Професионалният път на Конески е не само път на коректор, преводач, агитатор, драматург, лингвист, шахматист, професор, но и на художествен критик и поет. Или, по-скоро, това е път на политически манипулант. Започва работа в редакцията на "Млад Борец", след това в АГИТПРОП на Генералния шаб на НОВ и ПОЮ. След няколкото месеца дейност в новоучредения Народен театър, той е прехвърлен в АГИТПРОП на ЦК на КПМ. Оттам е преместен в Министерството на народната просвета, където остава до ноември 1946 г. И най-накрая, макар и незавършил, е назначен за преподавател в новосформирания философски факултет в Скопие. (Следва медицина и филология, но не ги завършва. Ако въобще има диплома, то тя е по философия и е получена като подарък от Белград.) По онова време "лингвистите" и културтрегерите, натоварени с политически задачи, бяха церберите на идеологическия и на културния фронт в републиката. Тези навици по инерция продължават да властват и по-късно. За съжаление те се пренасят в поведението на отделни културни дейци и сега.
През 1944/1945 г. като член на редколегията на хумористичиото списание "Остен", Конески пише злобни текстове против интелектуалци, надъхани с великосръбска омраза към тяхната българска култура и съзнание. Навреме успява да се разграничи от монархисткия национализъм на Милан Грол в един скеч, но използва повода, за да отправи три пъти повече хули по адрес на македонския (българския) национализъм. Няма как, времето налага да бъде "прогресивен", т.е. да се изяви като сталинист, макар че и тайно, и публично симпатизира на "югословенството", най-новото превъплъщение на сърбизма.
Освен че е обявен скоростно за "пръв", "най-важен" и "най-заслужил" лингвист (след отстраняването на истинските лингвисти), Конески е назначен и за пръв председател на "Друштвото на писателите". С това е направена оферта и за бъдещ "пръв писател", въпреки че до този момент е публикувал само един полуграмотен скеч и няколко злобни хуморески. В същото време Венко Марковски е автор на десетина книги. Макар и с огромна популярност, той е елиминиран веднага, тъй като не бил сърбоманин. Конески е назначен дори и за пръв председател на шахматния съюз на РМакедония, въпреки че никога не е бил активен шахматист. Интересна и противоречива е поредицата от заемани постове. Пръв на едно, пръв на второ, на трето място... С какво лице е приемал всички тези постове и се е обкичвал с титли? Считал ли е, че ги заслужава тъкмо той, а не някой друг? С каква психика и с какъв морал е бил, за да може да участва във всички тези безкрайни и трагикомични политкултурни игри?
По-късно той е "поставен" за пръв председател и на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ). Приема поста, макар че лично - както сам признава - не е "чувствал нужда" от Академия на науките в Македония, след като такава има в Сърбия, на която е бил член. Проявявал е незаинтересованост, за да не кажем дори, че е бил против нея. (77) С усилия го накарват да влезе между инициаторите, като му обещават, че ще го издигнат като председател, след което се и съгласява. Негов заместник става Харалампие Поленакович, също член на Сръбската академия на науките (САНУ). Този човек, макар и етнически влахоалбанец, подобно на Конески се е проявявал като великосърбин още преди 1941 г., по времето когато е бил асистент в Скопския сръбски философски факултет. След преминаването на Македония под българска администраиия (през април 1941 г.), съвсем логично, Поленакович напуска Македония и отива да живее в Белград. Връща се през 1946 г. и последователно е обявяван за професор, академик, секретар и накрая - председател на МАНУ.
Налице е отново куриоз: Макар че е бил против отделна македонска азбука, днес Конески се счита за неин създател!?! Макар че е бил против формирането на самостоятелна Македонска академия на науките (МАНУ), той става неин пръв председател!?!
[Previous] [Next]
[Back to Index]