Какво е извършил в лингвистиката този, който се е чувствувал виновен пред Господа, но не и пред народа на Македония? В една своя студия Конески говори за "ненужното архаизиране" и "нужното осъвременяване". Естествено за самия себе си той мисли, че е борец за "нужното". А какво е имал пък предвид когато е употребил думата "осъвременяване"? - Имал е предвид скъсване с многовековната традиция, която трябва да се замени с нова по време варваризация и рустикализация на езика. Нека припомним, че с лингвистичното понятие "варваризация" се назовава процесът на масовото нахлуване на чужди думи в даден език. В случая потокът от чужди думи идва от сръбски. Конески обаче не го чувства като чужд, а като "нужен". Хилядите варваризми от типа на мора, одлука, постии, мегютоа, вальда, роба, живели, стечай, одма... за Конески са напълно "естествени". Такива са и турцизмите, и диалектизмите (от Прилепското Небрегово) на баба му Дунавка. Стигнало се е дотам, че македонските интелектуалци понякога се питат помежду си: "Това е, май, сръбска дума, а коя беше нашата?" Ясно е, че тя е обречена на забрава, или по-точно - отхвърлена като "архаична". За "архаизмите" безмилостният антитрадиционалист вече е отредил: "Архаичните форми не само що не ни се потребни, туку директно подриват структурата на нашиот язик."
В тази посока към "осъвременяване" на "язикот" допринесоха по-сетнешните му последователи сърбомани, известни като "коневисти": Видоески, Стаматовски, Тодоровски, Димитровски, Угринова-Скаловска, Яшар Настева... Конески категорично се опълчи срещу наследената лексикална основа на писмения език в Македония (от IХ до началото на ХХ в). "Архаизмите" бяха неотменна част от езика на Гоце, Даме, на хилядите интелигенти и деятели на ВМРО. Те бяха обявени за "ненужни" и поради това изгонени. Истинската причина за изхвърлянето всъщност беше, че те бяха запазени в книжовния език в България. Именно затова Конески откри простор за измислянето на нови думи и даде пример, как трябва да се заимства от "близките югословенски народи". За него "архаичните форми" и "архаичните думи" бяха не само ненужни. Нещо повече - те бяха опасни, защото "подривали структурата" на новосъчинения език. Но затова пък думите, "создадени" стихийно "би требало да послужат како образец". (96) Разбира се, истинският образец за Конески остана сръбският език, който според него "формирайки се во остра борба со славеносербскиот язик уще от свойот почеток по решителен път се ослободи от архаизмите." (97) Конески добре знае, че същите тези "архаизми" звучат напълно естествено в различни диалекти в Македония. Те са съвсем съвременни и в книжовния български език. И тъкмо там се крият истинските причини за борбата против тези ценни думи и форми, преживели вековете и съхранили се както в старите ръкописи, така и в говоримия език в Македония.
А каква е ролята на измисления от Конески книжовен "язик"? В началото, за него той е бил: "средство за идеолошка борба во рацете на най-напредните сили во светот" (!!! ) (98) Но, понеже след 1948 г. Югославия скъса връзките си с "най-напредните сили во светот", т.е. със Сталин, той като че ли бе изчерпан откъм съдържание. Остана ли обаче той без функции? Не! Новият "язик" не прекъсна да играе ролята на прикрит сръбски адут в борбата срещу българското културно влияние, което за етническите българи в Македония е съвсем естествено и необходимо явление.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
96. Конески, Блаже. За македонскиот литературен jазик. Скопjе, 1967, с. 30.