1866 март 16, Струга. – Писмо от Димитра Димитрова Миладинова и децата й до Нако Стоянов Станишев в Кукуш за тежкото им положение след гибелта на Димитър Миладинов.

Заблудени в безконечнийт океан и заскитани по безкрайнийт дълбокий пелаг на църното ни злощастие, лишени от всякоя человеческа помощ, всякога сме имале твърда надежда на Вашето родолюбие и всякога сме ся утешавале с това: кога да дойдиме в нужда, непременно ще найдиме помощна ръка във Вашето родолюбие, ще намериме безбедствено и безопасно пристанище (лиман) във Вашите благоутробни гръди. Това како велиме, не мислиме и неможиме да Ве задължиме, за да ня избавите от злощастието ни само чрез собствени Ваши жертвования, но както на чувствителен и родолюбив приятел покойнаго ни... надеяме ся, чи ще можите с каков да е способ да се загрижите за избавлението ни от най-бедното ни състояние и да не вкарате в съществование. Такиви и подобни с тях надежди, господине родолюбче и благоутробний, всякога [сте] ни биле най-голема утеха за нас, бедните сирачета. Ах! Особито последната тая година от как умре и старийт ми отец, единствената ни подпорка подир жалното и скорбното погибление на стопаните ни. Ох! Сега, господине, и без него, колему [?] сме останале. Брат не, татко не, род роднина другий, както знаиш, никого немаме. Народът за нас да ся загрижит некогаш. Не човек требит да гинит за народа, но народ не марит за злощастните сираци. Ох! Тежко и горко на нас бедните! Никой не е жив за нас. Существованието наше загина. Но требит веке и не ще можиме да существуваме, защото с ветър само и въздух не е возможно да существоват шест бедни сираци, голи, боси, гладни! (Ох! Боже, дали и ти ще не оставиш от всемилостивата ти ръка!! Нека ти ся малу нажалит! Не, не, боже, не ще бидиш еднаков и ти с человеците!) Останати без нигде, никого, у кого да прибегниме! При кого да търсиме прибежище? Приятели, да, имаше мнодзина покойнийт, но с тях стана. също така, както що велит гърцка[та] пословица: – – – [гръцки текст] сиреч дури беше жив, всичките беха му приятели, но по смърт[та] – никой освен Вас. Затова прочее у Вашата ръка състоит сичкото. Във Вашето благоволение състоит съществованието или погиблението наше. Ако и Вие решите да оттъргните, което никогаш не вервиме, благоволението и промислата Ви за нас, тога требит живи в земля да влезиме, или по-добро - дойдите Вие овде, земите не, та хвърлите не в Дрим, или подпалите не да изгориме с все кукя, да не останит от нашето домочядие ни знак, ни памет; всичко прах и пепел да ся сторит, да повеит силен ветър - и него да го разпърснит по сичкото ни езеро. Тога да се знаит, чи не само двата брата погинаха за народа, но и всичкото им семейство, без да обърнит никой от народа милостив поглед върх него. Ах! Като погинит и се откорчит всичкото домочадие от корен, тога дури неприятелите ще се зарадват уще повише за хладнокровието на народа ни към невинните жертви. Така като биде нека земе пример всякой родолюбив, за да ради за народа, ако му се досадило съществованието на домочядието му и ако му е мило разорение конечното на домот си. На таков случай треба понапред сам да си погубит чядата, после нека ради за народна полза, за да не ги остави да изумрат по него от глад.

Толку Ви писахме за две причини: А) защото ни се отмилила веке живота и В) защото надеждите ни към Вас ни одързостяват пред Вас да си кажиме халът.

Чрез господина Кузмана Шапкарова, учителя ви, писахме Ви едно писменце, но досега никаков утешителен отговор не сме прияле и това най-много ни оскарби и прекина жилите, като не кладе в едно съмнение.. дано боже чувай, [не] оттъргнете от нас благоволението Ви.

При това, като просиме с най-ниска покорност прощение за досаждението ни, останваме най-нужни за нашущнийт хляб и съвсем отдадени на Вашите ръце,

В Струга, 16-ий март 1866

Димитра супруга Димитриова

Миладинов[а] с пет[т]ях бедни сираци

Страшимир Д. Миладинов

Василикия Д. Миладонов[а]

Фросина Д. Миладинов[а]

Анастасия Д. Миладинов[а]

Златица Д. Миалдинов[а]

1882 август 25, Цариград. – Обявление от Царевна Димитрова Миладинова във в. "Зорница" за условията при приемане на пансионерки в Солунския девически пансион.

Подписаната, имам чест да ява на ученолюбивите български родители, че за настъпающата учебна година в г. Солун, при първоначалното българско девическо училище, открива ся и класично двукласно, което постепенно надеем ся да стане трикласно и четвър[т]окласно, снабдено със способни учителки. При това и един пансион за външните девици, които би[ха] пожелали да посещават тези училища.

За сега, класното училище, както и пансионът ся поверяват на мое управление, под поръчителството на Св[етата] Българска Екзархия и под крепкото покровителство на честното царско правителство.

В училището никаква плата не ся иска от ученичките, а в пансиона:
1. Всякоя пансионерка ученичка тряба да плати за десетмесечната учебна година всичко 15 (петнадесет) лир[и] турски, предплащани в два пъти по 7 1/2 лир[и] за всякое полугодие.
2. Всякоя пансионерка освен платата тряба да си има от себе [си] долните дрехи и чорапи, а от пансиона ще получава:

а) Изобилна и добра храна.
б) Два ката горни дрехи и обуща в годината.
в) Потр,ебите за ръкоделие; в такъв случай произведението на пансионерките ще остане за в полза на заведението или в полза на онези само, които би[ха] си купили веществото от себе [си].
г) Учебници на бедните ще им ся подаряват, а имотните ще си купуват.
д) Никоя девойка, по-малка от 8 години, не ся приима в пансиона, нито болничава или с не добро поведение.

Които прочее от ученолюбивите български родители желаят да дадат на дъщерите си едно по-добро възпитание, нека благоволят да побързат с изпращанието им в поменатий г. Солун право до мене, снабдени с гореречените потребности, с половината плата и с нужните свидетелства за поведението им.

Прииманието на пансионерките ще трае от 1-й идущий септемврий до край октомврия, след което време не ще може да ся приеме никоя вече и по никакъв начин.

Стипендии и отстъпки няма никакви.

Цариград, 25 август 1882,
Управителка на училищата и паисиона
Ц. Д. Миладинова

1882 септември 22, Солун. – Писмо от Кузман Анастасов Шапкарев до Петър Шумков в Солун за изплащане таксата на Мария Шурбанови в пансиона.

Приемете за ученичката Мария А. Шурбанова от Охрид петнадесет (15) т[урски] лири, целогодишната й заплата като пансионерка в девический у града ни пансион и проводете ми потребната разписка.

Солун, 22 7/ври 1882
Счетоводителът
К. А. Шапкарев

1882 октомври 1, Солун. – Писмо от Кузман Анастасов Шапкарев до Никола Анастасов Робев в Битоля за постъпването на Василка Робева в Солунската девическа гимназия.

Честта, с която ме удостоявате, като ми поверявате, препоръчвайки ми Вашата премила дъщеря госпожица Василики, пристигнала тук благополучно преди два дни заедно с уч[ителя] г[осподин] Григор Пърличев, ме задължава да удвоя бащинската си грижа към нея.

И тъй, имам честта да Ви препоръчам да не се грижите изобщо за нея, както и за съпровождането на Вашата дъщеря – девица. Учителките, можете да бъдете сигурен, са от най-добрите сред нашите единородци, що се отнася до образованието и [до] възпитанието [и] преди всичко директорката, дъщеря на приснопаметния Д[имитър] Миладинов, е изключителна.

Що се отнася до заплащането, излишно е да става дума поради известните [ми] дългове.

Моля, приемете уверенията за особената почит към Вас, с което оставам винаги на Вашите услуги.

1882 октомври 8, Солун. – Писмо от Кузман Анастасов Шапкарев до архимандрит Методий Кусевич в Цариград по уреждането на девическия пансион в Солун.

Рекох да мълча, за да не дам повод на разни подозрения от страна на някои приятели, но гледам, от друга страна, че мълчанието ми ще донесе по-голяма вреда на делото, нежели глаголанието ми.
Писах Ви няколко пъти частним образом, но все с бояз[ъ]н, да не би [да] се заподозря и от Вас за частната си кореспонденция и толко повече, че събратята ни забраняват ни всекому освен всекой на себе си. В такъв случай може да се покажа самоубиец, ако позволя другому онова, което мене би ми било запретено.

Още когато бях там, казах Ви, чини ми се, че да бъдете предварително уверени, как, щом се заловя за работа и той час ще Ви пишат противо ми и не вярвам да не са Ви писали нещо до сега. А Вие що ми рекохте, напомнете си.

На други е позволена частната кореспонденция, а мене защо да бъде запретена, когато аз имам нужда да се съветувам и за девический пансион, за когото еднъж казахте да не се намиса никой, а сетне намисате комисията? А аз Ви казвам, че ако позволя[ва]те на всекому от комисията да се намиса и в икономическата част, предварително бъдете уверени, че тога не ще бъде друго, освен едно – – –  [неразчетена дума], една вавилония. Райнов и о[тец] Козма не са родени за подобна работа, след[ователно] ако тям се [възложи], позволете ми да Ви обадя, че не мога да гледам работата и вместо да се срамам после – –  – [неразчетен текст], имайте ме оставе[н] от тая работа.

Сега, когато дойде нарочито за някои работи г[осподи]н Китанчев, поръчало му се [е] да пита С[ветата] Екзархия при другите и за отношенията на комисията спрямо девический пансион, а тайно, поръчало му се [е] да каже за него несъществуеми или противоположни неща.

Не вярвам г[осподи]н Китанчев да се съобрази с тайните инструкции на поръчителите относително до девический пансион, но в противен случай, длъжен съм да Ви осветля с истинното положение на това свято заведение, за да не би от неспоразумение [да] произлезе някое зло за него.

Прочее, ни един член от комисията, нито от оставената община или други някой вярва в осъществението на планът за пансиона, а всекой прокобява и даже види се да желае унищожението му. Въпреки обаче тие недоброжелателски и зли прокобения той съществува и ще напредне. До сега имаме шест възрастни моми, от които две битолчанки ще постъпят в 11 клас. От тии шест; 1. ц[ариград]ската, 2. Попова Г. Бъндева от Охрид, 3-та една битолчанка – Шурбанова, и три други, които г[осподи]н Пърличев некни нарочито дойде, за да ги доведе. Тие са: 1-во – една на Н[икола] Робев, 2-ро – на И[ван?] Х[аджи]велков и 3[то] на същаго Пърличева. При тях днес – утре чекаме 1 – 2 от Охрид и една от Струга, която ще под[д]ържа Ц[аревна] Миладинова, а трета – оная от Прилеп, за която ни сте писали вече. После – 6 – 7 Сарафовите, които днес – утре пристигват. Имам 4 – 5 тукашни, що желаят да влязат, но на родителите им са по-мили парите, нежели науките. При всичко това обаче; непременно ще влезат и тие.

И тъй, че днес за днес имаме: а. 6 – влезени б. от Струга и Охрид 2 – чекаме
От Прилеп   1
Сарафовите 6 – 7
овдешни 4 – 5
всичко: 21

а колко от другаде може от сега да дойдат, не е още известно. Във всекой случай при всичките, прокобни предвещания на другите аз вярвам, че ще се съберат ако не повече, но до 30 девойки непременно.

Класове ше се съставят 2 и 3 отделения, на които две само учителки не е вярно да могат да отговорят. Заради това преди няколко дни г[оспо]жица Миладинова отнесе се писменно до о[тец] Архимандрита, председателя на комисията да се загрижи за още една учителка за отделенията, която съ[ще]временно да послужи и за помошница в управлението на пансиона. От преключений препис на исканието й и от резулицията на комисията ще се уверите как й отговори комисията, която доколкото що мога да предвидя, не гледа с добро око това заведение, не зная по каква причина.

Аз молих Ви още тамо да назначите оная девойка, която Ви препоръчах, а Вие ми отказахте с един благороден начин, като ме препратихте до общината, а после поне [и] до комисията. Но аз догде, гледам, че в комисията има Архимандрити и Райновци, със своите си добри или зли качества, не мога да се унижа пред них дотолкова, щото да им се помоля за мой хатър да назначат еди коя си. Вярвам, че като им се помоля, ще ми помине молбата, но в такъв случай и аз за техен хатър много пъти требе да мълча, макар някой път и във вреда на общото добро. А пък аз предпочитам да се не помоля тям, нежели, после да бъда задължен и принуден да мълча и съизволявам ма всекое тяхно скимнувание.

Ето защо реших да Ви пиша за последен път, ако удобрявате препоръката ми, посредствовайте при Негово Св[ето] Блаженство, комуто пиша и аз особно и девойката се отправя с прошение, да я назначи писменно от там, без да дойде нужда да се молим на каприциозни личности.

Колко[то] за съществующите учителки, не мога понастоящему друго да Ви кажа освен, че за г[оспо]жа Елена Стателова не съм имал честта още да узная способностите й, а г[оспо]жица Ц[аревна] Миладинова е цяла целеничка Д[имитър] Миладинов – строга, разбудена, трудолюбива, честолюбива до немай къде. Не пропуща никой да й се намиса в учебното й или управителното дело на училището и пансиона. Основающа се на постът управителка, когото й сте дали официално, тя казва, че ако някой дързне да ми се намеси в делото – било в училището, било в пансиона, или ако Св. Екзархия благоволи да ми тури на главата други управител (контролер), Стателов н[а] п[ример] или комисията, тога условията ми с нея падат и аз си отивам в Струга, да презимувам в родственото си място, а после от там – бог е кадър - напролет. Аз не приимам, казва, да се шегува с мене светът. Назначават ме управителка, а после отнимат ми правото и го дават другому, а мене поставят негова слугиня.

Това, което бях подозрял за неманье у нея сериозност, сега щом почна делото, обърна се на други край. Сега да я видиш – сериозна и намръщена се показва, щото не само маловъзрастните, ами и големи моми треперат пред нея, даже и мъжие [не] би посмея[л] да й възрази – цял Д[имитър] Миладинов. Честит, чини ми се, ще бъде с нея Солун и цяла Македония, но не зная дали ще можем да я додържим.

За да можеше да се упражни върху нея един контрол, можеше да се постъпи по мое мнение по един друг начин. Можеше в съставът на Учителский съвет да се повикат и причислят и двете учителки и в съставението на програмите да се съветуват взаимнообразно така, щото косвено да се вмъкнеше контролът. Но като събратята ни не видяха за благословно да ги счетат в числото на учителските членове, сега невъзможно ще бъде да [се] тури око или ръка над тяхното дело, без да се докача честолюбието особито на управителката, която вече Ви я описах, и без да се не повреди делото.

Като Ви изложих дотук делото, свободни сте да мислите и да правите каквото искате, а аз едно само желая, да не се счета, че мнението [ми] е плод на външно влияние.

С дълбоко почитание остаям
на Ваше Високопреподобие
смиренейше д[уховно] чадо
К. А. Шапкарев

1882 октомври 6, Солун. – Писмо от Царевна Димитрова Миладинова до Димитър Христов Узунов в Охрид за изпращане на Боянка Миладинова на учение в девическата
гимназия в Солун.

Г[осподин] Узунов!

Сърдечно Ви благодаря за трудът, който сторихте да изпроводите момата Б[оянка] Миладинова. Изборът [е] удачен, ако са не лъжа само, че е много малка на години.

Приимете повторно искрената признателност от онази, която не ще забрави дългът си.
Поздравете всички, които пита[т] за мене.

С отлично почитание
Ц. Д. Милад[инова]
Солун

1882 ноември 22, Солун. – Писмо от Кузман Анастасов Шапкарев до архимандрит Методий Кусевич в Цариград относно преустройството на мъжкия пансион и броя на учениците в солунските гимназии.

Ваше Високопреподобие!
No-ро 61

От време на силното опиранье на комисията към г[осподин] Гира и шумът на пансионерите, както Вие известно, пансионът почна да се поправя малко. А днес имам чест да Ви ява, че от пристигваньето на г[осподи]на Бертранда състоянието му е поправено значително. Посетих г[осподи]на Вертранда, с когото имах чест да се разговоря. Той ми каза, че вътре в 15 дни ще се поправи всичко. Ето защо бях Ви писал предварително, че за поправлението на пансиона нужно е по-скорошното пристигнанье на г[осподин] Бертранда. И действително, що[м] като [?] пристигна този истинен французин, како с магия взе всичко да върви напред. Сега пансионерите са благодарни и мирни. Много нещо [е] поправено, било в нравствено или [в] материално отношение. Храна по-добра и изобилна; слуги и надзиратели прибавени; дворът тие дни ще се равни; стаи отделни за занимание; креватите тие дни пристигват; леглата разредени; облекоха се пред два дни 150 пансионери, а останалите идущий четвъртък. Дрехите им са от превъзходна материя, по-добра и по-дебела от оная, мостра на която Ви пратихме. Но шинели не ще прави, както сам г[осподин] Бертранд ми се изрази изрично мене. Така, ако отива, има големи надежди за в бъдаще и целта Ви ще бъде достигната.

Да ти беше драго да ги видеше вчера – утро, когато 150 момчета, облечени в еднаква нова форма, и 15 девойчета с учителки[те] Милад[инова] и Фания начело вървеха пътем за в църков и напълниха я! Какво възхищение, каква радост обладаваше всекого чувствителнаго българина! Да бехте от негде, та да назрехте!...

Ами противниците аджиба, како се усещаха?... Още от преди почнаха да пишат в гръц[кия] си вестник "Фарос тис Македонияс" доста търтории, н[о] време ми не остава да им затъкна устата. Бъдете уверени, че за скоро време целта ще се постигне много повече, отколкото бихме се надевали.

С почитание и пр.
Солун 22/9/ври
1882

[Previous]
[Back to Index]