Възвръщането на сръбската абука (в пълния й вид - заедно с  и ) в Македония като резултат от огромните усилия на реставратора на сръбщината в Македония Благойе Лямевич (Конески) предизвиква възмушение сред по-голямата част от македонските интелектуалци. Все пак не бива да се забравя, че онези, на които бащите са станали серб-миллет, са били малцина. Тайните служби добре са преценявали настроенията, идващи от натрапването на новата-стара азбука на окупатора в Македония. Информацията за брожението достига до АГИТПРОП на ЦК на КПЮ в Белград. Оттам федералният шеф на АГИТПРОП, обезпокоен, изпраща телеграма до ЦК на КПМ със следното съдържание "Odmah uputite Malinsku, Konjevskog I Markovskog da definitivno uredimo pitanje makedonske azbuke" (69) (в превод: "Изпратете спешно Малинска, Конески и Марковски окончателно да уредим въпроса за македонската азбука". Подпис: М.Джилас). Повече от ясно е, че тук не става дума за сугестия, а за диктат.

В миговете на триумф за Конески получаването на такава телеграма наистина е било "неприятна изненада". И това той не го е криел никога (вж. вестник "Нова Македония", притурка ЛИК от 14.I.1990 г., с. 3). В изявлението от 1990 г. Конески добавя нещо, което въобще не отговаря на истината. Гузната му съвест го кара да създава невъзможни комбинации от измислици: "Ние двамата с Венко се съгласихме на общо становище в случай на намеса (!?)" Конески може наистина да се е опитвал да убеждава Марковски за запазване на "решението" за пълна Вукова азбука. Но документите говорят, че Марковски открито и категорично се е противопоставял на Втората езикова комисия, като е отстоявал решенията на Първата комисия. Така че лъжата на Конески (нито първа, нито последна) е адресирана само към лековерните. Тъкмо заради тази нетърпимост между двамата те са били извикани в Белград - като представители на двете крайни страни в спора. Целта на Белград е била ясна: "окончателно" ("дефинитивно") и "незабавно" ("одмах") да уредят въпроса за македонската азбука, както ясно е казано в телеграмата. Тогава Венко Марковски е бил представител на реалистичната за онзи момент позиция, а Блажо Конески - на великосръбската реваншистка позиция, разчитаща най-вече на оръжието на югославската армия.

В Белград тримата представители на ДФ Македония (Малинска, Конески и Марковски) са приети от Милован Джилас и от четиримата професори филолози: Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стеванович и Радован Лалич. Резултатът от тази среща е постигнатият компромис. Черногорецът Джилас се показва по-голям "македонец" от великосърбина Конески. Накарал го е да се откаже от  и . Марковски пък е трябвало да се откаже от Ъ. В азбуката, наложена от Джилас, остават сръбските графеми ЛЬ, НЬ, J, и , както и "специфично македонската", а всъщност ненужна графема S (заради "дзевгар волове").

Седмица след ултиматума на М. Джилас в Белград, в Скопие веднага бива сформирана Трета езиковедска комисия. Тя скоропостижно и "дефинитивно" (думата е взета от телеграмата на Джилас) "решава" въпроса. На З.V.1945 г. Тя съставя резолюция, в която се обяснява защо сърбизмите ЛЬ, НЬ, J и  остават, а "българизмът" Ъ отпада. Същият ден вече никой не говори, че трябва да пристигнат някакви съветски академици - правителството на ДФ Македония разглежда резолюцията и я узаконява. Решението му е публикувано в празничния брой на вестник "Нова Македония" от 5,6,7.V.1945 г.

В състава на Третата комисия за азбука, правопис и език, която формално е назначена от Министерството на просветата (след като всичко вече е решено в Белград), влизат:

Блажо Конески, писател
Васил Илийоски, гимназиален директор
Мирко Павловски, гимназиален учител
Круме Тошевски, шеф на техникуми
Иван Мазов, редактор на в. "Млад Борец"
Густав Влахов, публицист
Владо Малески, директор на Радио Скопие
Киро Хаджи Василев, публицист
капитан Илия Топаловски, началник пропаганда при Генералния Щаб
Венко Марковски, поет (70)

[Previous] [Next]
[Back to Index]

70. Ристески, С. Цит.съч., с. 186.