ПРЕДГОВОР

 
Да се пише за Втората световна война е много трудно, но крайно наложително. Тази война е като че ли още жива. На всяка крачка съвре­менният свят усеща присъствието на нейния огнен дъх. Раните още не са зараснали. Спомените са съвсем пресни.

Но въпреки всичко това, историята на Втората световна война се изучава с изключителни темпове. Стотици и хиляди историци, полити­ци и военни търсят в нейните метежни анали поука и разум за бъдещето. В редица страни са създадени специални институти, научни колективи. Издават се списания, документи, монографии. Ден след ден се трупат дневници и мемоари.

За съжаление у нас изследванията върху този период са още в само­то начало и то ограничени предимно из историята на революционното движение. Все още нашата историческа наука не е проучила вътрешно­то развитие на страната през 30-те години, нямаме още големи изслед­вания върху стопанската конюнктура през този период, твърде слабо са разработени проблемите на външната политика на България, нейните взаимоотношения с великите сили, с балканските страни.

Настоящата монография ще докосне само една малка част от непроучените засега проблеми - въпросите по външната политика на България в навечерието и през началния период на войната до присъ­единяването на България към Тристранния пакт през март 1941 година.

Този кратък период е исторически съдбоносен в нашата нова история. В навечерието на Втората световна война и след 1 септември 1939 г. България отново застана на кръстопът. Историята й даде още веднъж възможност да реши своите проблеми, останали като наследс­тво от миналото, и да избере бъдещето си.

Изследването на такъв важен период предполага преди всичко нали­чието на богата документална база, достатъчна да разкрие явленията и събитията в тяхната пълнота, да се доловят процесите и закономернос­тите в тяхната цялост. И затова първият естествен въпрос, който възник­ва във връзка с разработката на настоящата тема, е: дали има автентичен документален материал за историята на външната политика на България в навечерието и през началния етап на Втората световна война.

Отговорът на този въпрос може да бъде положителен. Историческата наука разполага с богатия архив на Министерството на външните рабо­ти и вероизповеданията, който съдържа хиляди документи, разкрива­щи интимните намерения, действителните ходове и постигнатите от бъл­гарската дипломация резултати. Голяма ценност за настоящето изследване представляват богатите архивни сбирки на Министерството на вътрешните работи, особено материалите от Народния съд - 1944-1945 г., и фонда на Дирекцията на полицията, които дават изобилен материал за политическите борби около външната ориентация на България.

Интересни свидетелства за дейността на фашистките организации, за настроенията в армията и намеренията на нейния генерален щаб, разузнавателни сведения от чужбина, материали по уреждането на доб­руджанския въпрос и т.н. се намират и във Военноисторическия архив.

Архивите съхраняват няколко много интересни дневника на българ­ски политици, които предлагат обилен материал. Интерес за истори­ческо изследване представлява дневникът на Б. Филов - министър-председател на България през по-голямата част от изследвания период и дневникът на Л. Лулчев - един от най-близките приятели и изповедници на цар Борис III.

Наред с архивния материал - ядрото, около което ще се изгради цялото изследване, са налице много обнародвани в чужбина германски, английски, френски, американски, съветски и други документи, които показват в основни линии замислите на великите сили относно България, нейното място във военностратегическите и политическите планове на воюващите страни, нейните отношения с балканските страни. Важно значение за нашето изследване имат „Тайните архиви на Вилхелмщрасе”, обнародвани във френска, английска, американска и германска версия, дневникът и тайните архиви на граф Г Чано, издадените секретни писма, разменени между Хитлер и Мусолини. Ценни сведения могат да се по­черпят от сборника „Материали върху външната политика на СССР”, т. IV (1935-1941 г.), и различните немски публикации, правени в хода на войната. От обнародваните български документални материали важно значение за изследването имат стенографските дневници на XXIV и XXV Народно събрание.

Не могат да се отминат натрупалите се напоследък мемоари. В стре­межа си да възвеличаят или оправдаят своето поведение или политика­та на своята държава мемоаристите разкриват много интимни страни на историческите събития и предлагат ценни материали за промисляне. За изследваната тема интересни материали предлагат още необнародваните мемоари на Стойчо Мошанов, мемоарите на английския пълно­мощен министър в България Жорж Рендел, на Уинстън Чърчил, на Франц фон Папен, на германския външен министър по време на война­та Рибентроп, на министъра на външните работи на Румъния - Гафенку, на Англия - Антони Идън, на различни германски генерали. Интерес представляват и спомените на съветския дипломат И. М. Майски и на личния преводач на Хитлер Паул Шмид.

В помощ на изследването може да се привлече българската и чуж­дата преса. Масовите печатни издания разкриват атмосферата, духа и динамиката на епохата, а заедно с това предлагат ценни документи, об­народвани на времето с пропагандна или политическа цел. 1

И така въпросът, има ли достатъчно документален материал - база за едно научно изследване, може да получи удовлетворителен отговор.

Както вече се посочи, проблемата за външната политика на България е недостатъчно проучена в историческата книжнина, макар че отдавна е привличала вниманието на отделни изследвачи. Различни аспекти на тази тема са разгледани в необнародваните дисертации на Г Стефанов, Д. Машев и П. Арсов.

Пръв, който публикува изследвания върху българо-съветските от­ношения през изследвания период, е М. Михов.2

Неговите две статии са добре документирани, но върху тях отпеча­тък е оставило времето, в което са писани. След Михов върху външната политика на България работи Г Стефанов.3

Стефанов разглежда проблемите в по-голяма широта, но редица въп­роси са отминати или докоснати само мимоходом поради това, че ав­торът не е разполагал с достатъчна документална база.

Най-широко досега тези проблеми са разработени в труда на съвет­ския историк Л. Б. Валев.4

За разлика от своите предшественици Валев използва богатите сбирки на архива на Министерството на външните работи и пръв въвежда в научно обръщение една значителна част от този така важен за науката материал. Но изучавайки проблемите на външната политика (другите страни на неговото изследване ние не можем да преценим), Валев фор­мулира някои тези, които влизат в противоречие с историческата истина.

Друго изследване, което представлява пряк интерес, е монографи­ята на Д. Сирков.5

Тази богато документирана работа обаче съдържа редица неприем­ливи оценки и заключения.

Наред с тези четири публикации, които имат най-пряко отношение към изучаваните проблеми, съществуват още много статии и студии, които разглеждат вътрешното положение на България в навечерието и по време на Втората световна война, политическите борби срещу монархо-фашистката диктатура, развитието на революционното работническо и демократическо движение, българо-съветските връзки и отно­шения и т.н.6

Техните изводи и заключения също са взети предвид. Използвани са редица достъпни изследвания на чужди автори, които разглеждат съ­щите проблеми от историята на Втората световна война или докосват българската история. Най-пълно е проучена съветската литература, монографичните издания и публикациите в списанията „Новая и новейшая история”, „Вопросы истории”, „Международная жизнь” и др., а също така редица френски, английски, немски, румънски, югославски и други публикации.7

Използвайки досегашните постижения на науката, авторът си пос­тавя за цел да изучи външната политика на България в навечерието и през началния период на Втората световна война, да направи една до­кументална картина на събитията през този съдбоносен период от бъл­гарската история, да покаже позициите на различните социални и по­литически сили в българското общество по големите проблеми на войната, да изследва дипломатическите ходове на България и техните резултати за периода от септември 1938г. до март 1941 г.

Стремежът на автора е да изследва българската външна политика в навечерието и след започването на Втората световна война като логи­ческо следствие от развитието на България през епохата на буржоазно­то общество, като плод на международното положение и международ­ните отношения на България от ново време, да очертае ролята на раз­личните обективни и субективни фактори, които са влияели върху пове­дението на буржоазна България, да покаже, доколкото в рамките на ед­но такова изследване е възможно, ролята на великите европейски сили в съдбата и развитието на Балканите и на България.

Тази задача налага едно обстоятелствено и наситено с богата доку­ментация изложение, тъй като не би могло да се отрече, че в една такава деликатна материя, като проблемите на външната политика, най-сигурният, най-убедителният език е езикът на документите.


1 На края на монографията е приложена подробна библиографска справка за използваните документи, мемоари, вестници и списания.

2 Вж. Борбата на СССР против хитлеристката агресия на Балканите в началото на Втората световна война и България, сп. Военноисторически сборник, 1953, кн. 4, 1954, кн. 1.

3 Външната политика на България от началото на Втората световна война до присъединяването към Тристранния пакт (1939-1941 г.), Годишник на Софийския университет. Юридически факултет, т. XI, IX. 1957 г.

4 Болгарский народ в борьбе против фашизма. Накануне и в начальный период Второй мировой войны, М., 1964.

5 Българската работническа партия в защита на националната независимост на България (1 септември 1939г. - 1 март 1941 г.). Известия на Института по история на БКП, т. 14, 1965 г.

6 Вж. приложената накрая библиография.

7 Техният списък също е даден в библиографията.


[назад]  [нагоре]  [напред]