СПОМЕНИ

6. Читалището
 

През май месец аз празнувах заедно с всичките свищовски граждани Парижкия мир [88]. В това време се запознах с каймакамина, който търсеше някой да знае ромънски език. Той ме повика и ми предложи да водя кореспонденцията от негова страна с Букурещ и Зимнич. Обеща да съдействува да ми се даде месечна плата на чиновник в управлението. Аз имах тогава случай и свободно време да посещавам горномахленското училище (сега Сакелариевото училище) [89] и през май същата година се породи в мене мисъл да се измени училищният празник, който се празнуваше на 30 януари (Три светители) и да се назначи през май — 11-ти ден, на Св. Кирил и Методий. От Петропавловското и Светиниколаевското училища приеха на драго сърце този празник да го празнуват занапред на 11 май. Предварително взех съгласието на Емануил Васкидович, който се върна след време от Плевен. Тогава ученици бяха Григор Начович [90], Д. Г. Анев [91], Николай Божинов [92] и др. Предварително бях наредил по кой начин ще стане това тържество и бях приготвил с тяхна помощ гирлянди и цветя.

В деня на празника гражданите начело с духовенството дойдоха в черква във вид на литание. Свещениците, облечени като за литургия, със серафими и херувими, пристигнаха в училището с песни. Като се прочетоха потребните молитви, седнаха на столовете общинарите и свещениците. Поднесе се коливото на присъствуващите, нарочно приготвено за този празник от училищното настоятелство. В същото време аз се качих на един стол и казах едно слово в следующата смисъл: припомних на господа гражданите как нашият град Свищов преди 50 години е бил изгорен и опустошен докрай и как после са дошли разбягалите се граждани от Романия и Австрия и са се заселили пак; припомних им за покойния Алекси Дамянов, който в 1813 година е задържал Васкидовича за учител, макар и на гръцки; за покойния Димитър Стан-

45

чев, който в 1830 година е станал причина да се въведе редовното предавание на български език и тия училища са станали центрове и начало на образованието в крайдунавските страни; после поменах за родолюбивите граждани, способствували да се въздигнат училищата в Преображенската и Петроповловската махала. Аз от моя страна благодарих лично на учителя Емануила Васкидовича за неговото почти 40-годишно нареждание на училищата и образованието на младежта. Накъсо припомних на гражданите, че не трябва да забравяме такива благодетели като Алекси Дамянов, Димитър Станчева, които жертвуваха имотите си за училището, тъй както хаджи Илия Чернев, хаджи Тодор, Христаки х. Дянков, които си бяха подарили имотите на училището. Не забравих да спомена и за покойния Филип Сакелариев, който преди смъртта си подари на свищовското Преображенско училище, също и за черквите, едно огромно богатство. Най-после свърших с тия думи: „Нека да не забравяме, че ние живеем под мъдрото управление на Негово императорско величие Абдул Меджида и да се помолим богу за покойните пожертвуватели за въздиганието и урежданието на нашите училища.” По разпорежданието. което бях дал на учениците, които стояха наредени вън на двора, щом аз казах: „Да живее султанът!”, всички едногласно извикаха: „Да живее”, а когато се поменуваше за пожертвуватели, се извика три пъти: „Вечна им памет.”

Това словце направи дълбоко впечатление на нашите граждани. Аз незаметно се оттеглих и си отидох дома. После настоятелите на училището — г. Димитър Начевич и Ив. Станчев [93], както и другите по-първи граждани от Преображенската махала отишли в дома на Начевича. Тамо бил и Ем. Васкидович. Разговаряли и си припомняли миналите години. Отворило се дума помежду им за миналите благодетели и казали, че „те направили каквото можали, но да видим и ние какво можем да направим за доброто на града и на отечеството”. Тогава учителят Емануил Васкидович им казал, че „вие трябва да пожертвувате всеки според положението си една сума, та щом има насред такава помощ, тогава можем да предприемем нещо”. Всички въодушевени, готови, на драго сърце подарили. Начевич и Станчев по 10 хиляди гроша, Христаки Филчев и още други по 5 хиляди гроша.

Подир пладне пратиха училищния слуга да ме търси и ме повикаха да ида в къщата на Начевича, гдето са събрани. Тогава аз отидох там и те направили парите на куп, поотделно на бешлъци и лири, покрили ги с една бяла кърпа и като вля-

46

зох, ме поканиха да седна. После, откакто си починах, се разговорихме. Отвори се дума за словото. Казаха ми, че всичко това е истина, но и че ние не искаме да останем по-доле. Тогава Начевич отвори кърпата и аз видях куп пари всред стаята. Той рече: ,.Ето това можем пък ний да направим.” Аз му благодарих за това, което са пожертвували. Попитах каква сума има в този куп пари и те ми казаха, че са събрани 72 хиляди гроша и ме попитаха в какво мисля да се употребят тия пари. „Естествено — казах аз — вие трябва да запишете кой колко е дал, за да са впишат в сметките на училището. Да се направят няколко записи и някои от по-първите граждани и да ги вземат да ги държат под лихва. Съвременно да явиме и по вън — в Букурещ, Одеса, Москва, Виена, Цариград и Белград, че ние съставяме фонд за следующите четири цели: първо — да се пращат интелигентни момчета от дохода на тия пари в странство да учат; да се състави една библиотека от разни книги на разни езици и да се съберат суми, за да се плащат руски, български, немски, френски, ромънски и гръцки вестници, които ще дохождат; трето — да се съберат стари ръкописи, било на кожа или на книга, и, четвърто — всяка година да се отпуща една сума от лихвите на тия пари на автори, спасители на книги, потребни на младежта.” Те одобриха гова мое мнение и ме назначиха да направя правилника за парите, за програмата и употреблението на тия пари. Аз им отговорих, че ще направя една черновка, но трябва да се съберат пак и да видят кое ще се приеме, кое ще се отхвърли. Те решиха на идущата неделя да се съберат. През другата неделя се събраха, за да одобрят проекта, който им дадох. Някои работи одобриха, някои прибавиха, а някои отхвърлиха. В един празник за трети път се събраха и избраха господин Д. Начевич за председател на това дружество, Яни Станчев — подпредседател, членове — Ив. Божинов, Христаки Филчев, Сотир Икономов, Цвятко Радославов, Гаврил х. Дянков, а мене избраха за секретар. В Букурещ съобщиха на доктор Атанасович и го направиха настойник на читалището, за да събира помощи за това дружество; в Одеса — на Палаузов, в Москва — на Денкоглу [94], във Виена — на Тодор Тирка, в Белград — на Хумануди, в Цариград — на Хр. Тъпчилещов. На всички тия господа се изпрати препис от протокола с програмата и писма, с които ги упълномощава настоятелството на читалището да събират помощи. Не се мина много от Одеса Палаузов изпрати осем големи каси, пълни с черковни одежди и други потребности и черковни книги. От Москва Денкоглу изпрати 6 хиляди гроша за първи път.

47

Две стаи в Преображенското училище се отделиха за читалище, писалище и библиотека. Всеки, който имаше книги, ги подари на читалищната библиотека, тъй щото до есента и през зимата се набавиха 2 хиляди тома книги на разни езици и се получаваха вестници — български, които излизаха тогава, френски, ромънски, сръбски, гръцки, немски — всичко до двадесет и два вестника.

Заседанията ставаха редовно веднъж в неделята, празничен ден, и се държаха протоколи. От гражданите дохождаха много въпроси, които трябваше да се разрешават по миролюбив начин и като се помиряха, оставяха по нещо и за читалището. Уредиха се съвременно и училищните имоти, които дотогава даваха твърде малко доходи, а сега излезе наяве, че Преображенското училище има 34 магазии и 8 дюкени имущество, които се даваха на търг помежду ни и който повече наддаде, върху него оставаше. Тъй щото в 1858 година читалището даде 15 хиляди гроша от разправии на разни процеси, които се уреждаха от читалището. Магазиите, които бяха в ръцете на няколко чорбаджии, които плащаха по 50—60 гроша, сега се възкачиха на голямата сума от 2—3 хиляди гроша, така че в 1858 година читалището даде доход 130 хиляди гроша. Освен това свищовската интелигенция, особено от Преображенската махала, се наговорихме да не ходим твърде по кафенетата, а да се събираме през зимата на вечеринки и да не се занимаваме с други въпроси освен тия, които се касаеха за напредъка и доброто на отечеството. На 1858 година се празнува пак училищният празник през месец май на Кирил и Методий. Тогава за пръв път казах в училището слово за нашите народни просветители Кирил и Методий, в което разправих живота и трудовете на тия народни просветители.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

88. П а р и ж к и  м и р е н  д о г о в о р — сключен на 30. III 1856 г. С него се слага край на Кримската война и Турция се задължава от страна на Великите сили да подобри положението на християнското население в Османската империя.

89. С а к е л а р и е в о  у ч и л и щ е — наречено така по името на свищовеца Филип Сакелариевич. Крупен търговец във Виена, през 1812 г. той прави дарение от 19 000 форинта. Неговата мечта е в родния му град да се изгради училище по западноевропейски образец. Самата сграда на училището е построена през 1832 г. при активната намеса на Ем. Васкидович. Със съдействието на своите ученици той разрушава тясната и непригодна училищна сграда от 1824 г. Още същата 1832 г. учениците влизат в новото училище, а през 1840 г. то е окончателно завършено. В тоя си вид то се запазва до 1889 г., когато сградата е съборена и на нейно място е построс на нова двуетажна, просъществувала до 1958 г. Сакелариевото училище по своя характер е светско елино-българско училище. Дългогодишен учител и него е Ем. Васкидович.

90. Г р и г о р  Димитров  Н а ч о в и ч (1845—1920) — роден в Свищов в търговско семейство. Учи в родния си град, в Цариград (Бебек), вън Виена и Париж. Работи като търговец в Свищов, Букурещ и Виена. След Освобождението е общественик, министър, дипломатически представител в Цариград и др. Сътрудничи на в. ..България”, „Летоструй”, „Стара планина”, „Отечество” и др. По убеждения е консерватор и застъпник на австрийското влияние у нас.

91. Д и м и т ъ р  Г.  А н е в — роден в Свищов, подпредседател на свищовския революционен комитет; буден и просветен свищовец — владее френски, румънски и немски език. След Освобождението е народен представител и окръжен управител.

92. Н и к о л а  (Николай)  Б о ж и н о в — роден в Свищов, член на революционния комитет (1867 г.), читалищен деец, общественик.

93. И в а н  (Яни)  С т а н ч е в — син на Димитър Станчев; служил в Дунавското параходно агентство; владеел италиански, гръцки, румънски и немски език.

94. И в а н  Николаевич  Д е н к о г л у (1781—1861) — роден в с. Балша, Софийско; заминава за Русия и става търговец; подпомага материално и с книги Габровското училище; завещава суми за построяване на училище и църква в София; учредява стипендии за български младежи в Московския университет; подпомага издаването на Венелиновите съчинения.