепиха го и го прогониха. Взе го един водач, който го заведе в планината, и там го хранеше. Минаха 6 години, неговите коси пораснаха и той пак стана силен, както преди. Тогава рече на своя водител: “Заведи ме там, в кулата Сампсонова, където се весели Далида, заедно с неверниците.”

Сампсон хвана кулата и рече: “Иди си и ти, душо моя, заедно с неверните, защото тук жалостта на моя дом ме изяде.” И разтърси кулата и се уби.
 
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. В текста — ,,пеiь периволiе” — непреведена гр. дума () градина.