№ 1

Телеграма от българския търговски агент в Солун до Министерството на външните работи и на изпове­данията (МВРИ) в София

№ 597, 23 август 1901 г.

Вчера (39) една чета разбойници близо до българска­та граница между Мехомия и Горна Джумая е от­влякла американската мисионерка мис Тон и българ­ката Мария Силва (40). Дайте нужните заповеди за залавяние разбойниците в случая, че заминат в България.

Агент Шопов

ЦДИА, ф. 176, оп. 1, а. е. 1647, л. 1. Телеграмата е на латиница.

№ 2

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи и на изповеданията в София д-р Ст. Данев

№ 598, Бързо. Поверително 23 август 1901 г.

В допълнение на телеграмата ми от днешна дата под № 597 имам чест да Ви явя, че една разбойническа чета е пленила и отвлякла в гората американска­та мисионерка мис Тон и българската протестантка Г-жа Мария Силка. Отвличането е извършено вчера по пътя между селото Банско (Разложка кааза) и Гор­на Джумая, в местността „Скалите". Мис Тон и г-жа Мария Силка пътували с още 5—6 българки проте­стантски учителки; тия последните били оставени сво­бодни.(41) Твърди се с голяма увереност, че разбойниците са българи, които предварително са скроили плана за грабванието на двете жени.

По този случай считам за длъжност да Ви явя, rocподине Министре, че мис Тон всякога се е отнасяла много симпатично към нашето дело в Македония и е с големи заслуги към българите, между които работи от 25 години насам. В пред вид на това осмелявам се да Ви помоля да дадете нужните заповеди на погра­ничните власти за улавянето на разбойниците в слу­чай че те се опитат да преминат в Княжеството.

А. Шопов

А. е. 1647, л. 3. Ръкопис

№ 3

Писмо от американския консулски агент в Солун до генералния консул на САЩ в Цариград Чарлз М. Дикинсън

№ 556, 5 септември (23 август) 1901  г.
 

Миналата нощ в 1 ч. д-р Хаус, американският мисио­нер при българите, живеещ тук, дойде при мене с те­леграма от мистър Седлоев, негов колега от Разлог (Солунски вилает), в която се съобщаваше, че мис Елена Стоун, също мисионерка с главно седалище в Coлун, но пребиваваща през последните две седмици в Разлог, е била пленена от разбойници предния ден по време на пътуването й за Джумая Баля. По това вре­ме тя пътувала с 3 или 4 жени приятелки, български учителки. Изглежда, че някои от тези жени не били обезпокоени, а пуснати да се върнат в Разлог, където те разказали за извършеното насилие. Една от приятелките на мис Стоун, мисис Цилка, била  пленена също. Мястото, където станало насилието, се нарича Големите скали и разбойниците, заедно със своите пленнички тръгнали нагоре към близките планини.

Като чух тези новини, аз веднага Ви телеграфирах миналата нощ следното:

„Дикинсън, генерален консул на САЩ,  Цариград. Току-що бях информиран, че мис Елена Стоун, амери­канска мисионерка тук, по време на пътуването й от Разлог към Джумая Баля на 3 септември е била пленена от разбойници заедно с една жена — нейна приятелка. Подробности няма. Рано сутринта ще се срещ­на с валията."

Тази сутрин бях приет от валията в неговата къща н го уведомих за случилото се, като специално прив­лякох вниманието му върху необходимостта да не из­праща сега войски след разбойниците. Обикновено ста­на така, че при всички случаи, когато биват изпраща­ни потери след разбойници, преди пленниците да бъ­дат освободени, последните ги убиват. Целта на раз­бойниците несъмнено е да получат откуп и ако започ­нем веднага да ги преследваме с войска, преди да сме освободили пленничките, животът на последните без съмнение ще бъде заплашен. По-нататък обърнах вни­мание на валията, че бедствието би било много по-го­лямо, ако се случи загуба на живот и че правителст­вото трябва да направи всичко възможно да не навле­че по-нататъшни неприятности. Валията обеща да нап­рави всичко, за което го помолих, и телефонира в мое присъствие на мютесарифа на Серес, като му предло­жи да изпрати войскови части около мястото на наси­лието. Той му каза войските да не досаждат на раз­бойниците, но да наблюдават тяхното движение и да се намесят само в случай че трябва да помогнат на пленничките при опасност за живота им. При подоб­ни случаи, когато чужди поданици са били пленявани от разбойници, а тези случаи са били много чести в пашата страна, турското правителство винаги е пла­щало откупа, но вследствие крайната бедност на сък­ровищницата, чуждите правителства обикновено са авансирали с парична сума, за да се избегне забавя­нето. Аз решително препоръчвам този начин и ще Ви телефонирам, щом като разбера, че сте постигнали съг­ласие с правителството във Вашингтон и разполагате с необходимата сума. Предполагам, че Вие също ще настоявате пред Портата за нецелесъобразността от изпращането в момента на военни части след разбой­ниците.

Аз съм склонен да мисля, че разбойниците са взе­ли мисис Цилка, за да предадат чрез нея своите иска­ния и че тази жена ще бъде освободена скоро във иръзка с горепосочената цел.

Когато получа нови сведения, ще Ви телефонирам веднага.

Разбрах, че д-р Хаус е телеграфирал на секретаря на Евангелисткото дружество в Бостън, към което той и мис Стоун принадлежат.

П. X. Лазаро (42)

А. е. 1647, л. 16—17. Препис на машина на ан­глийски език.

№ 4

Писмо от МВРИ до Министерството на вътрешните работи в София

№ 5680. Тв. бързо 24 август 1901 г.
 

Княж[еският] търговски агент в Солун с телегра­мата си от снощи съобщава в M[инистерст]вото иа в[ъншните] р[аботи] и на из[поведанията], че близо до българската граница, между Мехомия и Горна Джумая, една чета разбойници е била отвлякла завчера американската мисионерка мис Тон и българката Ма­рия Силва.

Министерството на вътр[ешните] работи се умоля­ва прочее да даде телеграфически нужните заповеди на княжеските административни погранични власти за преследването и залавянието на разбойниците, в слу­чай че преминат в България. (43) 

А. е. 1647, л. 2. Чернова.

№ 5

Писмо от американския мисионер в Самоков Беърд със сведения за пленяването на мис Стоун и Катерина Цилка

7 септември (25 август) 1901 г.
 

Ние бяхме много огорчени, когато вчера по обяд научихме от телеграмата на д-р Хаус (от Солун), че на 3 септември към 4 ч. след обяд мис Стоун и мисис Цилка, съпруга на албанския мисионер, са били хванати в плен от чета разбойници по време на тяхно­то пътуване с група приятели от Банско за Джумая. Аз посетих представителите на правителството тук и ги информирах да бъдат нащрек за тези разбойници, които са дали да се разбере, че възнамеряват да отведат своята пленница в България.

На 7 септември, точно след залез слънце пристиг­наха двама от нашите ученици от Банско.(44) Те са били ааедно с мис Стоун, когато разбойниците пленили групата. От техните обяснения, дадени в отговор на нъпросите им, разбрах следното:

Цялата група около 15.18 ч. внезапно спряла в ед­на тясна долина и всички бързо се приготвили да пре­минат реката и да изкачат гористия планински склон с възможно най-бърз темп за един час.

Всичките разбойници не се виждали, но двадесет били преброени веднага и се създало впечатление, че са били около 40 души. Те говорели от време на вре­ме на добър български език и се зарадвали, като на­мерили сред провизиите, носени от групата, няколко кутии бекон и шунка.

Те познавали мис Стоун, показвайки, че са върве­ли главно след нея. Те взели нея и мисис Цилка по-нататък със себе си и нищо повече не се видяло. На останалите били взети парите и часовниците и били заставени да стоят цялата нощ под строга стража. След изгрев слънце останалите от групата били осво­бодени и разбойниците, които ги пазели, тръгнали на­горе по планината.

Двамата наши ученици минали през Джумая и през границата (за България). Останалите от освобо­дените се завърнали в Банско.

Изглежда, че това задържане на цялата група е попречило на турското правителство да получи някои сведения за местопребиваването на разбойниците при­близително до обяд на 4-ти и дало възможност на по­хитителите да отвлекат бързо своите пленнички на място, отдалечено от мястото на тяхното пленяване. Точно преди тръгването на групата бил заловен един гурчин и убит.

Аз не зная нищо относно направлението, което са поели разбойниците. Мисля, че най-вероятно е да ги отведат към България (първо). Много вероятно е главното ръководство на голяма част от разбойници­те да се намира в България (2-ро). Когато турските военни части започнат много активно да преследват разбойниците, последните естествено ще предпочетат да отидат в България (3-то). Ако успеят бързо да минат през границата в България, те могат спокойно да скрият жертвите си и да си живеят спокойно, дока го получат своя откуп.

Как тези жени ще страдат, можем да си предста­вим. Господ да ги пази.

Днес дойде един български офицер, изпратен от правителството, да узнае някои неща за похитители­те. Той каза, че имал специална инструкция и че те ще охраняват много внимателно своята  граница.

Дж. У. Беърд

А. е.  1647, л.  19—20. Машинопис на английски език.

№ 6

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев

№ 600, 26 август 1901  г.
 

По пленението на г-ца Тон, американска поданица, от разбойниците в Разложката кааза имам чест, в допълнение на писмото си от 23 август под № 598, да Ви явя следующето.

Според сведенията на вилаетското управление, разбойниците са били тридесет души, неправилно говорещи турския език. Никакъв откуп още не са поискали..От Солун валията изпрати началника на полицията и едного от адютантите си, за да се запознаят отблизо с работата и да ръководят преследването. Д-р Хаус, началник на мисионерите в Солун, и американският вицеконсул г. Хаджи Лазаро се молили валията да даде нужната заповед комуто трябва, щото да се не нападат разбойниците и да се не стреля върху тях, да не би да пострадат пленените. Валията е обещал, че ще даде подобна заповед.

Други известия по това дело до настоящето време няма.

А. Шопов

А. е. 1647, л. 4. Ръкопис.

№ 7

Рапорт от българския дипломатически агент в Цари­град до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев

1407.  Поверително 28 август 1901   г.

Днес идва при мене американският министър г-н Лейщман да ме моли да ходатайствувам пред княже­ското правителство, за да се вземат надлежните мер­ки за залавянето на четата, която преди няколко дена е завлякла в гората при Горна Джумая американска­та мисионерка мис Тон и българката протестантка Ма­рия Силка (Рапорт № 598 от 23 август 1901 г. на княжеский търговски агент в Солун), в случай че казаната чета мине границата.

Ако и да не ми се вярва, че четата ще се реши да премине в България, гдето тя може много по-лесно да бъде заловена, аз подкрепям ходатайството на г-на Лайшмана и моля от своя страна да благоволите да направите всичко възможно в даден[ия] случай за за­лавянето на разбойниците и освобождението на же­ните.(45)  

Ив. Ст. Гешов

А. е. 1647, л. 5. Ръкопис.

№ 8

Рапорт от българския търговски агент в Солун до българския дипломатически агент в Цариград Ив. Ст. Гешов

№ 619, 1  септември 1901  г.
 

По въпроса за грабнатата от разбойниците амери­канска поданица мис Тон имам чест да Ви съобщя, че вилаетските власти са получили известия, какво че­тата с пленените била заобиколена от две хиляди ду­ши войници в разклоненията на Пирин към българ­ската граница. Войската имала заповед да не напада и да не стреля. Командующият на войската изпратил известия на разбойниците, че е готов да влезе в пре­говори за освобождението на пленените, но не бил получил никакъв отговор. Тукашното американско вицеконсулство е получило от Цариград уведомление, че турското правителство е готово да плати сумата, коя­то би се поискала за откупувание пленените.

Мнението в тукашните консулски кръгове е, че отвличанието на мис Тон има характер политически, свързан с намерение да се вземат пари. Главната цел била именно да се покаже на европейците, че в Ма­кедония няма мир и тишина, няма безопасност.

Българи, пристигнали от Разложко, предполагат, че четата е чисто българска. В това не се съмняват и ту­кашните консулски кръгове, като се основават на об­стоятелството, че в ония места българският елемент преобладава, а при това и че не е в естеството и традициите на турските и албанските разбойници да по­сягат по такъв начин на жени.

А. Шопов

А. е. 1645, л. 5- Ръкопис.

№ 9

Вербална нота от отоманското комисарство до МВРИ в София.

№ 348, 16 (3) септември 1901 г.

От достоверни сведения, доставени на императорско­то комисарство, излиза, че четата, която отвлече на те­риторията на Серес, Солунска област, мис Стоун и нейната другарка, е съставена от българи, членове на македонския комитет.

Четата, която се е отправила към Източна Румелия, трудно би преминала демаркационната линия, но за да се предотврати възможността тя да направи това, измамвайки бдителността на отоманските власти, императорското комисарство би било много задължено на княжеското министерство, ако то даде необходимите заповеди, за да се упражни една по-засилена бдителност от княжеските погранични власти.

Княжеското правителство, което без съмнение не ще се поколебае да покаже доброто си разположение в един толкова важен случай, освен това би благоволило да нареди да се извърши щателна анкета, за да установи какво е в случая участието на македонския комитет.

А. е.  1647, л. 7. Ръкопис на френски език.

№ 10

Шифрована телеграма от българския дипломатически агент в Цариград до МВРИ в София

№ 1420, 5 септември 1901  г.

Получени тук от Английското дипломатическо агентство в София сведения предполагат основателно някак си, че разбойниците в Разложко, които откара­ха американката мис Стон, са българи революционе­ри, агенти или оръдия на македонските комитети и че Борис Сарафов имал пръст в работата.(46) От друга страна, турското правителство уверявало, че разбойни­ците били българи и съставлявали въоръжена чета, дошла от Княжеството в Разложко. Има ли нещо вяр­но в тия слухове и предположения? Моля телеграфи­райте ми за мое ръководство.

Гешов

А. е. 1647, л. 12. Дешифровка, ръкопис.

№ 11

Шифрована телеграма от МВРИ до българския дипло­матически агент в Цариград Ив. Ст. Гешов

№ 325, 5 септември 1901  г.

На № 1420. 

Тия сведения и ний знаем от управляющий англий­ското дипл[оматическо] агентство тук, та наредихме да се проверят. Случката е станала вън от наша тери­тория и не можем да правим даже предположения. Борис Сарафов е в лоши отношения с Македонский комитет: невъзможно е двама неприятели да имат об­що оръдие.

Сарафов (47)

А. е. 1647, л. 13. Чернова.

№ 12

Писмо от МВРИ до Министерството на вътрешните ра­боти в София

№ 322. Поверително. 5 септември 1901  г.

Към № 5680. 

Г. Мак-Грегор, управляющий английското дипл­оматическо а[гент]ство, съобщава следующите све­дения по отвличанието от една разбойническа чета на мис Тон и Мария Силва:

Между хванатите от чета[та] лица имало две бъл­гарчета, които по-после били пуснати на свобода и които след завръщането си в България разказали следующето на един американски мисионер в Самоков.

Четата се състояла изключително от българи, при всичко, че някои от тях били облечени в турски дрехи. Четата убила един турчин, когото срещнала по пътя.

В присъствието на пленниците разбойниците го­ворили турски, но недобре; а когато били сами, гово­рили български.

2. Двете българчета подслушали, когато разбойни­ците говорили помежду си. В този разговор разбойни­ците казвали, че били в сношение с Македонския ко­митет, който бил заповядал да вземат в плен всеки чужд поданик, когото четата срещне в Македония. Раз­бойниците били длъжни да се преструват на турци, за да се вярва, че турците вършат тези престъпления и по този начин да [се] подигне общественото мнение в Европа против турската администрация.

Г. Мак-Грегор се бил научил, че действително бившият председател на Македонския комитет Б. Сарафов бил в сношение с въпросната разбойническа чета. При това той  узнал, че Сарафов наскоро щял да за­мине за странство.

Английският представител, който е натоварен и със защитата на американските поданици в Княжеството, е съобщил на американското правителство всичките, тези сведения. Той счита, че пред вид на тия сведения княжеското правителство ще побърза да направи едно щателно разследвание и в случай че те се потвърдят, ще възпрепятствува на Сарафова да замине за стран­ство и ще вземе нужните мерки против него.

Като Ви съобщавам това, което г. Мак-Грегор заяви в повереното ми м[инистер]ство, моля Ви да раз­поредите по възможност по-скоро, за да се проверят горните сведения и вземете съответствующите мер­ки.(48) 

М. Сарафов

А. е. 1647, л. 9—10. Чернова.

№ 13

Рапорт от българския дипломатически агент в Солун до управляващия МВРИ M. K. Сарафов

№ 628, 5 септември 1901  г.

По сведенията на Солунското вилаетско управле­ние, преди три деня е станало стълкновение в Мелнишко между редовната войска и една българска чета, между което били паднали убити троица четници и един, тежко ранен, бил уловен от войниците, в ръцете на които умрял. Мнението на властите е, че това била част от четата, която е отвлякла мис Стон.

Предположението на някои българи от Разложко е, че четата, която е пленила американската мисионерка и протестантската българска учителка, се намерва в Турско, но пленените вероятно са закарани през границата и са скрити в някое българско близо до границата село.

А. Шопов

Л. е. 1645, л. 9. Ръкопис.

№ 14

Вербална нота от отоманското комисарство до МВРИ в София

№ 349, 18 (5) септември 1901 г.

В допълнение на своята нота от вчера под № 348, императорското комисарство има честта да съобщи на княжеското министерство, че сведенията на императорското правителство относно отвличането на мис Стоун дават основание да се вярва, че авторите на то­ва отвличане веднага след залавянето на тази жена и на нейната другарка са се отправили в посока към Рилския манастир.

Твърде активните издирвания на императорските власти сигурно не биха били напразни, ако четата не беше успяла заедно с пленничките да премине демаркационната линия; при тези условия сведението, спо­ред което четата се е скрила в Рила, изглежда, до доказването на противното, трябва да се вземе сериоз­но под внимание.

Впрочем императорското комисарство би било твърде задължено на княжеското министерство, ако то насочи по този път издирванията,  които би благоволило да нареди, и ако му съобщи разкритията или указанията, които би получило по този начин.

Резолюция: Невероятно! Залавянето отдавна стана, а нашите погранични власти не са съгледали нищо подозрително. В direction du Monastère Rilo ходят постоянно пътници и пазачи, та чета не би останала несъгледана.

При всичко това Министерството на вътрешните работи обърна вниманието на полицейските власти в Дупнишко, Самоковско, Бельовско и повтори строгите си заповеди.

Сарафов

5. IX. 01.

А.  е.   1647, л.   14.  Ръкопис на  френски  език.

Резолюцията — на български език.

№ 15

Вербална нота от MBРИ до отоманското комисарство в София

№ 329, 10 (23) септември 1901 г.

Със своята нота от 18 т. м. под № 349 отоманското комисарство уведоми Министерството на външните работи, че според сведенията на императорското правителство разбойническата чета, която отвлече мис Стоун, веднага след пленяването се отправила в посока към Рилския манастир и че до доказването на противното отоманските власти ще смятат, че тази чета засега се укрива в Рила.

В отговор на това съобщение княжеското отделе­ние смята, че трябва да обърне вниманието на импе­раторското комисарство, че отвличането на мис Стоун стана преди доста време и че след като този факт ни бе съобщен, българските власти съобразно с дадени­те им заповеди упражняват най-строга бдителност вър­ху цялата погранична линия и особено в планините между Белово и Дупница. При тези условия разбойни­ческата чета не би могла да мине незабелязана в по­сока на Рилския манастир, където има много пътници н погранични стражи.

Както и да е, княжеското Министерство на вътреш­ните работи не пропусна да поднови необходимите за­поведи и отоманското императорско правителство мо­же да бъде убедено, че ако жандармите или войници­те от българските погранични постове срещнат четата на демаркационната линия, тя не ще им избяга.

А. е.  1647, л. 21—22. Чернова на френски език.

№ 16

Извлечение от записа на разговора, проведен по те­леграфа, между околийския началник в Самоков М. Сестримски и министъра на вътрешните работи в Со­фия

12 септември 1901 г.

Тук окол[ийския] началник г. Сестримский

Господине Министре,

Тази сутрин като се срещнах с г. директора на ту­кашното американско училище г-н Томсона така и с мнсионерина Берд, с които съм уговорил по-рано да ми съобщават всичко немедлено, каквото се научат по разбойниците, пленивши Елена Стон, ми явиха, че нощес в 11 1/2 часа един непознат човек, добре облечен, с висок ръст, се явил на прозореца на спалнята стая откъм главната улица на града, в къщата на спалнята стая на дъщерята на мисионерина д-р г-н Хаскел, и като изчукал на прозореца и дъщерята  на Хаскел отворила прозореца да види кой е и той, непозна­тият, й подал две писма от Елена Стон, адресирани до татко й Хаскел, с тия писма Елена Стон обявява на г-н Хаскел, че разбоойниците искат за нейното и онова на другарката [й] освобождение двадесет [и] пет хиляди турски лири, така също моли нито турските, нито българските власти да не преследват разбойниците, по повод на това таз сутрин Хаскел замина за Цариград при общия им касиер на мисията им да говори с него по искания паричен откуп. Помолих г-на Томсона да ми каже кому е съобщил, че пленниците се намират в Дубница или в Рила, пазени от четирима разбойници, той ми яви, че това нещо му било явено от един техен ученик, именно Любомир Харизанов, родом от гр. Дубница, и то при най-голяма предпазливост и тайна, който преди три или четири години е ходил с някоя  чета  въстаници в Македония, а сега от 2 години насам е редовен ученик в американското училище. Той казвал, че бил чул, че едната от пленените била здрава, а другата болна, за да не побъркам на работата, и то след съвещание с г-н Томсън и Берд не намерих засега за необходимо да задържа този ученик да го изпитам по тази работа, а замолих г. г. Берд и Томсон да употребят всички средства с него, за да се открие всецяло, къде се намират разбойниците с пленените, та да може да взема мерки за залавянето им, г. г. Томсон и Берд твърдят пред мене, че това пленявание на Стон е дело на тайний Македонски комитет Това е всичко което .. .

Въпрос: Почеркът познат ли е, че е оня на мис Стон? Где и кога са писани писмата? Кому и где да се дадат парите? За кого е второто писмо? На кой език са писани писмата?

Писмата са били писани в Разлог, Македония, на шестий того в четвъртък, почерка казват, че бил неин, мене не дадоха писмата да чета, не ми казаха на кой език са писани, и 2-те са] адресирани за Хаскел, а за парите е казано в писмата да се занесат в Банско, Македония, и да се предадат на един протестантин в Банско и този последний да ги предаде на разбойниците, гдето му определят. С това свършвам всичко, за което имах да Ви доложа.

Питане: Лицето, що подало писмата, не изглежда ли като Асена х. Василев? (49)

Не ще е Асен, че той е бил много по-висок, освен това момичето не е могло да го види в тъмнината.

Питане: Няма ли забелязано някое съмнително ли­це в Самоков?

Вчера доходи едно лице откъде Дупница в амери­канското училище и е питало за ученика Харизанов и докато да му кажат где е ученикът, то изчезнало, Том­сон силно вярва, че това лице е, което е донесло и да­ло писмата. Моля, господине Министре, позво­лете ми да кажа още нещо, Асена Василев е постоян­но в тясно сношение с пограничния поручик Тодоров, та взех да се съмнявам да не би всички наши разпо­реждания по преследването на разбойниците да са известни на Асена Василиева, нека се знае и това, че пограничният офицер поручик Тодоров на постовете Ма­рица и Демиркапия преди години той е ходил с въстан[ическа] чета в Македония така че и миналата зи­ма той с Василиева заплашваше евреите да купят ак­ции,(50) за което своевременно донесох на г-на Управи­теля.

Питане: Наблюдавате ли Асена Василиев?

Най-силно наблюдавам и обърнал съм внимание­то си върху ученика, и заедно с Томсона, за да може да се открият много неща от него.

Питане: Знаете ли какво прави и где се намира околийският началник Христович?

Имах преди няколко дни телеграма, и ми явяваше, че по Ваша заповед какви разпореждания е взел и клкви именно аз съм направил.

Моля, какво да направя в краен случай с ученика Харизанов.

Питане: Ще го задържите и ако дознаете нещо по-положително, ще ми явите да пратя следовател.

Г-н Томсон ме моли да не го задържа[м], като обе­щава, че той ще може да изчерпи воичката истина по делото.

Заповед: Ако в кратко време г. Томсон не успее да и изпита ученика, ще [го] арестувате и ще ми обадите.

Добре, всичко ще изпълня.

Питане: Вие продължавате ли да дирите разбойни­ците в планината?

Стражарите ми са в планината и знам къде се на­мират, но колкото за Христович положително не зная, предполагам да се намира в Белово.

Моля, да обадя [ли] на Околийския началник в Дубница, Пазарджик и Пещера за писмата от Елена.

Отговор: Не.

И аз мисля, за да не явявам на окол[ийските] начал[ници] за писмата, а относително залавянието на разбойниците ще се трудя.

А. е. 1645, л. 25—28. Препис на ръка.

№ 17

Рапорт от българския дипломатически агент в Цари­град до ВМРИ в София

 
Имам чест да Ви съобщя за сведение, че в послед­но време тук циркулира слухът, какво четата, която е отвлякла известната мис Стон, е преминала заедно с пленените границата на Южна България, като се би­ла отправила за към с. Батак. Този слух; както можах да узная, е бил съобщен на тукашната американска легация от самото турско правителство, обаче спо­ред думите на 1-ий драгоман на речената легация г-н Гарджуло, с когото имах разговор по този въпрос, те не са наклонни да го вярват.

Ив. Ст. Гешов

А. е. 1645, л. 11. Чернова.

№ 18

Шифрована телеграма от българския дипломатически агент в Цариград до МВРИ в София

№ 1525, 18 септември 1901  г.
 

Американският генерален консул г-н Дикинсон заминава довечера за София. Предполагам, че пътуването му ще бъде тясно свързано с въпроса на американката мис Стон, която според сведенията и уверенията на американската легация била отведена вече от четата в България. Желателно е да се провери това обстоятелство и ако не излезе вярно, да ми телеграфи­рате, за да опровергая тоя слух низ дипломатическите кръгове в Цариград.(51) 

Гешов

Отстрани написано.

Отговор: Веднага след получаването известие, че четата е на наша територия, прати се отряд войска да усили жандармерията и подигнатата селска стража в околните погранични окръзи. Сега преследването ста­на под командата на един майор. Досега няма никакви положителни сведения, че четата е действително па наша територия.

Сарафов

А. е. 1647, л. 37. Дешифровка, ръкопис.

№ 19

Вербална нота от отоманското комисарство до Министерството на външните работи в София

№ 364, 1 октомври (18 септември) 1901 г.
 

В отговор на вербалната нота на княжеското ми­нистерство от 23 миналия септември под № 329 импе­раторското комисарство благодари за уверенията, кои­то то благоволи да му даде относно взетите от княже­ските власти мерки за откриване и задържане на по­хитителите на мис Стоун.

Оттогава нови и сериозни указания дойдоха да се прибавят към вече съществуващите, които дават всички основания да се вярва, че злосторниците трябва да са преминали демаркационната линия, преди още им­ператорските власти да са били известени за отвлича­нето на мис Стоун и които не оставят съмнение, че този разбойнически акт е бил замислен и изпълнен от членове на македонския комитет, решени въпреки мер­ките на княжеското правителство да продължат пагубните подвизи, които неотдавна привлякоха всеоб­щото неодобрение срещу този комитет и неговите действия.

Императорското комисарство разчита на енергич­ните мерки на княжеското правителство, за да задържи колкото е възможно по-бързо авторите на това пленяване и да освободи мис Стоун и нейната дру­гарка.

То ще му бъде твърде задължено, ако го уведоми, щом като властите, натоварени с издирванията, които са им възложени, обявят за успеха на тези издирва­ния или поне за откриването на сериозна следа, която е в състояние да доведе до този резултат.

А. е. 1647, л. 36. Ръкопис на френски език.

№ 20

Препис от рапорта на руския вицеконсул в Пловдив Акимович до управляващия руското дипломатическо агентство в. София

№ 225, 20 септември 1901 г.
 

Вчера тукашният окръжен управител се върна от пътуване в Чепино, командирован там, за да вземе лично мерки за залавяне на разбойническата чета, коя­то плени мис Стон, в случай че четата се реши да пре­мине в България.

Както имах чест да Ви съобщя, за усилване на пограничната стража там са изпратени 2 роти пехота и половин ескадрон кавалерия.

Окръжният управител ми каза, че четата наистина се намира на самата граница, като понякога я преминава. Както му казали македонци, тя е остатък от неотдавна разбитата от турските войски в Пирин плани­на чета и се състои от 30 човека под началството на Димчо войвода.

По такъв начин уверенията на турските власти, че четата се състои от македонски българи, действително се оправдават.

А. е. 1647, л- 131. Ръкопис на руски език.

№ 21

Шифрована телеграма от българския дипломатически агент в Петербург до министъра на външните работи в София.

№ 794, 23 септември 1901  г.

Ламздорф (52) с нота ми съобщи, че тукашний амери­кански посланик моли щото руский дипл[оматически] агент в София да поддържа американските постъпки относително заловената Стон. Етер е получил настав­ления. Ламздорф ми намира, че е в интереса на Бъл­гария да действува енергично да спаси живота на Стон, в противен случай Америка намерява да вземе твърде сериозни мерки против България. Американский посланик заявява, че разбойниците в дадений случай имат свръзка с Македонский комитет. Моля телеграфически сведения. Дръжте ме в течение.

Станчов

А. е. 1647, л. 40. Дешифровка, ръкопис.

№ 22

Писмо от американския генерален консул в Цариград до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев

№ 3, 7 октомври (24 септември) 1901  г.
 

Изпълнявайки обещанието си от вчера след обяд, изпращам Ви за Ваше сведение копие на писмото, което се смята за написано от мис Елена Стоун до г-н Пийт в Цариград с дата 20 т. м., преведено на англий­ски от д-р Хаскел в Самоков.

Беше ми съобщено, че това писмо било пуснато през прозореца в къщата на д-р Хаскел в Самоков късно през нощта на 25 септември, дълго време след като семейството му се оттеглило за сън и улицата запустяла; в момента на пускането на писмото били чути стъпки на много хора, отдалечаващи се от къщата, което говори за наличието на някои свидетели, които придружавали човека, донесъл писмото.

Вие ще забележите, че това писмо е написано на български език за човек, който чете само английски, това мис Стоун знае добре; и въпреки че разбойници­те се опитват да създадат впечатлението, че са в Ма­кедония, засега се предполага, че откупът ще бъде из­платен в Самоков на приносителя на квитанция от мис Стоун. Вие също ще забележите, че количеството на иеканите златни монети ще бъде такова,  каквото поискат хората, които ще ги занесат на разбойниците, и връчено на място, което те посочат.

Възползувам се от този удобен случай, за да пре­дам  настоятелните съобщения на моето правителство, че то придава най-голямо значение на спасяването и освобождаването на мис Стоун; че американският на­род е изтръпнал от ужас и възмущение по повод на нейното пленяване и излагане на опасност и че прави­телството на Съединените щати настоятелно моли бъл­гарското правителство да направи всичко възможно, за да осигури освобождаването й. Посочените по-горе съобщения получих от нашия министър на    външните работи чрез няколко телеграми, едната от които се получи току-що  и изразява най-силно това  настроение.

С удоволствие съобщих на моето правителство Вашето уверение, че българското правителство ще направи занапред всичко възможно, за да намери и спаси мис Стоун, ако е на българска територия, и бих се радвал, ако мога от време на време да осведомявам моето правителство за конкретните мерки, взети от Вашето правителство по този повод, както бях уведомяван досега. Уверявам Ви, Ваше превъзходителство, че по мое мнение едва ли ще възникне пак такъв подходящ случай, при който правителството на  Княжеството да бъде в състояние да направи толкова много за укрепването на сърдечните чувства на симпатия и дружба, каквито американският народ винаги е изпитвал към българския народ, и за спечелването на неговото пълно доверие и уважение.

Във връзка с това ще си позволя да изкажа пак моето предложение от вчера  Вашето правителство да упражни натиск върху членовете на Македоно-българския комитет в градовете по протежение на македонската граница, да ги държи конкретно отговорни за спасяването на мис Стоун, да се свърже чрез тях с нейните похитители и да осигури освобождаването й.

От дългата поредица факти, привлекли вниманиетв ми от 5 септември досега, се уверих, че ръководителя на четата, пленила  мис Стоун, е българин на име Дончо от Дубница; че шест или седем от неговите дра гари, участвували в пленяването, са българи; че планът за отвличането на мис Стоун е бил замислен на българска територия и също така съставен, подпомогнат и поощрен от някои офицери и членове на една малко известна организация, наричана Македонски таен комитет; че мис Стоун е била наблюдавана и следвана от тях или от техни емисари по пътя й от Са­моков през юли до окончателното й пленяване в Маке­дония на 3 септември — след като се уверих във всич­ко това, аз се чувствувам загрижен за доброто име на България, но също така и задължен към моето прави­телство да Ви убедя в това и да настоявам пред бъл­гарското правителство да вземе строги мерки за осъществяване освобождаването на мис Стоун.

Според мене тези факти не хвърлят сянка върху българското правителство и народа; престъпления и престъпници има еднакво във всяка страна: това би могло да даде отражение върху доброто име на Бъл­гария, само ако тя пренебергне своите обичайни за­дължения към една приятелска държава, но аз съм сигурен, че Вашето правителство ще направи всичко възможно, за да предотврати това.

Чарлз М. Дикинсън

Резолюция: Да се помоли г. Dickinson да ни даде препис от оригиналното писмо — българско — на г-ца Стон. Българското правителство от началото йоще, ко­гато се разчу за случката, взема енергически мерки за залавяне четата, ако се яви у нас. — Пограничната стража се усили; смениха се дори пограничните офи­цери; един отряд войска претърси планината, без да намери четата или следи от нея. — Моля г. Dickinson да ми обади кои лица са безпокоили за пари Miss Stone от юлий месец т. г., за да можем да издирим виновните.

25. IX  Сарафов

Л. е.  1647, л. 48—51. Ръкопис на английски език.

№ 23

Писмо от американския генерален консул в Цариград до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев

№ 4, 8 октомври (25 септември) 1901 г.

Посетих Ви този следобяд, за да Ви съобщя по-нататъшните усилия на моето правителство по отношение похищението на мис Елена М. Стоун, но тъй като не бяхте в учреждението, моля Ви вместо срещата да приемете настоящото писмо. Днес получих от министъра на външните работи на САЩ телеграма със следното съдържание:         .

„В случай че се докаже съучастие на българите, президентът Ви нарежда да предадете на българското правителство с най-голяма сериозност, че ако се слу­чи нещо лошо с мис Стоун, американският народ няма да се задоволи само с точното изясняване на отговорността и възмездието, което ще получи."

Рискувам да прибавя и своето мнение, че  българ­ското правителство трудно може да разбере силното вълнение, което съществува в Съединените щати по повод на тази злополучна    афера. Правителство­то на Съединените щати няколко пъти е би­вало принудено да направи категорични изложения до други правителства поради посегателството върху правата на  американски граждани или върху тяхното имущество, но според мене това е първи случай в на­шата национална история, при който американски граж­данин в чужда страна да  бъде хванат и отвлечен в плен от разбойници. И когато към това се прибави фактът, че американецът, хванат и отвлечен в плен и изложен на неизброими изпитания и издевателства, е една благородна жена, привлечена на работа в American Society of Commanding influence, лесно е да се разбере колко силно тези факти засягат рицарското и оскърбено чувство на американския народ и с каква не­преодолима сила това чувство въздействува върху най-високопоставените членове на  правителството.

Чарлз М. Дикинсън

Резолюция: Не е досега направено нищо, с което бихме били обвинени в жалната случка. Г-н представителят сам може да се увери в големите усилия, които полага правителството за залавяне разбойниците и освобождаването на пленените. Вярвам г. председателят ще да даде нужните обяснения на своето правителство, за да го осветли по една неправда, която се хвърля върху България.

26. IX. Сарафов

А. е. 1647, 55—56. Ръкопис на английски език,

№ 24

Шифрована телеграма от МВРИ до българския дипло­матически агент в Петербург Д. Станчов

№ 344, 25 септември 1901 г.

На № 794. 

Залавянето на мис Стон е станало наблизо до тур­ския градец Мехомия, а не на границата. Какви са би­ли разбойниците, не може с положителност да се ка­же. Ако се допусне да са българи, невероятно е да са хора на сегашния Македонски комитет. Казват, че войводата бил някой си Дончо, тогава невероятно е четата да бъде в сношение и с хората на бивший ко­митет.

Българското правителство взема най-енергически мерки да възспре преминаването разбойниците в Бъл­гария или залавянето им.

Един отряд войска претърси планината покрай гра­ницата, без да намери четата или дирите й. В погра­ничните околии наредено е най-бодро дирение.

Сарафов

А. е. 1647, л. 43. Чернова.

№ 25

Шифрована телеграма от българския дипломатически агент в Петербург до МВРИ в София

№ 810, 25 септември 1901 г.
 

Зиновиев (53) телеграфирва, че слуховете, какво раз­бойниците на Стон били сдружени с българский Македонский комитет, се потвърдявали.

Американский посланик категорически заявява, из­вънредно строго, Съединените щати против България. В тукашното Министерство на вън[шиите] работи впечатление много лошаво. Ламздорф с нетърпение чака да му съобщя от Ваша страна успокоителна новина. Той казва България губи много, ако не постъпи в дадений случай с най-голяма енергия, защото никой ня­ма да извини действията на комитета с мотивите на патриотизъм.

Моля, отговорете. Ламздорф се надява в четвъртък да го осветля по въпроса.

Станчов

А. е. 1647, л. 44. Дешифровка, ръкопис.

№ 26

Шифрована телеграма от българския  дипломатически агент в Цариград до МВРИ в София

№ 1567, 25 септември 1901 г.

Американский мисионер Хаскел заминал снощи за София и Самоков. Той имал мисия от Американската легация да влезе в споразумение с разбойниците на мис Стон и да третира с тях за откупа, като бил го­тов да им брои до 4—5 хиляди лири турски. Той щял да се срещне за тая цел утре или в други ден в или при Самоков с един делегат на четата. Според положителни сведения на американската легация, черпени от мисионерски извори, четата с мис Стон била от няколко време насам в българска територия, гдето и криела пленената в Пинлер, село или местност около границата. Известията на легацията от Америка ca много тревожни, защото общественото мнение и печатът на Съединените щати били силно възбудени по работата на мис Стон и правителството било принудено да действува енергично за спасение живота на пленената и избавлението й. В американската легация, както и във всички дипломатически кръгове, твърдението че разбойниците са българи-македонци, че те са хора на Македонския комитет и че се намират сега заедно с мис Стон на българска територия се счита за вярно и положително.

Гешов

А. е. 1647, л. 45—46. Дешифровка, ръкопис.

№ 27

Рапорт от българския търговски агент в Солун до бъл­гарския дипломатически агент в Цариград Ив. Ст. Гешов

№ 663. Поверително 25 септември 1901 г.
 

В разговора си, който имах вчера със Солунския налия, между другото аз го запитах съществуват ли достоверни официални сведения, че четата, която е от­влякла мис Стон, е заминала в България. Валията ми отговори, че точно определени официални сведения за това не съществуват, но че се предполага, че въпрос­ната чета е заминала в България, защото никъде по ония места в Турско я няма. Валията ми съобщи при това, че според сведенията на властите, както Борис Сарафов, тъй и някой си Делчев имали намерение да минат границата и да додат в Македония- Отвлича-нието на мис Стон било ръководено главно от комите­та в Горна Джумая. Валията е наклонен да вярва, че в пленението на мис Стон трябва да имат участие и някои от протестантските агенти в Разложко.

Според частните сведения, които пристигат от Раз­ложко и Горноджумайско, масовите арести и изтеза­нията в затворите продължавали. На същите преслед­вания били изложени и протестантите българи в Раз­ложко. Казват, че в Горноджумайския затвор имало умрели от бой троица селяни от село Градово. По просбата на д-р Хаус, началника на протестантската пропаганда в Македония, английският генерален кон­сул г. Билиоти направи щ^стъпка пред Солунския ва­лия в полза на затворените и преследваните протес­тантски българи в Разложко и Горноджумайско. Той е изпратил подробно изложение по тоя въпрос до ан­глийското посолство в Цариград.(54)

А. Шопов

А. е. 1645, л. 17. Ръкопис.

№28

Бележка от началника на отделение Политическо и ди­ректор на Протокола на МВРИ в София

25 септември 1901 г.
 

Вчера в 11 ч. през нощта г. Дикинсън, генерален консул на Съединените щати в Цариград, и г. Етер, шарже д'афер на Русия, дойдоха при мене и ми каза­ха, че след като не са успели да видят г. министъра Данев, те ме молят да му съобщя следните факти и све­дения, които г. Дикинсън е получил от едно лице, зас­лужаващо голямо доверие:

„Разбойниците се намират в клисурата Гьолтепе на самата гранична линия, вдясно от Елешница при Матан-дере. Четата, под ръководството на Данчо войвода от Банско, се състои от 18 души, от които 7 българи и 11 македонци. Разбойниците са известили чрез един прате­ник, че ако бъдат обградени от българска войска, те ще се предадат и ще освободят мис Стоун; но ако бъдат обградени от турски войници, те ще убият своята пленничка и ще се защищават до смърт."

При това положение г. Дикинсън предлага нашите войски да се доближат до Гьолтепе откъм българската граница; в същото време нашите власти да влязат във връзка с турските, за да се позволи на нашите войници да обградят разбойниците и откъм турска страна; и то­гава двама-трима български войници да бъдат изпра­тени като парламентьори, за да склонят разбойниците да освободят мис Стоун и нейната другарка.

След като г. Дикинсън разви на английски, а г. Етер преведе на френски целия този план за обкръжаване на клисурата Гьолтепе, аз отговорих на американския консул, че ще уведомя министъра за това, но че по моето скромно лично мнение г. Дикинсън би направил по-добре преди всичко да съобщи тези сведения на отоманс­кото правителство; че от наша страна ние знаем със сигурност, че в настоящия момент разбойниците трябва да се намират в Турция; че аз се съмнявам, че нашето; правителство ще се съгласи да преговаря с разбойници­те, както и че турците ще позволят на наши войски да влязат на отоманска територия; че ако разбойниците ся заявили, че са готови да се предадат, ако бъдат обградени от наша войска, защо след като са с такова добро намерение, не освободят доброволно своите затворнички и да избягнат да бъдат просто заловени и обесени? От­белязах, че всичките тези сведения ми изглеждат стран­ни.

Тогава г. Дикинсън ми каза, че ще телеграфира в Цариград или в Солун и ще ни извести за това, което ще бъде направено от страна на турците. След това той ме попита за колко часа нашите заповеди могат да сти­гнат до местата на нашата войска, каква е конфигура­цията на терена при Гьолтепе и пр. и пр.; сведенията, които мога да му доставя, като начертая приблизител­но един топографски план на мястото.

25. IX. 01.

8 ч. сутринта Вернаца

P. S. Съобщих горното на г. министъра Сарафов, който веднага даде инструкции на околийския начал­ник в Пещера, за да ги предаде на командира Момчилов.

25. IX.

11 ч. сутринта  Вернаца

А. 1647, л. 41—42. Ръкопис на френски език.

 

№ 29

Шифрована телеграма от МВРИ до българския дипло­матически агент в Цариград Ив. Ст. Гешов.

№ 346, 26 септември 1901 г.

На № 1567.
 

Правителството е взело най-енергични мерки за залавянието разбойниците [след] преминаването у нас.

Досега не се откриха следи. Американците казват четата била на самата наша граница, наредихме да се заобиколят с войска. За състава на четата не може по­ложително да се говори, невероятно е сегашний Македонский комитет да има намеса в работата. Спрямо ня­кои хора на бивший Македонский комитет взети са по­лицейски мерки.

А. е. 1645, л. 18. Дешифровка, ръкопис.

№ 30

Бележка от началника на отделение Политическо и ди­ректор на Протокола на МВРИ
26 септември 1901 г.

След г. Мак-Грегор и г. Дикинсън дойде да твърди, че разбойническата чета била организирана от един таен комитет, начело на който те посочват Борис Сара­фов, и той твърди, че има и други имена и доказателст­ва за съучастие.

Турци, англичани и американци се стремят да изпол­зуват тази афера, за да ни компрометират и дискреди­тират в Европа. За тази цел те сигурно ще си послужат със своята преса.

Трябва да се пресекат подобни инсинуации и да се отправи енергична нота до г. Дикинсън. Казах на г. министъра Сарафов проекта на нотата, както я разби­рам аз.

Отвличането на мис Стоун не е станало в България и при липса на доказателства за съучастие от страна на агенти на Македонския комитет, не може a priori да се прави отговорно българското правителство. — Ако разбойниците влязат в България, не могат да ни заста­вят да влезем в отношения с тях, за да постигнем пос­редством откуп освобождаването на пленничките. Това би бил лош пример; да се насърчават разбойниците да почнат отново! Не е ли за предпочитане за обществе­ния ред и от политическа гледна точка да се заяви на г. Дикинсън, че ние ще преследваме безмилостно раз­бойниците, даже с риск да изложим на опасност живо­та на мис Стоун. Аз бих предпочел да платим обезщете­ние на семейството на жертвата, отколкото да търпим операции на разбойничество и откупване в нашата стра­на. Разбойниците не биха подновили втори път; турци­те, англичаните и американците не биха твърдели пове­че, че у нас съществува таен комитет, който организира чети, за да отвлича видни чужденци в Турция и да ги довежда в България с цел да получава откупи!

Г. министърът Сарафов ми каза да подготвя нота в този смисъл.

Вернаца

А. е. 1647, л. 57 — 58. Ръкопис на френски език.

№ 31

Шифрована телеграма от българския дипломатически агент в Петербург до княз Фердинанд

26 септември 1901 г.

Случаят с американката мис Стоун предизвика твърде лошо въздействие. Посланикът на Съединени­те щати заявява, че разбойниците са покровителствувани от Македонския комитет. По мое впечатление абсо­лютно необходимо е княжеското правителство да се заеме енергично със случая, защото опроверженията във вестниците не са достатъчни.

Станчов

Резолюция: Тази сутрин съобщих на г. министъра Сарафов тази телеграма, която ми бе изпратена в пре­пис от г. Добрович,(55) вчера късно вечерта.

27. IX. 01, сутринта  Вернаца

А. е. 1647, л. 61. Ръкопис на френски език.

Резолюцията — също на френски език.

№ 32

Писмо от американския генерален консул в Цариград до министъра на външните работи в София

№ 6, 11 октомври (28 септември) 1901 г.

Предадох Ви английския превод на писмото на мис Стоун до г-н Пийт от 20 септември, сега изпращам и копието на български език, в случай че поискате да пре­гледате и него.

Както бях информиран, писмото до г-н Пийт било в плик, адресиран до д-р Хаскел в Самоков; в него има­ло бележка на български език за последния — молба да предаде писмото на г-н Пийт и в допълнение на това едно изречение, което преведено на английски озна­чава следното:

„Тъй като първият план за изпълнението на работа­та посредством К. Петканчин в Банско не успя, днес (20 септември) тук беше съставен нов план, който Вие ще научите, след като прочетете приложеното писмо."

Ч. М. Дикинсън

Резолюция: Бързо. Благодаря за копието на писмото, от което ясно се вижда, че на 7 (20) септ. плене­ните са били в Турция. Плащането откупа, види се, имало е да стане е Банско, но после бил скроен друг план. И това показва, че четата ще чака плащането в Турция. Бих бил много благодарен, ако ми прати пре­пис от писмото, пратено до г. д-р Хаскел на български. Г-н Томсън е казал на окол. нач. г. Сестримски, че па­рите ще трябва да се депонират е Банско на един протестантин.

28. IX. 01        Сарафов

А. е. 1647, л. 82. Ръкопис на английски език.

Приложение

Копия

Македония, Септ. 20/7 1901

Rev. W. W. Peet, Кассейрът на Турските Миссия,

Почитаемий ми Приятелю,

Първото писмо, което ни писах преди еденадесет де­на, сега ся науча, че не е било испратено до вас от оно­ва лице в Разлога, в чийто ръце го поверихме. Затова повторно ви пиша да ви известя, че на Септ. З/Авг. 21, бях уловена от едно голямо число въоръжени мъжие, като пътувах от Банско до Джумая, с около дванаде­сет учителки, ученици и други. С мене ся улови за моя другарка г-жа Катеринка Стефанова Цилкова.

Причината защо са ни уловили е за откуп. Цената, която ся изискува за нас, е 25 000 t. т.; тази сума трябва да се плати в злато, и то съвършено без знанието на турското и българското правителства, в един срок от осемнадесет (18) дни от днес.

В първото си писмо бях споменовала, че състоянието, в което ся намерва г-жа Цилкова, реши срокът, като тя очаква раждание — дете след само три месеци, а сега, като са изменени обстоятелствата и ние знаем, че сме преследвани от турската войска, този къс срок ся определи.

Аз умолявам д-р Хаскел сам да отиде в Цариград, да подействува за пренясението парите в Самоков, от гдето ще ги получат мъжиете само срещу писмо от ме­не.

Мъжиете, които са ни заловили, отначало показваха учтивост и ся отнасяха доста добре с нас, обаче се­га, откато турските войници и башибозуци започнаха да ни преследват, и закъсняванието откупа — нашето положение съвсем ся измени. Затова ви моля да побър­зате с внасянето на сумата, и по възможност, да нас­тоите пред турското правителство да спре преследванието ни от войниците и башибозуците. Иначе ние ще бъ­дем погубени от хората, в ръцете на които ся намираме.

Моля ви ся, г-н Пит, съобщете незабавно съдържа­нието на това писмо до посланика от Съединените щати пред [Високата] Порта, и изисквайте неговото най-се­риозно съдействие.

Молете ся за нас. Уповани сме в Божий мир. Със сърдечно поздравление на фамилията ви, оставам Ваша приятелка

Еленка М. Стон
 

А. е. 1647, л. 83—84. Ръкопис на български език.
 

№ 33

Нота от временно управляващия МВРИ М. Сарафов до американския генерален консул в Цариград Ч. М. Дикинсън

№ 348, 28 септември/11 октомври 1901 г.
 

В отговор на Вашите писма, които благоволихте да ми изпратите на 7 и 8 октомври (н. ст.) по повод на мис Елена Стоун, американска мисионерка, отвлечена от чета разбойници в Турция, имам честта да Ви съоб­щя следното:

Когато господин шарже д'афер на Великобритания н София сигнализира на княжеското правителство за пленяването на мис Стоун по пътя от Банско за Джу­мая (Турция) от разбойници, които според неговите сведения възнамерявали да се придвижат към Бълга­рия, ние веднага взехме най-енергични мерки за наблю­дение на нашата граница и за арестуването на бандата злосторници в случай че тя се опита да мине на наша територия. Военните постове бяха усилени под коман­дуването на нови командири; на границата бяха изпра­тени значителни военни части; полицията заповяда на собствениците на дъскорезници в гористите местности да преустановят работата си и да приберат работници­те си; кошарите бяха поставени под строго наблюдение, за да не могат овчарите да дават храна на никого, нито да водят преговори с някого. Патрули, полицаи и вой­ници обхождаха планините и горите във всички направ­ления от Батак до Дубница. След като бяха взети тези строги мерки и тези активни издирвания, беше конста­тирано, че разбойниците не се намират на българска те­ритория.

Няколко дни след Вашето пристигане в София, кога­то Вие ни съобщихте, че според Вашите сведения чета­та разбойници се намира на Гьолтепе, върху самата демаркационна линия, на изток от Елешница (Турция), ние не пропуснахме да дадем разпореждания на нашите представители на властта да удвоят бдителността в посоченото направление; и всеки момент очакваме тех­ните доклади за резултатите от тези нови издирвания.

Следователно, Вие би трябвало да признаете, госпо­дин Генерален консул, че колкото се отнася до княжес­кото правителство, то е взело до този момент всички възможни мерки върху своята територия, за да подпо­могне откриването и арестуването на четата на въпрос­ните разбойници.

Но фактът, че българското правителство изпълня­ва своя дълг, изглежда не е достатъчен; освен това, то трябва да се защищава от един нов тенденциозен про­цес, насочен срещу него във връзка с този случай.

Въпреки че разбойническият акт беше извършен в Турция и че отговорностите би трябвало да се доказ­ват и търсят извън нашата страна, ние, за съжаление, още веднъж констатираме някои старания да бъде ком­прометирана България пред очите на цивилизования овят.

Това, че четата разбойници, според Вашите сведения, била съставена от българи и че тя искала изплащането на един откуп в Самоков, както е отбелязано в писмо­то на мис Стоун, може ли да бъде сигурен признак и необоримо доказателство, че злодеянието е било под­готвено в България от някакъв „таен комитет"?

Ние разбираме, без съмнение, че една съседна държава има интерес да приписва всякакъв вид тайни комитети или други най-лоши безредия, както и по-незначителните инциденти, ставали на нейна територия, но ние не можем да разберем защо правителството на Съединените щати е склонно да търси отговорност от България и нейното правителство за едно злодеяние, из­вършено в Турция само защото има съмнения за съще­ствуването на някакъв предполагаем таен комитет в България.

Ако правителството на Съединените щати продъл­жава да твърди, че такъв комитет съществува в наша­та страна и да го смята за вдъхновител на възмути­телния атентат, чиято жертва е мис Стоун, имам чест­та да Ви помоля настоятелно, господин Генерален кон­сул, да благоволите да ми представите всички Ваши сведения и доказателства, с които разполагате по този въпрос, за да могат нашите съдебни власти да се въз­ползуват от тях.

Ако Вашето уважаемо правителство продължава да счита България и нейното правителство отговорни за атентата, мой дълг е да протестирам срещу такова об­винение толкова тежко, колкото и незаслужено; и за да Ви дам доказателство за обратното имам честта да Ви заявя, че княжеското правителство се счита задължено да процедира по следния начин:

В случай че четата разбойници се опита да мине нашата граница или ако по чудо след като успее да измами бдителността на военните постове, си пробие път към България, нашите войскови части ще я прос­ледят и ще я унищожат безмилостно. Княжеското пра­вителство няма да влиза в съглашение с разбойниците, за да постигне чрез откуп освобождаването на плене­ните от тях лица. Да преговаряме е разбойниците и да им плащаме откуп е един лош заразителен пример, то­ва значи да поощрим разбойниците, които безчинствуват ежедневно в съседните страни, да идват в Бълга­рия, когато им е угодно, за да реализират печалба от свои­те спекулации. Българското правителство не може да поз­воли да се извършват на неговата територия подобни съглашения на разбойничество и откуп; то твърдо е ре­шило да даде пример. И след този показателен при­мер, разбойниците ще си помислят, преди да започнат нови действия; и няма повече да се приказва, че наша­та страна толерира „тайни комитети", организиращи банди от злосторници, които да  пленяват видни чужденци в Турция и да ги отвеждат в България, за да могат безнаказано да получат откупа, който искат за своите жертви.

А. е. 1647, л. 77—79. Хелиографско копие на френски език.

№ 34

Писмо от временно управляващия МВРИ до американския генерален консул в Цариград Чарлз М. Дикинсън

№ 351, 29 септември/12 октомври 1901 г.

В отговор на вашето писмо от вчера под № 5 бър­зам да Ви съобщя, че лицето Георги Теодоров, което е наело конете за пътуването на мис Стоун и се е нами­рало с нея и нейните спътници в момента, когато те са били пресрещнати от разбойническата чета, е било за­държано и разпитано от княжеските власти, веднага след като е влязло в България.

Въз основа на първите събрани показания не може да бъде установено, че този човек е знаел за един съ­гласуван план за отвличане на мис Стоун.

Понастоящем Георги Теодоров е затворен в един от полицейоките участъци в София, където ще бъде разпитан отново. Задържането му под арест зависи от разпореждането на съдебните власти, които са единст­вено компетентни да преценят дали показанията му да­ват основание за подобна мярка. Върху обикновени предложения, изказани по отношение на Теодоров, кня­жеското правителство не би могло да поеме, както ис­кате Вие, задължението да го държи в затвора и да го накаже: ако постъпи по този начин, то ще наруши законите на страната.

М. Сарафов

А. е. 1647, л. 86. Чернова на френски език.

№ 35

Писмо от временно управляващия МВРИ до амери­канския генерален консул в Цариград Чарлз М. Дикинсън

№ 352, 29 септември/12 октомври 1901 г.

Имам честта да потвърдя получаването на писмото с вчерашна дата, с което благоволихте да ми предос­тавите препис от писмото на български език, изпрате­но от мис Стоун на 7/20 септември до г. Пийт, касиер на американската мисия в Турция.

Тъй като писмото на мис Стоун е било поставено в плик, адресиран до г. Хаскел, който съдържал една бележка до този последния, написана също на българс­ки, ще Ви бъда твърде задължен, ако ми предадете един препис от тази бележка.

От тези документи излиза, че пленените от разбой­ниците лица на 7/20 септември са били в Турция. Но на тази дата — аз държа особено да отбележа това — г. шарже д'афер на Великобритания ни уверяваше, че раз­бойническата чета се намирала на наша територия, а отоманското императорско комисарство от своя стра­на отиде дотам да твърди, че „според сериозни указа­ния четата била преминала българската граница, пре­ди още турските власти да са били известени за отвли­чането на мис Стоун."

Що се отнася до плащането на откупа, според съ­държанието на същите тези документи се вижда, че в началото то трябвало да стане в Банско и че след то­на разбойниците са променили своя план и са поиска­ли щото „парите да бъдат отнесени в Самоков, откъде­то мъжете ще ги получат след представянето на пис­мо от мис Стоун": което показва, че разбойническата чета ще изчаква плащането е Турция. Впрочем, г. Томсън е казал на заместника на околийския началник в Самоков, че „парите трябва да бъдат оставени у един протестант в Банско" (Турция).

М. Сарафов 

А. е. 1647, л. 87. Чернова на френски език.

№ 36

Писмо от временно управляващия МВРИ до американския генерален консул в Цариград Чарлз М. Дикинсън
№ 353, 29 септември/12 октомври 1901 г.

Имам честта да Ви помоля да благоволите да ми да­дете имената на лицата, които миналия юли са безпокоили мис Стоун с искане на пари, както това е посо­чено във Вашето писмо от 7 текущия октомври под № 3.

М. Сарафов
 

А. е. 1647, л. 88. Чернова на френски език.
 

№ 37

Вербална нота от МВРИ до отоманското комисарство в София

№ 354, 4/17 октомври 1901 г.

Министерството на външните работи има честта да потвърди получаването на вербалната нота от 1 т. м. под № 364, с която отоманското комисарство го уведоми, че сериозни указания дават основание да се вярва, че разбойническата чета, която плени мис Стоун, е преминала българската граница, „преди още императорс­ките власти да са били известни за отвличането" на американската мисионерка и че същите указания „не оставят съмнение, че този разбойнически акт е бил за­мислен и изпълнен от членове на Македонския  коми­тет".

Ако министерството закъсня да отговори на това съобщение, то е защото то държеше да има на разположение рапортите на княжеските административни и военни власти за резултатите от техните издирвания, за да даде възможност на императорското комисарст­во да прецени стойността на съобщените указания, че разбойниците са преминали в България.

Изследванията, извършени от отрядите на жандармерията и от българската войска по протежение на гра­ницата от Батак до Дубница — изследвания, които започнаха от първите дни, след като новината за отвличането на мис Стоун стана известна на княжеското правителство, и които продължават и досега, — показаха, че разбойническата чета никога не е била на българска територия.

Едно писмо на мис Стоун показва, че покушението е извършено на 21 август (3 септември) на пътя от Банско за Джумая (Турция) и че на 7/20 септември заловените от разбойниците лица са били на отоманска територия.  Но на тази  последна  дата императорските власти докладваха, че злосторниците се намират в Ри­ла (нота от 5/18 септември № 349 на комисарството) и известно време след това те стигнаха дотам да твърдат, че притежават сериозни указания, че разбойници­те са преминали демаркационната линия, преди още те да са били известени за отвличането на мис Стоун.

Наистина е необяснимо и странно, че една разбой­ническа чета е могла да извърши подобно покушение срещу петнадесетима пътници на открит път, без да е била забелязана от военните постове, настанени в села­та или разположени на границата и че императорските власти признават, че са узнали за това покушение, след като четата е била вече преминала в България!

След като княжеските власти доказаха, че сведе­нията относно мнимото преминаване на разбойниците на българска територия са абсолютно лишени от осно­вание, Министерството на външните работи би било твърде задължено на отоманското комисарство, ако то благоволи да му съобщи „сериозните указания", които притежава императорското правителство относно учас­тието на членове на Македонския комитет във въпрос­ния разбойнически акт, за да бъде в надлежната сте­пен уведомено правосъдието.
 

А. е. 1647, л. 95—96. Чернова на френски език.
 

№ 38

Шифрована телеграма от българския дипломатически агент в Цариград до МВРИ в София

№ 1678, 15 октомври 1901 г.

Днес научих от американската легация съвсем кон­фиденциално, че от два-три дена насам сериозни пре­говори са започнати с делегатите на разбойниците за откупуването на мис Стон. Тия преговори се водели и София или Самоков без знанието на княжеското пра­вителство.

Гешов 

Резолюция: Бърза. Г-ну мин. Сарафову с молба да земе мерки, за да знаем какво става. Депешата да ми се повърне.

Данев

Софийский градоначалник препоръчал хора, които г. Dickinson да употреби като посредници. Тия двамина са заминали един за Джумайско, а другия за Неврокопеко.

16. X. 01                 Сарафов

А. е. 1647, л. 115. Дешифровка, ръкопис.

 
№ 39

Писмо от МВРИ до българския дипломатически агент вя Цариград Ив. Ст. Гешов

№ 362. Поверително 18 октомври 1901 г.

В отговор на шифровалата Ви депеша от 15-ий того, под № 1678 имам чест да Ви явя, Господине агенте, че по исканието на господина Dickinson, американский в Цариград генерален консул, който засега се намира тук, господин софийский градоначалник му е препоръчал две лица, които господин консулът иска да употреби за посредници с разбойниците по освобождаванието на Miss Stone и които лица са заминали вече, едина за Джумайско, а другия за Неврокопско.

Ст. Данев 

А. е. 1645, л. 30-31. Ръкопис.

№ 40

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев
№ 733. Поверително 27 октомври 1901 г.

Имам чест да Ви съобщя, че днес на приема в ан­глийското генерално консулство по случай рождения ден на английския крал солунският американски вице­консул г. Хаджи Лазаро ми съобщи, че завързаните npeговори с четата, която е пленила мис Стон, били в последно време прекъснати. Преговорите се вели върз почва на бившата Източна Румелия, отдето четата сега била изчезнала. Причината на това, според г. Хаджи Лазаро, било разгласяванието на вестниците. Cnоред последните известия, получени от г. Хаджи Лазаро българската  Цилка,  пленена заедно с мис Стон,  била се поминала.

При това имам чест да прибавя, че г. Хаджи Лазаро през всичкото време на това дело, по причина далечността на мястото и по причина, че той не ръководи рабо­тите по това пленение, бе много нередовно и неточно уведомяван.

А. Шопов
 

А. е. 1647, л. 136. Ръкопис.

№ 41

Писмо от американския генерален консул в Цариград до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев
№ 8, 12 ноември (30 октомври) 1901 г.
 

Съгласно Вашето предложение от събота след обяд, вчера поканих Негово превъзходителство министъра на вътрешните работи и го осведомих за Вашето ново уве­рение, че в моите преговори ще бъде дадена всяка въз­можност за откупуването и освобождаването на мис Стоун.

Също така аз припомних на министъра Сарафов за моя разговор с него, състоял се около 16 октомври, в който го осведомих относно моето заключение, че откупването на мис Стоун е единственият начин да помогнем за нейното благополучно освобождаване, и го помолих за разрешение началникът на полицията да избере два­ма души, които да отидат при нейните похитители и се опитат да влезнат във връзка с тях. Съгласно постиг­натото споразумение, скоро след това бяха избрани два­ма души и изпратени с тази мисия, като замина и още един пратеник със същата мисия, благодарение велико­душната намеса на моя руски колега. И така, веднага след заминаването на тези пратеници и след времето, необходимо за установяване връзка с похитителите на мис Стоун, един агент на последните се появи в къща­та на д-р Хаскел в Самоков и започна преговори. Вед­нага побързах за Самоков и се укрих в очакване завръ­щането на агента, който беше обещал това, но веднага открих, че местният управител вместо да подпомага нашите преговори, както беше обещал, беше очевидно на­правил всичко в неговата власт, за да им попречи.

Както бях информиран, специално определен поли­цай патрулирал по улицата срещу къщата на д-р Хаскел; уличните лампи били далеч от къщата и един полицай от нощната стража в цивилни дрехи бил скрит в срещу­положната ограда, за да може да вижда всеки, който влиза или излиза от къщата. Всичко това разбрах от преподобния г-н Томсън, управителят го потвърди, но каза, че той е действувал според нарежданията на свои­те началници в София.

Управителят съобщи също, както бях информиран  и аз, че получил нареждане да използува въоръжена сила под своя команда, която да патрулира из горите и пла­нините в района на Самоков и аз обърнах внимание на министъра на вътрешните работи, че този начин на дей­ствие може да навлече извънредно голяма опасност за мис Стоун. От 15 септември почти до 15 октомври, двете правителства — турското и българското, използу­ват значителни войскови части, опитвайки се да зало­вят разбойниците, но всичките техни усилия в това от­ношение напълно пропаднаха. След като е взето реше­ние за плащането на един умерен откуп, трябва да се използува всяка възможност за благополучното проти­чане на  преговорите, за постигане разрешение на въпроса и се сложи край на тая злополучна афера. Нас­коро полученото писмо от мис Стоун показва недвус­мислено, че нейното излагане на най-голяма опасност и на възможна рязка постъпка от страна на похитители­те й произтича от факта, че я влачат през нощта от едно място на друго, за да бъде избегнато преследване­то. Така че разбойниците са разочаровани и може би раздразнени от дългия срок; и аз съобщих на министъ­ра, че ако преследващите части, намиращи се под неговия контрол, продължават да бъдат изпращани и тях­ната дейност завърши със смъртта на мис Стоун, аз не се съмнявам, че народът на Съединените щати ще счи­та, че българското правителство е морално и фактичес­ки отговорно за това.

Също така аз информирах министъра Сарафов, че откакто съм се завърнал в София наблюдавам същия процес на обструкция, както в Самоков, прилаган очевидно  за да се попречи на преговорите тук, Един човек, когото бях поканил в моята стая в хотел „Бълга­рия" — много уважаван жител на София — беше раз­питван за неговото име, адрес и професия; а един друг за когото разбрах, че живее тук от дълго време, но ко­гото поздравиха, че носи писмата, разменени между мене и мис Стоун, преди няколко дни беше арестуван и обиски­ран. Ясно е, че ако уважаваните лица, извикани от ме­не, се подлагат на неуместен разпит и други се аресту­ват под съмнение, че са емисари на разбойниците, ще бъде невъзможно да се продължат преговорите с наде­жда за едно скорошно разрешение на въпроса. Бих ис­кал да Ви уверя, Ваше Превъзходителство, че с удовол­ствие бих прехвърлил тези преговори в Цариград, но агентите на разбойниците, с които преговарях, категорич­но отказаха да преговарят с нас или да получат откупа в Турция. Те настояват за освобождаване на мис Стоун тук, след изплащане на откупа.

Моля Ваше Превъзходителство да ме разбере, че ня­мам намерение да искам от българското правителство да пренебрегне някои от установените полицейски наред­би в София или Самоков или по опазването на граница­та. Моят протест е насочен срещу намесата в нашите преговори с агентите на разбойниците и против необи­чайното движение на разузнаващи или преследващи военни части в района на Дубница и Самоков. Ако правителството на Ваше Превъзходителство през всич­кото това време и все още настоява, че мис Стоун и ней­ните похитители никога не са преминавали границата към България, трудно е за здравия разум да разбере защо е трябвало да се изпращат разузнавателни групи в горите и по планините на Вашата южна граница и да се търсят лица, за които вече се знае, че не са тук.

Доста надълго се впуснах в подробности за моя раз­говор с министъра на вътрешните работи по причина на това, че Ваше Превъзходителство предлага в събо­та след обяд моите преговори за изплащане на откупа и за намесата, против която възразявам да станат пред­мет на официално изложение на Вашето правител­ство. Сега аз си позволявам да Ви предложа същото обяснение, което представих тогава, че нямам възра­жение да спра вниманието на Ваше Превъзходителст­во върху това чрез офяциална кореспонденция, но имах чувството, че така би било по-подходящо и че във всеки случай по-добре е да вадя моите преговори за откупа са­мо по пътя на неофициално споразумение, постигнато чрез срещи между мене и както разбрах, моя руски колега.

Ч. М. Дикинсън

А. е. 1647, л. 137—140. Машинопис на английски език.

№ 42

Шифрована  телеграма от  българския  дипломатически агент в Цариград до МВРИ в София

№ 1769, 31 октомври 1901 г.
 

Според най-последни достоверни сведения на аме­риканската легация разбойническата чета, след като прехвърлила мис Стон в България, оставила я нейде около Рилский манастир под стражата само на четворица разбойника, а другите се били рапръснали. Съ­щите сведения добавят, че княжеското правителство пре­пятствувало уж на Дикинсон за освобождението на мис Стон под предлог, че това освобождение не бивало да стане на българска територия.

Гешов

А. е. 1647, л. 145. Дишифровка, ръкопис.

№ 43

Шифрована телеграма от българския дипломатичеа агент в Цариград до МВРИ в София

1770. Към № 1769, 1 ноември 1901 г.
 

Снощи късно идва при мен американский управляющий легацията (56) и потвърди всичко, което вчера телегра­фирах. Той ме замоли да Ви съобщя, че понеже разбой­ниците не щат по никакъв начин да предадат мис Стон на турска територия, правителството на Съединените щати е изразило желание, щото княжеското правителство да стори възможно освобождението й в България, на което място се споразумее Дикинсон с разбойниците. Ще да бъде прочее много приятно на американското правителство, ако се даде възможност да следват за тая цел преговорите безпрепятствено, като се остави сво­боден, който е посредникът да се сношава за тая цел с г-н Дикинсон. Управляющий прибави, че е желател­но да се помогне, по който и да било начин, за освобож­дението на мис Стон тъй като публичният за нея инте­рес взема голям размер в Америка, гдето и самият пред­седател на републиката лично участвувал в него. На мое запитвание управляющий отговори категорически, че мис Стон действително се намервала досега в Бъл­гария, около Рилский манастир, на половината му път към с. Рила. Той знаел и името на местността, и имена­та на четворицата разбойници, които я пазят и които били хора на бивший Македонский комитет.(57)  Същите сведения имал и английский посланик тук.

Гешов

А. е.  1647, л.  146—147. Дешифровка, ръкопис.

№ 44

Нота от министъра на външните работи в София до американския генерален консул в Цариград Ч. М. Дикинсън
№ 379, 14/27 ноември  1901  г.

В отговор на писмото, което благоволихте да ми из­пратите на 12 т. м. под № 8, имам честта да Ви из­вестя, че поради причините, изложени в нашето писмо от 28 септември (11 октомври) под № 348, княжеското правителство няма да се намесва във въпросите, има­щи отношение към начина на процедиране, който Вие намирате за най-удобен да приложите, за да уговори­те с разбойниците, които плениха мис Стон и госпожа Цилка, плащането на откупа, който те искат за осво­бождаването на пленените.

Обаче някои пасажи от Вашето съобщение ми дават повод да мисля, че Вие не сте доволни от отноше­нието и решенията на българското правителство по този въпрос, също както и по отношение същността на мерките, взети от местните власти. Също така мой дълг е да изложа фактите такива, каквито са, за да няма никакви съмнения и недоразумения.

Когато към средата на октомври, няколко дни след като получихте нашето писмо под № 348,  Вие инфомирахте господин министъра Сарафов за Вашето наме­рение да започнете преговори с разбойниците с цел да освободите техните пленнички чрез откуп, моят  коле­га Ви заяви, че княжеското правителство няма да се меси в това, но че за да улесни Вашето хуманно пред­приятие, началникът на полицията в столицата би мо­гъл да достави на пратениците, избрани и ангажирани от Вас за тази цел, удостоверения за самоличност, кон­то ще им послужат в случай на нужда пред местните власти в районите, където трябва да отидат. Вие видях­те началника и той по Ваше настояване направи пове­че: той се съгласи — като веднага Ви каза, че се отна­ся за личен акт и не поема никаква отговорност — да Ви определи самият той двама сигурни човека, на кои­то бихте могли да поверите задачата да влезнат в кон­такт с разбойниците. Вие дадохте писма за тези хора. Единият от двамата отиде на границата към Гьолтепе, без да мине през Самоков, а другият отиде към Джумая   (Турция),  минавайки  през  Дубница.  Първият  се върна, без да успее да предаде писмото; вторият пре­даде писмото на един пратеник на разбойниците и след като напразно чака двадесетина дни отговора, който този посредник беше обещал, също се завърна  в Со­фия. По време на пътуването им нито единият, нито другият от тези  хора не беше обезпокояван  от мест­ните власти. А що се отнася до пратеника, заминал със същата цел по инициатива на господин императорския представител на Русия, Вие няма да отречете, че той донесе новини от мис Стоун. Аз, прочие, ще Ви бъда много задължен да ми кажете за какви пратеници се отнася Вашето съобщение, на които нашите власти са създавали трудности и  единият от които  е  бил  даже проследен и арестуван по време на неговото пътуване. Ако след разговора, който имахте с моя колега от Ми­нистерството на вътрешните работи сте използували хора освен тези, които Ви бяха посочени от началника на полицията, без да са снабдени с документ за леги­тимиране, напълно възможно е да са били проследени, арестувани и разпитвани от сътрудниците на полиция­та. Вие не можете да отречете, че както обикновено и още повече след извънредните мерки, взети по проте­жение на  границата и в районите, които Вие самият сигнализирахте, нашите власти не биха могли да позволят на лица, които не притежават никакъв документ за самоличност и следователно са подозрителни, да пре­минават свободно границата и да преминават свобод­но от една държава в друга. Впрочем, тъй като Вие искате да ме уверите, че „никога не сте мислили да поискате от българското правителство да преустанови обичайните мерки на полицията в София, Самоков или по границата — не мога да разбера предполо­женията, които Вие правите и оценката, която да­вате по отношение на службата за контрол и общест­вен ред, упражнявана от нашите органи на властта и която ни най-малко не е попречила на Вашите прего­вори. Аз не виждам по какъв начин разпорежданията на заместник-началника на полицията на Самоков би­ха попречили на някого да влезне в къщата на мисионерите в този град: съобщенията на преподобния Томсън по този въпрос не съвпадат с докладите на замест­ник-началника. Колкото се отнася до „обструкциите, които, както Ви се е сторило, са били приложени спря­мо Вас, за да Ви попречат на преговорите" и за които началникът на полицията в София не знае нищо, имам честта да Ви помоля да благоволите да дадете имена­та на лицата, които са се оплакали, че са били аре­стувани и претърсвани, излизайки от Вас.

Според нашите сведения, Вие започнахте прегово­рите с разбойниците след завръщането на пратеника на господин представителя на Русия, т. е. след завръ­щането Ви от Самоков. По това време, така както Ви каза моят колега от Вътрешното министерство, голя­мата част от военните поделения бяха оттеглени от границата и в момента се намират настанени по села­та; на границата са останали само малки патрули от полицаи и войници за редовната охрана. Оттогава, тъй като не бе констатирано присъствие на четата раз­бойници на наша територия, няма го повече това „раз­гръщане на значителни войскови части, които, според Вашите сведения, тласнаха разбойниците към принудителни пътувания през нощта, през гори и планини". Също така протестът, който Вие изразихте по този въ­прос, съвсем не е обоснован и впрочем, както изглежда, Вие самият допускате, че предположенията и опасенията, които изказвате, за да подкрепите Вашия про­тест, биха могли да са неоснователни, тъй като Вие прибързахте да прибавите, че „разбойниците са разо­чаровани и може би раздразнени от голямото закъсне­ние, причинено от уреждането на този въпрос."

При това положение аз няма да скрия своето голя­мо учудване, като виждам, че Вие използувате нашите мерки за контрол и обществен ред, за да направите заключението, че „народът на Съединените щати ще счита Българското правителство морално и фактически отговорно за евентуалната смърт на мис Стоун", след като сега вече е ясно, че „ако разбойниците предприемат някоя дръзка постъпка", това ще се дължи само на дългото протакане на Вашите преговори.

Резултатното завършване на преговорите зависи от самия Вас, господин Генерален консул. Княжеското правителство няма да се намесва в това и отхвърля всякаква отговорност: в това отношение аз мога само да се позова на нашето писмо с № 348.

Ст. Данев

А. е. 1647, л. 165—166. Хелиографско копие на френ­ски език, ръкопис.

№ 45

Превод на телеграма на английския кореспондент Фергюзон

16 ноември 1901 г.

В едно писмо, получено вчера от Дубница, се каз­ва, че според получените там напоследък сведения, пле­нените били още живи. На последний митинг* на коми­тета в Дубница било окончателно решено да се не уби­ват пленените под какъвто и да било предлог, но във всякой случай да се настоява за цялата сума на от­купа. Политическите кръгове тук намират, че Америка твърде късно направи постъпки, за да принуди Пор­тата да плати откупа или поне да допълни сумата, по­неже е неоспорима отговорността на тур[ското] пра­вителство, даже и ако се допусне, че разбойниците са намерили прибежище в България. Веднъж пленените освободени, може да се упражни натиск върху бъл[гарското] правител[ство] да накаже виновните.

Фергюзон

А. е. 1647, л. 172. Ръкопис.

* Събрание, заседание.

№ 46

Бележка на Вернаца за сведенията на кореспонден­та на агенция Ройтер Фергюзон.

17 ноември 1901 г.

Г-н Фергюзон, кореспондент на Ройтер, ми каза, че според частните сведения, които получил от Лондон й от Цариград, американците решили да изпратят една ескадра в турски води и при нужда (с разрешение на султана да преминат Проливите) в български води, за да направят демонстрация и да получат удовлетворе­ние по повод на мис Стоун.

Американците, добавя Фергюзон, имат убеждение, не само морална, но и абсолютна увереност, че залавя­нето на мис Стоун, е било замислено от бившите чле­нове на Македонския комитет, тъй като според поло­жителните сведения, събрани от г. Дикинсън, ръково­дители на заговора и на четата са именуемите Сандански, Дончов и още един (чието име в момента Фергюзон не си спомня точно) под ръководството и вдъхновението на Борис Сарафов, Герчо Петров и др.; че преди десетина дена един таен комитет е провел заседание в Дубница и е решил да не убиват мис Стоун и да искат цялата сума от 25 хиляди турски лири.

Аз отговорих на този кореспондент, че не мога да вярвам на подобни сведения; той ми отвърна, че той самият е бил информиран от едно сигурно лице за това тайно събрание и за взетите решения; поради това той решил, че може да изпрати телеграмата от 16/25. XI (приложена тук в превод).

Вернаца 

А. е.  1647, л.   174.  Ръкопис на  френски език.

№ 47

Писмо от министъра на външните работи до бъл­гарския дипломатически агент в Петербург д-р Д. Станчов

№ 386. Поверително 17 ноември 1901 г.

В отговор на поверителното Ви писмо от 18 мин[а­лия] октомврий под № 872 относително пленяването на Miss Stone и на г-жа Цилка имам чест да Ви явя, че от направените досега разследвания и от щателноти претърсвание на всички погранични местности се установява по най-положителен начин, че разбойниците и техните пленници не са в България, нито пък са минавали някога отсам границата. Следователно всички твърдения за противното са или основани на предположение, или пък произлизат от желанието да се компрометира Княжеството и българското правителство, първото като foyer* на разбойници, а второто като безсилно или недобросъвестно. В едина или в другия слу­чай ний най-енергически протестираме против подобни инсинуации. Ний направихме всичко, за да изпълним длъжността си съвестно: след като претърсихме всички погранични местности и не намерихме никакви сле­ди от разбойници, поставихме усилена погранична стра­жа да пази границата, за да възпрепятстваме на раз­бойниците да я минат или при случай да бъдат зало­вени. Повече от това нито можем да направим, нито пък някой може да изисква от нас.

Не така обаче гледа на работата американският в Цариград генерален консул г-н Дикинсън, с когото тре­тираме по този въпрос, а с него заедно и тези, които черпят сведенията си от него.

Този господин пристигна от Цариград в София с установеното вече убеждение 1) че пленяването на мисионерките е дело на някакъв таен македонски комитет и че разбойниците са българи от Княжеството и Маке­дония и 2) че тези последните заедно с пленниците си са минали границата и се намирали в Княжеството, скрити в някои погранични местности.

Убеждението на г-на Дикенсона по първия  пункт е основано на едно предположение. На няколко пъти сме го поканвали да ни даде доказателства за това си твър­дение и по този начин да ни даде възможност да турим ръка на интелектуалните, а впоследствие и на физиче­ските виновници по това престъпление. Г-н Дикенсон обаче отказва да направи това под предлог, че не му било времето и че имал бил задължение да не изказва имена; а щял бил да ни съобщи всичко, когато той намери това за целесъобразно. При такива условия яв­но е, че нам е невъзможно да вземаме други мерки освен онези, които сме взели досега. Такова едно поведе­ние от страна на г-на Дикенсона не можем да не ока­чествим като некоректно. Толкоз повече, че той не престава да обвинява княжеското правителство, че не му давало съдействие и че даже му препятствувало в сгаранията му да влезе в сношение с разбойниците, за да преговаря с тях по освобождението на пленените.

Нека укажа един пример, който добре характеризи­ра поведението на г-на Дикенсона. Вследствие на не­престанните оплаквания на турското правителство, че нашите погранични власти твърде небрежно пазели границата и пропущали разни съмнителни и даже въоръжени лица да я минават безпрепятствено и пред вид твърдението на г-на Дикенсона и на известни кръгове м Цариград, че разбойниците, които пленили г-ца Стон и г-жа Цилка, са минали от България в Турция, за да извършат престъплението, ний взехме особено строги мерки по границата с цел да възпрепятствуваме на всекиго, който би се опитал да я мине скритом. Г-н Дикенсон бил изпратил някое си лице като пратеник до разбойниците в Турция и когато това лице се опита­ло да мине скритом границата, понеже не притежава­ло никакви книжа, които да удостоверяват самолично­стта му, нашите погранични власти го арестуват. И от този случай г-н Дикенсон прави заключение, че ний му пречим да влезе в сношение с разбойниците. На въз­ражението ни, щото когато иска да изпрати някого като пратеник, той трябва да го снабди с някакъв доку­мент, който да удостоверява самоличността му или пък да поиска ний да го снабдим с такъв документ и по този начин да може да минава границата безпрепятствено, г-н Дикенсон отговаря, че не може да каже имената на тези, с които си служи. При такива условия трудно е да се третира с един човек, който е de mauvaise foi или пък счита, че българското правителство не заслу­жава доверие. При все това ний не престанахме да му да­ваме всяко съдействие, което той поиска, както ще видите от приложения тук препис (в два екземпляра) от но­тата ми под № 379. Доколко поведението на г-на Дикенсона е осъдително, може да се съди и от това, че сам г-н  Бахметиев е възмутен от него. Г-н Дикенсон му се оплакал, че княжеското правителство не само не му давало съдействие, но му и препятствувало да влезе в сношение с разбойниците. За да му докаже, че оплакванието му е неоснователно, г-н Бахметиев изпратил на свои разноски едно лице, което и донесло писмо от г-ца Стон. Г-н Бахметиев съобщи поверително в М[инистер]ството, че заявил на г-на Дикенсона, че не иска да се занимава повече с този въпрос и че ако се случи някое нещастие с пленените, отговорността пада на тогова, който е натоварен да плати откупа и не е напра­вил това о време. В същата смисъл г-н Бахметиев е телеграфирал както на графа Ламздорфа, така и на г-на Зиновиева.

От всичко казано дотук, вярвам да сте се убедили, г-не Агенте, че княжеското правителство в нищо не може да се упрекне по цялата тази афера.

По този случай искам да Ви занимая с друг един въпрос.

От дълго време се преговарваше, но по съвършено частен начин, за отварянието в София на едно дипло­матическо агентство или генерално консулство на Се­вероамериканските съединени щати. Най-после г-н Ди­кенсон, американският генерален консул в Цариград се отнесе с официално писмо до повереното ми м[инистер]ство да бъде агрейран за дипл[оматически] агент у нас. Ний му отговорихме, че с удоволствие посрещаме решението на американското правителство да отвори дипломатическо агентство и че го приемаме за титу­ляр на това агентство, но с условие, щото той да гледа да скъса връзките си с Цариградското генерално кон­сулство и че ний ще игнорираме това му последно ка­чество. Наскоро след този наш отговор появи се афе­рата на Miss Stone и г-н Дикенсон дойде в София да третира за нейното освобождение.

През всичкото време на стоението му тук той показа такава нетактичност в сношенията си с повереното ми м[инистер]ство и държеше такова едно осъдително по­ведение по тази нещастна афера, щото ний намираме, че г-н Дикенсон не е лицето, което може да бъде по­лезно за добрите ни отношения със Съединените щати п че заменяването му с друго лице е в интереса на цел­та, която американското правителство е гонило с от­варянието на дипломатическо агентство у нас.

Моля Ви прочее да се възползувате от срещата си с американския представител в Петербург и като му из­ложите по начин, както Вий намирате за по-добре, положението, което г-н Дикенсон си е създал тук, да се постараете да го убедите да издействува от прави­телството си назначението на друго лице за поста в София.

За нужно считам да добавя, че г-н Дикенсон е по­лучил вече акредитивните си писма от председателя на Съединените щати, но не ги е още предал на Господа­ря.(58)  

Ст. Данев 

А. е. 1647, л. 175—180. Чернова, ръкопис.

* Огнище.

 

№ 48

Шифрована телеграма от българския дипломатиче­ски агент в Цариград до МВРИ в София.

№ 1956, 5 декември 1901 г.
 

Снощи замина за Солун и Горна Джумая първият драгоман на американската легация господин Гарджуло. Той щял да поднови преговорите с разбойниците от Горна Джумая за откупуванието на мис Стон. Подроб­ности с писмо.

Гешов

А. е. 1647, л. 184. Дешифровка, ръкопис.

№ 49

Рапорт от българския дипломатически агент в Ца­риград до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев.

№ 1957. Твърде поверително 5 декември 1901 г.

В допълнение на депешата ми № 1956 имам чест да донеса до знанието Ви следующето:

Преди да замине г-н Gargioulo за Солун и Горна Джумая, видя ме г-н Eddy, американский chargé d'Af­faires, който ми съобщи поверително това решение на легацията, за да се направи и това последно усилие с цел да се освободи, ако е възможно, Miss Stone.

Господин Cargioulo отиде оттука придружен с г-н Peet, секретар на Евангелското общество, който знаел много добре български. От Солун щял да ги придружи д-р House, протестантски мисионер. От Горна Джумая или от други някой пункт на границата г-н Gargioulo щял да влезе в споразумение с разбойниците, на кои­то щял да предложи количеството, с което разполага легацията за откупа на Miss Stone и което възлиза точно на 66 000 долара или 15 000 лири турски. Госпо­дин Eddy държеше много да констатирам аз лично, че повече от това количество американската легация не разполага и затова почти против волята ми — защото аз му заявих, че това не е моя работа — той ми даде да прочета последните депеши от Вашингтон, в които Министерството му отбелязваше събраното за откупа на Miss Stone количество, което действително не пре­вишаваше нито със сантим горните 66 000 долара. Го­сподин Eddy даваше ми да разбера, че ако разбойни­ците узнаят положително, че количеството не е по-го­лямо, те биха се съгласили да освободят срещу тоя откуп пленените от тях Miss Stone и госпожа Цнлка.

Освен това г-н Eddy ми каза, че г-н Gargioulo ще направи всички възможни улеснения на разбойниците за условията на предаванието Miss Stone. По прин­цип той бил съгласен със желанието на разбойниците: откупът да се брои на българска територия, а пък ос­вобождението на Miss Stone да стане в Турско. От дру­га страна, г-н Gargioulo щял да гарантира на разбойни­ците от страна на турските власти всяка безопасност във време и после предаванието на Miss Stone.

За успешното изпълнение на тая мисия можело да стане нужда на г-н Gargioulo да замине веднъж и дваж българската граница, за да отиде било в погранични някои български села, било в Самоков или в София. За да можели тия негови съобщения да стават безпре­пятствено, американский charge d'Affaires ме замоли, Господине Министре, да ходатайствувам в София, що­то княжеското правителство да даде надлежните за­поведи и инструкции на пограничните наши власти за свободното пропускане на г-н Gargioulo в България по цялото протежение на западната ни с Турция граница.(59)

Ив. Ст. Гешов

 
А. е. 1647, л. 185-186. Ръкопис.

№ 50

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев

№ 818. Тв. поверително.  9 декември 1901 г.

 
Имам чест да Ви явя, че в Солун пристигнаха г-н А.

A. Гаржиуло (A. A. Gargioulo), пръв драгоманин на американското генерално консулство в Цариград, и г-н B. В. Пит (W. W. Peet), касиер на Библ-Хаус в Цариград, с цел да се отправят в Разложко и да влязат в споразумение с разбойниците за освобождението на мис Стон. Американският консул в Солун г-н Хаджи-Лазаро се отнесе до мен с просба да му направя една услуга, като се постарая да му се намери едно лице, което да познава местностите в Разложко и да може да сполучи да влезе в някакво сношение с разбойниците. Аз отговорих на г-н Хаджи-Лазаро, че в Солун подобно лице е невъзможно да се намери и аз съжалея, че в случая не съм в състояние в нищо да му бъда полезен.

С драгоманина г-н Гаржиуло се срещах и разгова­рях у английския генерален консул г-н Билиоти. Го­сподин Гаржиуло ми съобщи доста интересни работи по делото на мис Стон, които аз считам за нужно да Ви изложа в настоящето си. — Той ми съобщи, че амери­канският генерален консул прекратил преговорите си в България с разбойниците, защото тия последните му явили, че преговорите трябва да се водят в Турско, а не в България. В началото на преговорите разбойници­те давали условие, че мис Стон ще се освободи в Тур­ско, но че откупът ще се брои на българска територия. Г-н Гаржиуло дава да се разбере, че американската легация в Цариград вярва, че българското правителст­во било внушило на главатарите на разбойниците, които уж се намервали в София, че преговорите за осво­бождението на мис Стон не могат и не трябва да стоят на българска територия.

Американската легация в Цариград разполага с шестнадесет хиляди лири за откупувание мис Стон. Тя разполагала с тая сума още във време преговорите в България, което обстоятелство знаели уж разбойници­те, затова не се съгласили да освободят мис Стон за десет или дванадесет хиляди лири.

Намерението на г-на Гаржиуло и на г-на Пит е да отидат в Разложко, да се спрат на едно място, да опо­вестят в околността, че са дошли да третират за ос­вобождението на мис Стон с цел да отиде това из­вестие до ушите на разбойниците, от които след това да чакат указание де и по какъв начин трябва да броят откупа.

Както генералният английски консул г-н Билиоти, тъй и г-н Гаржиуло съзнават, че е станало важна по­грешка, дето от самото начало не са започнати в Тур­ско, наместо в България, преговорите за освобождение­то на мис Стон. Естествено е тая работа да се свърши там, дето е започената.

А.  Шопов

Резолюция: M. Vernazza. Да се има пред вид съоб­щението относително Dickinson-a, за да ни послужи за мотив да откажем приеманието му.

13. XII.  1901  г.                    Данев (60)

А. е. 1647, л. 188-189. Ръкопис.

№ 51

Рапорт от българския дипломатически агент в Ца­риград до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев

№ 7. Поверително 3 януари 1902 г.

На новата година американский министър господин Leischman, като идва в агентството на честито, възпол­зувах се от случая да го запитам има ли някое известие от господин Гарджуло по мисията му за освобождение­то на Miss Stone. Отговорът бе отрицателен; не само че господин Гарджуло не бил успял още да направи някоя стъпка напред за избавянието на пленниците, но и не бил завързал още никакви прями сношения или преговори с разбойниците. Това обстоятелство, а още и фактът, че последните новини от Miss Stone били оста­рели с повече от 2 месеца (последното й саморъчно пи­смо до господин Dickinson носило дата 13 ноемврий н. с. 1901 г.), давали сериозни причини на съмнение и подозрение за самий живот на Miss Stone, за който го­сподин Leischman взел отново да се безпокои. Не е из­лишно да се прибави, че откак е заминал оттук госпо­дин Гарджуло за Солун, Серес и Горна Джумая, из­минали са вече 25 дена.

Ив.  Ст.  Гешов А. е. 1762, л. 2. Ръкопис.

№ 52

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Да­нев (61) 

№  14. Поверително 4 януари 1902 г.

 
В допълнение на писмото си от 2-й януарий т. г. под № 3 имам чест да Ви явя, че изпратената комисия под водителството на г-н Гаржиуло да търси и освободи мис Стон и г-жа Цилка е вече в Горна Джумая, дето се намирал от няколко време и д-р Хаус, началникът на американските мисионери в Солун. Преди да зами­нат г-да Гаржиуло и Пит от Сяр, в тоя град пристиг­нал мъжът на пленената г-жа Цилка, г-н Цилка, кой­то въпреки упоритите слухове, че пленените били уби­ти, уверявал, какво жена му е жива и здрава. Едновре­менно с комисията в Сяр пристигнал и кореспондентът на английското илюстровано списание „Daily Graphic" г-н Вилиям Т. Мауд с частния си секретар г-н Херман Шари, австро-унгарски поданик. Г-н В. Мауд желаел да следи отблизо дейността на комисията, но му се правели големи препятствия от страна на същата ко­мисия. Г-н Гаржиуло и другарите му отпътували за Горна Джумая скритом от г-н Мауд. Последният, като се научил, поискал от серските власти стражари, за да отпътува и той по следите на комисията, ала властите отказали да му дадат стражари и той бил принуден да закъснее един ден и да отпътува по железницата до Демир Хисар, а оттам да тръгне за Горна Джумая на свой риск и без стража.

А.  Шопов

А. е. 1762, л. 3. Ръкопис.

№ 53

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев

№ 16. Поверителна 9 януари 1902 г.

Имам чест да Ви явя, че според положителните све­дения, които получих, снощи късно е пристигнал от Цариград и е спрял на Демирхисарската станция един вагон, натоварен със сумата, предназначена за откупувание пленената мис Стон. Вагонът е бил придружен с особни чиновници от страна на Цариградското аме­риканско посолство и на турското правителство. При пристигванието на трена на Демирхисарската станция е присъствувал и сам Серският мютесарифин.

От това може да се заключи, че преговорите на ко­мисията под водителството на Гаржиуло, която се намерва в Горна Джумая по освобождението на мис Стон, трябва да отиват успешно.

Неизлишно считам да прибавя при това, господине Министре, че тая нощ са били забележени по планина­та Белащица много и систематически палени и изгасвани огньове, които хората са взели за условни някакви знакове от страна на разбойниците.

А. Шопов

А. е. 1762, л. 6. Ръкопис.

№ 54

Рапорт от българския дипломатически агент в Ца­риград до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев.

№ 36. Поверително 9 януари 1902 г.

Днес видях г-на Leischman, американский тук мини­стър, и го запитах за новини от г-на Гарджуло. В от­говор той ми каза, че новини има вече, и те са успо­коителни преди всичко за живота на Miss Stone и г-жа Цилка, които и двете, както и новороденото дете на последната, били в добро здравие и благородни от доб­рото гледание и третирание от страна на разбойници­те. Колкото за освобождението им, мисията на г-на Гарджуло била напреднала достатъчно, тъй като той не само че е антамирал* прями сношения с разбойни­ците, но и влязъл в преговори с тях. Въз основание на тия преговори г-н Leischman е изпратил вече оттука определената за откупа сума 14 500 лири турски, която била сега на път за назначението си. Според прегово­рите на г-н Гарджуло с разбойниците парите щели да им се броят предварително, а освобождението на плен­ниците щяло да стане 24 часа после предаванието на от­купа. Г-н Leischman се надява прочее, че най-много после една седмица Miss Stone щяла да бъде свободна. В течението на разговора стана дума и за г-н Dickinson и за мисията му в София; г-н Leischman no един косвен начин ми каза, че според неговото оценение г-н Dickin­son е правил погрешки в София и че не е трябвало да ги прави.

Ив. Ст. Гешо 

А. е. 1762, л. 4—5. Ръкопис.

* От френски език — установил, завързал.

№ 55

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев.
№ 39. Поверително 17 януари  1902 г.

Имам чест да Ви известя, че от няколко дена насам се намерва в Солун г-н Цилка, мъжът на пленената заедно с мис Стон българка г-жа Цилка. Той иде откъм Разлог и Горна Джумая и заедно с тукашния главен американски мисионерин г-н Хаскел, разказват, че раз­бойниците заедно с мис Стон и г-жа Цилка не се намервали в България, а в Турско.

За забележвание е, господине Министре, че кръговете около тукашното американско консулство са на мнение, че както г-н Цилка, тъй и пленената му жена са били посветени в тайната на пленяванието на мис Стон и че съставляванието на плана е станало с тяхно знание и съгласие. Предполагат, че те са били близки на Маке­донския революционен комитет.

Тукашният официозен турски вестник „Аср" едва във вчерашния си брой пише, че драгоманинът на Цари­градската американска легация се намервал в Горна Джумая и Разложко, но целта му била да отиде от­там в България. Мисля, че това се пише нарочно, за да се избегне предположението, че мис Стон и разбойници­те се намерват в Турско.

А. Шопов

А. е. 1762, л. 18. Ръкопис.

№ 56

Рапорт от българския търговски агент в  Цариград до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев.

№ 133. Поверително 22 януари 1902 г.

Имам чест да Ви съобщя, че повод пръсканий тия дни слух, какво преговорите, водени между изпрате­ните от тукашната американска легация длъжностни лица начело с г-н Гарджуло и разбойниците, за предаванието на пленените мис Стон и г-жа Цилка били пре­къснати, ходих да видя американский министър г-н Лейшман и от разговора, който имах с него, можах да узная следующето: слухът за прекъсванието на пре­говорите е съвсем неоснователен. Наистина преговори­те били преустановени засега, но това станало по настояванието на разбойниците пред вид на обстоятелство­то, че напоследък се забелязало силно движение на турските погранични войски, от което те се опасявали. Обаче материалната и съществената част на достигна­тото между двете страни споразумение и взетото от тях решение относително предаванието на пленените си ос­тава неизменено, а само изпълнението му се отлага до настъпванието на опортюнно за това време.(62)

Вижда се, че временното пазение на парите, предназ­начени да се дадат на разбойниците за откуп, създава­ло големи мъчнотии на г-на Гарджуло и другарите му, но това обстоятелство се счита повече от локален ха­рактер и като такова не интересува много американска­та легация.

Ив. Ст. Гешов

А. е. 1762, л. 19. Ръкопис.

№57

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев.

№ 52. Поверително 23 януари 1902 г.

Имам чест да Ви известя, че днес г. Гаржиуло, първий драгоманин на американската легация в Цариград, заедно с г. Пит и д-р Хаус са се завърнали през Неврокоп в Сяр. Вторий драгоманин на същата легация заедно с парите за откупа е тръгнал по железницата за Цариград. За участта на мис Стон днес нищо не се знае.

А. Шопов

А. е.  1762, л. 20. Ръкопис.

№ 58

Рапорт от българския търговски агент в Солун до министъра на външните работи в София д-р Ст. Данев.

№ 59,  26 януари 1902 г.

В допълнение на писмото си от 23 януарий т. г. под № 52 имам чест да Ви явя, че г-н Гаржиуло, първий драгоманин на американската легация в Цариград, заедно с г-н Пит и д-р Хаус се намерват още в Сяр и според едничкото сведение, дошло в Солун от тях, има­ли още една малка надежда за освобождението на мис Стон.

А. Шопов

А. е. 1762, л. 21. Ръкопис.