За Прилеп минахме по пътя село Извор-Бабуна. На селския площад, до самия минерален извор, се беше извило хоро. Селяни и селянки в пъстри празнични носии се бяха насъбрали около хорото. Имаше и селяни от околните села.

        - Христос Възкресе – поздравихме ги ние. - Да е честита свободата!

        Мили, добродушни селяни веднага ни заобиколиха и подадоха ръце за поздрав.

        - Добре дошли, бракя! Да ни е честита, да е вечна!

       От София бяхме взели много броеве от всички всекидневни вестници и хубави големи портрети на Негово величество царя. Вестниците и портретите се грабеха жадно във всички градове. Ние пестяхме тези материали. Раздавахме ги, като спазвахме някакво съотношение с броя на жителите на населеното място. И в село Извор дадохме една малка част. Както навсякъде, така и тук много ръце се протягаха и не мина без спречквания кой да вземе поне една от тези ценности. Един селянин, който се беше докопал до един портрет, внимателно го постави под мишница, грабна тояжката си, която при вреждането беше оставил на страна, и с бързи крачки се отдалечи.

        - От съседното село съм, бързам да го занеса! – и се изгуби из пътя.

      Явиха се и други селяни от близки села, които не бяха успели да се вредят при раздаването, и молеха за портрети и вестници. Дадохме им. Същата история – почти тичешком се запътиха към селата си.

        Разделихме се с тези мили хора, като си пожелахме пак да се видим и непременно да изпълним молбата им да им гостуваме.