ПРИЛОЖЕНИЯ
 

Писмо от Найден Геров до Георги Шишеджиев, Сопот. Моли го да намери и изпрати за София Неделя Петкова. Пловдив, 9 окт. 1858 г.

Писмо от Найден Геров до Неделя Петкова. Кани я за учителка в София. Пловдив, 9 окт. 1858 г.

Писмо от Георги Шишеджиев до Найден Геров, Пловдив. Изпраща Неделя Петкова за учителка в София. Сопот, 12 окт. 1858 г.

Дописка във в. България за проведени изпити във мъжкото и девическото училище в София. София, 8 авг., 1860 г.

Писмо от Неделя Петкова до Найден Геров. В София пристигнала друга учителка и Н. Петкова си подала оставката. Моли Геров да й намери работа. София, 21 апр. 1861 г.

Писмо от Сава Филаретов до Димитър х. Гюров, Самоков. Ако са съгласни да приемат Неделя Петкова за учителка в града, нека потвърдят и изпратят контракт. София, 17 март 1861 г.

Дописка до сп. Български книжици за развитието на учебното дело в Самоков, 12 май 1862 г.

Писмо от Н. Петкова до Д. Трайкович, София. Изказва благодарности за стореното за нея по време на учителствуването й в София и описва живота си като самоковска учителка. Самоков. 11 дек. 1862 г.

Дописка във в. Турция за проведен изпит в девическото училище в Прилеп. Прилеп, 2 ноем. 1856 г.

Дописка от Д. х. Узунов за проведен изпит в охридското девическо училище. Охрид, 10 март 1868 г.

Доклад от В. Максимов, руски консул в Битоля до П. Н. Стремоухов, директор на Азиатския департамент. Солун. 5 юли 1875 г. Предлага Ст. Караиванова да постъпи в руско акушерско училище

Молба от Неделя Петкова до председателя на Седмото Обикновено Народно Събрание за увеличаване на пенсията й

ПИСМО ОТ НАЙДЕН ГЕРОВ ДО ГЕОРГИ ШИШЕДЖИЕВ, СОПОТ.
МОЛИ ГО ДА НАМЕРИ И ИЗПРАТИ ЗА СОФИЯ НЕДЕЛЯ ПЕТКОВА. ПЛОВДИВ, 9 ОКТ. 1858 Г.

Пловдив, 9 октомври, 1858.

Господине Георгий Шишеджиев!

В Сопот.

Има в селото Ви една жена Петковица Карайованова, която настаняваме за учителка в София. Моля Ви се да я найдете и да й дадете притвореното пиемо, та ако Ви каже, че иска да иде, то предстойте да я изпратите или право за София или за тука, та от тука да я изпратим за София. Колко за кирията, ако не може другояче, платете я в Сопот Вие, та аз ще ви я върна. Дайте и на Петковица стотина грош[а] за харашлък по път. Ала моля Ви се да свършите по-скоро тая работа. ... [*]

Поздравлявам Ви и остаям

Ваш
Н. Геров.

Т. Панчев, Из архивата на Найден Геров, Т. 2, С., 1914, с. 878.
 

*. Следва текст без връзка с темата.
 
 

115

 
 

ПИСМО ОТ НАЙДЕН ГЕРОВ ДО НЕДЕЛЯ ПЕТКОВА.
КАНИ Я ЗА УЧИТЕЛКА В СОФИЯ. ПЛОВДИВ, 9 ОКТ. 1858 Г.

Госпожа Петковице Кара-Иованова!

От София ми пишат да Ви пратя там с дъщеря Ви :за учителки според както бяхме говорили с Вас. Обричат се да Ви дадат две хиляди гроша заплата за година, къща за седене и дръва и кимюр, колкото ти требват. Къщата за двоица да седят в нея е добра, а за повече души иде притесна, ала вече, как да е щеш се прибираш в нея с децата си; и трябва да си имаш твои постелки за къщата.

Ако пристаяш с тоя договор, трябва един час по-скоро да идеш или право за София или през Пловдив. Аз пиша на г-на Георгия Шишеджиев да те изпрати заедно с децата ти.

Ако идеш през Пловдив, аз ще ти дам друго писмо за София; ако ли идеш направо, като стигнеш в София, намери учителя г-на Сава Филаретова, та да се благодарят гражданите от работата ви, тогава може догодина и повече заплата да ти дадат.

Ще чакам да ми пишеш по-скоро, че си тръгнала за София, или да дойдеш от тука да те изпратим.

Ваш доброжелател Н. Геров

Т. Панчев. Цит. съч. Т. 1, с. 741. Писмо № 1243.
 
 

116

 
 

ПИСМО ОТ ГЕОРГИ ШИШЕДЖИЕВ ДО НАЙДЕН ГЕРОВ, ПЛОВДИВ.
ИЗПРАЩА НЕДЕЛЯ ПЕТКОВА ЗА УЧИТЕЛКА В СОФИЯ. СОПОТ, 12 ОКТ. 1858 Г.

Високоблагородний господарю Н. Геров!

Приях Вашето достопочитаемо [писмо] от 9-и того м[есеца], което добре разумях. Според заповедта Ви претвореното Ви предадох на Петковица, и според щението й, като направо за София кираджии от тука съвсем се ненамеруват, хванах й кола за до Пловдив. Броих на същата Петкувица за харашлък гроша 80.... [*]

Целувам десницата Ви и съм Вашата покорна слуга.

[За] в Пловдив
12 8/вриа - [1]858.
Сопот
Г. В. Шишеджиев
 

Т. Панчев, цит. съч., Т. 1, с. 878.
 

*. Изпуснат текст от Т. Панчев.
 

117

 
 

ДОПИСКА ВЪВ В. БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОВЕДЕНИ ИЗПИТИ ВЪВ МЪЖКОТО И ДЕВИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ. СОФИЯ, 8 АВГ., 1860 Г.

„. . . Истите гостье и посетители, [1] за да не речеме еще по-више, посетиха изпитанието на девойките у Първото в София Девическо Трайско училище. Пръв път стана годишно испитание в тоя нов разсадник на науката. Девойките се изпитаха от:

1). Закон божи (Св. Истор. катехизис)
2). Българск[и] язик с грам[атиката] му
3). Числителница
4). Землеописание
5). Правилно четение на изуст
6). Чистоописание.

Помного от девойките отговориха верно, отчетливо и смело, ако и да са явяват пръв път на изпитание. Особено са отличиха девойки Нонка Петкова [2] и Аника Тошева. Въобще бащите и майките съгледали, че колкото момичета научили да четат и пишат за година и полвин, това четене и писмо момчетата не могли да го добият нити в четири години. Особено мило беше да гледа човек 5—6 годишни момиченца, кои като дребнички трябаше да ги качат на столици, като да можат да ги гледат изпитателите. Тия мили дечица със своето правилно четене, със своята детска простота, непритворност докараха много човеци в умиление до сълзи. В произношението, в гласа приятно са отзивиха сяко движение на незлобливите им сърца. Отговорите на девойките, нихното питомно обхождане, благочитанието в училището, мислете какви богати плодове, каква голяма полза ще има тоа град от това заведение и занапред, сичко това изпълняваше сърцата на зрителите с духовно наслаждение, и някак, като от само себе си

1. Имат се пред вид губернаторът Хасан Тахен Паша, кадията Садък (в ориг. Садкъ) ефенди, австрийският консул Замеро, софийският митрополит и др., споменати в първата част на дописката, описваща изпита в мъжкото училище.

2. Вероятно става дума за дъщерята на Неделя Петкова — Нонка.

118

погледите на сички са обръщаха към виновника на това добро, към достопочтенний основател на това благотворително заведение г. Димитрия Трайковича и искрено, от душа благославяха тоя благотворител. След изпитанието пашите и сички по-важни лица, що имаме в града посетиха г. Трайковича и му изявиха тържествено своето най-искрено съчувствие в това богоугодно и човеколюбиво дело. Изпитание на девойките, и като ново нещо в града наш, и като несъмнено доказателство, че оно упитомява и облагорожва още по-успешно женскийт пол, като увожда в обществата една висока нравственост, причини едно сладостно впечатление на сички, и особено на майките.

Радваме са, че сичките почти по-отбрани госпожи посетиха изпитанията и в двете училища. Те са достойни за похвала, че малко по малко излазят от онова унизително положение в кое ги правяше да странят и от най-почтеното общество.

Учителката на това училище е Неделя Петкова от Сопот; она доста добре изпълнява наредбите, които й се дават от време на време от настоятелството на това училище. За предня година г. Трайкович си има грижата да въведе улучшения.

Нам беше приятно да се научиме, че от по-първите фамилии на някои наши съграждане турци изявили желание да посетят Девическото училище. Колко утешително нещо е, като гледа човек, че во име на науката, сички народи и вери са сближават, споразумяват без да меша едно на друго...”

в. България, год. II, бр. 77, 7 септ. 1860 г.

119

 
 

ПИСМО ОТ НЕДЕЛЯ ПЕТКОВА ДО НАЙДЕН ГЕРОВ.
В СОФИЯ ПРИСТИГНАЛА ДРУГА УЧИТЕЛКА И Н. ПЕТКОВА СИ ПОДАЛА ОСТАВКАТА. МОЛИ ГЕРОВ ДА Й НАМЕРИ РАБОТА. СОФИЯ, 21 АПР. 1861 Г.

Доброжелателни ми господарю.

Найдин Геров в Пловдив.

Аз съм следвала длъжността си две години и половина, според както се бях обещала и пред Ваше благородие и пред господин уч[ителя] Сава Филаретов и пред градоначалниците софийски. Твърде добре беше, че и аз се бях наместила за да си прехрановам децата и се трудех колкото е возможно от ден на ден по-добре да се увождат по-големи науки и благочиние и за както и Вам е известно досега. Но сега доде друга учителка и като завари 140 ученици, излезоха 100, те устанаха 40. Така и аз бях принудена та си дадох остафката. От Самоков чуха, че съм уставела училището, пратиха писмо на учителя, че щат ма викат да им учителствовам [1] и уч[ителя] Сава [Филаретов] ми позволи да утида и ми даде ракомандателно писмо и трагна на път за Виена да иде. Но аз несчастна и жалостна! Като ми са поболиха двете големи деца от синапица, която [като?] от една страна прискърбно плачем, че на чужда страна съм, от друга страна не ма викат от Самоков, че общената садели на парти [и] и няма съгласие, кога са сагласат, ще ма викат. Но аз като няма учителя тука да ма намести негде, прихождам и втори път покорно при Ваше величество да Ви ява, че съм без работа. Аз несъмнено веровам, че Ви[е] сте милостиви [и] ще са потрудите и сега да ми намерите място, и сведетелно писмо от сичките граждани и от пашите ща Ви прата по другата поща, ще видите как съм са владала на София. Остаям в надежда от Вас за помощ.

София, 1861, Ап[рил], 21-ий Неделя Петкова

Т. Панчев, Цит. съч., Т. 1., с. 741, Писмо № 1244.
 
 

1. Вж. следващото писмо.

120

 
 

ПИСМО ОТ САВА ФИЛАРЕТОВ ДО ДИМИТЪР Х. ГЮРОВ, САМОКОВ.
АКО СА СЪГЛАСНИ ДА ПРИЕМАТ НЕДЕЛЯ ПЕТКОВА ЗА УЧИТЕЛКА В ГРАДА, НЕКА ПОТВЪРДЯТ И ИЗПРАТЯТ КОНТРАКТ. СОФИЯ, 17 МАРТ 1861 Г.

София, 1861, март 17.

Драгий ми приятелю г. Димитрие!

В отговор на Ваше[то] писмо, що ми донесе г. Захарий [х. Гюров], Ви казвам че:

От как се разговорихме да Ви пратя копия за пълномощно писмо на имя г. Захария, което до где негова милост да се върне от Ниш, Вие да го подпишете и подпечатате от сичка Самоковска епархия.

За учителка[та] Ваша милост напишете и подпишете едно контрактче така:

1) Г-жа. Неделя Петкова се задължава да управлява Самок[овското] девическо училище, да учи девойките [на] чтение, писмо и ръкоделие.

2) Общината самоковска се задлъжава да й плати за първата година 3000 гр., да й даде къща за живеяне и една жена да й служи.

На това, ако сте съгласни, до 4 деня непременно да ми пратите писъмце до общината, за да Ви я пратя. Или ако не, то мене пишът и от друго място, та може тамо да я пратя.

Желая Ви здраве и всяко добро Ваш доброжелател С. Филаретов

П. Динеков, София през XIX в. до Освобождението на България. с. 205.
 
 

121

 

 
ДОПИСКА ДО СП. БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА УЧЕБНОТО ДЕЛО В САМОКОВ, 12 МАЙ 1862 Г.

Самоков, 12 мая 1862

Нашите училища бяха дошли до голяма безредина, но сега слава Богу, се понаредиха. Ние пригласихме за главен учител г. Георгия Икономовича. Полезната служба на тоя момък и в други места го препоръчваха доста добре и за наш град. Нам бе досрамело от съседни градове и села где бяха се отворили девически училища, а ние у Самоков нямахме такова заведение. Тая година и това се нареди: По-разумните наши граждане се споразумеха, секой що можеше, принесе в дар и не само стана начало и сега девойките се учат, но и училище девическо отново си правиме. Учителката е госпожа Неделя Петкова.

С божия воля, и на царско здраве, кога народът наш се поубразува, той ще се ослободи от много лошавини, а още и от суеверие...
 

сп. Български книжици, г. V, бр. 34, юни 1862 г.

122

 
 

ПИСМО ОТ Н. ПЕТКОВА ДО Д. ТРАЙКОВИЧ, СОФИЯ.
ИЗКАЗВА БЛАГОДАРНОСТИ ЗА СТОРЕНОТО ЗА НЕЯ ПО ВРЕМЕ НА УЧИТЕЛСТВУВАНЕТО Й В СОФИЯ И ОПИСВА ЖИВОТА СИ КАТО САМОКОВСКА УЧИТЕЛКА. САМОКОВ. 11 ДЕК. 1862.

Доброжелателка мой, господарю Демитрие!

Аз не помня дали Ви съм писувала от как съм излязла из София, то е моя голяма грешка, но Ви ще ми упростите. Добрий господарю! Аз не Ви забравям никога. Непрестанно Ви благодаря. Първо ви благодаря защо съм много добре живяла в София три години под Ваше покровителство. Милий господарю Демитрие! Зер аз не зная, че съм дошла в София диво животно и невозпитано, но благодаря на господар учит[еля] Савва {Филаретов], за неговите совети, които не забравям и с негове трудове следовам в Самоков Девическо училище, и с божия помощ добре е. Имам 220 деца, успокоихме се в ново училище, [в]сичко добро, но бог знае що съм изтеглила тая година в Самоков. Кога е една глава, а много упътки то лесно. Ама кога са много глави [и] една упътка, една глава натъй сеца, друга натам. Нели бяха две парти[и]! Да зачува Господ. Дип с голямо търпение и много труд поминах, сега съм радостна, че влезоха в любов господа х. Гюрови и господар Христо Сребарница. Станаха покровители над училището и за догодина надам се да е добре. Тая неделя са канат да са саберат да контрактираме за догодина. И така ще следва. Поздравете, моля Ви, господин учителя Захарий и моите мили ученици. Добродетелю мой господарю Демитрие, желая да Ви вида втори пат. Поз[д]равете, моля Ви, любезна моя първа ученица Елисавета и Маричето. Сега Ви моля господарю! Пишете ми, макар две думи, много ще ма задоволите, немойте да ма забравите. Аз жаля за Вази. Вия сте много доброучител мене, но аз не съм знаяла как да са владам.

Самоков, 1862, Дек. 11
Ваша Неделя Петкова

ЦДИА, ф. 31 (Д. Трайкович), оп. 1, а. е. 4
 

123

 
 

ДОПИСКА ВЪВ В. ТУРЦИЯ ЗА ПРОВЕДЕН ИЗПИТ В ДЕВИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ В ПРИЛЕП. ПРИЛЕП, 2 НОЕМ. 1856 Г.

„... В неделя на 31-й поминалото стори учителката госпожа Неделя един кратък за похвала тримесечен изпит. Той изпит многоблагодари присъствующите. Защо како можит да не ги възблагодарит, кога слушаат чедата си да им разказват с едно свободно изражение много работи от священната история. Изпитът се свърши с една песна, изречена от девиците. Едно нещо имаше за забележване, що папагализмът беше съвсем изгонен от тука. Но сполай му на бога що не е много с края...

Кой можит сега да не ги похвалит Прилепчане? Едно нещо що е за похвала не можит никой да го укриет. Пойке от 200 девици имат днеска в училището, но за доброто им расположение сме на съмнение. Защо некой един приятел ми приказваше защо никакви пригоди нямало за зимоище нито столове (или що да е друго нещо) за седейне на учениците. Уще по за пожолайне е било що ни еден от епитропите (ако имат!) не идел да призрит що се правило, що требало и прч. я поставиле само учителката и съвсем я оставиле. Мене не ми се веруват толку хладнокровно да се донесле еснавските пълномощи с това заведение от кое зависит най-сладката утеха за бедното просвещение и слава па прилапчани, ако да е това в истина за жал.”

в. Турция, г. II, бр. 20, 20 ноем. 1865 г.

124

 
 

ДОПИСКА ОТ Д. Х. УЗУНОВ ЗА ПРОВЕДЕН ИЗПИТ В ОХРИДСКОТО ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ. ОХРИД, 10 МАРТ 1868 Г.

„Охрид, 10 март 1868.

Г-не редакторе на вестник „Македония”!

В първо забележвание за народното ни учение, казвам, кръсте Боже поможи. Десетийт мартов ден е за забележване, г-да читатели на вес[тник] Македония, за кого не малу време ще се говори и за делото, що се стори на същийт ден в града ни.

За да се покаже кое учение е по-добро и по-лесно за милийт ни българский народ, за да се уверят [в]сичките ни съотечественици и за да видят, че вистина майчинийт язик на секой народ е най-потребен първо за свойт народ. Надзирателите г-да Григорий С. Пърличев и Яким К. Сапунджиев на едно с учителката ни г-жа Неделя Петкова на народното ни болгарско девическо училище, като благоразумни тие побързаха, за да каже горереченото ни училище от 6-т месечните изпитания, които и станаха, на горереченийт забележителен ден, в централното Св. Климентово народно болгарско взаимно училище. Къде бяхте Вие, О! от далеч доброжелатели на Отечеството ни, да чуехме и да видехме вашето желание? Да видехте гдето бяха се натрупали един връз другиго нашите събратя болгари, в училището, освен що беше то пълно, без изключение на възрастта на женскийт пол, за най-голямо впечатление е, че от ревност кон язикът ни, едни майки донесоха и рулчината си, които ги доеха, тук в училището с болгарското си мляко, за знак да не пременят природата си до свършванието на живота си. Даже и по [в]сичките прозорци от надвор и от вътре се изкачиха человеци за да чуеха свойт изгубен и догазен, с враждебност от 101 г. до сега майчин язик. А от како се каза молитвата, та като се натрупваха още человеци, вервайте г-да читатели, при толко що е здраво зданието на то[ва] взаимно училище и при толко що се стълповете кладени на често под посланието му, се чу един голям гръм в училището та кога побарахме да видиме, за той гърмеж, що видехме? Беше се строшила греда

от под посланието, и туку в еднаж се даде едно вишегласие, за да излезе [в]сичкото събрание во предворието за да не се урни училището, и таме да се извършат изпитанията, та така собранието излезе на придворието, и учителката първо само с първийт си чин, а керка й г-жа Станислава застана с всичките наши българки в училището, пред който [което] изпитваше девойчината, [в]сичко добро. А що, и как да кажа за предворното събрание? Що бяха се накачили по частите училищни, Св. Климентови и по мутламите, по пармаклъците, по овощието на градините, и по герамидите [керемидите] на преждебившийт звонар, чудно стана то, г-да и удивително, както никога! Или по-добре да кажа от 1767 до 1868 година, т. е. от уничтожението на самостоятелната ни Болгарска потриаршия, не се е собрало так[о]во собрание, со една реч да кажа, всичките улици на града ни останаха совсем празни.

Шест месечните им уроци, които започнати бяха от а б, бяха следующите. Чтение имаха всичките чинове, а първийт чин, който само той се изпита почти 2 часа на кратко землеописание с разказвание на картите, подарени от г-на Атанаса Д. Папуджиев, които и нему биле подарени за това училище; кратка болгарска повестност с чисто разказвание за значението й. А в той случай извика едно девойче: Ох! Горко за нас болгарите! Аз (каза то) 7 години съм ходила на гръцко училище, 7 речи не съм научила, а сега в 6-т месеци ево излегох на белий свят с майчинийт си язик!

А пак друго та сиромашко в истийт урок извика с голям глас: „О г-жа учителко, Вие, що сте от горня България, сте много должни на нас македонските, защо знаете, че от нас сте зеле православната християнска вяра, а не от гърците, както тие се хвалят безстидно.” И помежду всичките български девойчина, имаше я едно влашко, което в тие 6 месеци следвало е на болгарский и на природнийт си язик, та с разказванието си от влашкий на болгарский, даде голямо впечатление на еднородните си слушатели. И отговорът въобще на всичките девойчина беше совсем чист и много добър. И така то[ва] изпитание даде голямо впечатление на съотечествениците ни за народното ни учение, с което (изпитание) се показаха трудовете големи на

г-да надзирателите и на г-жа учителката ни [*]. А от как се извършиха изпитанията, кои слушаха нескверните звукове, които воздаваха се като гласове от безчислени славеи, се много чудиха, кога девойчината пееха, похвални песни за Н[егово] И[мператорско] В[исочество] Султанът, нашего царя, зарад дадената свобода да си отваряме народни български училища, както сме в пълна надежда, че ще ни подари и изгубената ни с... [**] народна йерархия. Потем тие се изпееха и за всичките, що помагале на това училище. И на свършванието песните се въздаде и един общи народен глас, който се подиге така: „Да живее наший цар Султан Абдул Азис. Амин.”

Д. х. Узунов”

в. Македония, II 1868, бр. 20, 13 апр. 1868.

*. Сега ке се загрижат съотечествениците ни некак да поуредат то и всичките ни училища с народното ни учение, и се изисква то свято дело от них (бел. ред. в. Македония).

**. Така е в текста.
 

127

 
 

ДОКЛАД ОТ В. МАКСИМОВ, РУСКИ КОНСУЛ В БИТОЛЯ ДО П. Н. СТРЕМОУХОВ, ДИРЕКТОР НА АЗИАТСКИЯ ДЕПАРТАМЕНТ. СОЛУН. 5 ЮЛИ 1875 Г.
ПРЕДЛАГА СТ. КАРАИВАНОВА ДА ПОСТЪПИ В РУСКО АКУШЕРСКО УЧИЛИЩЕ.

Его Превосходительству П. Н. Стремоухово и проч. и проч.

Милостивиый Государь

Петр Николаевич,

Честь имею почительнейше представить при сем Вашему Превосходительству на благоусмотрение прошение болгарской уроженки Станиславы Балкановой, в котором она ходотайствует дать ей возможность вступит в России на казенный счет в акушерское заведение.

Станислава Балканова била учительницею и в зарное время преподавала в школах Битолии, Водени и Солуня. В первом из зтих городов она должна была оставить свое место в 1870 году, когда ея ручныя работы, имевшия целию наглядно выразит политическия стремления Болгар, вызвали преследования турецкой администрации. В Водене и Солуне она не могла долго оставиться в следствие неустройства тамошних болгарских общин, неимеющих средств правильно поддерживать свои школы. Эти неудачи заставили Балканову желать перемены в своей карьере.

Просительница с хорошими способностями соединят примерное трудолюбие, которое она блистательно доказала, вэучившись почти без учителя читать и писать по турецки и гречески. Во время моего управления Императорским консульствам в Солуне, при посещении болгарской девичейской школи, когда Балканова била еще там преподавательницею, я имел случай увериться в основательности ея познаний, не превышающих 4-х класснаго курса реальной гимназии — обстоятельство, дающее ей, насколко мне известны требования от вступающих в заведения для образования акушерок, полную возможность с успехом окончить свое учение, если Ваше Превосходительство благоволите удостоить ея просьбу милостивым вниманием, в котором она ощу-

щает нужду тем более, что повидимому, ей уже не осталось надежды на продолжение педагогической деятельности в крае, где немногия христианския школы содержатся одною частною благотворительностью.

В. Максимов.

А. Селищев, Из биографии Станиславы Балкановой. — Македонски преглед, 8, 1933, № 4, 26-27.
 

129

 
 

МОЛБА ОТ НЕДЕЛЯ ПЕТКОВА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЕДМОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПЕНСИЯТА Й.

До господина Председателя на VII-то Обикновено Народно събрание, 1-ва сесия в София.

Прошение
от баба Неделя Петкова
на 70 годишна възраст, първа българска учителка, живуща в София.

Господине Председателю!

Като благоволявате да прочетете в приложената тук книга II, страница 35—39 на издавамеий се в ст[олицата] София журнал за наука, изкуство и индустрия „Светлина” някои кратки биографически бележки за моето 27 годишно учителствуване при най-трудни времена и тежки обстоятелства, като първа българска учителка в градовете София, Самоков, Прилеп, Охрид, Велес, Солун и Родопите (помаклъка) и като сравните моите заслуги от една страна. А какви са те, ще попитат! На това отговор нека даде българщината от въпросните градове и места, а пък скромната ми пенсия от 40 лева месечне от друга страна, като сума едва ли стига за доктори и лекове (понеже от 4 години насам постоянно боледувам), камо ли за прехрана и облекло, а дъщеря ми, която ме гледа е претоварена със седмочленно семейство; прочее пред вид на многобройните благодеяния, които народното ни представителство със своите благотворения, щедрост и великодушие изсипва ежегодно върху такива нещастни като мен учителка, ида най-покорно да помоля господа народните представители да се покажат и в този случай тъй щедри и великодушни за увеличение на скромната ми пенсия, която пенсия ми е била определена от Народното събрание, без да се е имало тогава в съображение някои подробности на горното, и по този начин да ми се даде възможност да гълтам сладък залък поне в старините си и един ден като умра да не отида наскърбена, а с утешение и спокойствие, че за моите извършени повече от други и с го-

леми пенсии заслужили на отечеството са били поне при надсмъртний ми час възнаградени.

С надежда, че тази ми (може би за последен път) скромна молба ще се вземе във внимание, остаям с най-голямо уважение и дълбоко почитание.

Стара българска учителка Неделя Петкова

4 / ХI/ [18]93 г.
София

Резолюция: „Понеже се е поминала, остава без последствие и се прилага към дело № 16 за 93 и 94 г.”

ЦДИА, ф. 173, оп. 1, а. с. 449, л. 138—139.
 
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]