19. ПРЕХОДЕН ЕЗИКОВ ЕКСПЕРИМЕНТ - НЕПРЕХОДНА ЕТНИЧЕСКА СЪЩНОСТ

Днес открито може да се каже, че в Р Македония варваризацията на азбуката, правописа и лексината, а също така и рустикализацията на езика като цяло бяха голямата временна победа на сърбоманите начело с Конески, Гигов и Колишевски. Извършено бе истинско покушение над хилядолетната културна традиция на македонските българи. Баба Дунавка от Небрегово и сръбските учители в Прилеп, Крагуевац и Белград за Конески бяха по-големи авторитети от всички светци и възрожденци, взети заедно. Но точно поради това неговите филологически и книжовни резултати си остават на провициално равнише, с много ограничен обхват (една трета от географската област Македония), без съществено значение и без бъдеще в една обединена Европа.

Сталинистката философия на Конески в нейния финален експлицитен вид беше съвсем ясна и целенасочена: "Некои народи - писа той - изчезнуваат од историската сцена, а со тоа и нивните язици. Некои народи се трансформираат во други народи." (99) Грешката му беше в това, че той погреба народа в Македония приживе, обявявайки го преждевременно за слязъл от историческата сцена в стария му (според него "заблуден", а всъщност автентичен) вид. Той считаше, че народът вече е "трансформиран" и може да придобива друг (сръбски) вид. По този начин Конески съвсем открито и демонстративно отхвърли като вече ненужен девиза на македонизма, формулиран от самия него през 1945 г.: "Наша е иднината, затоа станува наше и минатото"! (100)

Сега е повече от очевидно, че иднината на Македония вече не принадлежи на Югославия (разбирай Сърбия). Следователно и миналото не може и не трябва да се "трансформира", както досега се е фалшифицирало в югославско, т.е. сърбомакедонско. В това отношение много по-прав се оказа д-р Димитър Гюзелов, който преди половин столетие съвсем точно дефинира еднаквостта на етническите термини, съзнателно обърквани от великосърбите и от техните скопски помошници: "Напразно - пише той - се тешат некои сърби оти во Прилеп манифестантите се викале македонци, а не бугари. Они не знаят оти това е дело на двехилядогодишната политичка мъдрост. Сите македонци едно мислат, едно сакат и за едно се борат. Никой не може да разклати това идейно единство на македонците, нито сега, нито во веки веков." (101)

Тази политическа мъдрост на българите в Македония, трупана в течение на 1 400 години, се проявява и днес, когато все още в обществото вилнеят репресивни държавни закони от типа на "закона за защита на националната чест", "закона за езика" и пр. - всички насочени срещу българското самоназвание на населението. Така например новоприетият "закон за защита на езика" не цели нищо друго освен опазване на сръбските букви в азбуката, на сръбската лексика и на сръбските фразеологични конструкции, наложени от сърбоманите Конески, Видоевски, Тодоровски, Стаматовски, Угринова-Скаловска, Яшар-Настева и тем подобни. Но дори и с тях "македонскиот язик" си остава български, както "чакавският" не престава да бъде хърватски, макар че има отделна книжнина.

Любопитното е, че от такъв "закон за защита на езика" Коневци не чувстваха нужда докато Македония беше в състава на Югославия и в нея безпрепятствено нахлуваха сръбски думи. За онези, които бяха поискали подобен закон (имайки предвид сръбския "културен" терор), Конески в своя (вулгарен) стил, вече се беше изказал така: "Една индивидуалнаи психички болна состойба може да се обяснува како посебна некоя загриженост за язикот. Некой що страда од мирисот на липи, найрадо би ги исекол сите липи во градот. А има луг'е що се алергични на некои йазични форми и се разбира тие найрадо тие форми би ги истребиле од употреба само за да им олекне на душата ..." (102) Разбира се, че сърбоманинът няма предвид себе си, понеже той не е против "собствените" сръбски, а само против "чуждите" архаични думи от езика на светите Кирил и Методий. Наследниците на Конески чрез новия "закон за езика" целят както защитата на всички "липи во градот", така и на всички ненужни сърбизми "во републикава".

Инстинктът за самосъхранение на гражданите в Република Македония пред старо-новата власт изтласква на преден план като защитно средство регионалните особености, които са пак български. Въпреки всичко населението от областта в основата си не е променило своята българска етническа същност. Извоювало правото на отделна държава, то има и легитимното право да възстанови историческата си памет, като преодолее седемдесетгодишната "културно-просветна" хипноза и отхвърли наложената му колективна амнезия. Така ще бъде премахнато табуто над най-ярките личности и събития, и те постепенно ще започнат да заемат първоначалните си места. Защото всички истински македонци "за едно и също мислят, едно и също искат и за едно и също се борят". (103)

Каквито и нови тълкувания на историята да съчиняват властите в Р Македония, каквито и нови закони "за езика" и за националната "чест" те да създават, тъкмо историята и езикът не могат да се превърнат в други, освен да продължат да бъдат такива, каквито са били на техните деди, бащи, братя и сестри. С други думи, историята на областта, както и езикът в нея не са престанали да бъдат български.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


99. Андреевски, Ц. Цит.съч., с. 442.

100. Конески, Блаже. За македонскиот литературен jазик, в-к "Нова Македониjа". Скопjе,
3.VI.1945.

101. Църнушанов, Коста. Принос към историята на македонската младежка тайна революционна
организация. С., 1996, 335.

102. Андреевски, Ц. Цит.съч., с. 445.

103. Църнушанов, Коста. Цит. съч, с. 335.