I. Подготовка, обявяване и ход на въстанието
3. Избухване и първи резултати
Призори на 5 октомври 1878 г. около 400 въстаници нападнали турската войскова част в кресненските ханове и след 18-часова битка успели да сломят съпротивата й. Това успешно сражение поставило началото на Кресненско-Разложкото въстание.
Битката при Кресна била предварително добре обмислена. На първо място
за целта били привлечени и съсредоточени няколко опитни от предишната борба
чети начело с войводите Стоян Карастоилов, Коста Кукето, Стою Торолинко,
Кръстю Светиврачки. [129]
129. АБАН, инв. № 1428, с. 1380-1381; Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 348-349; Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., с. 75-80, 82, 84. Стоян Карастоилов (Стоян войвода) е роден през 1848 г. в с. Старчица, Неврокопско. След Априлското въстание и баташкото клане започнали гонения и срещу българите в Неврокопско и няколко души от селото заедно със Стоян заминават за о-в Тасос да берат маслини. Там се уговарят Тодор Паласкарят, Стоян и брат му Димитър, баджанакът на Стоян Атанас Джостов, да си купят арнаутски облекла, да се въоръжат и да отмъщават на турците. Дейността им като хайдути почва в края на 1876 г. или през 1877 г., като главно се изявява в Неврокопско, Серско и до Пирин. Стоян войвода покровителствува българите през тежкото време на войната и наказва известни турски главорези в района. В едно сражение загубил брат си Димитър с още 6 души негови другари. През август 1878 г. преминава през границата с четата си. Ето какво пише по този повод Т. А. Страхинов: “Войводата Тодор Паласкарят и Стоян Карастоилов, ако и да водеха отделни чети, помежду си имаха голямо съгласие и любов. Стояновата чета, като се увеличи много, стана нужда да се раздели пак на две. Затова на една част от тази чета назначиха за войвода Коста Кукето от Лакос, но пак със Стояна войвода задружно работеха дори до смъртта на Стоян. Към края на август 1878 г. пристигнаха с дружините си, малки на брой, и войводите Кочо Лютата, родом от Левуново, Мелнишко, и Стойко от Сапарево, тоже Мелнишко, Стою Торолинко от Кършиака (оттатък Струма ги назовават с това име). Четиримата войводи сдружени - Стоян, Кукето, Лютата и Стойко с 80-90 души дружина, - представляваха истинска военна дружина. Паласкарят Тодор с дружината си отсъствуваше, нямаше го тука.”
От този момент започва и дейността на Стоян в Кресненското въстание. Главни източници за живота на този заслужил, но ненамерил достойно място в литературата българин са записките на писаря му Ив. Попгеоргиев, публикувани от Евл. Бужашки. При изворите на народната съпротива. - ИБИД, кн. XXVI, С., 1968, и писмата на Т. А. Страхинов. Оригиналът и на записките, и на писмата се намира в архива на Сп. Прокопов - БАН, инв. № 1428.
Подобен бил животът и дейността на останалите войводи. Биографични данни за тях вж. у Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 75-84.
37
На 3 октомври в Сърбиново към четите се присъединява с отряда си и А. Калмиков, капитан, сотник от Донската казашка войска. [130] В общия отряд имало и мнозина бивши опълченци, между които изпъквал дядо Георги Гаджала (Гаджал войвода) от Котел.
На 4 срещу 5 октомври сборният отряд тръгнал от Сърбиново за Кресна, разделен на четири отделения, начело на които застанали войводите Стоян, Коста Кукето, Стою Торолинко и Кръстю Светиврачки. [131] Движението се извършвало тайно с оглед да не предизвикат вниманието на турската стража. Въстаническият отряд се разположил вън от с. Кресна (на 1/2 час път) непосредствено пред кресненските ханове. Тук отново било проведено съвещание, на което се разисквал начинът, по който следва да се нападне и овладее турската войскова част. Според сведенията на Т. А. Страхинов съществували две мнения: Стоян войвода предлагал хановете да се обходят и нападнат на разсъмване, а Калмиков от своя страна настоявал нападението да стане внезапно и фронтално и при изненадата и суматохата сред турските редици с ръкопашен бой да се сломи съпротивата им.
Според Страхинов съвещанието възприело плана, предлаган от Калмиков. [132]
Междувременно обаче обстановката се изменила. Турската войскова част предугадила по всяка вероятност опасността, защото, както Ив. Попгеоргиев пише: “Тук бяхме вече един срещу други с неприятеля и турците, без да подозират в началото опасността, която ги очакваше, разхождаха се свободно из голите Кресненски каменни полянки, но по едно време захвана да се забелязва някакво движение - види се, чрез шпиони узнаха опасното си положение.” [133] Незабавно войниците били изведени от помещенията и започнали да правят окопи и укрепления около караулните помещения. [134]
При това положение в изпълнение, както показват последвалите събития, влязъл в действие планът на Стоян войвода.
Вечерта въстаническият отряд се придвижва още по-напред. Водачи са местни
хора (един от тях Мицо Чорбаджи от с. Кресна предвожда въстаниците от Сърбиново
до сборния им пункт пред Кресна) [135] и преди всичко
Стоян войвода, който “познаваше на пръсти местността” [136].
Едва тук, пред самото
130. Адам Иванович Калмиков е една оригинална, но непостоянна и авантюристична личност - руснак по народност, участник доброволец в сръбската армия, той се озовава в края на войната във Видин и постъпва в канцеларията на видинския губернатор. Оттук с чета през София се озовава в Кюстендил. Убит е през 1885 г. при опит да премине с въоръжена чета в Македония (Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., с. 77-78).
131. АБАН, инв. № 1428, с. 1381.
133. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 351.
135. АБАН, инв. № 1428, с. 1381.
136. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 351.
38
нападение, било раздадено оръжие на новопристигналите - пушки и патрони, и всички се приготвили за бой.
Сражението почнало в момента, когато някои от въстаниците достигнали съвсем близо до предните турски постове. “На около 50-60 крачки - описва битката Ив. Попгеоргиев - внезапно се извика два пъти: “Кимсънъс, кимсънъс?” и се изгърмява срещу нас три пушки; веднага се спряхме на мястото. Стоян, без да губи време, заповяда всички да налягат на земята и лазешком да се разреждат. От шанцовете, гдето турците чакали и биле готови, тутакси подир гръмването на караула изгърмя в залп, но никого не закачи. Огънят се отвори и от двете страни. . .” [137]
Когато битката започва, въстаническият отряд получава първите подкрепления от местното население. “Тук, от как се зазори дойдоха на помощ (на въстаниците - б. м.) от селата кресненски” - свидетелствува Т. А. Страхинов. Това били няколкостотин души главно от Кресна, Влахи, Ошава и др. [138]
По време на започналата се ожесточена стрелба Стоян с още четири души добри стрелци “нишанджии” се насочва към хана с цел да изведе оттам конете и да пресече пътя за доставяне храна на неприятеля, разположен по позицията. Караулите в хана осуетяват този опит. Нападателите не успяват и да изкъртят дувара и да се вмъкнат вътре в хана. Тогава, пак по нареждане на войводата, едно отделение заема позиция зад хановете със задача “да вардят, когато някой ще иска да влезе за хляб, да гърмят върху него” [139]. В това време цялата турска позиция била обхваната от въстаническия обръч. До сутринта боят продължил. Въстаниците успели да обградят неприятеля, да прекъснат снабдяването му с храна и да подсигурят капитулацията му.
Сутринта битката продължила. Турските войници били притиснати в окопите
и всеки опит да се надигнат или пък снабдят с хляб бил осуетяван от въстаническия
огън. Въстаниците по нареждане на Стоян войвода последователно, на групи
се хранели “и бодри добивали ежеминутно кураж”. Едновременно с отрязването
на пътя за доставка на хляб Стоян войвода заедно с някой си Янко, тръбач,
заемат позиция и по този начин турците “даже и с капка вода не можеха да
си разквасят устата от чешмичката, която беше току до шанца; немислимо
беше да си подадат главата, понеже Стоян беше пресметнал и разпоредил най-първите
нишанджии накръст, така щото кога попадне куршум в турския шанц да може
да покосява по няколко души. . .” [140] Въстаническият
обръч бил затегнат на 50 крачки от турските позиции. Тогава чрез тръбен
сигнал и парламентьори (ханджиите от хановете) въстаническото ръководство
предложило на няколко пъти на турците да се предадат. Накрая турският офицер
(юзбашия) приел, но “като видя, че отпреде му се изпречиха хора с фльоки,
помисли си, че има работа с харамии, които може би, след като се предадат,
ще ги изколят” [141], се стъписал. Последвала молба
на турските офицери за примирие. Въстаниците им дали срок да обмислят положението
си и да се предадат. Въстаническото ръководство взело допълнителни мерки,
за да предотврати евентуално бягство на противника, като турците
137. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 351-352.
138. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 9, с. 20; д. № 10, с. 21; АБАН. инв. № 1428, с. 1382.
139. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 352.
39
се възползуват от даденото им време за обмисляне и след това - от нощната тъмнина.
В края на деня турската войскова част се предала - 119 души войници и 2-ма офицери. [142]
Актът на капитулацията останал незабравим за присъствуващите въстаници - низшите чинове събрали на снопове пушките и снаряжението си, а офицерите посрещнали въстаническите ръководители в отделна стаичка на хановете. Между войводите се намирал и Адам Калмиков, пристигнал преди края на битката на мястото на полесражението. Неговото присъствие в униформа на руски казашки офицер ускорило решението на турските офицери да сложат оръжие. Желанието на пленените турци, опасявайки се от наказание от собственото си правителство, било да бъдат изпратени не в Турция, а в Княжеството.
Освен пленените бойци и офицери в ръцете на въстаниците паднали над
100 пушки, 13 товара патрони, 13 коня. [143] В няколкочасовата
битка при Кресна най-много се отличил с опитността, храбростта и тактическото
си умение Стоян войвода. Макар че двама от свидетелите - Ив. Попгеоргиев
и Т. Страхинов, които са ни оставили бележките си за тази битка - са твърде
пристрастни, но те и всички други документи и спомени говорят, че той е
бил душата на пъстрата по състав, опитност и произход въстаническа сила.
142. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 166, с. 268-269. По въпроса за броя на пленените източниците са противоречиви. Иван Попгеоргиев пише, че са 130 души “роби” (Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 354); Д. Попгеоргиев в писмото си от 6. X. 1878 г. от Кресна съобщава, че са 119 души войници и двама офицери, но съобщава, че 9 са убити и 11 ранени (Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 12, с. 22).
В случая за сравнение може да се вземе и цифрата от подписите под молбата на пленените, съхранявана понастоящем в ЦГВИА, Москва, ф. 430, д. № 90, л. 82-88. Там са посочени 115 души войници и 4-ма офицери, или общо 119 души, но по всяка вероятност двама от ранените през това време са били умрели.
Пленените редовни турски войници и офицери създали големи трудности на въстаническото ръководство, пък и на Джумайския и Софийския комитет.
Въстаническото ръководство предоставило въпроса за съдбата на пленниците на Джумайския комитет, а той от своя страна на Софийския. На 8 октомври Мелетий отговорил за необходимостта да се вземе разписка, че се освобождават пленниците, като желаещите останат в Княжество България. След това с разрешение на джумайския окръжен управител да се намери място за тяхното настаняване в Княжеството. Сам Мелетий изготвил проекта на тази разписка-заявление и я изпратил до Джумайския комитет с изричното напомняне “подписите на заробените турци да ги земе главатарът на въстаниците, а не вашият комитет”. Мелетий искал с това да покаже, че въстаниците са самостоятелна организация, че нямат връзка с комитетите в България.
При търсенето на изход за съдбата на пленниците Мелетий уведомил и руските власти и лично Дондуков-Корсаков.
Пленниците били пазени постоянно и на различни места, като за тях въстаническото ръководство имало не само грижи и главоболия, но и харчило доста средства за изхранването им (Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 164, 166, с. 267, 268-269; Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 19, 20, 29, 30, 49, 53, 99, 120, 121 и др.).
143. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 353-354. В записките на Ив. Попгеоргиев се говори, че освен тези трофеи в ръцете на въстаниците паднало едно оръдие, което те върнали на турската част. Интересно е, че други данни по този въпрос липсват. Едва ли, ако бе пленено подобно оръдие. Д. Попгеоргиев би пропуснал да го спомене в писмото-известие за резултатите от битката при Кресна до Джумайския и другите комитети. Его защо съобщението на Ив. Попгеоргиев следва да се вземе под голяма резерва.
40
Той не само подготвил майсторски нападението, но и показвал пример на безстрашие и с това окуражавал въстаниците, между които е имало хора, помирисващи за пръв път барутния дим. “През време на боя - пише Ив. Попгеоргиев - Стоян дава разпореждания, лети из куршумите, разрежда момчетата и не се спира никак, възседнал на коня, хич не иска да знае от хвърчащите около му куршуми. . ., насърчава момчетата да не се боят.” [144]
В боя се проявили и останалите войводи, и старият опълченец дядо Георги Гаджала. [145]
В навечерието на първата битка се проявило разногласие между Адам Калмиков и войводата Стоян по тактическите въпроси - главно за начина, по който трябва да се нападнат кресненските ханове. Още тук с оглед на изменилата се обстановка мнението на опитния Стоян войвода взело преднина и се оказало по-правилно. Самият Калмиков, а и Димитър Попгеоргиев, който също се намирал на полесражението в Кресна, оставили на Стоян войвода прякото ръководство, а те се заели с организирането на въстаниците, особено на тия от селата, с по-общите въпроси на организацията на сражението и на начеващото въстание. [146]
Едновременно с боя в Кресненската клисура в самото село Кресна станал един езипод, който, макар и да бил маловажен в общия ход на въстанието, имал голямо морално въздействие върху селяните от Кресна и околните села. Случаят бил следният: в Кресна пристигнали и се установили в една селска къща 7 души турски спахии, неподозирайки опасноста, която ги грози. Битката при хановете окуражила селяните и те обсадили полупияните турци. Сражението пламнало. Трима от обсадените успели да се измъкнат, а другите продължавали да се съпротивяват. Известен за случая, Стоян войвода изпратил в помощ на селяните една група въстаници под предводителството на Анастас Джостов, в която влизал и Т. Страхинов. [147] След като турците пак отказали да се предадат, сам “сайбията” на къщата - Ангел Кресналията, я запалил. Двама от обградените били убити, като се опитвали да се измъкнат от пламъците, а други двама били пленени. Калмиков, който се намирал по същото време в селото, наредил пленените да се откарат в Джумая.
По пътя обаче, както и в много други случаи на въстания и борби, историята се повторила - двамата въоръжени придружвачи - селяни, ги подкарали, но не ги закарали до града, а ги обезглавили [148] и с това създали основания по-късно за протести и дипломатически анкети.
Имало обаче и случаи, когато към пленените турски офицери и войници
въстаническото ръководство постъпвало много хуманно - не само животът на
всички бил запазван, но оставяли и всичките им пари, давали им храна, а
на командира на частта, пленена при Кресна, и помощника му оръ-
144. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 352.
146. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 11, с. 21. Организаторска работа се вършела в различни насоки: по снабдяването с оръжие, по мобилизацията и пр. Още в хода на сражението при Кресна и след това въстаническото ръководство и Джумайският комитет се опитали да проведат една своеобразна мобилизация, като изпращат и “призователни” писма до отделни селища и лица.
147. АБАН, инв. № 1428, с. 1388. В тази група вероятно е влизал и Т. Желязков - опълченец от групата на дядо Георги Гаджала, за когото Страхинов споменава, че е бил при обсадата на къщата.
148. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 354-355. Целият случай го предава Ив. Попгеоргиев.
41
жието било върнато. [149] Този акт направил голямо впечатление не само на пленените, но получил по-късно одобрение и широко разпространение в европейската преса.
Веднага след приключване на сражението въстаническото ръководство уведомило Джумайския комитет, както и останалите благотворителни комитети за големия успех. В писмо от 6 октомври 1878 г. Д. Попгеоргиев съобщава: “Високо Почитаемый госопода! Македонските Востаныци следваме делото си. Вчера държахме битка 18 часа с два булюка регулярна турска войска. Битката ся свърши с пожертвование от над един убыен и трима ранени, а от турците 9 убыени, единаесе ранени и прочийте в плен 119 солдата и двама офицери с припасите и военните им потреби. Двама от войводите продължават битката в повътрешните села Мелнички.” [150]
Известията за победата при Кресна намират широко отражение както в българската преса, така и в Европа. На 17 октомври в. “Марица”, излизащ в Пловдив, пише: “Достоверни пътници, които пристигнаха вчера тука, разказват за една важна победа, нанесена на турските войски от българските въстаници в Мелничко. Битката се продължава почти цяла нощ и утринта, при изгряването на слънцето, турците бидоха принудени да се предадат на българските въстаници.” [151]
Няколко дни след битката А. Филипов пише от Дупница до Д. Попгеоргиев, като му съобщава, че “Фар дьо Босфор”, “Вакът” и гръцкият “Неологос” съобщили за битката, но предавали неверни сведения, включително и това, че въстаниците броели 7000-8000 души. “Бившият солунски руски консул н. в. пр. г-н Юсубович (Т. П. Юзефович - б. м.) - продължава по-нататък А. Филипов - ме уведоми, че в голямо учудване паднали всички европейски агенти в Цариград как тъй въстаниците да могат да уловят роби. Като не е възможно всичко подробно да ви явя, за какво е мнението на цяла Европа, затова желая по-скоро да се видим и устно да се разговорим за всичко.” [152]
Пленниците създали нов проблем пред руските власти. Ето защо главната грижа на Дондуков, както и на руските дипломатически представители в Цариград сега била репатрирането им в Турция. Престоят им в Княжеството бил щекотлив въпрос и създавал дипломатически главоболия на руското правителство. Затова били положени големи усилия за бързото му уреждане с Портата. [153]
Боят при Кресна подсказал и някои слабости, които за съжаление ръководството
на въстаниците не преценило навреме. Оръжието и боеприпасите били раздадени
в навечерието на сражението, като често патрони от една система били давани
с пушки от други системи. Много доброволци от Княжеството с изключение
на опълченците и старите хайдути нямали боен и бойнотехнически опит. [154]
При трезва преценка би се дошло до извода, че при по-трудни условия неопитните
доброволци няма да могат да издържат - нещо, което по-късните събития потвърдили.
149. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 354.
150. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 12, с. 22.
151. Марица, бр. 24, 27 окт. 1878.
152. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 173, с. 276-277.
153. Пак там, д. № 166, забележка, с. 269. За това вж. и поместените документи в № 164, 166. По повод на предаването на пленените турски войници при Кресна Портата отправя до руския посланик в Цариград две ноти, а турският полковник Бедри прави запитване пред руското командуване.
154. Евл. Бужашки. При изворите. . ., с. 361-353.
42
И все пак някои изводи били направени. Д. Попгеоргиев още в писмото си от 6 октомври настоявал пред Джумайския и другите комитети да се създаде посреднически пункт в с. Сърбиново между въстаниците и комитетите по въпросите за набавяне на оръжие и боеприпаси, за репатриране на пленените турци и евакуиране на ранените въстаници.
Победата при Кресна дала голямо отражение за размаха и обхвата ни въстанието през следващия период. Ив. Попгеоргиев, като разказва за боя при Кресна, заключава: “Читателят се сеща за радостта ни, която ни обладаваше с успеха и победата на първото сражение; тази радост беше неизказуема. Всеки захвана да мечтае за бъдещите победи над турците. . .” [155] Но още по-съществено било това въздействие върху селяните от близките и по-далечните села в Джумайско и дори в Мелнишко и Петричко. Това действувало по-добре от всяка агитация за борба и въстание. Още на другия ден след боя в с. Влахи дружината на Стоян войвода почувствувала голямата промяна. “Селяните ни посрещаха братски и се чудеха как да ни ослужат най-добре.” [156] Освен това до въстаническото ръководство започнали да пристигат “многочислените писма от селата във вътрешността на Македония” [157] с искания за оръжие, помощ и съвети, като се изказвала готовност за борба.
Боят при Кресна и въстаническата победа респектирали турското население и башибозушките орди в този район. В писмо от 10 октомври Д. Попгеоргиев пише до Джумайския комитет: “Востанието в Мелничкото окружие твърде добре напредва. Турците зеха страх от толку что некое село и без битки е избегнало, а други от 8 ч. далеко пред востаниците изпровождат човеци и просат да се предадат. . .” [158]
Веднага след боя при Кресна въстаниците се отправили на юг. Двама от войводите на чети продължили битката и навлезли по-надълбоко в територия, владяна от турците, докато другите се отправили с пленените турци и прочиствали района на Кресна и Кресненската клисура.
Въстаниците още същия ден овладели без бой с. Ощава, а на другия ден - 7 октомври - основните сили се озовали в с. Влахи. [159]
На този ден селяни и въстаници изкарали в хора и веселие, но не забравили
да поставят стражи по върховете над селото, откъдето можело да се очаква
нападение от турска страна. И наистина не се излъгали. Два булюка турски
редовни войски и башибозуци от Мелнишко, всичко около 500 души, нападнали
стражата, разбили я, влезли в селото и изгорили около 20 къщи. Въстаническото
ръководство веднага взело мерки, събрало около 150 души бойци и, както
съобщава в писмо до Джумайския комитет Д. Попгеоргиев, “ние отбихме турците,
убихме от турците четворица и юзбашията. Ранените не са известни; битката
се продължи 13 часа.” [160] На 8 октомври във въстанически
ръце паднало след бой с. Ново село.
155. Евл. Бужашки. При изворите. . ., с. 354.
157. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 51, с. 39.
158. Пак там, д. № 26, с. 28-29.
159. Пак там, д. № 22, с. 26-27; АБАН, инв. № 1428, с. 1385 и сл.; Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 356. В записките на Ив. Попгеоргиев, писани сравнително по-късно, се срещат известни неточности за датите на сраженията и непоследователност по дни. Автентични в случая са документите и писмата, изпращани от щаба на въстанието до Джумайския комитет, които взимаме за достоверни.
160. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 23, с. 27.
43
Това бил втори по важност и значение успех, който окрилил въстаниците. На основата на тези успехи сега било създадено първото ръководно въстаническо тяло: Адам Калмиков, “наименуван на Востаниците атаман, Д. Попгеоргиев - началник-щаб, Г. Михайлов - помощник-щаб, касиер и завеждащ оръжието”. Ръководното тяло било наименовано “Щаб на востаниците македонски”. За пръв войвода бил провъзгласен Стоил Карастоилов, а за втори, трети и четвърти - Коста Георгиев Кукето, Стою Торолинко, Кръстю Аризанов Светиврачки. Четите на означените войводи носели съответно наименованията: “губернатора Тухолка”, “Каравелов”, “Алабин” и “Домонтиевич”, т. е. четите били наименовани на дейци от Временното руско управление и на известния и уважаван революционер и публицист Любен Каравелов. [161]
Същия ден, както свидетелствува Т. Страхинов на съвещание на Крива ливада, се обсъждали и тактически въпроси - в каква посока да се настъпи? Отчитало се обстоятелството, че четата на Тодор Паласкаря пази границата към Разлога, а дълбоко в Кършиака действуват войводите Златко, Георги Окото и Иван Атанасов (Инджето) и следователно може да се настъпи по-навътре към Мелнишко и Петричко. Костанди Попгеоргиев изказал опасение, че и сега са навлезли дълбоко и може да бъдат отрязани и пленени. Ето защо решението било на първо време да се обезвредят турските села в Кършиака. [162]
На 7 октомври Стоян войвода с дружина от 50-60 души се насочил към Кършиака
и успял да изгори изоставеното турско село Грънчар. [163]
На 9 октомври въстаниците водели тежък бой с повече от 1000 башибозуци,
събрани от селата Грънчар, Брезник и др., за превземането на с. Мораска.
[164]
Особено печална била съдбата на 9 въстаници, които в хода на боя успели
да се промъкнат срещу турското укрепление в селото и да обсипят с куршуми
обсадените турци. Но използувайки временното оттегляне на другите въстанически
групи, башибозуците обградили храбрите момчета. Започнала се неравна битка,
която завършила със сеч. “Нашите девет момчета, що бяха се отделили незабелязано
при отстъплението ни - свидетелствува Ив. Попгеоргиев, - били заобиколени
от турците и съсечени на късове и обрани до последния парцал. Юнашки сложиха
те костите си, те не се оставиха да ги уловят живи, недосегаеми от куршум
помежду камъните, след като си свършили патроните (пред всекиго от тях
имаше празни гилзи от 100-150 изгърмени), сгушили се между камъните и чакали
решителния момент за напа-
161. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 22, с. 27.
162. АБАН, инв. № 1428, с. 1385-1390.
163. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 22, с. 26-27. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 356 и сл.
164. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 23, с. 27. Боят на въстаниците при с. Мораска не е протекъл най-благоприятно за въстаниците. В отсъствието на Стоян войвода и на Д. Попгеоргиев, които този ден са се намирали при турските пленници в Кресна, ръководството осъществявал Калмиков.
Макар че в крайна сметка въстаниците надделяли, в настъпилата по време на боя суматоха мнозина от въстаниците се разбягали. Калмиков по твърдението на Д. Попгеоргиев с поведението си - безпричинното убийство на Георги от Белутинци и други подобни действия - допринесъл също за това и “по тая причина от 200 души само 30 доведе във Влахи и ся принудихме да не правим наступления до гдето убедим и приберем дружината” (Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 62, с. 43).
По този повод щабът взел мерки за прибиране на дезертиралите от полесражението и търсел съдействието както на Джумайския комитет, така и на руските власти (пак там, д. № 26, с. 28-29).
44
дение; турците най-после се спуснали върху тях и като (въстаниците - б. м.) видели на няколко крачки само далеч приближени турците, измъкват шашките и като лъвове се спущат върху неприятеля, в един миг всеки се хвърля и залавя по един турчин, съсичат ги, а тях нападат отзад други турци, така щото в боричкането турчин, паднал по преди, а после и той пада ударен отзад, нито един не останал, без да си отмъсти, първо наложили пред тях девет души турци, и сетне те оставили юначните си кости.” [165]
След боя при Мораска въстаниците овладели опразнените от турците села Брезница, Будилца, Сливница [166] и Брезник [167].
В боя при с. Мораска необуздаността на Калмиков довела и до първите невинни жертви - сам атаманът застрелял един стар четник - Георги от с. Белотинци, който заменил кримката си с пушка-мартинка и продал ненужния си барут за 60 пари на друг четник. По негово нареждане била съсечела и една туркиия с децата си. Д. Попгеоргиев, отчитайки последствията от един такъв акт, но все още верен на дисциплината, побързал да пише на Джумайския комитет, че “востаниците, увредени в своята жертва (съсичането на деветте момчета - б. м.), разгневени са извършили тоя акт” [168].
В с. Брезник въстаниците намират голямо количество бакър, храна и др. Стоян войвода запечатва селския хамбар, за да не се окраде събраното зърно от българското население, и взима 870 оки чист бакър, който следвало да бъде използуван за въстанически цели. След като стоят два дни в с. Брезник, дружината на Стоян и останалите войводи се отправят за с. Мечкул, а оттам - за с. Влахи. Границата отвъд Струма е поверена на стражи, набрани от местното население на Кършиака.
Във Влахи вече се бил установил “военний стан щабът началник Мите Попов (Д. Попгеоргиев - б. м.) от с. Берово с главното писалище в къщата на хаджи Насьо Хаджигеоргиев.” [169]
Сега тук кипяла най-оживена работа по организацията на въстанието. Докато Калмиков и останалите войводи разширявали обсега на свободната въстаническа територия - завземали отделни села в Мелнишко, [170] Д. Попгеоргиев и неговите помощници се трудили да сложат ред в завзетите територии, да установят връзка с другите райони на въстаническа дейност и с отделни войводи, да създадат органи на новата революционна власт и пр.
Ръководителите на въстанието настоявали да се изпращат по-съвременни
пушки - предимно “Мартини” и “Винчестер” и патрони за тях. [171]
Освен това тук се стичали всички новопристигащи от Княжеството, Източна
Румелия и от вътрешността на Македония доброволци, които били изпращани
по местоназначение в четите. Щабът взел мерки за мобилизацията на всички
годни патриоти в близост до района. В писмо от 13 номеври от Влахи Д. Попгеоргиев
настоява пред К. Босилков: “Разпратете призователни писма на селата Джумайски
и Дупнички за доброволци и колкото ся приберат незабавно изпращайте ги
гдето сме. Сега чрез Сърбиново и Кресна, за което е изпратен
165. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 359.
166. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., с. № 23, с. 27.
167. АБАН, инв. № 1428, с. 1390.
168. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 23, с. 27; № 62, с. 43-44.
169. АБАН, инв. № 1428, с. 1390-1391.
170. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 35, с. 32-33. В тези дни били завзети Крушица, Каменица и др.
171. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 12, с. 22; д. № 23, с. 28 и др.
45
господин А. Филипов, упълномощете го с Ваше писмо.” [172] В същност още преди това, на 6 октомври, К. Босилков пише до старейшините на селата Пороминово, Стоб и Рила, с които джумайци бяха участвували общо в акциите по рилското корито и в освобождението на града им, да помогнат. “Понеже българските въстаници не са в състояние за да възпрат други, които ще дойдат от Мелник турци. . . , да съберете колкото момчета имате с иглени пушки и да ги проводите на помощ, защото нуждата е голема.” [173] Голяма грижа положил щабът и лично неговият началник Д. Попгеоргиев да въведе що-годе прилична въстаническа дисциплина - такава, каквато се налагало с оглед боеспособността на въстаническите сили пред вид въздействието й върху местното население, а и с оглед на сложните международни отзвуци - отзвуци, които никой не си правил илюзия, че не ще има. Голямата част от кадровите въстанически сили били бивши хайдути и харамии, които трудно можели да скъсат със старата хайдушка практика и да не навредят на въстаническото дело. В тази насока щабът взел строги, дори драстични мерки, за да прекъсне своеволията. [174]
Още през този период щабът и по-точно Д. Попгеоргиев смятал, че въстанието следва да се разширява планомерно, да се настъпва, след като се укрепи въстаническата власт в завзетите територии, и при това да не се пръскат сили в други направления - към Кюстендилско, Разложко и пр. [175] В резултат както на подобни наставления, така и поради обективното развитие на небцата (успехите на въстаниците в Джумайско) в средата на октомври в района на въстанието пристига с чета от 250 души Луис Войткеевич и се настанява в с. Брезница. [176] В тази чета влизали предимно доброволци от Княжеството, които на групи поединично се озовавали в Кюстендил.
В тези дни между 15 и 20 октомври въстаническото ръководство положило нови усилия за подобряване организацията на въстанието и урегулиране на положението в завзетата въстаническа територия. По това време тази свободна въстаническа територия не била малка - тя обхващала един голям район от демаркационната линия под Джумая до Белица и Градешница на юг; на югозапад почти целия Кършиак; на югоизток до Предела. Освен това в Малешевско също се забелязвали симптомите на въстание, а дълбоко в тила на турците, в Демирхисарските села, под Мелник, действувала отделна въстаническа партизанска чета. [177]
За да създаде ред и организация, въстаническото ръководство изгражда
“полицейно началство” със задача “да собере войнство от превземените места,
да собира дан от неспособните за война, да набавя и препровожда до въс-
172. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 35, с. 32-33.
174. Пак там, д. № 43, с. 36-37; д. № 22, 23, 33, 37 и др.
175. Пак там, д. № 26, с. 28-29. В писмо от 10 октомври 1878 г. Д. Попгеоргиев пише до К. Босилков: “От всекое мое писмо изпращайте сведения до комитетите и попросете ги защо досега стоят хладнокръвни към таз страна, а в Кюстендил сичко струпили без никоя полза досега.”
176. Пак там, д. № 50, с. 38-39; Д. Дойнов. Нови документи. . ., д. № 7, с. 194. В писмо от 16 октомври 1878 г., изпратено от Брезница, Войткеевич съобщава, че е пристигнал с 250 доброволци, които били уморени и имали нужда от два дни отдих. Той също бил уморен, но на утрешния ден щял да отиде във Влахи за споразумение.
177. Г. Кацаров и Ив. Кепов, Цит. съч., д. № 43, с. 36-37.
46
таниците военни потреби, да преследва избегналите, да варди порядока и спокойствието на населението” [178]. Ръководството на полицейското началство се намирало в с. Кресна в състав от 6 действителни членове - селяни от Кресна, Влахи и Ощава. Калмиков и Д. Попгеоргиев настоявали да се изпрати от Горна Джумая писар със заплата, който да въведе ред в работата на полицейското началство. [179]
Освен създаването на тази важна въстаническа институция с оглед на пристигането на Л. Войткеевич и неговата чета въстаническото ръководство трябвало да се преустрои. Л. Войткеевич по професия бил военен, имал чин майор и търсел не само полагаемите му се командни права, но и респектирал самоуките и слабо подготвени във военно отношение въстаници и ръководители.
В интерес на делото на съвещание в с. Влахи с участието и на Войткеевич било направено ново устройство на въстаническия щаб, като се образували две “главнокомандующи отделения 1-во и 2-ро, на първото отделение е главний комендант Атамана г-на А. Калмиков, а на второ отделение е главний комендант г-н Войткеевич”. С това “востаническите старшини вожди и четоводи” - а това били Д. Попгеоргиев, Стоян войвода, Г. Пулевски, Ив. Капчев, Коста Георгиев, Кръстю Аризанов, дядо Георги Гаджала и др. - се стремели да примирят двамата чужденци, между които зреела открита вражда и борба за първенство. Двамата получавали само командни права, а щабът си запазвал правото да се грижи за цялостното организационно устройство и ръководство на въстанието. [180] За кратко време - от избухване на въстанието до този момент - въстаническите ръководители и четоводци вече се разочаровали от “атамана” Калмиков и затова в подписания от всички протокол се стремели да опазят въстаническото дело от нови, опасни стъпки на военните специалисти-чужденци Калмиков и Войткеевич.
Но и това не удовлетворило двамата амбициозни авантюристи - още след реорганизацията враждата между тях се изразила в такова “лично славолюбие и властолюбие”, че били готови да се “хвърлят едни срещу други”, разделяйки по този начин и въстаниците,
След като употребили всички възможни усилия да ги помирят, въстаническите ръководители на 21 октомври 1878 г. взели решение да ги отстранят от въстаническото ръководство “и името Атаман веч не съществува” - Калмиков, макар и с похвално писмо, бил изпратен до комитета в Джумая, а Войткеевич се прибрал в с. Брезница при четата си, но и там продължавал да сее раздори. Войводите го предупредили с писмо “да излезе от Востаническите места вон” заедно с поддръжниците си, в противен случай щял да бъде даден под съд или пък ще се изпрати чета “да го вземе и ще ся застреля публично пред востаниците” [181].
От този момент въстаническото ръководство било поето от войводите начело
със Стоян Карастоилов, като щабът заедно със своя началник Д. Попгеоргиев
запазвал предишната си роля и място в организацията на въстанието. Войводите
- свидетелствува Страхинов - “вдигнаха Стоян Карастоилов на ръце, провъзгласяват
го всички да управлява временно всичко” [182].
178. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 43, с. 36-37.
179. Д. Дойнов. Нови документи. . ., д. № 8, с. 194-196.
181. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 61, 62, с. 42-43.
182. АБАН, инв. № 1428, с. 1396.
47
Джумайският комитет, след като изслушал “двамата майори”, повикал Д. Попгеоргиев в Джумая, по всяка вероятност смятайки го за първостепенно лице в спора. Войводите обаче не допуснали отиването му, “догдето двамата майори не си отидат от Джумаята.” [183] Писмото било подписано освен от старите четоводци, но и от новопристигналите поп Коста, Димитрий Трифонов и Орчо войвода. [184]
Поради това между Джумайския комитет и въстаническото ръководство възникнали известни противоречия. Те се създали и по тактически разногласия - Джумайският комитет в много отношения като препосредник изпълнявал исканията на щаба, но се вслушвал и в нарежданията на Софийския комитет и лично на Натанаил Охридски. А последните се стремели към разширяване на въстанието в други посоки, откъдето пристигали до тях искания главно от Кюстендилско, Малешевско, Разложко и пр. Ръководителите в Кресненската клисура, виждайки своето тежко положение, настоявали, първо, да се укрепи въстанието тук, пък после да се разширява другаде. Щабът и войводите недоволствували от малкото количество оръжие, което им се изпращало, от това, че доброволците от Княжеството, Източна Румелия и вътрешността на Македония пристигали без оръжие, от опита на комитетите да се вмесват в чисто военнотактическата страна на въстанието и пр. “Вашата длъжност - писал Д. Попгеоргиев до Джумайския комитет на 25 октомври - е, мисля да ни помагате със средство, а от към военна страна, Вие трябва да сте просто зрители.” [185] Войводите и Д. Попгеоргиев решили да се изяснят и със Софиския комитет, когото те считали за централен. За тази цел на 26 октомври през Джумая е изпратен Александър Филипов “заедно с препоручителните за комитета писма, понеже ще докаже устно на Комитета ходът на работите” [186].
Независимо от тези разногласия и оплаквания след 20 октомври в района на Кресна и Влахи започнали да пристигат първите по-големи пратки оръжие и патрони, които всеки изминат ден се увеличавали. [187] Тук се озовали и по-големи групи доброволци, които още от първите дни след кресненския бой били стъкмени от комитетите “Единство” и се отправили на път за въстанието.
По това време именно дошли групите от Плевенско, Търновско, Видинско и Троянско. [188] Пристигнали още Орчо Войвода (Иван Маринов Парпулов) - известен панагюрски четоводец и сподвижник на Г. Бенковски от Априлското въстание, [189] както и някои други. [190]
Във втората половина на октомври през Одрин и Пловдив в района на въстанието
се озовали с четите си поп Коста (Константин) Буфски, Григор Огненов (Арнаутина),
Калчо, Стефо и др. - всичко около 300-350 души. Голяма част от пристигналите
преди това действували в Западна Македония, но като узнали за въстанието,
веднага откликнали на повика и с различни
183. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 73-74, с. 48.
185. Пак там, д. № 75, с. 49; д. № 82, с. 53.
187. Пак там, д. № 43, с. 36-37; д. № 51, с. 39; д. № 60, с. 42; д. № 83, с. 53.
188. Пак там, д. № 68, с. 46; д. № 15, 16, с: 23; д. № 17, с. 24.
189. Пак там, д. № 71, с. 47; д. № 81, с. 52.
190. Пак там, д. № 59, с. 42; д. № 39, с. 35.
48
митарства, подпомогнати от комитетите в Източна Румелия, успели да се доберат до района на въстанието. [191]
През втората половина на октомври въстаниците започват да разширяват заеманите позиции. [192] Башибозуците се съсредоточили в селата Белица и Градешница, където е пристигнала и редовна турска войска от Мелнишко. Между турските части и въстаническото ръководство се повели разговори още на 17 октомври.
Въстаниците предлагали на противника да се предаде или оттегли на юг. Турският командуващ не бързал, той искал да проучи добре силите, разположението на въстаниците и главно - подкрепени ли са от редовни руски сили. Ето защо въстаническите парламентьори са приемани на няколко пъти, при това обградени с прилично внимание. [193]
След като въстаническите сили имали две по-малки сблъсквания край селата Белица и Градешница, [194] на 28 октомври битката между двете страни пламнала с нова сила. Тя се разиграла в района на селата Градешница, Белица и Плоски. [195] Въстаническите сили обаче не били събрани и организирани с оглед на значителните турски сили и важността на сражението - четата на Орчо войвода по искане на Натанаил била изпратена към Кюстендил, а Баньо Маринов не можал да се споразумее за общи действия с щаба и се отправил към Разложко. [196] Въстаниците нападнали с изненада през нощта, но турските части след временна уплаха и дезорганизация се съвзели и успели да надделеят. [197]
Една част от въстаниците, особено неопитните доброволци, се разбягали, други паднали убити на полесражението, трети били пленени. [198]
След това сражение турските войски, снабдени с артилерия, напреднали полевия бряг на Струма, достигнали до Влахи, Кресна, Ощава, но опасявайки се от нападение откъм Кършиака и Разлог, отстъпили отново и заели позиции пак на Белица и Градешница. [199]
Това било едно от последните големи сражения, които въстаниците о този
район организирано водили, след което тук-там действувала по някоя
191. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 69, с. 46; АБАН, ини. № 1428, с. 1396.
193. Пак там, д. № 43, с. 36-37; д. № 66, с. 45. Ив. Попгеоргиев по този повод пише: “Пашата им казъл така: “Ако имам работа с московците, добре дошли, слагаме оръжието, но ако са комити, ще ги гоним до Плевен” (Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 364).
194. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 77, с. 51.
196. Пак там, д. № 81, с. 52; д. № 84, с. 53-54.
197. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 364-365.
198. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 87, 88, с. 55. В писмо до Джумайския комитет Д. Попгеоргиев хвърля вината на доброволците. “Комитите ни само на пиенето били юнаци”, а в писмо на Г. М. Николчев от Кресна от 29 октомври още по-определено се казва: “Началникът на щаба на македонското востание г. Д. п. Георгиев задължава мя да Ви явя, че вчерашната победа е наша, сос храбростта на македонските харамии, а доброволците избегаха кой где виде, П. Буховски (поп Константин - б.м.) побегна и дойде да ся бие с нашето полицейско управление, да живеят храбрите харамии с войводите си.”
В действителност турските войски не почнали незабавно преследването и затова е убеждението за победа на въстаниците, за което Д. Попгеоргиев съобщава на Джумайския комитет. От писмото на Г. М. Николчев се вижда, че освен доброволците се разбягали и някои от войводите с четите си, какъвто бил и поп Константни Буфски.
199. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., с. 88-89.
49
чета. Посочените три селища са и най-южната линия, до която достигала
завоюваната и свободна въстаническа територия.
[Previous] [Next]
[Back to Index]