Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото
Цвета Трифонова
 
I. Спомените
2. Живко Крапчев – син на Д. Крапчев:
Род 1923 г. в София. Завършва право в СУ “Св. Кл. Охридски” и икономика в Свободния у-тет. умира в 1992 г.


“Беше човечен и имаше благородно сърце”

9 март 1972 г.

Намерих го у дома му на ул. “Чаталджа” 26 към 18,30 часа. Направи ми впечатление , че и той като баща си има любов към книгите, натрупани в библиотечка и маса в ъгъла да вратата, подпирани от бронзов бюст на баща му [1]. Предаде ми писменият отговор на въпросите, които преди това бях връчил на неговата майка. Между другото, при четенето на ръкописа, той направи известни допълнения.

--------------------------------------------------------------------------------------------
 

Наметалото на Яворов [2]. Спомням си го много добре. То беше сиво, шаечно наметало /ямурлук/ , за което баща ми казваше, че като комита в Македония Яворов е бил с него. След като се завръща от четничеството си , подарил му го за спомен, понеже другарували по това време и почти ежедневно били заедно. Това той пише в “Изминат път”, но ще видите, за наметалото не е споменал нищо, но за приятелството им майка ми говори.

Посещението на Солунската гимназия. Заедно с Яворов те направил посещение на Солунската гимназия. Директорът ги представил и майка ми за пръв път чула името на Яворов и за пръв път видяла бъдещият си съпруг. При женитбата им кумувал Григор Василев.

Говорът. Заекването не му пречеше. Това беше по-скоро задържане на фразата, макар и на половината на думата и контролиране на мисълта. Аз говоря винаги в поток, но не винаги си конторлирам мисълта. Не можеш да помислиш нещо и да го кажеш спонтанно. Братът му Живко Крапчев е бил със съвършен говор, много контактен и много общителен, какъвто в известен смисъл баща ми не беше.

Баща ми беше интерниран в Карлово не защото беше привърженик на еднопартийна или безпартийна система на управление , а обратно – защото беше привърженик на партийна , и то многопартийна система на управление.

Екатерина Каравелова хем го обичала като човек на партията, интересувала се от него като журналист и човек на подрастващото поколение, като остро и дори жлъчно се изразявала по отношение на Яворов - и в тая връзка едва ли не му се сърдела за приятелството с Яворов. Още със самото влизане във вестник “ Зора” баща ми закупил част от акциите на дружеството. Баща ми не е бил член нито на кръга “Звено”, нито на Обществената сила на Кьосеиванов, на “Родна защита” или легионерите. Да речем, че е допуснал грешки във външната политика. Та не беше ли това една национална съдба, дори една континентална съдба, не беше ли съдба на цяла югоизточна Европа и дори на цяла Европа? Това си е история. Това са неща, които трудно могат да се обгърнат от един мозък, дори на най-големите , ако щете. Не беше ли дори и Съветският съюз, който се излъга в своите пресмятания? Значи ли сега, че човекът трябва да де срине със земята?

С Никола Мушанов се виждаха. Говорили са за това, че демокрацията трабва да се устоява. Но във време на война това беше мъчна работа. Мушанов се мъчеше да устоява правото на демокрацията в парламента, но какво можеше да направи при една такава обстановка? Навсякъде хората се съобразяваха с реалната обсатновка и с държавната политика. За баща ми беше извънредно важно дали партийният или парламентарният механизъм ще оцелее или няма да оцелее. Ако оцелее – поне така считаше баща ми – колкото и да е погрешна политиката на една партия, рано или късно ще бъде коригирана с един вот.

Отношението му към Земеделския съюз. Понеже в Земеделския съюз се забелязвала една тенденция на овековечаване, тук именно го е “стягал чепика” и той е бил против неговата политика. Той беше против тези правителства, които бяха за зациментиране на статуквото. Не е вярно , че е бил против личността на Стамболийски. На няколко пъти, припомням си, че той го е ценял много като личност. При редица случаи аз съм го чувал да се възхищава от него и да го поставя между даровитите личности на България, който се е стремял да направи нещо за страната и нейния народ, като изтъкваше в това отношение трудовата повинност и други мероприятия на земеделското правителство. Югославската ориентация го дразнеше и смяташе, че антуражът около Стамболийски има в най-голяма степен вина и от негова гледна точка е компрометирал управлението на Земеделския съюз.Той не се е водил от никакво озлобление към Стамболийски, както изтъкнах възхищаваше се от неговата личност и отделни негови дела и заслуги, затова и дума не може да става за някокво злорадство, за одобряване на трагичния му край. Който познаваше Данаил Крапчев, много добре знаеше, че той беше човечен и че имаше благородно сърце. Сигурен съм, че и Вие ще потвърдите това.

По македонския въпрос смяташе, че духовното родство с българите в Македония няма защо да се отрича и няма защо да се отхвърля.Смяташе го чисто и просто като национално качество.Това е негова дума, негов израз. Както виждате , сега пак тази теза се намира в колебание. Той желаеше да се допуска там, в Македония, българска книжнина. Знаеше, че никой няма да тръгне против целостта на Югославия, но искаше там македонските българи да се оформят като културно малцинство, което в пределите на Югославия да устоява своите права, пък когато му дойде времето ще предяват и правото си на самоопределение, макар и като българска малцинствена група в пределите на кралството. Другото дойде като последица от един причини, които не зависеха от България. – това движение на Германия в южна посока към Средиземно море.

Г-жа Разколникова [3] беше позната, близка на майка ми. В книгата си “Това беше вчера” Топалов [4] е много далече от историята. Един път бяхме на вечеря в “България” скоро след германската окупация. Дойдоха някакви германски офицери на съседната маса. Баща ми тогава забележи: “Ето ги, тук ядат си сега спокойно, като обикновени хора….Ако не бяхме направили това /даването на съгласие за преминаване на германските войски през България - б. м./ ако не бяхме направли тази стъпка, щяха да дойдат тук като гаулайтери… Ние ли ще ги спрем!”

Смятам, че сега вече е изградена в България една здрава система на управление, която не бива да позволява да се гледа на нашето историческо минало толкова дребнаво на нещата, че трабва да се погрижим за душевността на българина. Защото какво ще стане с тоя българин, когато видните му личности в миналото, пък и сега,биват събаряни и окаляни? В това отношение книгата на Топалов е просто неокачествима.Толкова е измислена. Писани са неща, които са абсолютно неверни.

- В книгата “ Предава Боевой” [5] е казано, че на банкет на Гешев е присъствал и баща ти?
- Това име изобщо не съм слушал. Името на Кочо Стоянов, който не е по-светъл от Гешев, съм чувал. Но за Гешев дума да не става. Баща ми беше на посещение в Румъния през 1943 г. Тогава отказа да иде на Източния фронт. Първия път , в началото на 1941 година се излъга. Знам , че съжаляваше. Съжаляваше в този смисъл, че победата клони към съюзните войски. Но като отиде в Румъния баща ми единствен категорично отказа да посети Източния фронт. Но това не му помогна. Той разбра вече, че войната е загубена за Германия.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Бронзовият бюст на Д. Крапчев и досега се пази от наследниците, в дома на внучката г-жа Невена Крапчева.

2. Вж: Крапчев, Д. Спомени за Яворов. В. Зора, бр. 46061 4. Х. 1934 г.

3. Съпругата на Фьодор Разколников – съветският посланик в България преди ІІ световна война.

4. Михаил Топалов -

5. Кондов, Т. Предава Боевой. Документална повест. ДВИ. С. 1970, с. 373. Дължа да отбележа , че документална е само основата на тази повест, чиято цел е да прослави и героизира дейността на шпионската група “Боевой” в полза на Съветския съюз по време на ІІ Световна война. Документални са имената и събитията, а ситуациите, диалозите, събитията и характерите са въобразени от автора, което е допустимо за избрания от него фикционален жанр.