Беше узряла у мене и Чернопеева мисълта да уловим някого за откуп. Ходих в Дупница и се надумахме с Чернопеева да хванем един бег — Сюлиман бег, пашов син от Джумаята. Преоблякохме се двамата с него, отидохме в Джумаята да поизучим улицата и кафенето, гдето идваше бегът. Тогава се върнахме и пак влязохме, та бяхме решили да го грабнем от кафенето. Но случайно, види се, два дена не се яви, не излезе от къщи. Бяхме с 20 момчета, от които 4 души селяни от селата с пушки. Мислехме да действуваме и с бомби. Ние не можахме да държим в града по-дълго момчетата, изпратихме ги в селата и останахме с Чернопеева и Кръстьо Асенов (27) да уредим в града управително тяло. Тогава изгладихме и някои недоразумения у гражданите. Накарахме да се назначат някои учители — Александър Китанов (от Лешко) и Сава Михайлов, против които te бяха обявили чорбаджиите. След като уредихме всичко за два — три дена, Сава Михайлов и Кръстьо се завърнаха в България, а ние с Чернопеева си отидохме при четите.

Завладени вече от мисълта да хванем някого, намис­лих да идем в Разлога, та дано накараме протестантите от организацията, без да се усетят защо, да предизвикат някак да дойде от Солун мисионерът доктор Хаус. Оти­дохме в Банско двамата, оставихме момчетата в гора­та, едно, че в селото имаше войска, а друго, че малко бяха още организационни членове в селото. От приказ­ките с протестантите разбрахме, че мъчно може да се докара Хаус в Банско, но узнахме, че тъкмо в туй вре­ме дошла една американка, по име мис Стоун. Аз изу­чих и разбрах, че е важна личност. Казах на Чернопее­ва и той се съгласи да я хванем. Открих на едного от протестантите от организацията, че ще искаме от тях помощ. Съгласиха се. Двамата от тях бяха от ръководителното тяло — Йонка Хадживъканов, Йонка Колчагов, Мингьо Лазаров и Симеон Молеров (28). Те ни обадиха кога ще потеглят.

Между туй 11 души от момчетата ни се върнаха в България, та останахме всичко петима. Заминахме за Градево, взехме още четирима души от това село (Нано, Тодор, Христо и Коле), от Покровник — един момък, Лазо, и от Бистрица — Чиме. Ние бяхме: аз, Чернопеев, другарят му Димитър Кьосето (макед.), Стоян Просяков от Влахи и Димитър Инев  (от Княжеството). Сто­яхме два дни и вечерта на пътя на месечина срещаме Кръстьо Асенов, че иде с момчета. Бяхме писали за мом­чета: Юруков (от Карлово) и Шуманов (от Тетовско) за моята чета, а за Чернопеева — Александър Дърво­делски от Враца, Станиш от Кукушко и Александър Илиев. Последните бяха тръгнали да влязат в четите на организацията в Петричко. Взехме ги при нас и за­ранта ги наредихме по пусиите, без да им кажем наме­рението си. На своите бяхме казали; казахме тогава и на Кръстьо Асенов плана си. Стояхме цял ден и над­вечер около 5 часа доближиха. Бяхме облечени в тур­ски дрехи — аскерски и други. Уловихме ги. Припадна на една бабичка, която се намираше с тях и която ис­кахме да вземем за другарка на мис Стоун. Мина един турчин, за когото после узнахме, че е бил контрабандист, и му рекох да спре. Той слезе от коня и почна да бяга към отсрещната пусия. Дигнаха се оттам момчетата и той с револвер гръмна, рани малко в темето едно момче, но биде хванат и веднага убит. Тръгнахме със заловените.

Това бе на 21 август на 11 часа по турски вечерта при „Подпряната скала" на пътя между Банско и Джумая. По пътя ние говорим турски, но не знаем турски, та още през нощта решихме да говорим български. На другия ден заловените ни попитаха какви сме; ние казахме, че между нас има и турци, и всякакви. Изплашиха се и почнаха да плачат и плачеха всеки ден почти първите 5—6 дена.  Най-сетне реших да им открия всичко, но при все туй не се успокоиха. Върнахме една част от момчетата и останахме трима с Дърводелски и Кьосето. Счупих си ногата на втората вечер след зала­вянето — разместих си ситните кокалчета. Дойдохме в Джумайско, минахме границата в с. Църнище и зами­нах в Дупница да ми прегледа доктор крака. Като се уверих, че не може да се изцери, върнах се, та три ме­сеца не можах да стъпя.

Оттам отидохме в с. Селище и там им открихме на жените, че непременно искаме 25 000 лири откуп. Те почнаха да плачат. Написаха писма до един техен добър приятел Костадин Петканчин, които занесоха хо­ра от организацията по канал. Писмата не смеели да му ги предадат в ръце, ами ги оставили на прага му. Той като намерил писмата, уплашил се, та ги дал на властта. Като не можаха да се заведат преговори в Турско, писахме едно писмо за Самоков до Хаскел, но и това не бяха го предали, та два месеца бяхме в не­известност. След това Асенов отиде в Самоков, преда­де писмото на Хаскел и той веднага замина за Цари­град. Завърна се Асенов и ни каза, че е предал пис­мото. Тогава Асенов и Чернопеев дойдоха в София при Дикенсън, американски представител в Цариград, кой­то беше дошел тук за преговори. Асенов се срещна с него, а Чернопеев вън е пазил. Дикенсън дал надежда за парите, но че ще трябва още да чакаме. Това беше през ноември (29).

Ние в туй време се местехме от Селище в Покровник и назад. Случи се в Селище една вечер, в къщата на Тоше Мирчев, че в съседната до нас стая спяха трима заптиета. Домакинът им даде повечко ракия, изопиха се и заспаха. След това минахме в Сушишката планина (два часа до селото Сушица); там си направихме две коли­би и тук поседяхме четири дена. Взехме още четири момчета от Петричката чета, на която четникът Алек­сандър Илиев бе убит от Дончо. Чернопеев и Асенов се отделиха с шест момчета, за да преследват Дончо (30), а аз останах с четирима от старите момчета (Дим. Кьосето, Андон Кьосето, Каравасил и Стефан Мандалов от Гевгелийско, сега убит в четата на Чернопеев, на 6 септември).

Тогава аз заведох жените в Сушища, гдето преспах­ме, и сетне отидохме в село Тросково. Там през деня бяхме предадени. Дончо дойде със 78 Души. Имах ся­каш предчувствие, че Дончо ще дойде. Сънувах един сън и бях уверен, че ще стане нещо. На вечерта селяни си приказваха, че аскер имало къде местността Кръста, та отишли да видят накъде ще отидат. Аз веднага се сетих, че това е Дончо. Дойде куриерът ни от Покровник и след това дойде един селянин, та го извика; той не се върна и след половин час проводих да го викат. Той се върна, призна ми се, че Дончовите хора били близо — в къщата на Спасе. Заповядах на момчетата да пазят. Отидох с едно момче близо до тая къща; в тъмното изпоизскачаха Дончови хора, та едвам се изба­вих. Цяла нощ трая престрелка и на другия ден до плад­не един е бяла кърпа приближи — убихме го. Най-сетне се оттеглихме. След пладне тръгнах с жените към Лешко. Накрая на Тросково се срещнахме с Чернопеев и Кръстьо, които бяха събрали на помощ до 40 души милиция. Разбра се вече тогава за пленените. Разпус­нахме милиционерите и останахме само ние, 13 души, и отидохме в Лешко една вечер, а на другата в Дряново.

Тогава проводих Чернопеева и Асенова в Бълга­рия да водят преговори пак с Дикенсъна, като им казах да свършат въпроса, както знаят, защото вече ни бе до­тегнало. Пак се завърнах с жените в с. Покровник (в къщата на Стоилко), после оттам минах за Сърбиново (на 21. XII вечерта). Пътувахме 12 часа път и стиг­нахме в къщата на един по име Никола — в зимника и накрай селото, в лозята. То бе къщичка, гдето точат ви­но. На Цилка казах, че ще пътуваме, и я питах може ли, дали приближава времето да добива. Бяхме пригот­вили всичко преди два месеца — ние взимахме плат, а те жените, му приготовляваха дрешки и пелени, плетя­ха му и пр. Цилка ми обади след един час, че ще роди и заръчваше „всичко" на мис Стоун в случай че не ос­тане жива. Тя вярваше, че след тия сътресения надали ще може да добие нормално. Повиках две жени от се­лото, та лесно доби — момиче, здраво, пълно. Взехме детето, другарите й честитиха и почерпих другарите.

На третия ден ще пътуваме пак. Цилка не може да язди, а трябваше да вървим, понеже беше дошел аскер в селото. В един дълъг сандък спружена, тя си леже­ше — натоварихме го на коня, а от другата страна денк и така, с подпиране отстрани, изминахме 6—7 часа път и стигнахме в с. Влахи, гдето се установихме в една къ­ща. Детето по пътя го носехме на ръце — то си плаче­ше, а мис Стоун яздеше на друг кон. Във Влахи прес­тояхме девет дена.

На деветия ден дойде Асенов от България, донесе писмо от руския посланик Бахметиева за мис Стоун, с която се познавал, и подарък — сладки, дадени чрез Дикенсъна. Бяха му съобщили, че парите са готови. Взех аз Асенова и Спиро, 10 души оставих при жените, а Чернопеев с 25 души беше в Дойранско. Отидохме в Банско, а след два дена дойдоха Хаус, Гарджуло, драгоманинът в посолството и Пийт, касиерът на мисията. Турците с 250 души аскер вардеха парите и обгради­ха селото. И ние бяхме в селото. Викахме Костадина Петканчин да каже на комисията:  „Днес дойде един човек, та ни каза, че ще дойдат довечера трима човеци да се видят с комисията. Вие какво ще ми кажете?" Станахме с него вечерта, отидохме при комисията, да­дохме им пълномощното от мис Стоун. Захванахме пре­говорите как да вземем парите и как да предадем же­ните. Обяснихме на Хаус и пр. каква е работата, че ние сме хора на една организация, че не искаме да уни­щожаваме никого и пр. Задължихме ги да махнат потерята. Пращам писмо до мис Стоун, че не се стараят и пр. Тя им писа остро писмо. Уговорихме да дойдат да донесат парите на едно място, Арамибунар. Турците пазеха парите. Комисията по наш съвет изтегли от сандъчетата парите, а вместо тях турнаха куршум. Преда­доха ни парите, а турците си натовариха куршума и с войската се оттеглиха, а ние с парите, десетина души, минахме на Якоруда и оттам в Бельовския балкан. На момчетата дадох по две лири.

Пратих Асенова да ни купи дрехи. Първо в Пловдив наместихме 2000 лири у едно момче, Михал Бояджиев, сега учител в гимназията, македонец, много добър. Сет­не в София оставихме у Хаджидимова 4000 лири; у се­страта на Асенов, докторка по медицината, Събка Асе­нова, оставихме 4000 и други 4000 лири оставихме у Узунов, телеграфист в София. Между Гьорче Петров и Делииванов (те бяха представители на организацията) (31) имаше недоразумение за парите, та затова ги оставих­ме у частни ръце, докато дойде Делчев, та да стане дру­гарски, да се предадат. И сетне се предадоха на Дел­чева и на другарите и те ги употребиха. Парите взех­ме на 18 януари (32) и писахме на Чернопеева да пусне же­ните. Той ги изпроводил от Влахи в Ощава, оттам в Сенокос — Сърбиново — Ораново и през Струма нататък. Чернопеев е изпроводил жените до Малешевско, а ги е предал нататък по канал. Все същи момчета ги съпровождали — Стефан Мандана, Андан Кьосето, Андрея, Деньо.

Аз заедно с Кръстьо Асенов с две чети по 12 души тръгнахме през Кюстендил, преди да дойде Делчев й случайно го срещнахме на самата граница (33). Върнахме се пак всички заедно с Делчева през Кюстендил в Со­фия и тогава предадохме парите. След това определих­ме да отидем в две посоки — Христо и Кръстьо Асенов да вземат дясната страна на Струма, а пък аз отсам — от лявата. Борбата с върховистите сериозно се почва­ше. Аз заминах къде 6 април 1902 г...

 

... Целта на Делчева като ме изпроводи в Джумайско беше да подготвя отпор против сарафовистите, да под­готвя населението да не доверява на други хора, освен на вътрешните и на Делчева. В с. Лешко тогава беше учител Кръстьо Асенов (той недавно биде убит в Ениджевардарско). Като се срещнах със Савата и с Асено­ва, изтъкнах им нуждата от пари, че трябва да се помъ­чим да се намерят пари. Савата смиели, че би било доб­ре да се залови един бей, именно „пашата" от Джумая, който бил богат. И Сандански в това време беше дошел с чета пак от София, определен за Мелнишко. Като не се удаде планът с бея, решихме по друг начин да се търси чаре.