ПРЕДГОВОР
Да
се пише за Втората световна война е много трудно, но крайно
наложително. Тази
война е като че ли още жива. На всяка крачка съвременният свят
усеща
присъствието на нейния огнен дъх. Раните още не са зараснали. Спомените
са
съвсем пресни.
Но въпреки всичко това, историята на Втората световна война се изучава с изключителни темпове. Стотици и хиляди историци, политици и военни търсят в нейните метежни анали поука и разум за бъдещето. В редица страни са създадени специални институти, научни колективи. Издават се списания, документи, монографии. Ден след ден се трупат дневници и мемоари.
За съжаление у нас изследванията върху този период са още в самото начало и то ограничени предимно из историята на революционното движение. Все още нашата историческа наука не е проучила вътрешното развитие на страната през 30-те години, нямаме още големи изследвания върху стопанската конюнктура през този период, твърде слабо са разработени проблемите на външната политика на България, нейните взаимоотношения с великите сили, с балканските страни.
Настоящата монография ще докосне само една малка част от непроучените засега проблеми - въпросите по външната политика на България в навечерието и през началния период на войната до присъединяването на България към Тристранния пакт през март 1941 година.
Този кратък период е исторически съдбоносен в нашата нова история. В навечерието на Втората световна война и след 1 септември 1939 г. България отново застана на кръстопът. Историята й даде още веднъж възможност да реши своите проблеми, останали като наследство от миналото, и да избере бъдещето си.
Изследването на такъв важен период предполага преди всичко наличието на богата документална база, достатъчна да разкрие явленията и събитията в тяхната пълнота, да се доловят процесите и закономерностите в тяхната цялост. И затова първият естествен въпрос, който възниква във връзка с разработката на настоящата тема, е: дали има автентичен документален материал за историята на външната политика на България в навечерието и през началния етап на Втората световна война.
Отговорът на този въпрос може да бъде положителен. Историческата наука разполага с богатия архив на Министерството на външните работи и вероизповеданията, който съдържа хиляди документи, разкриващи интимните намерения, действителните ходове и постигнатите от българската дипломация резултати. Голяма ценност за настоящето изследване представляват богатите архивни сбирки на Министерството на вътрешните работи, особено материалите от Народния съд - 1944-1945 г., и фонда на Дирекцията на полицията, които дават изобилен материал за политическите борби около външната ориентация на България.
Интересни свидетелства за дейността на фашистките организации, за настроенията в армията и намеренията на нейния генерален щаб, разузнавателни сведения от чужбина, материали по уреждането на добруджанския въпрос и т.н. се намират и във Военноисторическия архив.
Архивите съхраняват няколко много интересни дневника на български политици, които предлагат обилен материал. Интерес за историческо изследване представлява дневникът на Б. Филов - министър-председател на България през по-голямата част от изследвания период и дневникът на Л. Лулчев - един от най-близките приятели и изповедници на цар Борис III.
Наред с архивния материал - ядрото, около което ще се изгради цялото изследване, са налице много обнародвани в чужбина германски, английски, френски, американски, съветски и други документи, които показват в основни линии замислите на великите сили относно България, нейното място във военностратегическите и политическите планове на воюващите страни, нейните отношения с балканските страни. Важно значение за нашето изследване имат „Тайните архиви на Вилхелмщрасе”, обнародвани във френска, английска, американска и германска версия, дневникът и тайните архиви на граф Г Чано, издадените секретни писма, разменени между Хитлер и Мусолини. Ценни сведения могат да се почерпят от сборника „Материали върху външната политика на СССР”, т. IV (1935-1941 г.), и различните немски публикации, правени в хода на войната. От обнародваните български документални материали важно значение за изследването имат стенографските дневници на XXIV и XXV Народно събрание.
Не могат да се отминат натрупалите се напоследък мемоари. В стремежа си да възвеличаят или оправдаят своето поведение или политиката на своята държава мемоаристите разкриват много интимни страни на историческите събития и предлагат ценни материали за промисляне. За изследваната тема интересни материали предлагат още необнародваните мемоари на Стойчо Мошанов, мемоарите на английския пълномощен министър в България Жорж Рендел, на Уинстън Чърчил, на Франц фон Папен, на германския външен министър по време на войната Рибентроп, на министъра на външните работи на Румъния - Гафенку, на Англия - Антони Идън, на различни германски генерали. Интерес представляват и спомените на съветския дипломат И. М. Майски и на личния преводач на Хитлер Паул Шмид.
В помощ на изследването може да се привлече българската и чуждата преса. Масовите печатни издания разкриват атмосферата, духа и динамиката на епохата, а заедно с това предлагат ценни документи, обнародвани на времето с пропагандна или политическа цел. 1
И така въпросът, има ли достатъчно документален материал - база за едно научно изследване, може да получи удовлетворителен отговор.
Както вече се посочи, проблемата за външната политика на България е недостатъчно проучена в историческата книжнина, макар че отдавна е привличала вниманието на отделни изследвачи. Различни аспекти на тази тема са разгледани в необнародваните дисертации на Г Стефанов, Д. Машев и П. Арсов.
Пръв, който публикува изследвания върху българо-съветските отношения през изследвания период, е М. Михов.2
Неговите две статии са добре документирани, но върху тях отпечатък е оставило времето, в което са писани. След Михов върху външната политика на България работи Г Стефанов.3
Стефанов разглежда проблемите в по-голяма широта, но редица въпроси са отминати или докоснати само мимоходом поради това, че авторът не е разполагал с достатъчна документална база.
Най-широко досега тези проблеми са разработени в труда на съветския историк Л. Б. Валев.4
За разлика от своите предшественици Валев използва богатите сбирки на архива на Министерството на външните работи и пръв въвежда в научно обръщение една значителна част от този така важен за науката материал. Но изучавайки проблемите на външната политика (другите страни на неговото изследване ние не можем да преценим), Валев формулира някои тези, които влизат в противоречие с историческата истина.
Друго изследване, което представлява пряк интерес, е монографията на Д. Сирков.5
Тази богато документирана работа обаче съдържа редица неприемливи оценки и заключения.
Наред с тези четири публикации, които имат най-пряко отношение към изучаваните проблеми, съществуват още много статии и студии, които разглеждат вътрешното положение на България в навечерието и по време на Втората световна война, политическите борби срещу монархо-фашистката диктатура, развитието на революционното работническо и демократическо движение, българо-съветските връзки и отношения и т.н.6
Техните изводи и заключения също са взети предвид. Използвани са редица достъпни изследвания на чужди автори, които разглеждат същите проблеми от историята на Втората световна война или докосват българската история. Най-пълно е проучена съветската литература, монографичните издания и публикациите в списанията „Новая и новейшая история”, „Вопросы истории”, „Международная жизнь” и др., а също така редица френски, английски, немски, румънски, югославски и други публикации.7
Използвайки досегашните постижения на науката, авторът си поставя за цел да изучи външната политика на България в навечерието и през началния период на Втората световна война, да направи една документална картина на събитията през този съдбоносен период от българската история, да покаже позициите на различните социални и политически сили в българското общество по големите проблеми на войната, да изследва дипломатическите ходове на България и техните резултати за периода от септември 1938г. до март 1941 г.
Стремежът на автора е да изследва българската външна политика в навечерието и след започването на Втората световна война като логическо следствие от развитието на България през епохата на буржоазното общество, като плод на международното положение и международните отношения на България от ново време, да очертае ролята на различните обективни и субективни фактори, които са влияели върху поведението на буржоазна България, да покаже, доколкото в рамките на едно такова изследване е възможно, ролята на великите европейски сили в съдбата и развитието на Балканите и на България.
Тази
задача налага едно обстоятелствено и наситено с богата
документация изложение,
тъй като не би могло да се отрече, че в една такава деликатна материя,
като
проблемите на външната политика, най-сигурният, най-убедителният език е
езикът
на документите.
1 На края на монографията е приложена подробна библиографска справка за използваните документи, мемоари, вестници и списания.
2 Вж. Борбата на СССР против хитлеристката агресия на Балканите в началото на Втората световна война и България, сп. Военноисторически сборник, 1953, кн. 4, 1954, кн. 1.
3 Външната политика на България от началото на Втората световна война до присъединяването към Тристранния пакт (1939-1941 г.), Годишник на Софийския университет. Юридически факултет, т. XI, IX. 1957 г.
4 Болгарский народ в борьбе против фашизма. Накануне и в начальный период Второй мировой войны, М., 1964.
5
Българската работническа партия в защита на националната независимост
на
България (1 септември 1939г. - 1 март 1941 г.). Известия на Института
по
история на БКП, т. 14, 1965 г.
6 Вж. приложената накрая библиография.
7 Техният списък също е даден в библиографията.