I. Подготовка, обявяване и ход на въстанието
5. Развой и ликвидиране на въстанието в Джумайско
Навлизането на турските войски във въстаническата територия предизвикало уплаха и униние сред местното население и породило раздори в ръководните въстанически среди.
Турските войски (около 8000 души), снабдени с артилерия [257], на 9 ноември след кратък бой завзели Влахи, а на 11 ноември преминали и Кресна, след което го изгорили и преустановили движението. Напразно Калмиков успокоявал Джумайския комитет, че при Влахи неприятелят е отбит и отстъпва - въстаническите сили били малко и при това дезорганизирани. [258] Те нямали вече възможност и сила за нападателни действия в този район.
По сведения, събрани от избягали селяни, турските войски и башибозуците в движението си до Кресна изгорили 1320 къщи в 12 села и избили много от местните жители. “Има още села - пише в писмо от 11 ноември 1878 г. Андрея Гергов до К. Босилков в Джумая - кои завзели турците непременно и те са ги изгорели вероятно и ония од населенията кои не сполучили да побегнат, са ги исклали.” [259]
Голямо число българи, бягащи пред турските войски, се събрали в Сърбиново, Градово, Ораново [260] и други селища на Джумайско и дори Дупнишко.
Опасността от вероятно настъпление на турските войски на север, към
Джумая, заставя руските власти да вземат мерки за охрана на границата и
257. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 203, с. 322-323.
258. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 121, с. 69; д. № 117, с. 66-67; Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 366.
259. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 117, с. 66-67; Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 203, с. 322-323. Според писмото на Андрея Гергов до К. Босилков, писано от Сърбиново, са изгорени къщи в селата Врапче, Цирка (Вранче), Влахи, Ощава, Палат, Лебница, Кретилца, Игралища, Цепарево, Велюса, Седелец, Махалата, Решково. Тези данни достигнали и до Дондуков-Корсаков, който ги съобщил в доклад до Е. И. Тотлебен от 17 ноември 1878 г.
60
за предотвратяване на евентуален безпорядък. Един батальон от Тамбовския полк и Донската казашка батарея № 2 били изпратени към Дупница и Бобошево за поддържане на батальона, разположен в гр. Джумая. [261]
Неуспехът при Градешница, Белица и Плоски дава отражение върху духа и настроенията на въстаниците. На първо място настъпил отлив на въстаниците от селата. Малко останали организираните и готови за бой в района на Кресна-Влахи-Ощава въстаници и доброволци под командуването на Стоян войвода, на Адам Калмиков и помощниците им Кочо Лютата, Панто Велкович, Пеко Павлович и др. [262] Но и тази малка организирана сила поради възникналите остри разногласия и последвалото убийство на Стоян войвода скоро се разпиляла.
Причините за този трагичен развой на събитията били заложени още в предшествуващия етап и се коренели в идейните, тактическите и личните противоречия сред ръководителите на въстанието.
Натанаил Охридски, както вече се посочи, още след Рилското съвещание определил за свой заместник в Джумайския комитет Д. Попгеоргиев. От своя страна Софийският комитет “Единство” изпраща в района на Кюстендил чета под ръководството на Калмиков, който на своя глава и въпреки противодействието на Натанаил се насочва към Джумайско. [263]
Калмиков като представител на руската армия бил приет на първо време добре от въстаниците и ръководството, най-вече от Стоян войвода. Иван Попгеоргиев по повод идването ка Калмиков отбелязва, че в него “имахме голяма надежда; особено Стоян войвода му се много радваше и на шега се викаха помежду си “баджанаци”. [264]
Приет добре, наименуван “атаман” и “майорин”, Калмиков взима участие в организирането и нападението на Кресна [265] и съвсем естествено по време на първия етап на въстанието - създаването на щаб и определянето на войводи - е избран за атаман, а Д. Попгеоргиев - за началник щаб. [266] Вероятно тук е възникнало разногласието между двамата. Д. Попгеоргиев, който е определен за заместник на Натанаил, още от този момент приема Калмиков в името на общото дело при положение обаче, че последният ще зачита общите разпореждания, без да допуска своеволия в качеството си на началник. Справедливо патриарх Кирил по този повод забелязва: “А. Калмиков уведомил Джумайския комитет с писмо от 11 октомври, че “народът и войската” го избрали за атаман, а той назначил Д. Попгеоргиев за началник-щаба. Д. Попгеоргиев пък пише до същия комитет, че войската го избрала за началник-шаба.” [267] Преобладаващото влияние на Калмиков в ръководството на въстанието се изразило и в начина на подписване на писмата - отначало те били подписвани или само от Д. Попгеоргиев, или първо от него, а след това вече пръв ги подписвал Калмиков. [268]
А. Калмиков показвал своя необуздан и авантюристичен характер - не признавал
щаба и разпоредбите му, самоволно наказвал за малки прови-
261. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 203, с. 322.
262. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 122, с. 69.
263. Жизнеописание . . ., с. 74.
264. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 367.
265. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 10, с. 21.
266. Пак там, д. № 22, с. 26-27.
267. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 85.
61
нения, гуляел, дори извършил и убийство на въстаник и т. н. Особено вредна била интригантската му роля сред разнородния команден състав на въстанието - войводи, стари опълченци, чужденци и пр. [269] Наред с всички тези лични недостатъци схващанията на Калмиков за характера на въстанието, за бързи и ефектни четнически действия коренно се различавали от тези на Д. Попгеоргиев, който бил привърженик за строгата организация и укрепване на завзетите райони. След опита на 20 октомври да се реорганизира устройството на въстанието и се примирят Калмиков и Войткеевич щабът и войводите ги отстраняват от по-нататъшното им участие във въстанието. [270] Войводите избрали единодушно за свой предводител Стоян войвода, а началник-щаб продължил да бъде Д. Попгеоргиев. [271]
Калмиков побързал да отиде в Горна Джумая, а оттам и в София, за да стовари цялата вина върху началник-щаба. Джумайският комитет, който и преди това имал известни разногласия с Д. Попгеоргиев по тактиката на въстанието и правомощията на ръководството му, побързал да извика началник-щаба за обяснение в Джумая, но той със съгласието на войводите отказал. [272]
Д. Попгеоргиев и войводите искали да запазят делото от действията на кариеристи и авантюристи, които поставяли амбициите си над народните интереси. Както свидетелствува Т. Страхинов, те настоявали пред Софийския комитет да бъде издирен и изпратен в района на въстанието друг “майорин”, т. е. военен предводител, който да поеме военното командуване. [273] В този смисъл вероятно Д. Попгеоргиев побързал да уведоми на 23 октомври Натанаил Охридски, [274] а на 26 октомври изпратил Александър Филипов до Джумайския и в “София до централния комитет” да “докаже устно на Комитета хода на работите”. [275]
Калмиков изпреварил тези обяснения в Джумая и София и изопачено разказал
за случилото се. В писмо от 30 октомври председателят на Софийския комитет
митрополит Мелетий писал на Джумайския комитет: “От вашите две писма от
25 октомври, същевременно и от устните съобщения на г-на Атамана Калмикова
и Пека Павловича узнахме с жалост в какъв безпорядък ся намира востанието
в Македония. За прекращаване на тоя б е з п о р я д о к, който
може да ни доведе до лоши следствия, решихме: 1-во да ся арестира началникът
на Щабът Димитрия поп Георгиев и 2-ро - да ся определи една привременна
комисия от трима члена, а именно г-діе Димитрий Ст. Стателов, Пандо М.
Урумов и Андрея Георгов, които ще управляват Финансовата, Почтовата и Административната
част в новопревзетите места.” [276] Същевременно комитетът
в София наредил в бъдеще Джумайският комитет да се под-
269. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 62, с. 43-44. “В с. Крушица Бошко и Іован се утепали (убили). Поводът за това убийство е даден от г-н Калмиков” - пише Д. Попгеоргиев и като изброява и други случаи, заключава: “Това е Вам и на другите комитети предмет, който ще ви послужи да не давате доверие на секиго.”
270. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 9, с. 195; Г. Кацаров. Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 61, 62, с. 42-44.
271. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 62, с. 43-49.
272. Пак там, д. № 73, 74, 75, с. 48-49.
273. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 90.
274. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 69, с. 47.
275. Пак там, д. № 81, с. 52-53.
62
чинява на комисията като “представителка на Централния комитет” (макар че такъв не съществувал все още) и го задължавал да води преписка по хода на въстанието само с комисията и Софийския комитет. По този начин Софийският комитет се стремял да изземе нещата в свои ръце и пряко, чрез комисията, да ръководи въстанието.
Какво бе станало, та Софийският комитет така се бе активизирал? Отговор на това може да намерим в едно писмо на В. З. Расолков до Джумайския комитет от 15 ноември 1878 г. След първите успехи на въстанието: “Европа обърна вниманието на въстанието и го счита за сериозно нещо. Удариха се телеграми в Немските и Английски вестници за клането в Мелничките села.” [277] Следователно главната цел, която си поставял Софийският комитет, се осъществявала - да се постави въпросът на вниманието на европейската дипломация, като въстанието и жертвите му послужат за натиск върху Европа за пререшаване на българския въпрос и освобождението на Македония.
Всичко това давало импулс и активизирало комитета. В началото на ноември станали големи общи събрания, на които “зеха участие мнозина забележителни хора, които до сега бяха противни даже на това дело; в числото на действителните членове влезоха нови и знаменити хора” - изпратен е К. Шулев в Белград да намери и доведе известния херцеговински революционер Мича Любобратич, писано било писмо за съдействие на Щросмайер и пр. [278] При такава обстановка и при новосъздадените обстоятелства в театъра на въстанието, вземайки пред вид разногласията сред ръководителите му, Софийският комитет приел тези категорични решения и изпратил комисията с оглед продължаване на въстанието и укрепване на своята политическа и тактическа линия.
Привременната комисия, придружена от А. Калмиков и редица други чужденци-доброволци, заминала през Джумая, като на първо време се установила в кресненските ханове, а по-късно в с. Влахи. Тя не само изпълнила нареждането на Софийския комитет за арестуването на Д. Попгеоргиев (изпратен и затворен в Джумая), но преувеличила пълномощията си - П. Урумов в спомените си твърди, че тя била нещо като “временно правителство” и упражнявала върховен надзор над цялото въстание. [279] Комисията утвърдила на ръководните постове на въстанието А. Калмиков и Л. Войткеевич - първия за “атаман”, а втория за ръководител на въстанието в Разложко.
В деловата си работа комисията се ограничила с изпращане на сведения
в София за хода на въстанието и размерите на турските опустошения, с някои
дребни работи по въстаническото въоръжение, екипировка и пр. и с провеждане
на едно съвещание с представителите на 43 села, които все още не били завзети
от турските войски. [280] На това съвещание на селските
старейшини и кметове било наредено “да пазят недвижимите имоти. . . собственост
на избягалите турци, за да им ги предадат, когато се завърнат стопаните
им” [281]. Започнала и военна подготовка с доброволците
с оглед подновяване на действията. [282]
277. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 134, с. 74-75.
278. Пак там, д. № 134, с. 74-75.
279. Xр. Чочков. Цит. съч., с. 88.
282. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 367.
63
Стоян войвода се подчинил на решението на Софийския комитет, приел комисията и “чистосърдечно” предоставил военното предводителство на завърналия се Калмиков. За това свидетелствува Т. Страхинов в писмо до Сп. Прокопов: “Войводите Кайчо, Стефо, поп Буфски и други напуснаха Влахи, минаха Струма и отидоха къде селата Тросково, Падеж, Лешко и др. Подадоха си оставките и Георги Сахатчията и началник щаба Мите Попов. Издойдоха други големци Петър Павлович - Черногорец, Дмитрий Немец, Пандо Величкович и други близки приятели на майора, уж също и на Стоян войвода.” [283] Образуван бил военен съвет, в който влизали освен Калмиков, Стефан Среткович, Л. Велков, австрийският инженер, кореспондент на австрийски вестници Валтер Шулц, Пеко Павлович [284] и др. Между новопристигналите чужденци и старите войводи бързо пламнала открита вражда - те спорели за характера на бойните действия, за грешките в предишния период, за подялба на взетите трофеи и пр. Възникнали и междуособни вражди, при които Стоян войвода взел страната на местните войводи. [285] Най-голяма роля във враждата и интригите наново играел честолюбивият Адам Калмиков. В този момент именно било поставено началото на заговор срещу Стоян войвода и “майорът на границата в Ощава с Пеко Павлович, Пандо Велкович и Димитрий Немеца, Малкий Павел и с други още направили съзаклятие - свидетелствува Т. Страхинов - да утрепят Стояна, да вземат и си поделят парите му и плячката (от турците вземаната стока)” [286].
Подготвяйки заговор, чуждестранните предводители предварително арестували някои от най-верните Стоянови хора. [287]
На 25 ноември през нощта в с. Ощава Стоян войвода и двамата му другари Георги Чолаков и Иван Трендов били зверски убити, а други двама тежко ранени. [288] За да оправдае своите действия, военният съвет с участието на комисаря Д. С. Стателов съставил протокол, в който обвинил Стоян и неговите другари в продажба на иззетия от турците бакър при с. Брезник и в други злоупотреби. Съществени пунктове в обвинението били: “Непослушание и презрение на военните власти и собствеността на въстаниците”, и “във времето на испита им употребиха три пъти оръжие против военния съвет и комисаря”. [289]
В протокола се изтъква, че за истинността на твърдението ще се приложат
документи, а протоколът ще бъде публикуван във в. Марица. Нито едното,
нито другото било изпълнено. Документът е подписан от “Атаман Македонских
инсургентов Адам П. Калмыков; Чланова совета воjног Стефан Среткович; Войвода
Пеко Павлович; Д. Д. Стателов, комисар; Walter Nacаlnik stala, Костандин
п. Георгиев и Instiyktor Л. Велков” [290]. Следователно
освен комисаря Стателов, Л. Велков и войводата Костандин Попгеоргиев, брат
на Д. Попгеоргиев, всички останали били чужденци. Те внесли не само чуждо
283. АБАН, инв. № 1428, л. 184 и сл.; ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3659, л. 369.
284. Кирил, патриарх български. Съпротивата..., д. № 6, с. 123-124.
285. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 123, с. 69.
286. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3639, л. 371; АБАН, инв. № 1429, л. 187.
287. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 366-370.
288. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 91-93; Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 370.
289. Пак там, д. № 6, с. 123-124.
290. Пак там, д. № 6, с. 123-124.
64
влияние, но и чужда терминология и длъжности, различни от тези, които до този момент са съществували във въстанието.
Убийството на Стоян войвода заема важно място в развитието на въстанието. То разкрива дълбоките противоречия в ръководството му, които оказват влияние върху хода на събитията. [291]
Отстраняването на Д. Попгеоргиев, както и последвалото убийство на Стоян войвода и неговите другари, започнало първоначално като лична борба за място, роля и надмощие във въстаническото ръководство, впоследствие прераснало и фактически се изразило в дълбоки принципиални различия. Зреещите лични недоразумения между Д. Попгеоргиев и Адам Калмиков се задълбочили след пристигането на Луис Войткеевич. На своя страна Д. Попгеоргиев имал първоначално подкрепата на Стоян войвода и на останалите четоводци, но след отстраняването му от Софийския и от Джумайския комитет от длъжността “началник-щаб” на въстанието естествена преграда за честолюбивите намерения на Калмиков останал Стоян войвода - единодушно признат ръководител и авторитетен войвода сред всички четоводци. Тази преграда следвало да бьде отстранена по пътя на физическото ликвидиране на войводата - нещо, което Калмиков и приближените до него не се поколебали да извършат.
В своите лични намерения Калмиков намерил съюзници в лицето на някои членове на Софийския комитет “Единство” и на чужденците - войводи и доброволци.
Софийският комитет “Единство” още от началото на въстанието заел позиция,
различна от тази на ръководителите на въстанието в Кресненското дефиле.
В писма, лични съвети и пр. комитетът и отделни негови дейци - митрополит
Мелетий, иконом поп Тодор, Д. П. Каранфилович, В. З. Расолков и др. - настоявали
да се воцят бързи и внезапни действия “герила”.
291. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 92-93; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., с. 11-15; Н. Левинтов. Цит. съч., с. 81 и сл.; Г. Д. Тодоров. Цит. съч., с. 423-427; Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 338, 372. Причините за убийството на Стоян войвода и неговите другари са най-различно обяснени в литературата. Никола Т. Обретенов твърди, че е убит от завист; Арсени Костенцев хвърля вината върху Стамболов, Ильо войвода, комисарите, Д. Попгеоргиев и др., защото не се е подчинил на техните команди (Разказът на Костенцев, както отбелязва патриарх Кирил е съвършено неточен - Стамболов по това време не е бил в Джумайско, Ильо войвода се намирал в Кюстендил, а Д. Попгеоргиев - в Джумая); Ив. Кепов - от жаждата за “евтина слава” и манията за предводителство у Калмиков и Войткеевич.
Българският патриарх Кирил в споменатия труд за въстанието изяснява убийството с наличието на “външни” и “вътрешни” дейци, като първите взели връх над вторите. С тоза той обяснява “първите наченки на по-късното разделение на македонското революционно движение на “центристи” и “върховисти”.
Н. Левинтов изтъква хегемонистичната роля на комитетите “Единство”, и преди всичко на Софийския комитет, който се стремял да наложи своето разбиране и програма за развитието на борбата.
Г. Д. Тодоров първи направи сериозен опит да изтъкне по-дълбоките причини за разногласията и убийствата - тактическите различия между Софийския комитет и въстаническото ръководство и ролята на чуждите предводители като агенти на Австро-Унгария. Докато първото твърдение Г. Д. Тодоров аргументира напълно убедително, то второто, макар и логично и вероятно, не е доказано с документи.
Евл. Бужашки, като не отхвърля вината на Софийския комитет, търси причините за това и в “духа на хайдушката до голяма степен организация на въстанието”, от причини, “породени от характера на революционното движение в западните български земи” (т. е. хайдушка неосъзната борба).
65
а не “регулярна война” с цел да се предизвиква интересът на Европа и намесата на Русия; настоявали за разширяване на въстанието към Разложко, Кюстендилско и Западна Македония. [292] Точно против това се обявявал Д. Попгеоргиев. Стремежът му бил да се водят планомерни действия, а въстанието да се разшири, след като се укрепи в завзетите територии. Поради това той бил и срещу предприемане на прибързани действия в други посоки и райони. Това били вече напълно принципиални противоречия, в които Джумайският комитет, който стоял най-близо до въстаническия щаб, взел страната на Софийския комитет. И така за Калмиков и за групата около него не било трудно да убедят Софийския комитет в грешките на Д. Попгеоргиев, на Стоян войвода и останалите четоводци още повече, че и двамата не могли непосредствено да изяснят своите позиции - нещо, което Калмиков направил.
Към това се прибавили обвинения и от друг род: за безпорядък в завзетата въстаническа територия, за грабежи на турски имоти и вещи, за нехуманно отношение към турското население, за своеволия и пиянство. Всички тези грехове, които се приписвали на бившите харамии и хайдушки чети, се проявявали наистина в хода на въстанието и не могли да не избуят на основата на старата хайдушка традиция, особено силна в този район в предшествуващия етап. Но същевременно в тях се изявявал и социален момент: селяни и четници стихийно разгромявали старото чифликчийско и господарско наследство, завземали земите, отмъщавали на провинили се турски главорези, въобще се разгръщала не само национална, но и социална борба за премахване на полуфеодалните способи и форми на експлоатация, разгръщала се и аграрната революция. Всичко това не влизало в целите на Софийския комитет, а самото въстаническо ръководство, щабът и четоводците, които били най-близо до въстаническата маса, не могли и не искали да спрат тези неорганизирани действия.
Софийският комитет “Единство” обаче целел отстраняването на неудобните
му ръководители в Джумайско, съгласно своите тактически разбирания, но
не и тяхното физическо унищожение. Такива са били и задачите, които комитетът
поставя на комисията. [293]
292. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 76, 133, 134, с. 50, 73-74.
293. Пак там, д. № 133, с. 73. Изглежда, че още от началото на своята дейност комисията е предизвикала противодействието на Горноджумайския комитет, макар че той е настоявал за нейното формиране. Това се вижда в писмо на Д. П. Каранфилович от 15 ноември 1878 г. до К. Босилков, в което се казва, че от тяхно писмо от 11. XI. 1878 г. са разбрали за завземането на въстаническите територии от турците. “Това може да се очаква - пише Каранфилович, - когато делото се води от невещи човеци”, и веднага подчертава, че е нужна “не регулярна война”, а “герила” - партизанска война. Това именно е целел Софийският комитет - да измести онези, които пречат на тази му дейност, а това означава на първо място Д. Попгеоргиев, и да постави други, които то смята за годни да водят партизанска война. Такива по негово разбиране са бившите участници в Босненско-Херцеговинското въстание, които комитетът в София праща на театъра на въстанието като ръководители. Поради това комисията на първо време не отстранила Стоян войвода - за това тя нямала нареждането на Софийския комитет, тъй като Стоян войвода с оглед на своята предишна дейност бил изгоден за тактическата линия на Софийския комитет. Намесата на Калмиков, интригите на останалите “чуждостранци”, ролята на Стателов и чуждата агентура в края на краищата довели до убийството му. Комисията се заела с въпроси, които стояли над нейната компетентност, включително и със случая Стоян войвода. Затова Джумайският комитет е недоволен, а Карамфиловия по този повод изрично пише: “Комисията, която проводихме, там, целта беше друга и си има своето значение, в друго отношение, което вярваме, че чувствувате и вие”.
66
Д. Попгеоргиев следвало да се “аристира”, но не и да се убива - за другите ръководители се давало разрешения комисията на място да проучи нещата и да вземе отношение със съгласието на комитета в София.
Потеглянето на комисията от София за театъра на въстанието съвпаднало с пристигането на ред чужденци - доброволци за въстанието. Мнозина от тях били бивши участници във въстанията в Босна и Херцеговина и в Сръбско-турската война от 1876 г. При вестта за обявеното въстание на българите в Македония срещу Берлинския договор те идвали тук с благородни подбуди. Част от тях били подканени от съмишленици на делото - членове на Софийския комитет, от емигранти в Сърбия и от други места, а други се озовали по своя инициатива. Членовете на Софийския комитет, въстаниците и ръководителите ги посрещнали с открито сърце и с благодарност, тъй като мнозина от тях носели все още ореола на най-добрите борци срещу турската тирания, били прославени като герои в многобройните въстания и битки на Балканите.
Но сред този пъстър по състав доброволчески команден кадър за българското въстание се намирали авантюристи и тъмни личности. [294] Те именно станали опора в действията на комисарите и особено на Калмиков, тъй като мнозина били близки на неговия дух и манталитет. Някои от тях били и бивши негови познайници от Сръбско-турската война.
Комисията като проводник на политиката на Софийския комитет, с поддръжката на Калмиков и чужденците-доброволци се заела с осъществяването на предписанията си. Местните дейци и ръководители имали първоначално вяра в нейната обективност. Още в този момент обаче Д. Попгеоргиев изразил опасение от пристрастието на чужденците. На 12 ноември 1878 г. от Кюстендил в писмо до К. Босилков той пише, че Натанаил му съобщил, “че срещнал г-на Войткеевича с някой си сръбски офицер и че бил упълномощен от Софийски комитет да приеме той командата (хвала Богу за чудо големо!), с народното свято дело чуждостранците комедия изиграват, но може и да спечелят за заслугата си” [295]. Следователно Д. Попгеоргиев още преди убийството на Стоян войвода изказал опасение за бъдещия развой на въстанието с оглед навлизането на “чуждостранци” в ръководството му. Наред с това той загатва за тяхната роля като проводници на чужда политика и цели - опасения, които бъдещето потвърдило.
Един от членовете на комисията - Д. С. Стателов - наред с Калмиков и чужденците около него носел най-голяма вина за разстройството на въстанието и убийството на Стоян войвода. Той единствен от комисията подписал протокола за разстрела на Стоян войвода и другарите му. За него съществува и един разобличаващ документ - на 28. XI. 1878 г. Стателов пише на хърватски език до “Stovani Gospdine”, в който, след като подчертава, че “харамиите” са се усмирили (има се пред вид очевидно тяхната реакция след убийството на Стоян войвода), когато видяли още повече, че идват “още наши 5 войника” (доброволци - чужденци?), придобива кураж и заключава: “Много добре би било да се хване Стояновия баджанак (Атанас Джостов - б. м.) и да се разстреля.” [296]
Следователно, може да се допусне, че Стателов действува не еднолично,
а в съгласие и предварително уговорен план с някои от чужденците - до-
294. Г. Д. Тодоров. Цит. съч., с. 425 и сл.
295. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 128, с. 72.
296. Пак там, д. № 151, с. 84.
67
броволци. С това той далеч надхвърля правата и указанията, дадени му от Софийския комитет, и фактически става оръдие на чужда агентура. Два месеца след убийството на Стоян войвода в броя си от 2. II. 1878 г. в. “Марица” разглежда ролята на Австро-Унгария в освободителното движение на Македония и я сравнява с тази в Босна и Херцеговина по време на въстанието от 1875 г. “Съдбата, която постигна Любобратич в началото на 1876 г., е вече сполетяла двама от македонските най-независими войводи. Стоян войвода от Неврокоп не е вече жив, Гаджал войвода лекува в нашия град своето раняване, получено от един лицемерен другар по оръжие. Тези български герои, макар и много малко образовани, са могли да се съпротивляват четири месеца, даже да отблъснат генерал Ибрахим паша с 5000 души към Серес. Убийството на Стоян войвода и разстрелването на неговия другар са били извършени в полза на Ибрахим паша. . .” [297]
В литературата въз основа на тези документи е изказано мнението за ролята на Австро-Унгария и нейните агенти, на първо място на ВалтерШулц, в националноосвободителното движение през 1878-1879 г. в Македония. [298]
Освен това би следвало да се има пред вид засиленото по онова време изграждане на австрийската агентурна мрежа във вътрешността на Македония, [299] процес, който не можеше да не обхване и областите на изток. Що се касае до самия Валтер, той е обект на внимание на руските и австроунгарските среди в следващите години. Арестуван от органите на Временното руско управление, австроунгарският делегат Кевенхюлер бе особено настойчив за предаването му на австроунгарските официални власти - при това с една бърза процедура. Не се ли криеше зад това заинтересоваността на Австро-Унгария да попречи за разкриването на някои деликатни страни от дейността на нейния поданик във въстанието, до които русите можеха да се доберат? [300]
Следователно отстраняването на Д. Попгеоргиев, убийството наСтоян войводаи
неговите другари е комплекс от противоречия на идейна, програмна
297. Марица, бр. 54, 2 февр. 1879.
298. Г. Д. Тодоров. Цит. съч., с. 425. “Военното ръководство - пише Г. Д. Тодоров по повод създаването на Военния съвет - преминало в ръцете на чуждите авантюристи и агенти. С това се слага началото на пагубната игра на Австрия и нейните агенти в македонското националноосвободително движение. Валтер бил опитен австрийски агент. Неговите дописки обслужвали враговете на България и Русия.” Така например той писал, че въстаниците “имат 15 топа от ония, които русите завладяха от турците в Адрианопол”, че въстаниците “управляват се от стари руски офицери” и т.н.
Тук може да се прибави една любопитна подробност: в доклад на австрийския представител в София Кевенхюлер до Андраши от 8 октомври 1879 г. се дават сведения за въстанието, които консулът почерпил лично от Калмиков. Калмиков му заявил, че се обграждал “със сърби и черногорци, верни нему”; той застрелял Стоян войвода - “най-способния и най-популярен войвода на българското въстание”, а сега искал да събере чета и да посвети своите усилия на Австрия.
Кевенхюлер явно бил удивен от тази постъпка на Калмиков, тъй като не е смеел да му се довери, нито пък да приеме такова предложение, имайки пред вид променчивия характер на известния авантюрист.
В случая Калмиков си е изтъквал заслуги, които, макар и да не били инспирирани от Австрия, той добре е схващал, че обективно са били в нейния интерес (ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 4053, л. 85-87).
299. Вж. изложението в гл. III.
300. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 5671, л. 80-83. Като изтъква предишното поведение на Валтер, Кевенхюлер, малко по късно и по друг повод пише: “По други причини, чието обсъждане вярвам, че трябва тук да спестя, аз се отказах да обърна вниманието на българското правителство върху заниманията на Валтер и да
68
и тактическа основа, върху която личните страсти, стремежи и чуждите домогвания намерили почва за осъществяване на пъкленото дело. Всичко това довело фактически до ликвидирането на едно от най-важните огнища на въстанието - Джумайския район.
Убийството на Стоян войвода предизвикало бърза и бурна реакция сред въстаниците, сред комитетите “Единство”, сред цялата българска общественост. “Стояновото убийство - свидетелствува Иван Попгеоргиев - с бързината на светкавица се разпространи.” [301] Верните четници на Стоян войвода начело с Атанас Джостов се опитали да отмъстят на Калмиков и Стателов, устроили им засада, но не успели да ги заловят. [302] Самият Стателов веднага с бягство стигнал в Горна Джумая и още вечерта “членовете на комитета ме повикаха на разговор. Докато аз говорих, те мълчаха, но щом свърших, те ме нападнаха като злодей” [303].
Събитията, свързани с убийството на Стоян войвода, довели до големи сътресения и промени в Софийския комитет “Единство”. Към него се отправяли укори не само от отделни лица, но и от комитетите “Единство” в цялото Княжество и Източна Румелия. В писмо от 9 декември 1878 г. на Пловдивския комитет, писано от Д. Н. Матовски, се казва: “Скърбим тоже за загубата на такъв един храбър български войвода като Стоян, за когото ни разправи и отец х. П. Атанас, изпратен нарочно до нас от Соф. Благ. комитет. До где съществуват подобни черни души като гнусний Стателова помежду нас, ний българете в секо отношение щем да сме клекави и все щем да назаднуваме. Преголема е скръбта ни за разсипването и отслабването на святото предприятие.” [304]
Стамболов от своя страна пише в писмо от 20. II. 1879 г. по повод на Хубмайер - един друг “чуждестранец”, който бе влязъл в спор с войводата Николица х. Македонски: “Почти сиките български представители са недоволни от Хубмайера, дето още не е изгонен, в особености като се научиха за постъпката му срещу Николица. Вижте час по-скоро да се премахне, за да не се повторят Кресненските приключения.” [305]
Всички компрометирани в убийството на Стоян войвода лица - А. Калмиков,
Ст. Средкович, Валтер и пр. - избягали от въстаническия район. В началото
на декември в с. Ощава се установили войводите Кръстю, Анастас, Паскал
войвода, Г. М. Николчов, Илия Д. Симеонович, Димитрий Неделков и др. с
около 200 души дружина. Но обстановката тук вече значително се изменила.
Четници и доброволци били в постоянни сблъсъци с местното население, което
отказвало да ги храни на своя сметка. [306] Едва след
идването на Натанаил Охридски, придружен от Ст. Стамболов, се внесъл по-голям
ред и се заработило за подновяване на въстанието.
301. Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 373.
302. Пак там, с. 378; ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3661, л. 37-38; АБАН, инв. № 1429, л. 199; Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., с. 94. За засадата, за убитите на Калмиков привърженици и за бягствто му има различни версии. В същност не подлежи на съмнение, че Атанас Джостов с четници и местно селско население се е опитал да залови или да убие Калмиков, с което да отмъсти ча Стояновото убийство. На 8. XII. 1878 г. Стояновите другари изкопали труповете на войводата и другарите му и ги погребали “според обичая и при пушечни залпове”.
303. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 150, с. 83.
304. Пак там, д. № 168, с. 86-87.
305. Кирил, патриарх български. Съпротивата..., д. № 67, с. 93, 191.
306. Г. Кацаров и Ив. Кепов.
Цит. съч., д. № 161, 166, 166, 169, 173, с. 96, 91, 92, 93, 96.
[Previous] [Next]
[Back to Index]