Велес


         Пътувайки по шосето за Велес, нашият другар и спътник Трайчо се оживи особено много. Почувства се човекът като в свое имение – знаеше всяко баирче, всяка долчинка.

         - Веднъж ми се наложи – разправяше Трайчо – да се отделя от четата и да отида във Велес по важна работа. Бях се облякъл в обикновени дрехи на дребен чиновник. Там, при оная нива, срещнах един велешанин, тръгнал да прибира снопи от нивата си. Спряхме се и се заприказвахме. Исках да изтръгна някои сведения за града, които тогава ми бяха много нужни. Представих му се като финансов чиновник. Но от разговора, който продължихме да водим, разбрах, че не е повярвал на служебно финансовите интереси, които ме водят в града. Разделихме се. Следкато направихме по няколко крачки,обърнах се и го попитах:”Хей, байно! Като си тръгнал от града за нивата, срещна ли из пътя някои човек?” – “А, не! никого не съм срещал.” – “И аз не съмсрещал човек. На добър час!” Отговорът, който получих ме успокои. Разбрах, че опасност не ме застрашава от тази среща, и се упътих за града.

          До Велес Трайчо описа с най-малки подробности цялата география на околията с всички близки и далечни села, реки, върхове, планини – Караджица, Якубица, Голешица, Бабуна и др.

        Из пътя срещнахме много германски военни части и много групи пленници сърби, конвоирани само от по няколко германски войници.

         Но ето и Велес. Той е разположен амфитеатрално по двата бряга на Вардар. Отдалече има много интересен изглед. Сега, на пладне, отвесно падащите слънчеви лъчи му даваха още по-красив вид.


Изглед от Велес с река Вардар

          В народностните борби Велес заема едно от първите места. От него излязоха пламенните родолюбци Райко Жинзифов, Йордан х. Константинов – Джинот, Ангелко Палашев, братя Константин и Андрей Петкович, Авксентий Велешки, К. Шулев, Т. Мишев, М. Кушев, Т. Весов, Андрея Васков, Димитър Матов, Антон Драндар, професор Иван Георгов и др.

          В революционните борби Велес също играеше извънредно важна роля. Стига да споменем, че беше главният канал за Централна Македония. Сред многото видни революционери, които даде Велес, са Петър Михов, Никола Дечев, поручик Панайот Константинов, Петър Васков, Лазар Маджаров, Бано Кушев и синовете му Илия и Тодор, Любомир Весов и др.

          Минахме прочутия железен мост на Вардар пред града. Той по чудо е бил спасен от разрушителното дело на сърбите. В цяла Македония не е пощаден нито един мост от отстъпващите сръбски и гръцки войски. Мостът е спасен, но Велес е страхотно бит от аеропланни бомби.


Възрастен българин приветства немските войски

    Градът е железопътен възел и важен от военностратегическо гледище. Поради това му положение много пъти е бил нападан от двете страни – германска и сръбска.

      Много материални и човешки жертви е дал през Страстната седмица този беден, но с голямо историческо минало град. Човек не би могъл да изтрае на тази гледка от разрушения. А при мисълта за човешките жертви и най-коравото сърце би се затрогнало. Труповте на някои от загиналите още не бяха извадени от развалините, особено от разрушените къщи, приближаването към които беше опасно заради възможно срутване на останалата част от сградата.

      Това беше картината вътре в града за разлика от красивата му гледка отдалече.

    Населението беше много изплашено. Половината от жителите беше извън града, по хълмовете, а останалата половина напускаше града най-късно четири-пет часа след пладне пред страха от нови въздушни нападения.

      Бързахме да срещнем по първите граждани на Велес преди свечеряване. Това можехме да сторим без особени трудности. В разстояние на два-три часа говорихме с велешани за задачата, която ни е възложена и за която те сами вече се бяха погрижили. С временния кмет Константин Ванов и някои други първенци оставаше да се говори само за подробностите и върху това, което предстоеше да се върши в бъдеще.

       Но велешани са будни. На умния малко му стига.

       За разлика от Скопие, където всеки трети човек беше преселник сърбин и поради това сръбският език се чуваше честоиз улиците, във Велес се чуваше само българска реч и нито една сръбска дума. Тук изтеклите двадесет и пет години са се оказали недостатъчни за сръбския асимилаторски апарат.



Град Велес с часовниковата кула

          Велешани и в тия трагични за тях дни разпалено коментираха събитията и в изблик на радост се смееха и ликуваха.

          - От Белград – разправяше един от присъстващите на беседата ни – се поръчаха митинги против сключения пакт. Цяла Македония масово се стече на тези митинги. Всички викаха: “Не искаме пакт, искаме война!” От тези масови акции сърбите бяха изненадани. Те останаха с убеждението, че Македония е готова да се бие до последна капка кръв за величието на Югославия и Карагеоргиевичите. Нещастните сърби, които понякога бяха много наивни, не можеха да разберат, че във войната е нашето спасение. И за това цяла Македония викаше: “Не искаме пакт, искаме война!” И тя дойде. Но какво им даде Македония в тази война? Саботажи, прекъсване на съобщителни линии и всичко, което можеше да парира действията на сръбската армия.

          Към пет часа напуснахме града. Улиците бяха опустели. Тук-там се виждаше някои закъснял, с торбичка в ръка, който бързаше да отиде при семейството си по хълмовете.


назад  нагоре  напред