Няколко дни след преврата на 9.IХ.1944 г. в Прилеп слизат партизаните, понеже германските войски се оттеглят на север. По това време Конески е в града. Вижда се със своя познат от Белград - Владо Малески, който е сръбски човек в партизанското движение. Среща се и с друг активен член на СКОЮ (югославския Комсомол) - прилепчанина Кръсте Цървенковски, който след години ще достигне до върховете на републиканската и на федералната политика.

Но ... получава се информация, че наближават нови немски единици от юг, откъм Битоля и ... партизаните напускат града. Що се отнася до така наречените партизани, пак се налага кратко обяснение. Повечето от тях, както и отделни членове на ръководството, са били искрени патриоти, които намират, че настъпилите мигове са съдбовни за Македония. В края на 1943 г. и началото на 1944 г., става ясно, че съюзът, в който формално участва и България, започва да се разпада (капитулацията на Италия) и да търпи загуби по фронтовете (отстъплението на немците на източния фронт). Пред страха от завръщането на сърбите в Македония патриотично настроеното население започва да се мобилизира, въоръжава и излиза в планините. В ръководствата на някои отряди обаче има прикрита югославска и болшевишка агентура. Точно тя търси хора от рода на Конески, за да може да вземе превес над автономистите, които се стремят да предотвратят оставането на Македония в границите на възстановена Югославия ("Сърбославия"). Затова сблъсъци с българските военни поделения има само в отделни случаи, и то при провокации от страна на инфилтрираните просръбски елементи.

Към 13-14 септември Конески бяга от Прилеп в родното си село Небрегово, тъй като в града става несигурно. Прилеп е бомбардиран от германците, които водят битки с редовните български военни сили. Българските войски са влезли вече в съюз с партизанските формации. От партизанския щаб в село Присад, Прилепско са изпратени хора в Небрегово, за да се разбере дали Конески е пристигнал от града. След кратък престой в родната си къща, Лямевич/Лямески заминава за Присад. Там се среща с Кръсте Цървенковски и със сърбоманина Коце Солунски от село Долнени, Прилепско. Цървенковски като функционер на СКОЮ, възлага на Конески да се включи в работата на редакцията на списанието "Млад Борец". От Присад Конески заминава за с. Лисиче, където се среща с Иван Мазов, а след това през Яболчище двамата тръгват към с. Горно Врановци. Борче Мильовски и Климе Мазов приемат Конески в редакцията на "Млад Борец" като коректор. Наскоро след това обаче той започва да работи в отделението на АГИТПРОП към ЦК и Главния Щаб на НОВ (Народноослободителна войска) и за ПОЮ (Покрет ослободженя Югославийе).

Тогавашният политически ентусиазъм, не без участие на Коминтерна, налага линията на т.нар. "неутрален македонизъм". И в политиката, и в лингвистиката. Радио Москва започва да излъчва предаване на "македонски язик". След решението за въвеждане на "служебен език", взето на 2.VIII.1944 г. (в манастира Прохор Пчински) в село Равно, Кумановско и в село Горно Врановци, Велешко на бърза ръка се съставят "временните правила" за новия "язик". Те се използват (от септември 1944 г. до юни 1945 г.) като ръководство за писмените документи (решения, наредби), за пропагандния материал и за тогава прохождащата македонистка периодика. За тях Конески дебелашки мами, като казва: "Тие правила немаа никаков официален карактер. Биле от некаква група изработени..." (34) Той се опитва да заблуди обшествеността, макар че много добре знае (като човек, който е работел в АГИТПРОП), че Емануел Чучков е бил задължен от Президиума на АСНОМ да сформира група от специалисти със задача да се изработят "временните правила". По-късно те са приети от тогавашния най-висш орган (Президиума), за да могат да се прилагат в писмената дейност. Този факт е документиран в протокол No 3 на Президиума на АСНОМ от заседанието, състояло се от 2 до 5.IХ.1944 г. в манастира св. Прохор Пчински. (35)

В посочената книга-интервю Конески многократно се опитва да дезинформира читателите, разчитайки на това, че всичките вече са задължени да му вярват. Самозабравилият се "авторитет" не предполага, че има запазени документи и че някой ден могат да бълат прочетени и от тях ще се разберат истини, неудобни за хора като него. И все пак читателят не може да не се запита: Откъде идва неговата огромна самоувереност, неговото упорство да не се съобразява с решенията на АСНОМ? Време е по-ярко да бъде осветлен този прикриван от всички период от дейността на бъдешата "икона". Самонадеяността му, очевидно, е свързана с факта, че той вече е бил получил от някои лица (Методия Соколовски и Владо Малески) гаранции, че Белград владее или скоро ще овладее окончателно положението и "тамо доле". С други думи: старият "Клуб южносрбиянаца" е бил отново съживен и задействан!

За "Временните правила" Конески казва: "Не бев задоволен от той текст..." На въпроса от какво точно не е бил "доволен", той отговаря най-общо: "От стручна чледна точка" (сърб. стручньак = специалист). (36) А работата е там, че той не е бил доволен от това, че от азбуката, предложена за временно ползване, са били изхвърлени сръбските букви , , ЛЬ, НЬ и Б. Конески не доизказва всичко, и като твърди, че е "дошол до идеята", да изнесе лекции "во Врановци за македонскиот литературен язик". (37) Премълчава, че идеята му е подсказана от Владо Малески и Методия Соколоски. Смисълът на тази "идея" ясно проличава тъкмо в лекциите, които е прочел. Конески съобщава, че написаните текстове за тези лекции са изгубени. Те обаче не само че не са загубени, но доживяха и деня да бъдат публикувани. Ето няколко откъса от тях, добре илюстриращи мотивите и позициите на "преподавателя" на партизаните:

"Ние сме имале случаj во нашата практика да провериме две кирилски азбуки: српската и бугарската. За секого од нас jе jасно колку по-лесно се научува и колку по-практична jе Вуковата азбука од бугарската кирилица."

"Има еден наjважен разлог да се прими Вуковата азбука. Тоа jе неjзината широки употреба во Македониjа. Поjето македонскиот народ jе писмен на таjа азбука. Таjа азбука jе проверена со нашата практика... Земете писма от прости луе, воjнички писма, и ке се уверите дека и тие добро поминуваат со таа азбука." (38)

С прословутото си упорство, спазвайки получените агентурни инструкции, Конески твърдо се бори за Вуковата азбука. Тези открито просръбски позиции той отстоява и по-късно - по време на първата "Езикова комисия" (27.ХI.-4.ХI.1944 г.) (39), но без успех. А във "Втората езикова комисия" (15.II.- 15.III.1945 г.) (40) той успява изцяло да ги наложи. В дневника си Чундев е записал: "Един студент, сърбоманин от Прилеп, настоява за сръбска азбука. Или е луд или някой стои зад него..." (цитатът е според думите на жив участник в съдебния процес). Сърбокомунистическият съд е имал предвид революционната дейност на Чундев като член на ВМРО. Макар че тази дейност е била всъщност главната причина за осъждането му, като се е нуждаел от по-конкретни доказателства за "антинародна дейност" против югославската федерация, съдът е използвал като аргумент сблъсъкът му със "студента-сърбоманин" Конески. Съпротивата на когото и да е срещу сърбизирането в Македония се е тълкувала като реакционно и антидържавно поведение, водешо до "разпалване на междунационална вражда" в Югославия.

Така лингвистичният спор, който съществува не от днес, а отпреди 54 години като вътрешноюгославски и вътрешномакедонски, взима първите си кървави жертви. Конески е конкретен убиец. От убиеца Конески по-късно неговите последователи сърбомани ще направят светец, рисувайки измислената му икона с образа на безкрайно "тих", "скромен", и заслужил всеобща любов човек. Този човечец, а не човек, си присвоява правото да нарече македонските българи "племе" и "народец". В неговите диоптри те се оглеждат като нещастна, дезориентирана сръбска (!?) отломка. Когато "народецът" (според очакванията на набедения светец) порасне, той сам щял да разбере, че е "най-добрата" част ("племе") на "Великия сръбски народ". Напук на историята, лингвистиката и етнологията!

[Previous] [Next]
[Back to Index]

35. АСНОМ. Документи от I-то и II-то заседание, том II, книга I. Скопjе, 1984, 228-234.

36. Андреевскии, Ц. Цит. съч. с. 134-135.

37. Пак там, с. 135.

38. Ристески, Ст. Создаваньето на современиот македонски jазик. Скопjе, 1988, с. 436 и 438.

39. Пак там, с. 264.

40. Пак там, 369-370.