I. Подготовка, обявяване и ход на въстанието
6. Въстанически прояви през зимата на 1878-1879 г.
Неуспехите през ноември в Джумайско, Кресненско и Разложко, бездействието в Кюстендилско, убийството на Стоян войвода, вредната роля на чужденците-ръководители във въстанието, и ред други причини налагали бързото преустройство и реорганизация на въстаническото дело. Нужно било да се създаде нов ръководен център и да се намерят годни водачи, които да обединят оцелелите сили на въстанието и да осъществят продължаването и разширяването му, ако не през настъпващата зима, то поне през пролетта на 1879 г.
Софийският комитет, който до този момент играел временно ролята на централен за въстанието в Македония, след събитията в Кресненското дефиле се бил компрометирал и постепенно дейността му спаднала до такава степен, че през януари вече дори се поставял въпросът за съществуването му. [307]
Не в по-добро състояние се оказал и Джумайският комитет, за когото също преди се чували гласове да бъде обявен за централен - бедствията на бежанците, струпани в Джумая, всекидневните нужди и разправии за пари, за дрехи, помощи и пр., нужни за въстаниците в района, слуховете за скорошна окупация на града съгласно решенията на конгреса изстудили горещия патриотизъм на мнозина от членовете му. В средата на декември председателят му - Константин Босилков - най-деен до този момент, си подал оставката поради изчерпване на силите, а и поради заемане на друга длъжност в системата на руското управление. [308]
Кюстендилският комитет още преди това не показал особена активност, за да спечели голямата чест и отговорност да оглави въстанието. Състоянието на въстаническото дело налагало да се вземат бързи мерки за оздравяване на ръководството. От Търновския комитет “Единство”, от другите комитети в страната и от самите въстаници се настоявало за създаване на единен ръководен център, както и за нов подем на движението.
С новата, важна задача по реорганизирането на въстаническото дело и
създаването на ново ръководство се заел отново Натанаил Охридски. Той и
до този момент участвувал в комитетската дейност, но стихийното развитие
на въстанието го оставило малко настрана от пряко участие в ръководството,
а с това и по-далеч от най-парливите въпроси, които довеждат и до първите
сътресения. След като се застоял в Пловдив, Натанаил Охридски пристигнал
в Кюстендил на 20 октомври. “Като дойдох в Кюстендил - пише
307. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 22, с. 141; ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3659, л. 378-379. На 5. I. 1879 г. Натанаил получил писмо от М. Дринов от София, в което последният му съобщавал за разстройството на Софийския комитет. По този повод Натанаил побързал да пише на Дринов: “Македонският в София комитет, ако се развали, то Вы неотложно трябва да земете инициатива за нуждите на въстанието в Македония.” Вж. също писмо на митрополит Мелетий Софийски до Натанаил от 15. I. 1879 г.
308. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 174, с. 95-96. “Г-н К. П. Босилков, досегашният председател на Комитета ни, по причина, че е назначен за окружен казничей, която служба наскоро ще пойеме, на 16. того си даде оставката от председателството” - пишат в писмо до Софийския комитет членовете на Джумайския комитет през декември и молят да им се изпрати деловодител от другаде и средства, в противен случай “ми ще престанем и ми от службата си и всичко ще остане па съдбата”.
70
той, - видох, че нищо не е извършено по моя план.” [309] Натанаил бил недоволен от поведението на Калмиков и останалите чужденци, от действията на Привременната комисия в района на въстанието, от отстраняването на Д. Попгеоргиев и убийството на Стоян войвода и неговите другари. Тук, в Кюстендил, той се опитал да съживи комитета и да организира наличните сили. [310] От Кюстендил Натанаил заминал за Джумая в края на ноември, за “да разгледам направеното и да поправя разстроеното от своеволието Калмиково” [311], а след това се озовал в София. Още в този момент Софийският комитет напълно му предоставил своите пълномощия за по-нататъшното ръководство на въстанието. На 1 декември 1878 г. Натанаил пише писмо до благотворителния комитет в Самоков, в което излага своите схващания за бъдещата организация на доброволците и въстанието: комитетите трябва да имат преди всичко грижата за парични помощи, оръжие, облекло и пр. и да ги изпращат, а за “человеци нека да предоставят на водителите на въстанието”. Подобни мисли Натанаил развива и в писмо от същия ден до Н. Живков, в което се казва, че “доброволците във въстанието не трябва да търсят удобства, пари и пр.и,ада притежават високия морален дълг, на който се посвещават, и да изпълняват общите разпореждания. [312] В този ден Натанаил пише и до К. Босилков в Джумая. [313]
В София Натанаил сварил и Мирослав Хубмайер - словенец, доброволец в Босненско-Херцеговинското въстание, доведен от Белград от К. Шyлев. [314] “Аз - пише Натанаил - не се съгласявах по никакъв начин да приемам чужденци за наставление на востанието, но приведеният вече Хубмайер аз го приех за първ на четите и над четоводците, но с единственото условие да е под моя заповед и да изпълнява моите разпореждания.” [315]
На 7 декември Софийският комитет официално, все още в качеството си на временно изпълняващ длъжността Централен комитет, възложил ни Натанаил “да управлява от пограничните места въстанието и да прегледа сметките на комитетите” [316], т. е. упълномощил го изцяло с ръководството на въстанието и контрола върху комитетите, докато се създаде Централен комитет, който да поеме тези ръководни функции.
В този смисъл иконом поп Тодор в писмо от 20. XII. 1878 г. пише на Джумайския
комитет: “Понеже със съгласието на всички губернски комитети ся възложи
на Негово Преосвещенство Св. Охридското Г-на Натанаила водението и управлението
на всичките дела по востанието, и он скоро ще дойде в градът ви, то за
всичко, което ни явявате в тия ваши писма също и за други нужди каквото
имате там представете му.” [317] Върху Натанаил сега
лег-
309. Жизнеописание . . ., с. 74.
312. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 10, II, с. 128-130.
313. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 152, с. 84.
314. Xр. Андонов-Полянски. Учеството на Мирослав Хубмайер по Кресненско-Разложкото востание. - Гласник, XX, 1976, бр. 2. Мирослав Хубмайер по професия бил печатар-литограф, участвувал в Босненско-Херцеговинското въстание като четоводец, герой в битката при Требине, участвувал и в Сръбско-турската война. Едновременно със задълженията си на военен ръководител той бил и кореспондент. Бил под австрийски полицейски надзор след завръщането си.
315. Жизнеописание . . ., с. 74.
317. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 171, с. 94.
71
нало огромното бреме по реорганизиране на пръснатите чети в Кресненско и Джумайско, по подкрепата на продължаващото въстание в Кършиака, по подготовката на пролетните действия на въстаниците и т. н.
Натанаил се върнал към старите си схаващания за развитието на въстанието - освен движението в Джумайско, което следвало да продължи след потягането на въстаническите сили, в Кюстендил трябвало да се съсредоточат всички чети и доброволци от вътрешността на Македония с оглед изпращането им през границата и действията им дълбоко в турския тил. [318] Той предполагал, че само едно периферно въстание, каквото бе това през октомври-ноември в Кресненско, Джумайско и Разложко, не може да доведе до резултатите, които му се поставяли - отхвърляне на клаузите на Берлинския договор, освобождението на Македония и обединението на българския народ.
В реорганизацията на въстаническото дело в началото на декември се намесва активно и Ст. Стамболов като представител на Търновския комитет “Единство”. След дълги разисквания за избирането и утвърждаването на губернски представител на Централния комитет, [319] какъвто все още не съществувал, в заседание от 22 ноември 1878 г. Търновският комитет решил Стамболов не само да замине за София и за театъра на въстанието, но и да вземе със себе си събраните 5000 франка за нуждите на въстанието. [320] Тези средства дошли в много важен момент на реорганизацията и послужили за създаването на въстаническия център в Кюстендил, за събирането и потягането на въстаническите редици след събитията в Джумайско и Разложко.
Натанаил Охридски заминал заедно с Мирослав Хубмайер за Кюстендил, а
малко по-късно там се озовал и Ст. Стамболов, след като в София проверил
сметките на комитета. [321] Главната задача сега била
да се приберат и стъкмят четници и доброволци в един стан, да се започне
подготовката и обучението им, да се внесе дисциплина в техните редици.
Към Вранско-Паланечката граница били настанени около 500 доброволци. [322]
Ст. Стамболов заедно с Хубмайер обиколили селата в Краище, като на 16 декември
се срещнали с четоводците в с. Извор. Тук двамата свикали всички четници
и четоводци, направили събрание със съответен протокол и посетили Босилеград.
[323] За ръководител на четниците в Кюстендилско-Босилеградско
бил оставен Мирослав Хубмайер, който се заел с военната подготовка, обучението
и екипировката на четниците с оглед на проектираната им бъдеща дейност
- да преминат и действуват във вътрешността на Македония.
318. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 152, с. 84; Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 12, с. 130-131.
319. Освобождение Болгарии . . . Т. 3, д. № 163, 178, с. 266, 284-285.
320. Пак там, д. № 204, с. 324. Тази сума по всяка вероятност е била изпратена за по-голяма сигурност по пощата (Кирил, патриарх български. Съпро тивата . . ., д. № 16, с. 134).
321. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 172, с. 95.
322. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 42, с. 170.
323. Пак там, д. № 14, с. 132; А. Страшимиров. Диктаторът. Нови проучвания върху живота и личността на Стефан Стамболов. Кн. първа, С., 1935, с. 63 и сл. Страшимиров предава някои подробности, например че “Привременните правила за нареждането на Македонското въстание” са написани от Стамболов, че той е изработил клана за разпределение на въстаниците - 480 души в Падеш, 150 в Кресна. 200 в Предел и др.
72
Наред с организиране на въстаническия стан в Босилеградско Натанаил и Стамболов се погрижили и за въвеждането на ред в Джумайско. За тази цел всички въстаници и четници били поставени под надзора на К. В. Сарафов. [324]
Главните усилия през януари и февруари в този район обаче били насочени към въстаническото движение в Кършиака. Кършиак се наричала областта по десния бряг на р. Струма. Въстанието тук започнало почти едновременно с това в Кресненската клисура. В едно от писмата си Тодор Страхинов пише, че когато се водили боевете в Кресненското дефиле и вниманието на турците било отвлечено в тази посока, войводите Златко, Иван Атанасов и МитеЮрука, “като разбрали, че пред тях няма ни турска войска, ни башибозук, че и селата пред тях били български, започнали да воюват безопасно: превземат селата Рибница, Горема и пр. дори и селата Старчево, Палат до Яково, Петърчката околия” [325]. Следователно още в началния момент на въстанието почти всички села в Кършиака били освободени.
Въстанието в Кършиака не стихнало и през декември, когато под натиска на турските войски въстаниците в Кресненското дефиле били изтласкани на север. На 8 декември 1878 г. Атанас войвода - един от най-верните другари на Стоян Карастоилов, който по това време стоял начело на въстаниците в Кресненско - заявил, че въстанието в Кресненско се прекратява, на не и в Кършиака. Той обявил, че всеки е свободен, но е желателно по-нататък да вземе участие във въстаническото движение в този район. Голяма част от четниците заминават за селата Падеш и Лешко с оглед да вземат участие в боевете в Кършиака. [326]
Въстанието в този район продължило най-дълго - до втората половина на февруари 1879 г. [327]
В началото на декември независимо от поражението на въстанието в Кресненско и Разложко движението в Кършиака взело още по-широки размери.
Въстаниците в този район имали постоянни сблъсквания с турски башибозушки отряди по р. Лебница и в Малешевските планини. Най-тежка била битката в началото на декември на р. Лебница, в която по думите на съвременник “поразила е до четиристони (400) души турски Аскер и башибозуци, от които ранените и до днес мрат в Петръч. От нашите само двама са убиени” [328].
Благоприятно обстоятелство за разширяване на въстанието в Кършиака през
декември е и дейността на Д. Попгеоргиев. След временния му арест, на 1
декември той се озовал в с. Сушица, в Кършиака. Веднага след пристигането
си Д. Попгеоргиев започнал дейна работа по организиране на въстанието и
324. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 42, с. 170; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 137, с. 76; д. № 157, с. 86. К. В. Сарафов е изпратен още на 18 ноември от архимандрит Методи Кусев в района на въстанието като представител на Пловдивския благотворителен комитет с цел “да обходи граничните места, да изучи състоянието на работата и да ни дава потребните според дадените му инструкции”. Според М. Кусев той бил не само “тесен мой приятел”, но и “известен на цялото почти население в Неврокопско и Мелнично за патриотическите му чувства и за неговите подвизи по църковните въпроси”.
325. АБАН, ф. 1, инв. № 1428, л. 1403.
327. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 70, 79, с. 195, 206-206.
328. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 102, с. 90.
73
въвеждане на ред и дисциплина сред въстаническите редове. “Призовах от Кършиака способните за война да ся приберат в селата по ближни и те са вече готови”- пише той в писмо до председателя на Джумайския комитет Константин Босилков от 6 декември 1878 г. В същото писмо той поканва всички четници от дружината на Стоян войвода да дойдат в Кършиака. “Желанието им ще ся посрещне от сичките ни братя.” [329]
Въстанието в Кършиака през декември обхващало района по р. Лебница, като на изток въстаническият район достигал до р. Струма, а на северозапад - билото на Малешевските планини. Намерението на въстаническото ръководство било пограничните стражи да се преместят значително по-навътре, на “два часа” на юг от р. Лебница, в Петричкото окръжие, където се очаквало, че “още много села ще ся присъединят” [330]. Селата Игралища, Добри лаки и Горемия били определени за въстанически станове, в които се разквартирували около 400 въстаници, дошли от различни области на Македония, от Княжеството и Източна Румелия. [331] Около това основно въстаническо ядро се групирали и селските въстанически сили - местни стражи, опълченски дружини и пр. Под ръководството на Д. Попгеоргиев започнала активна дейност по потягане на въстаническите редици, набавяло се оръжие, изграждали се старейшински съвети и полицейско началство. Войводата Златко бил определен за капитанин и съдия на целия район и било уредено “общо устройство на управлението” в Кършиака с център с. Цапарево. [332]
Голямо внимание се отделяло за подготовката и въоръжението на стражите, а също така и за всеобщата подготовка и въоръжението на селското население, което “ще се държи настрежено и вооружено за битка” [333].
Д. Попгеоргиев настоявал Джумайският комитет да изпрати най-малко 1000 пушки: “Селяните да се вооружат.” [334] Към въстаниците в Кършиака малко по-късно се присъединили с четите си Андрея Ников (Николов) и Паскал войвода. [335]
Въстанието постепенно вземало по-организиран характер и се разпространило на юг до с. Гюргево, Петричко и Градешница, Мелнишко. [336]
В хода на въстанието и тук се появили вътрешни разногласия, предателство и заговори. Срещу Д. Попгеоргиев, който настоявал да се въведе строга дисциплина, да се преследват и наказват предателите, шпионите и недисциплинираните, както и срещу войводата Златко бил организиран заговор от чорбаджиите от селата и войводата Торолинко. “Някои си казват - пише Д. Попгеоргиев в писмо до Натанаил Охридски, - че са искали чорбаджиите да ни предадат на турците.” [337]
В резултат на този заговор на 14 януари 1879 г. Д. Попгеоргиев отново бил арестуван и насила отстранен от въстанието в Кършиака. [338]
Една от причините за вътрешните крамоли във въстаническото ръководство
на Кършиака е активната подривна дейност на мелнишкия и петричкия
329. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Документи . . ., д. № 155, с. 85.
330. Пак там, д. № 162, с. 90.
331. Пак там, д. № 170, с. 93; Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 14, с. 198.
332. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 14, с. 188-189.
333. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 170, с. 93.
334. Пак там, д. № 170, с. 94.
335. Пак там, д. № 175, с. 96-97.
336. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 26, с. 148-149.
337. Пак там; Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 14, с. 200.
338. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 14, с. 200.
74
каймакамин - на Хюсни бег Петрички. [339] Последният бил притежател на чифлици в този край, лично познат с голяма част от чорбаджиите и по-известните жители в района. Той действувал не само със сила, но и с хитрост. Неговата цел била да възвърне въстаналите селища под османска власт, но без военни действия, за да се запазят непокътнати именията и работната ръка. За тази цел той на няколко пъти правел предложения до селяните в Кърщиака, тайно изпращал парламентьори и търсел начин отвътре да обезсили въстаническото ръководство.
Първото предложение дошло още в края на ноември. Отговорът на въстаниците с дата 11 декември е отпечатан във вид на дописка във в. “Марица” на 5 януари 1878 г. [340] В него между другото се казва: “Приехме от 28-ий миналого месеца Вашето писмо, в което виждаме следющите въпроси, на които спешим да Ви отговорим:
1. Казвате ни, че от месец и половина насам не припознаваме правителството си и сме станали въстаници. Но Вие сте били уверени, че това въстание е не от наше си желание, а сме били подбутнати от чужди комити. За първото цял свят се извести, т. е. че сме въстанали, но колкото за вторите Ви уверяваме и трябва да знаете, че от никого не сме подбутнати, а като видяхме, че на Берлинския конгрес европейските сили са ни оставили пак под Вашето управление, взехме оръжието в ръка и няма да го оставим, догдето не се съединим с Болгарското княжество, на което е пристанал да ни остави и самий Султан Хамид, в Св. Стефанския договор.”
По-нататък в писмото отговор на въстаниците се изтъква, че са “взели оръжието” по собствена инициатива, че обещанията за реформи, за добросъседки отношения с мюсюлманите и пр. са измама и се приключва с извода: “Заради това трябва наместо да се морите да ни убеждавате, да се заловите да се изпълни Св. Стефанският договор.” [341]
Писмото е характерно не само като документ, от който се виждат най-ясно причините и политическата цел на борбата на въстаналите български селяни в Македония, но много ясно показва и хитрите ходове на петричкии каймакамин. В този дух независимо от първия отговор петричките турски главатари продължили разложителната дейност върху въстаниците и в следващия период.
Оставено без здраво ръководство, без сериозна помощ от вън, въстанието
в Кършиака започнало бавно да угасва. Във втората половина на февруари
Хюсни бей Петрички с 800 души редовна войска и башибозук навлязъл във въстаническия
район. Първо били завзети селата Игралища и Цапарево, а след това последователно
и останалите селища. [342] С това и последното, третото
огнище на Кресненско-Разложкото въстание било потушено. В този
339. В дневника си Д. Попгеоргиев е отбелязал залавянето на няколко шпиони, а на 13 януари е записал: “В Добрилаки Златко ни вручи четири писма шпионски, две проглашения, едно от владиката Мелетия и Прокопия (гръцки духовници - б. м.) и едно от мелнишкия каймакамин Али Назим, с което подканва населението и Каршиака да ся прибере по домовете си, да няма страх от турците, изпроводените спандания от Палат и Митре от Сушица да са вардат добре, с доверие да ся внимава на което ще казват и от сякое село по няколко мина по първи заедно с тия двамата да идат в Мелник на споразумение!” (Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 14, с. 200).
340. Марица, бр. 45, 5 ян. 1879.
342. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., Д. № 70, С., 195.
75
район по-известните селища, които въстанали, били Игралища, Цапарево, Сушица, Добри лак, Никудим, Раздол, Горемя, Моравица, Колибите, Седелец, Крушица, Кръстилак, Долна и Горна Рибница и др. [343]
Освен изброените райони въстанието имало по-широк обхват - на юг и запад, във вътрешността на Македония. С изключение на селищата в Петричко и Мелнишко, където то бе намерило отражение и от чиито райони селяните бяха взели непосредствено участие в боевете в Кресненското дефиле, въстаническото движение обхванало отчасти и Неврокопско, Демирхисарско, Серско и Малешевско.
В Петричко въстанали селищата Долна и Горна Рибница, Горемя, Старчево, Палат, Яково. [344] Навсякъде българското население се надигало на борба и участвувало дейно във въстанието. [345]
По-голямо било движението в Мелнишко. Още в първите дни на въстанието въстаниците овладели селата Ново село, Брезница, Моравска (дн. Моравци), Будилца и Сливница. [346]
В рапорт на А. М. Дондуков до главнокомандуващия генерал Е. И. Тотлебен от 17 ноември 1878 г. [347] на основата на получени достоверни сведения от театъра на въстанието се изброяват освен тези селища и селото Каменица, както и още 26 села (Любеница, Крепилово, Добри лак и пр.) “вътре в Македония”, жителите на които “въодушевени от успехите, също се въоръжили и се присъединили към въстаниците, които заемат линията между Ново село и Пирин планина”. [348]
За създадената още в началото на Кресненско-Разложкото въстание революционна обстановка в целия Мелнишки край говорят и други документи.
В писмо до Джумалийския благотворителен комитет от 10 октомври 1878 г. Д. Попгеоргиев пише: “Востанието в Мелничкото окружие твърде добре напредва. Турците зеха страх до толку, что некое село и без битки е избегнало, а други от осем часа далеко пред востаниците, изпровождат човеци и просят да се предадат.” [349] В друго писмо от 17 октомври Д. Попгеоргиев известява Джумалийския комитет, че “турците от Мелник и околните тем села бягат в Петрич и Серес” [350].
Въстаниците водили боеве на около 1/2 час от Мелник, завзели и изгорили турското село Дзевгели. [351]
Въстаническата вълна се разширила и към Демирхисарско. Жителите на Демирхисарското
окръжие изпратили свещеника на с. Чрешница в лагера на въстаниците да получи
фишеци за подготвяното въстание. [352] Със същата молба
се отнесли до ръководителите и селяните от с. Пирин. [353]
Към Демир-
343. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 14, с. 197-200.
344. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 43, 77, 87, с. 37-38, 51, 55.
345. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 84-85.
346. Освобождение Болгарии ... Т. 3, с. 267; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 23, с. 27.
347. Пак там, д. № 203, с. 322.
349. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 26, с. 28-29.
76
хисарско се отправили отделни, макар и малочислени чети, които предизвикали ново движение в този район. Тук действувал с чета войводата Кременлията.
По сведения, получени в Руското генерално консулство в Солун, всички български села в района на Демирхисар били готови да въстанат, но все още се въздържали. [354]
Въстанически чети проникнали и още по на юг - в Серско. Още през октомври 1878 г. въстаници нападнали чифлика на хаджи Лазаро до Серес. [355]
На северозапад, както вече изтъкнахме, освен района на Кършиака въстанието обхванало и Малешевския район. Поради близостта си с Княжеството, станалите събития през 1876 г. и събитията в Царевоселско през 1878 г. тук още през лятото на 1878 г. имало вълнение.
В района постоянно кръстосвали чети, съставени от бежанци от този район, изселени в Кюстендил. Турците пращали наказателни експедиции, бродили башибозушки банди.
В началото на октомври в дописка от Кюстендил във в. “Марица” се съобщава, че младежите в Пианечко и Паленечко организирали чета и се отправили към Княжеството. На Девебаир те водили тежък бой с турците, в който паднали трима души убити четници. Когато достигнали границата, руските власти поради строгото нареждане на правителството ги върнали обратно. Сега те нямали друг изход, освен да действуват в местните планини. [356]
По-късно въстаниците в Малешевско водили тежки боеве в продължение на два дни над Берово по реката Абланица. До щаба на въстанието пристигали искания от Малешевско, както и “многочислени писма от вътрешността на Македония”, в които македонските българи се интересували от хода на въстанието, искали оръжие и изразявали готовност да въстанат, ако обстоятелствата са благоприятни. [357]
Данните за разпространението и обявяването на въстанието в изброените райони се потвърждават и от дипломатическите сведения и дописките в чуждите вестници. Източниците за тези сведения били черпени от официалната турска власт или пък от специални дописници във владяната от турците територия.
Първите сведения, проникнали в европейската преса, говорят за подготвено повсеместно въстание в Македония. В кореспонденцията на австрийския в. “Политаше кореспонденц” от 11 октомври 1878 г. се изтъква, че в Скопие, Кюстендил, Маркова капия и др., а също така и в околностите ма Солун говорят за “агитация, възбуждаща големи опасения” [358]. На 20 октомври същият вестник посочва вече по-точни граници на въстаническия театър: Пианечко с целия окръг, каймакамлъка Якчелеби, Паланка, Куманово с околността Авратхисар, Щипски, Серски, Мелнички, окръг Градско и пр. Съобщава се и за разпространение на въстанието в Битолски санджак и за появата на чети по Палестрина и Петрина планини. [359]
По сведения на английския консул Блънт от 26 октомври 1878 г. освен
в района на Кресненската клисура и Разложко “значителни отреди български
354. ИРЛЛ, ф. 325, оп. 1, № 41, л. 5-6.
356. Марица, бр. 29, 3 ноем. 1878.
357. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 57, с. 39.
358. Новое время, бр. 943, 13-25 окт. 1878.
359. Пак там, 21 и 25 окт. 1878.
77
въстаници от България са концентрирани около Петрич, Серска провинция, а българските селяни от тези райони масово се присъединяват към движението” [360].
В Руското генерално консулство имали по-точни данни за разпространението на въстанието. От сигурни известия се знаело, че турските власти вземат наред с военните и полицейски мерки за спиране на разпространението му във вътрешността на Македония.
Особено енергични мерки били взети в Мелнишко, Петричко и Серско, а в останалите области по-известните и богати хора били арестувани, имуществото им набързо конфискувано. [361] В мелнишкото село Сушица през октомври първенците били арестувани, а къщите им - запалени. Жителите на 12 села около Мелник и на 10 села от Демирхисарското окръжие “избягали по горите, гладни, голи и боси” [362]. Жителите и на с. Берово се разбягали, а около 200 семейства се озовали при въстаниците в Мелнишко. [363]
Следователно Кресненско-Разложкото въстание се разпространило и оказало непосредствено революционно въздействие в много широк район - освен Джумайско, Разложко, Кършиака и пр., и в Петричко, Мелнишко, Неврокопско, Серско, Демирхисарско и Малешевско, т. е. цяла Североизточна Македония. Може да се твърди, че по влияние то обхванало много по-голям район - почти цяла Източна Македония. “Цялата тази местност - пише М. Хитрово в един доклад от по-късно време - е населена преимуществено с българи, тежко изпитващи на себе си крушението на всички хубави надежди, възбудени в тях от Санстефанския договор.” [364]
Защо именно в Североизточна Македония избухна и се разпространи Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г.?
На първо място, голяма роля за това изиграла близостта на този район до освободените от руските войски области, до свободните български територии, в които бе установено Временното руско управление.
Тази причина е безспорна и не е нужно да се доизяснява.
Но това само създавало благоприятни условия за въстание, но за да избухне въстанието, да се води и разпространи в един сравнително по-широк район, била нужна и съответна революционна обусловеност.
На първо място следва да се отбележи, че въстанието обхваща райони, в които в предшествуващия период е изградена революционна мрежа и се извършва революционна подготовка за национално освобождение, т. е. действува революционна организация, неразделна част от общобългарската националнореволюционна организация.
В Банско-Разложкия край наред с опитите за изграждане и разпространение
на революционните идеи и комитетската организация през 1876 г. се извършила
организирана подготовка за въстание. Банско-Разложкият край е включен организационно
в IV революционен окръг и само някои обстоятелства попречиха за избухването
на масово въстание през 1876 г. - като част от Априлското въстание. Следователно
населението тук бе политически и национално подготвено за масовото надигане
през 1878 г. в борбата за освобождение и запазване на националното единство
на българския народ.
360. Н. Левинтов. Кресненское востание. - ВИ, 1951, кн. 4, с. 77.
361. ИРЛЛ, ф. 325, оп. 1, № 41, л. 6.
362. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 77, с. 51.
364. АВПР, п. к., 1880, д. 2276, л. 68.
78
В Горноджумайско, Кресненската клисура, както и в Мелнишко, Петричко и пр. освен през 1876 г. аналогична революционна и националноосвободителна дейност се извършва и по време на Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. Тук ще припомним само действията на четите от Горноджумайско в долината на Рилска река, в района на Кресненското дефиле, активността им за освобождението на Горна Джумая от руските войски и пр.
В Пианечко и Малешевско е подготвено и избухна т. нар. Разловско въстание през 1876 г. - едновременно с Априлската епопея на българския народ.
Повече от 20 села от Царевоселско създадоха т. нар. Царевоселска република, повече от 40 дни живяха свободен живот и се стремяха с всички възможни средства да се присъединят към Кюстендилски окръг, т. е. към Княжество България. [365]
Голяма част от ръководителите и дейните участници в Кресненско-Разложкото въстание бяха преминали през различните етапи на борбата и бяха натрупали революционен опит и бойна закалка. Въстанически ръководители като Д. Попгеоргиев, Стоян войвода, Георги Илиев (Гаджал войвода), К. Босилков, Георги Око, Б. Маринов, Иван Козарев, Георги Чолаков, Димитър Икономов-Рибнишки, Кочо Лютата, Кандит Дъгарадин и ред други бяха бивши ръководители и участници в българското националнореволюционно движение - революционни дейци, комитетски членове, четнически войводи и четници, и пр. Мнозина други участници във въстанието бяха преминали през арестите и затворите вследствие на антибългарската кампания през революционната 1876 г. Тези репресивни, антибългарски похарактера си действия на османските власти засегнали най-много селищата в Мелнишко, Пстричко, Неврокопско, Серско, където почти всички учители, свещеници и по-изтъкнати селяни бяха арестувани и разкарвани по затворите. [366]
Следователно в Североизточна Македония в предшествуващия период бе изградена революционна организация и се извършваше дейна нодготонка за осъществяването на българското национално освобождение.
Тази организация и подготовка легна в основата на Кресненско-Разложкото
въстание и на тази основа не само в идеен, но и в териториален обсег се
разрази борбата за национално освобождение и обединение. Въстанието следователно
се яви закономерно и логично продължение на подетите и този район националнореволюционни
борби, а и бе пряко продължение на българската национална, буржоазна демократическа
революция.
365. Д. Дойнов. Националнореволюционно движение . . ., с. 82-168, 187-189.
366. Многобройни данни за това
се съдържат в архива на Спас Прокопов - БАН, 1, № 1428.
[Previous] [Next]
[Back to Index]