В книгата на Андреевски четем, че най-скъпите спомени на Конески са били свързани със сръбското начално училище, със сръбската учителка, със сръбския църковно-просветен празник св. Сава ... Празникът на сръбския светец замества българския празник св.св. Кирил и Методий. Честването на българските светци и славянски просветители тогава са най-строго забранени. През целия си живот по-нататък Конески работи в полза на сръбския светец и против светите братя, недопускайки техни букви в азбуката, която натрапва на Македония.
Конески признава, че като дете на сръбски писар е имал известни привилегии (8). Този писар по собствена преценка (или по внушение на своите сръбски покровители) купува на своя син две-три сръбски книжки, между които и кратката енциклопедия "Свезнаье" (9). Така сръбското чувство и съзнание се циментират в потомствения сърбоманин от най-ранните му години. Истинските македонци от Прилеп по онова време (а и досега) крият българските книги, защото Лямевци не са престанали да бъдат на власт.
"Творческият" дебют на бъдещия лингвист, поет и какво ли още не, са ребуси и кръстословици, публикувани в белградското списание по енигматика "Укрщеница" (10). "Се разбира,- отбелязва той - пишував на србскохроатски. Тоа беше нашиот писмен йазик." (11) А и първите стихове на "нашиот поет" са написани на "нашиот йазик". Те са от рода на: "пийетлови пийевайу у рану зору". Това е началото, а по-нататък: "Немаше ден, буквално, да помине, а йас да не напишам барем една песничка. Понекогаш и повеке пишував." А за какво е писал младият сръбски поет? Писал е за "... зимата, пролетта, за сцени от животот, за цвекиня, за птици..." И, разбира се, от окупатора-учител той е хвален и поощряван. Така се ражда "бъдещият" сръбски поет Благойе Лямевич (Коньевич) (12) И още нещо: според Б. Конески учителят сърбин не е стимулирал само него лично, а е подпомагал "развоя на културата" (!?) в Прилеп ("необично заслужил човек за развиваньето на културните дейности во градот Прилеп") (13). "Големият" македонист не се срамува от своето антимакедонство. Той хвали себе си, хвалейки "необично заслужилия" учител, културен дееь, но - окупатор. И това го казва в края на своя живот (1985 г.). Поставя се въпросът: Представители на коя култура са той и учителят му? Отговорът е ясен: На сръбската! За сметка на собствената! Всичко става ясно, когато се прочетат "научните" текстове на "македонистот" от "историята на язикот". Според Конески традиционната македонска култура започнала да се формира от началото на ХIV век, когато Македония за кратко време влиза в средновековната сръбска държава "Во 14 в. се шири употребата на српската рецензия коя во македонската писменост има доминантно место до 18 в." (14) Според същия "учен" много късно, през ХIХ век под въздействие на Екзархията Македония се е отклонила в посока към българщината. И ето, сега с "помощта" на Велебит Рендич (неговият сръбски учител в Прилеп), тя, прилепската (и македонската) култура започва да се "развива" (!?)
Значи излиза, че поколения прилепчани (да не забравяме, че Димитър Миладинов е бил учител в Прилеп, а оттам са Марко Цепенков, Методий Кусев, Димитър Талев...) не са знаели как да развиват прилепската култура. И ето, идват окупаторите сърби, а с тях и учителят Рендич. И тъкмо те с помощта на платените сръбски агенти от типа на Лямевци започват да "развиват" културата в Прилеп и "подтикват" към творчество такива като него.
Кои са другите фактори освен училището, които влияят върху формирането на новото поколение македонски "сръбчета": "За нас беше многу интересна детската страница на вестник "Политика" и со нетрпение секой четврток чекавме да дойде вестникот." (15) Освен официоза на сръбската кралевина Югославия "сръбчетата" очакват да получат и вестник "Венац" на Йеремийе Живанович. На своите 14-15 години Блажо е започнал да размишлява за ръчно издаване на сръбско хумористично списание "Домус", в което ще осмива онези, които не са "прави сърби". За това свое младежко начинание той е подпомаган от Борка Талевски - друг надежен прилепски сърбоманин: "3едовме углед от "Политика" (16), пише Конески.
Ето с какво според собствените му самопризнания "младата генерация се е занимавала, за що се интересувала и како растела" (17)... Всъщност точно по този начин е създавано просръбското и антибългарското чувство на тази генерация.
Бащите на Благойе Лямевич-Конески и Благойе Талевич-Църнио решават да изпратят синовете си за продължаване на учението им в Битоля. Заинтересованите фактори от окупаторската администрация обаче са на друго мнение по въпроса за бъдещето на Конески: "Дойде известуванье дека jас сум примен зи стипендиант во интернатот при гимназиjата во Крагуевац." (18) Лямевич-Конески е единственото дете в Прилеп, избрано да продължи образованието си не в близкия македонски град Битоля, а в центъра на Сърбия - Крагуевац. Блажо е "помазаният" любимец на властите.
От досегашното изложение става ясно защо точно той е избраникът. Журналистът публицист от Струга Йован Поповски публикува статия, в която пише, че всички приети да учат в Крагуевац е трябвало да стават "сръбски еничари". Между бъдещите "сръбски еничари", освен името на Благойе Лямевич-Конески, срещаме и имената на Лазар Мойсов (съюзен политик и посланик на бившата СФРЮ в ООН и в Съвета за сигурност), Ристо Джунов (политик), Тодор Атанасовски (генерал)... Някои от тези десетки македончета наистина станаха "сръбски еничари", независимо от историческите превратности: война, болшевизъм, титовизъм... Като оставим настрана името на Методий Андонов-Ченто (лежал в затвора заради своя антисърбизъм), политиците от началния период на македонската комунистическа република - Лазар Колишевски и Страхил Гигов, също са получили началното и средното си образование в сръбския център на военната промишленост - Крагуевац.
Според собствената оценка членуването на Конески в литературния кръжок на гимназията в Крагуевац - центъра и на сръбския шовинизъм - е: "еден от моите най-големи успеси во животот" (19). Той се гордее, че е учил именно в гимназията в Крагуевац: "Тоа е инаку славна гимназия. Тоа е най-стара гимназия во Србиjя. Яс бев и во редакцията. Таму се обявени, во тие списания моите први песни на српскохрватски язик" (20). Става дума за списанията "Млади Шумадинац" и "Подмладак" (в списанието "Дячки подмладак" публикува стихотворението "Писмо йедной майци"). И въобще Конески се чувства като "дел от тая младина", т.е. младежта в Крагуевац (21). Със своите другарчета от Македония говори на сръбски език, защото му е било "трудно да разбира" (!?) диалектите от Кавадарци, Неготино и Гевгели. Самопризнанието на бъдешия лингвист, насилствено наложен за "законодател" в сферата на граматиката и правописа, е наистина шокиращо. Кавадарци, Неготино и Гевгели са на 40-70 км от Прилеп. Прилепският сърбин обаче не може и не иска да ги разбере!
"Нашиот разговорен язик во Крагуевац, во интернатот, беше србскиот язик, а не македонскиот". На учудването на интервюиращия защо с децата от Македония е говорил на сръбски, "най-големият македонски лингвист" отговаря с необорими "лингвистични аргументи" така: "Тешко ми беше да го следам ... гевгелийскиот диалект" !!?? (22)
След завършването на гимназията в Крагуевац заедно с прилепчаните Борка Талевски и Коле Чашуле (Никола Илиев Кепев), Конески записва медицина в Белград. След първия семестър неговият много близък приятел сърбинът Милорад Найданович го убедил да се прехвърли в славистика. Найденович има големи амбиции в областта на литературата и в очите на Конески е достатъчно авторитетен, за да го накара да зареже очакванията на своите родители, както и приятелството на младите прилепчани. Собствените скрити амбиции и чуждият натрапчив авторитет го карат да тръгне в друга посока ("Яс првиот изневерив"). Конески записва сръбски език и литература, а като втора специалност руски език и литература.
През 1939-1941 г. той има вече четири семестъра. Тогава проявява известен интерес и към народните песни от "южносрбиянските диалекти" в Македония. "Яс бев начетен во српската народна поезия" (23) казва Конески и добавя, че от това е бил повлиян при записването на македонски песни: "Ги знаев српските песни зи Марко Крале. Песни на македонски не знаев" !? (24)
В Белград Конески става редовен посетител на "Дом Южносрбиянаца". В този Дом на "южносърбиянците" технически секретар е един друг тогавашен надежден великосърбин и по-сетнешен сърбомакедонски писател и югославски посланик - Владо Малески. Фактът, че само няколко години по-късно (септември 1944 г.) Малески става член на Агитпроп при Главния щаб на военните комунистически сформирования в Македония, ясно говори за планомерната инфилтрация на "южносрбиянците" на най-високи постове в новата комунистическа република. Намират се места за всичките и от рода на Благойе и Методия Лямески - потомци на Глигор Соколович-Ляме, т.е. за платените агенти на сърбите и за сътрудниците на турците, за върлите врагове на Гоцевата и Дамевата ВМРО.
През зимата на 1940-1941 г. като активен деец на югославската комунистическа младеж (СКОЮ) Борка Талевски - запознат с коминтерновския проект за "македонска нация" - се обръща към Конески в Белград с предложение да се изработи и някакъв проект за македонска азбука. (25) Конески отхвърля предложеиието с обяснението, че сръбската азбука много добре си "върши работата" и че тя е съвсем удобна ("най-совршена на светот"). Точно по това време Конески се опитва да докаже, че особеностите на сръбския език се откриват и в македонските говори (той въобще не се съмнява в постановката на сръбския лингвист Александър Белич, че македонските диалекти са сръбски). За Конески например съществуват така наречените "дълги" и "кратки срички". Младият сръбски лингвист "открива", че в "прилепскиот говор има два вокала": "широко о" и "широко е". (26) Тези смешни резултати се получават, когато особеностите на един език се "присаждат" на друг (близък, но все пак различен) език. В сръбски има "дълги срички" и "широки вокали", но в прилепския български говор подобни явления не съществуват. Проблемът е само в младия сръбски лингвист Конески. 13-те години, прекарани в сръбските училиша, са увеличили диоптрията на потомствените му сръбски очила.
През учебната 1939-1940 г. той е в студентското общежитие "Краль Александар" в Белград. Заради невзет първи семестър (медицина) и втори (славистика), загубва правото да живее в него. Подслон намира в "Дом южносрбиянаца", който - според думите на самия Конески - е "организация ни просрпски ориентираниот елемент, дойден от Македония во Белград." (27)
По онова време в младежките списания в Белград ("Студент" и "Млада култура") публикуват Душан Костич, Михайло Лалич, Бранко Чопич и Миодраг Попович. Всички те след време стават известни сръбски писатели. Найданович запознава Конески с тях и заедно стават надежда на сръбската литература. (28) Но идва войната. Македония е върната в пределите на България и в следващите години сръбската литературна "надежда" няма възможности за изява. Продължава следването си по славистика вече в София, където потомственият "сърбин" не се чувства така удобно, както се е чувствал в Белград.
В началото на април 1941 г. в Македония са сформирани местните Български акционни комитети и чак след тях населението посреша с цветя българските войски. През май, същата, 1941 г. Конески от Благойе Лямевич е станал Благой Конев. С една по-голяма група младежи той се е записал в Софийския университет, където се запознава и с други студенти от Македония. (29)
Докато по това време книжарница "Просвета" в Прилеп (собственост на баща и син Поповски) публикува поемата "Гоце" от Венко Марковски на велешки диалект, Блаже Конески и Коле Чашуле подготвят стихосбирка на сръбски. (30) Коле Чашуле, макар и син на Илия Кепев - бивш директор на българската гимназия в Прилеп (до 1918 г.), не е бил по-малък сърбоманин от Конески. Когато е попаднал в затвора след участието в атентата срещу Мане Мачков в Скопие, всички (освен двама-трима от Враня) са го убеждавали да пише на прилепски диалект. Той обаче продължавал да съчинява на сръбски. (Свидетелствата затова са на Васил Ивановски-Бистришки, Александър Матковски и Благоя Корубин, също били в затвора.) Най-настойчив в това убеждаване е бил Васил Ивановски, който накрая е успял да го уговори.
С много голямо закъснение (през 80-години), като се има предвид времето на написването (1941 г.), сръбският литературовед Радомир Иванович публикува стихотворението му "Во темна балканска нокь". Конески дава следното тълкувание за това свое стихотворение: "Това е еден израз на тежина, на мака во ситуацията во коя ние се наогявме тогаш, под тая окупация. Това е протест против тая окупация и израз на некаква верба дека народот, на крайот, сепак ке победи" (!?) (31); значи двадесетгодишната окупация на сърбите не е била тежка и мъчителна, срещу нея не е имало нужда от протест!? Нещо повече, хора от типа на Лямевци така са били свикнали със сръбските окупатори, че не са ги схващали като такива: Конески се готвел да става сръбски писател, а Коле Чашуле членувал в сръбската Радикална партия, която минавала за националистическа и шовинистична (вж. неговия роман "Имела" с автобиографични елементи). По-късно, през 70-80-те години Чашуле започва да се разграничава от пълзящата сръбска асимилация на българите във Вардарска Македония. Конески обаче остава до края на живота си фанатизиран сърбоманин, който не казва нито една критична дума срещу сръбския културен терор в кралска и титова Югославия.
Своите идеологически възгледи Конески формулира по следния начин: "Треба да ги разликуваме оние националистични кругови от прогресивните." (32) Тук е нужно малко пояснение: За него "прогресивни" са традиционите сърбомански кръгове както и онези, които са били под влияние на сталиновия Коминтерн. Към "националистичните кръгове" той отнася представителите на гражданството и селячеството, т.е. на мнозинството от населението, което държи на собствената си българска традиция. Следователно, няколко на брой избрани и подкрепяни от чужди сили личности се натоварват със задачата да определят кое е "прогресивно" и кое "реакционно". Те са тези, които налагат своите разбирания над мнозинството, което е задължено по-късно дори да ги "заобича".
За престоя си в София съответно Конески прави също любопитни признания: "Ретко се случуваше да земам некое списание, кадещо се пласира тековна продукция". (33) Има се предвид книжовната продукция. Докато в Белград той настоява и успява да установи лични контакти с млади писатели, да следи редовно списания, да сътрудничи на "Млада култура", то по време на следването си в София той не прави и опити за нещо подобно.
Готвеният за бъдещ сръбски писател Конески по ирония на съдбата след 1945 г. става македонски, или още по-точно македонистки културтрегер. Новосъздадената македонистка книжовност, замислена от Белград като провинциална разновидност на сръбската, за Конески трябва да се превърне в нещо като чакавския рудимент на хърватската литература.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
14. Конески, Бл. Историjа на македонскиот литературен jазик. Скопjе, 1965, с. 13.