СПОМЕНИ

8. Пътувание из България
 

Подаръците от Одеса, за 100 черкви черковни одежди, обявихме с писмо на ловчанския владика Иларион и на дяда Илариона Макариополски (Търновски). Ако има бедни черкви, да изпратят в свищовското читалище свои пълномощници, снабдени с нужните документи, които да се явят и получат черковните одежди и книги, а в замяна на тях, ако имат стари книги на кожа или ръкописни, да ги донесат и подарят на читалището. Така на някои села в Троянско подарихме книги и одежди и ни донесоха едно старо евангелие с около 400 кожени листа, писано от поп Христа Иконома Троянски. От много места бяха донесли такива книги и се бяха набрали до 90 ръкописа. Аз дадох един ръкопис от Търговище (манастира). В него беше подвързана и една книга на стар ромънски език, а половината — речник, писана в 1614 година, словар с 28 хиляди думи от старобългарски на ромънски и от ромънски на старобългарски. И друга една ръкопис беше ми подарил Иванч Стоянович от Шумен, който беше учител в Александрия. В нея имаше естествена история и зоология. Тя беше писана в Шумен в 1715 година заедно с хронология на по-големите събития на старата история. В читалището се бяха запазила някои от гръцките книги, с които се е служило в Преображенската църква и останалите след изгарянето им в гробищата на черковния двор.

Предприех в 1858 година пътешествие, за да прегледам дали подаръците съществуват в черквите, на които се дадоха.

54

През ваканцията на същата година бях взел отпуска от каймакамииа Риза ефенди. Помолих го да ми даде едно заптие да ме придружава в моето пътувание, което ще направя на някои манастири, уж на поклонение. Той ми даде на драго сърце свишовския кърсердарин Хасан ага от Червен бряг, Плевенско. Аз имах един приятел поляк, който беше за няколко време на турска служба като аптекарин. Той имаше военна униформа, която ми я даде да я употребявам при пътуването ми. Фесът, както тогава имаше обичай, имаше на челото феран, една голяма колкото един петак тока на темето, отгдето излизаше пискюла на феса. Бях с червени панталони с широк лампас и металически военни копчета и с военна сабля препасан. Тази униформа ми гарантираше, че никой не ще ме пита накъде отивам и защо отивам. По този начин на 18 юли излезнах от Свищов по сливовския път през селото Сливово. След мене ме придружаваше заптието, въоръжен с пушка.

След Сливово — Овча могила и вечерта преспах в селото Градище. На другия ден хванахме севлиевския път и пренощувахме близо до Севлиево, на 2—3 часа в планината. Па третия ден минахме през Севлиево и се покачихме на планината за Ново село. Там престоях три дни в къщата на иконома, защото син му беше при мен пансионерин и се учеше. Оттам слезнах през гората, придружен от Хасан ага, в Ловеч и спряхме в хана на Мусарлията. След два дни тръгнахме за Гложенския манастир [98] през селото Сопот и помашките села и пристигнахме вечерта в село Гложене. На втория ден рано преминахме реката и поехме планината, връз която е разположен Гложенският манастир. Игуменът Йоиикий, който беше предизвестен, беше излезнал с евангелието да ме причака. Там престоях три дни и игуменът ме нагости добре, а после ме изпроводи. Слезнох на Видраре през гората, а оттам на селото Калугерово. Престоях четири деня и после през гората преминахме село Корново. Слезнахме на Черепишкия манастир. [99]. Спрях се там, питам дали имат някои ръкописи или стари паметници, но нищо не намерих. В Карлуковския манастир [100] престоях една вечер, обаче и тук не намерих никакви паметници или ръкописи от нашата стара история. Сутринта, през бърдото Девичево поле, цяло от камък, пристигнахме в Червен бряг, отгдето беше Хасан ага. Останах като гост у Хасан ага и след като починахме тук два дни, влезнахме в град Плевен. В Плевен стояхме пет дена. Бях гост у покойния Маринчо Петров, баща на доктор Петрова. С него се познавах още от Свищов, защото правителството по настояване на ня-

55

кои от чорбаджиите за няколко време го отдели от Плевен и той отиде в Свищов. Госпожата му беше от Свищов. На втория ден, като си починах, заедно с господина Маринчо Петров отидохме при Доротея, български владика, родом от Копривщица. Той ме задържа да обядваме наедно. Там бяха събрани и още други по-първи граждани. Надвечер в същия ден владиката ни покани да идем аз, заедно с Маринчо Петров и той на воденицата, по-доле от Плевен, да ме разходи. От това пътешествие аз се много ползувах да узная някои места в България, като градове, манастири и прочие.

Щом додох в Свищов, заварих един фотограф поляк, който беше спрял в казиното (къщата на Димитраки поп Панков, която е сега притежание на Чалъкова).

През същата година дохожда в Свищов, когато бях учител, и прочутият пътешественик Лежан, който беше изпратен от френското правителство да снеме топографията на Тетевенския балкан. Той бе рекомандуван от френския посланик с ферман и беше дошъл в Русе. Там се срещнал с мой приятел и роднина Михалаки Стефанович. Предложил да му даде някое препоръчително за Свищов. Един ден, като излизах от училището, дойде в библиотеката господин Лежан и ми даде препоръчителното писмо. Мене ми беше драго да се запозная с тоя пътешественик, за който бях чел във френските вестници. Като се запознахме и разговаряхме доста, той ми каза мисията си и ми показа книжата и формалностите, които щял да даде на каймакамина. Помоли ме да го придружа до него. Това беше събота. На другия ден му обещах да се срещнем и го заведа при каймакамина. Отидохме при Риза бей. Там бяха няколко от агите, кадията и Александър Шишманов. [101] Той си подаде документите с фермана и буйрултията и аз им разправих тогава целта на мисията, с която е дошъл. Каймакаминът ми каза, че ние не можем да му дадем заптие, както той искаше, до Тетевен, но ще му дадем да го заведе до Ловеч, а ловчанският каймакамин ще му даде заптие да го изпрати до Тетевен, защото Тетевен спадал под управлението на ловчанския каймакамин.

Господин Лежан каза beaucoup mieux, което на френски значи ,.много добре”. Като чу тази дума, каймакаминът заедно с агите, кадията и Ал. Шишманов пламнаха, понеже тази дума на турски означава една неприлична дума. Тогава аз се сетих, станах и казах на кадията, че и двамата не са виновни, понеже тази дума на френски означава много добре. След това казах на господин Лежан как бе оскърбил каймакамина

56

с тази дума, която на турски има съвършено друго значение. Господин Лежан си иска извинение, също и каймакаминът. След това пиха кафе и се разделиха най-приятелски, като му дадоха заптие до Ловеч.

През 1859 година имахме пак разправии с гражданите, които се бяха събрали в училището през месец май и бяха повели от Харизанската махала няколко чорбаджии, които настояваха да искат моята оставка. Начело на тия чорбаджии стояха Александър Шишманов, Николаки Ценович, Николчо Векилев и други още до 40—50 от Преображенската и Харизанската махала. Само господин Станчев и Димитраки Начевич се противяха на това желание на гореказаните чорбаджии, защото не казваха причините, по които искаха да ме отстранят. Те настояваха, че друга причина нямало, а липсвали средства и заплащане. Иван Станчев и Начевич възразяваха, че това не е вярно, и се караха доста време. Аз бях още в класа с учениците и им предавах урок. Като свърших преподаването, минах при тях и ги молех да не се карат. Не исках да бъда причина да стават раздори в града и се оттеглям от училището, запазвайки правото да си искам заплатата. Заявих тогава на Салахедин наша, който отскоро беше в града, и му разправих писмено, че някои от гражданите са се опълчили против мене и не ми доплащат според контракта. Той, който беше кондисал в къщата на Яни Станчев, повика моите противници. Тях ги водеше Александър Шишманов. Събраха се и додоха. Почна Шишманов да разправя бабини деветини. Аз обаче в отговор казах на пашата, че Александър Шишманов е австрийски поданик и не е от Свищов, а скоро се е оженил тук. Той е родом от Видин. Пашата го попита вярно ли е това. Той утвърди, че е така. Като изслуша и моя устен протест, че Шишманов като австрийски поданик няма право да се меша в нашите градски работи, пашата го нахока и изпъди, а на другите чорбаджии рече да не се водят по интригите на Шишманова и така им каза да си стоят мирно. Аз благодарих на пашата и си отидох.

След една неделя взех малкия си брат Николая и тръгнах за Цариград с цел да постъпя телеграфист за френски език.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

98. Г л о ж е н с к и  м а н а с т и р „Св. Георги” — намира се близо до с. Гложене, Ловешки окръг, на стръмните склонове па в. Лисец. Построен през XII в. От старите постройки е запазена само килията, в която се е укривал В. Левски.

99. Ч е р е п и ш к и  м а н а с т и р „Св. Богородица” — създаден през XV в. През XVII в. манастирската библиотека разполага не само с богослужебни книги, но и с исторически и агиографски четива.

100. К а р л у к о в с к и  м а н а с т и р — разположен па левия бряг на р. Искър, на 8 км югозападно от Луковит. Предполага се, че тук се развива оживена книжовно-просветна дейност до момента на насилственото помохамеданчване на съседните павликянски села през XVI—XVII в. Манастирът запада и едва през 30-те год. на XIX в. отново процъфтява, но бива изгорен. В манастирската църква „Успение Богородично” е запазен надпис, посочващ годината на нейното изографисване — 1602 г. Счита се, че надписът е по-късен от самия стенопис.

101. А л е к с а н д ъ р  Ш и ш м а н о в — роден ок. 1800 г. във Видин, завършва висше търговско училище в Темишвар, получава австрийско поданство; един от първите търговци в Свищов, чичо на проф. Ив. Д. Шишманов.