Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879
Дойно Дойнов
 

II. Ръководство и организация на въстанието

3. Въстанически институции и организация
 

В хода на Кресненско-Разложкото въстание се създали и функционирали ред въстанически органи, рожба на новата революционна власт за ръководство и правилна организация на въстаническите сили и на освободените територии.

На първо място, това бил щабът на въстанието. Този ръководен въстанически орган възникнал още в първите дни на въстанието. За създаването му се говори и в писмото на Д. Попгеоргиев до Благотворителния комитет в Горна Джумая от 8 октомври от Влахи. [186] Щабът просъществувал до края на ноември 1878 г., когато започнала реорганизацията под ръководството на Натанаил Охридски.

Създаването на щаб на въстаниците се наложило от особеното състояние на събитията в района на Кресна-Влахи-Ощава през октомври 1878 г., от пъстрия състав на участниците и ръководителите на въстанието, от необходимостта за съединително звено между комитетите “Единство” и бойците-въстаници от предните позиции.

Както вече бе посочено, в района на Кресна се озовали бивши хайдушки предводители “четоводи”, които водили свои отделни чети и не могли лесно да скъсат със своята самостоятелност и харамийски привички. От друга страна, в района ежедневно пристигали доброволци от новоосвободена България и от вътрешността на областта Македония. Тук пристигнали и чужденци като Калмиков, които, осланяйки се на своите военни познания и опит, предявявали определени претенции да командуват и ръководят въстаниците.

Дейците, като Д. Попгеоргиев, които още преди това се включили в подготовката на въстанието, правилно преценили, че е нужно да се създаде една организация - ръководно тяло, което да направлява, координира и ръководи този разнороден състав, като в същото време то предостави само командни и воеводски права на отделни предводители и четоводци. Щабът обаче си запазвал правото да държи в свои ръце общите въпроси на организацията на въстаническите сили, да въдворява ред в превзетите територии и главно да направлява правилното развитие на въстанието.

От друга страна, щабът като съединително звено между въстаниците и комитетите, на първо място, осъществявал връзката с Горноджумайския комитет като най-близък до мястото на въстанието.

Откъде бе изникнала идеята този орган да се наименува щаб? На този въпрос трудно би могло да се отговори. Безспорно за това са влияели контактът с руските войски и командири в предшествуващия период, военните познания, опитът и практиката както на Д. Попгеоргиев, така и на някои от чуждестранните доброволци.

Щабът още отначало се сблъскал със своеволията на старите войводи, които на своя глава мимо общите интереси на въстанието се стремели към единични и самостоятелни действия, а също така и с опитите на Калмиков, а по-късно и на Л. Войткеевич да изземат неговите функции. Така например щабът остро реагирал на намеренията на войводата Кочо Лютата “своепроизволно” да мине с четата си през границата, за което настоявал да се обезоръжи и изпрати под стража в щаба. [187]
 

186. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 22, с. 26-27.

187. Пак там, д. № 34. с. 32; д. № 37, с. 34.

152

Най-остри стълкновения обаче станали между “двамата майори” А. Калмиков и Л. Войткеевич. При реорганизацията на 20 октомври 1878 г. на тях им били дадени само командни права, а щабът си запазвал правото на цялостното организационно устройство и ръководство на въстанието: “Колкото пък за устройството на въстанието - се казва изрично в приетия протокол на съвещанието във Влахи на 20 октомври - е длъжност на щаба”, а “всякоя отнасяща се длъжност до общата команда на въстанието ще се потвърждава от началник-щаба и от двамата команданта или по от-суствие, който ся згоди от двамата команданта” [188].

Щабът останал да функционира и след отстраняването на двамата коменданти, но в неговата работа отново имало общ командуващ - Стоян войвода. Също така важно място заемало воеводското съвещание, което като по-висша инстанция решенията му стават задължителни по-нататък за щаба. Поради това Д. Попгеоргиев се позовава на воеводското решение, когато отказва да отиде в комитета в Горна Джумая за обяснение. [189]

Компетенцията и функциите на щаба са се отнасяли до организирането на въстаниците в чети, отряди и направления; снабдяването им с оръжие, дрехи, храна, боеприпаси; заздравяване на дисциплината и уреждане на възникналите отношения; грижа за пленените; преговори с противника и т. н. Наред с всички тези задачи щабът е полагал големи грижи за комплектуване на въстаническите сили - приемане и въоръжаване на доброволците и отправянето им по местоназначение. В това отношение се вземат и специални мерки за мобилизация на местното население. За тази цел се отправят и “призователни” писма.

Съществена задача за щаба са охраната и организацията на освободените територии. Във връзка с това се създават местни стражи и се организира полицейско управление, определят се кметове и старейшински съвети, които в рамките на своите права поемат управлението и реда. За да се обезпечи въстаническата тайна и да се предпази делото от шпиони, щабът и селските старейшини издавали “позволителни бележки” [190]. Щабът на въстанието е налагал и наказания, включително и най-тежкото - разстрел.

Щабът на въстанието е и имал претенциите да държи в свои ръце основния въпрос - как и в какви направления да се разширява въстанието с цел да се осъществи задачата за освобождаването на тези райони от османско иго. По този въпрос, както и по тактиката на въстаническите действия между него и комитетите в Горна Джумая и София възникнали сериозни разногласия. По този повод Д. Попгеоргиев пише до Джумайския комитет: “Вашата длъжност е, мисля, да ни помогнете със средства, а от към военна страна, Вие трябва да сте просто зрители.” [191]

По състав щабът се състоял от началник-щаб, длъжност, изпълнявана от Д. Попгеоргиев; помощник началник-щаб и едновременно касиер и “заведущ оръжие” - Георги Михайлов. [192] Щабът е имал и секретар от 22 ноември, когато Стоян войвода е избран за военен предводител (за секретар се
 

188. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 9, с. 195.

189. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 73-74, с. 48.

190. Пак там, с. 27-56.

191. Пак там, д. № 75, с. 49.

192. Пак там, д. № 22, с. 26-27. Георги Михайлов се подписва като “помощник началник-щаба и зав. оружие”, а също “заводител оружие” (русизъм).

153

подписва Ив. Попгеоргиев, а веднага след това М. Каранфилов - брат на видния член на Софийския комитет П. Д. Каранфилович).

След отстраняването на Д. Попгеоргиев М. Каранфилов временно поел длъжността и се подписвал за “началник-щаба” [193]. Сам Д. Попгеоргиев навсякъде се подписва “на Македонското востание началник-щаба” [194].

Нуждата от писар-секретар е била особено голяма, ето защо Д. Попгеоргиев настоявал да се изпрати в Горна Джумая известният учител и патриот Ив. Козарев. [195] Това се налагало поради ежедневната кореспонденция, която щабът водел с Джумайския и Софийския комитет, с отделни четоводци и воеводи, с кметове, старейшини, началници на стражи, с частни лица и др. Още от началото началника-щабът изисквал всичко да се изпраща служебно и “адреса ни да е в щаба на Востаниците македонски” [196].

Щабът в своята дейност успял временно да наложи своето ръководство и да получи популярност и авторитет сред въстаниците.

Т. А. Страхинов, след като пояснява, че в с. Влахи “беше военний стан Щабът началник Мите Попов (Д. Попгеоргиев - б. м.) от с. Берово с главното писалище къщата на хаджи Насьо хаджи Георгиев”, допълва, че “под писалище се разбира Щабът с канцеларията, в която приемаха и изпращаха всички официални писма до комитета, до воеводи по различни пунктове и обратно. Той беше поставен в с. Влахи, както по-горе споменах, в къщата на хаджи Георгиевия син хаджи Насьо и се управляваше от назначений чиновник: Мите Попов Беровец, брат на Костадин Попов. Секретар беше Георги Сахатчията, а писци бяха непостоянни. След изгонването на майора, като се завърна втори път след 11 дни, Мите настояваше пак да се изгони, а Стоян войвода като се не съгласи, Мите си даде оставката и си отиде в София, а щаба се управляваше до едно време от секретаря до превземането на Влаха от турците. Даже и секретар-сахатчията два-три дни по-рано си даде оставката.” [197]

Макар и с някои неточности, но разказът на Т. Страхинов разкрива не само характера и дейността на щаба, но показва и перипетиите на неговото съществуване и разпадане.

В същност след завръщането на А. Калмиков и Л. Войткеевич в района на въстанието и по време на дейността на комисията, изпратена от София, настъпили промени не само в ръководството, но и в щаба, и в наименованията на длъжностите.

Наред с “Привременното управление на Македония” бил създаден и “военен съвет”, в който длъжността началник-щаб била запазена, като за такъв бил определен Валтер Шулц. Имало и атамани, инструктори, комисари и пр., предимно чужденци и членове на комисията. [198]

Стремежът към длъжности и големство овладял тези самолюбиви “чуждестранци”, поради което се появили и първите звания, като “член на военния съвет на македонското въстание” (Войткеевич), “командант” и др. [199]
 

193. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 100, с. 58.

194. Пак там, д. № 33, 34, 37, с. 32 и др.

195. Пак там, д. № 33, с. 32; д. № 43, с. 37. “Той е добър войник, а още по-добър за военен секретар писар” - пише Д. Попгеоргиев.

196. Пак там, д. № 22, с. 27.

197. АБАН, инв. № 1428, л. 13-91.

198. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 6, с. 12.3

199. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 124, 125, 127, с. 70, 71.

154

В същност щабът от момента на отстраняването на Д. Попгеоргиен, макар и формално да се споменава, фактически загубил предишната си роли и постепенно престанал да съществува.

От декември във връзка с предприетата реорганизация на въстанието се създал един друг военновъстанически орган “Привременно управление на Македония” (военно управление, военен съвет). Началото на този орган трябва да се търси в намеренията на Натанаил Охридски да се създаде голяма бойна единица, да я подготви и изпрати за партизански действия в Македония. Поради това тази въстаническа част трябвало да бъде съставена предимно от хора, родени и действували в западните и северозападните райони на провинцията с оглед справяне с условията, местностите и пр.

В пряката организация на “Военното управление на Македония” взема участие и Стамболов. Заедно с Хубмайер те обикаляли селата из Краище - на 16 декември имали среща с четоводците в с. Извор, а на следващия ден в Босилеград. Сега именно се положили основите на новата организация, като за целта се съставили и “Привременни правила за нареждането на Македонското въстание” [200].

“Привременното управление” по свидетелствуването на Натанаил Охридски следвало да бъде в пълна зависимост и подчинение на Централния комитет и лично на неговия председател Натанаил Охридски. [201]

То не могло да решава други въпроси освен военната подготовка и дисциплината на въстаниците. В същност с това се заел Мирослав Хубмайер, който се подписвал като “заповедник” и “комендант”. Негов помощник-наместник първоначално бил поп Коста Буфски, водач на конницата бил поп Димитрий Трифонов. [202] Те заедно с ръководителите на четите образували “Военен съвет”, който решавал най-важните въпроси и фактически действували под формата на “Привременно управление на Македония”.

“Привременното управление” водело разписание на наличните четници, за тяхното местопребиваване, за количеството и въоръжението им, издавило разрешение за движението на четите и отделните въстаници, пращало стража по границата, грижело се за квартирите и прехраната. [203]

“Военното управление” въпреки положените усилия не могло да внесе ред и дисциплина сред доброволческия състав. За това до голяма стенен допринасяла самостоятелността на четоводците, които запазили своите командни права над съответните чети. Не могла да се осъществи и най-главната задача - да се водят редовни обучения с оглед специалните задачи, които се възлагат на четите. Поради възникналите вътрешни борби и разногласия между четоводците (например между капитан Павел и Караискаки, между Хубмайер и Н. Македонски) Хубмайер бил заместен от Г. Огненов, който вече се подписвал “военно въстанически управител”. По-късно ръководството на въстаниците, които не преминали в Македония, поел “воевода Георги Пулевски” [204].
 

200. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 14, с. 132-133.

201. Жизнеописание митрополита . . ., с. 94-95.

202. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., Д. № 19, с. 138; д. № 23, с. 144-146.

203. Пак там, д. № 17, 18, 19, с. 135-138; д. № 23, с. 142-146; д. № 28, 29, с. 152-155

204. Пак там, д. № 63, с. 187-188; д. № 105, с. 266; д. № 107, с. 227; д. № 109, с. 229-230; д. № 113, с. 234.

155

“Привременното управление на Македония” с тези промени фактически престанало да съществува.

Наред с щаба на въстанието още през октомври възникнал и един своеобразен въстанически орган - местно полицейско началство. Както вече бе отбелязано, на 17 октомври Адам Калмиков и Д. Попгеоргиев известяват Джумайския комитет, че в Кресна е създадено “полицейско началство” с център с. Кресна. [205]

Нуждата от изграждане на полицейско началство се наложила, след като във въстанически ръце в средата на октомври имало вече значителна новоосвободена територия, а въстаническите сили се нуждаели от редовно снабдяване, от попълване на техните редици с нови бойци, от създаване на ред и организация в района. Щабът на въстанието, върху който лежали тези грижи, създал полицейско началство като свой помощен орган с оглед не само да се облекчи в разностранната си дейност, но и да постави по-конкретно задачите по реда и дисциплината на специално изградено звено. Едновременно с това тези важни задачи легнали върху по-широка обществена основа, като се възлагали на местни дейци и революционери.

Следователно задачите по изграждането на новата революционна и административна власт се поемали от местното население и ставали негово собствено дело.

Задълженията на местното полицейско началство са изложени в специален документ, за щастие запазен в архива на Д. Попгеоргиев. Те са изложени в следните осем пункта:

“1. Да соберат война от способните жители на новоосвободените места.

2. Да соберат данок по состояние от секиго, що не може да стъпи в(ъв) военна служба.

3. Да разполагат с превземенните востанически имения да ги отнемат и предават.

4. Да набавят оружия, патрони и всякакви военни потреби.

5. Да преследват, улавят и предават на востаническия щаб избегалите от военното положение.

6. Без билет секой ще се ограничава особено те, които са от турско.

7. Ще се грижат за спокойствието на населението в превземените места, строго ще преследва злодейците и ще наказва строго виновниците.

8. Ще извършват всякоя писмена заповед на вост. щаб. . .” [206]


В първите два пункта полицейското началство получава задължения по мобилизация на местното население и попълването на въстаническите сили. Онези от жителите, които не можели да встъпят в редовете на въстаническата армия, следвало да заплащат определен данък. Тук очевидно е взета под внимание практиката в Османската империя, при която християнското мъжко население, което не е допускано до военна служба, е било обложено със специален военен данък “бедел”. Но същественото в случая е, че въстаническите ръководители в пункт 2 са предвидили този данък да бъде “по состояние”, т. е. едно прогресивно облагане съобразно имущественото състояние и дохода на всеки гражданин. В социално отношение това е нещо съвършено ново в програмата на националноосвободителното движение
 

205. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 43, с. 36.

206. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 8, с. 194-195.

156

и като тенденция разкрива идеологическите и социално-политическите възгледи на въстаническото ръководство.

В пунктове 5, 6, 7 са формулирани задълженията на полицейското началство по реда и осигуряване на спокойствието в новоосвободените райони, по преследването, залавянето и наказанията на дезертьорите и недисциплинираните въстаници. Специален пункт е регламентирал обезпечаването на въстаническите райони от проникване на шпиони и съгледвачи, като за целта се предвиждало да се издават “билети” за всеки, който пътува през въстаническата територия.

В пункт 4, както и в последния пункт 8 на полицейското началство се възлагат специални задачи - да набавя оръжие, дрехи, храна и пр. за въстаническите отряди и да изпълнява всяка друга задача, поставена им писмено от щаба на въстанието.

Но наред с тези чисто военнореволюционни задачи “полицейското началство” първоначално имало правото и задължението: “Да разполагат с превземените востанически имения, да ги предават и отнемат.” [207] Пред вид характера на аграрните отношения в този район - наличието на голям брой чифлици и господарски земи и глада за земя - може да се оцени голямото значение на този пункт за въвличане на селските маси във въстанието. От това личи, че наред с националните задачи въстаниците си поставяли за цел ликвидирането на полуфеодалните остатъци, за превръщането на въстанието в една аграрна революция, каквато в същност се бе извършила в хода на Руско-турската освободителна война в останалите български земи. Макар че този пункт е зачеркнат неизвестно кога, от кого и при какви обстоятелства, ясно е, че той отбелязва още една съществена страна в социалната насоченост и идейните разбирания на въстаническите ръководители начело с Д. Попгеоргиев. Тези възгледи изпъкват още по-ярко на фона на разпорежданията на озовалата се по-късно във въстаннческия район извънредна комисия, която изрично постановява да се пазят турските господарски имения и имоти.

Местното полицейско началство със седалище с. Кресна е имало собствено ръководство: председател К. Аманис от с. Влахи, казничей (касиер) Петре Николов от с. Кресна и действителни членове Мицо Стоименов, Т. Стойнов, Д. X. Цветков - всички от Кресна; хаджи Ильо от с. Влахн и Ангел Митре и Никола Тодоров от с. Ощава. [208] Всички те се задължавали и упълномощавали да приведат в действия набелязаните в гореизложения документ задачи, като съответно ползуват силите и възможностите на революционната организация в поменатите три села и райони.

Местното полицейско началство работило в тясна връзка с помощника на Д. Попгеоргиев - Г. П. Николчев - със седалище също в с. Кресна. Членовете на “началството” били пращани с мисии по набавяне на оръжие в Джумая, по залавяне на бегълци, набавяне на храна и др. Тяхната дейност се оказала извънредно полезна за въстаническото дело, но много скоро, след разстройването на ръководството, отстраняването на Д. Попгеоргиев и убийството на Стоян войвода, се дезорганизирала.

Наред с полицейското началство грижата по правно-административното устройство, по реда и спокойствието на селищата в района била по-
 

207. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 8, с. 194.

208. Пак там, с. 296.

157

верена на особени местни органи - старейшини и старейшински съвети и в много случаи на кметове.

Старейшините били позната форма в административната практика и управление на Османската империя. Тези органи на местно самоуправление първоначално били запазени във всички освободени области на България, като Временното руско управление с циркуляр от 25 септември 1878 г. ги преименувало в “старей”, очевидно търсейки с това да ги приближи до българската езикова форма.

В хода на въстанието в освободените селища старейшините и старейшинските съвети не само продължили своето съществуване и дейност, но поели върху себе си и ред нови задачи.

На първо място, старейшините и старейшинските съвети получавали задачата по уреждането на нов административен ред в съответните селища. Такава по характер била например инструкцията, която извънредната комисия дала на старейшините и кметовете в освободените 43 селища в Джумайско. [209]

До голяма степен те поели правни, административни и други задачи. Съществена обаче си останала ролята им за поддържане на въстанието. Върху тях паднало например задължението да бдят за сигурността на селището и района, да проверяват пътуващите и т. н. [210] Още по-съществена си останала грижата по набавяне на храна и дрехи за въстаниците и стражите, по набирането на доброволци, по мобилизацията на местното население в помощ на въстаническите сили с оглед на новоизникналите задачи и др.

Следователно старейшините, старейшинските съвети, както и кметовете изпълнявали нови революционни по характер задачи и били по същество органи на новосъздадената революционна власт в района. Поради това на много места по състав те били променени, като бившите старейшини, кметове и др., които имали туркофилски настроения или пък били негодни за новите задачи, били отстранявани.

В това отношение интерес буди изграждането и дейността на старейшинските съвети и избирането на старейшини по време на въстанието в Кършиака. Още със заминаването си за там Д. Попгеоргиев се опитал да създаде порядък във въстаническата територия. “Сичките селяни с добра воля приеха тая уредба - пише той до Джумайския комитет от 20 декември 1878 г., - поставихме на сичките села за капитан Златко, т. е. той ще им бъде като съдник и ще седи в с. Цапарево; във всякое село селяните се прибраха в колибите си и по тяхно избирание определихме старейшински совети, които ще се грижат за храната на востаниците и тая на войниците от трите села.” [211] В дневника си Д. Попгеоргиев е отбелязал, че подобни старейшински съвети са създадени в Игралище, Никудин, Добролаки-Цепарево, Седелец. [212] При това в Игралище се провело общо събрание, на което “собрах по няколко мина от селата по първи и подписаха устройство на управлението в Каршиака и избраха за капитан Златко - те” [213]. На общото събрание в Игралище, по-специално старейшините, не само избират Златко за “капитанин на сичките в Каршиака да бъде съдия”, но и “потвър-
 

209. Xр. Чочков. Цит. съч., с. 88.

210. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 47, с. 38; д. № 52, с. 39.

211. Пак там, д. № 170, с. 93.

212. Д. Дойнов. Нови документи . . .. д. № 14, с. 199-200.

213. Пак там, д. № 14, с. 199.

158

диха едно писмо като устав, по който да се управлява тая страна. Според това устав, придружен от Капетанинът по сичките села изписахме способните за оружие да употребяват и кой какво оружие имат.” [214]

Във всяко село старейшинските съвети се състояли от по трима членове. [215]

Старейшинските съвети в Кършиака били не само местни, изборни самоуправителни органи, но имали и по-широки пълномощия в хода на въстанието в този район. Така например в Цепарево в средата на януари се събират старейшинските съвети от няколко села и подбудени от злонамерени лица, решават да арестуват и отстранят от въстанието Д. Попгеоргиев. [216] Наред със старейшините и старейшинските съвети тук се появява и нов елемент “капетанин” с правата на съдия. Но очевидно той е имал право не само на административни функции, но е осъществявал и общите решения и изпълнителните разпоредби на старейшинските събрания, бил е същевременно натоварен и със задачите за боеготовността и отбраната на района. Всичките права, задължения, взаимоотношения и др. на старейшинските съвети и капетана са били регламентирани в устав, който за съжаление не е запазен, за да можем още по-конкретно да надникнем в правно-административната организация на новоосвободените въстанически територии. Своя организация и структура имали и въстаническите сили. Тази организация се създала спонтанно и се видоизменила в процеса на развитие на въстанието.

Въстаническите сили се състояли предимно от чети начело с четоводци. Обикновено тези чети водели своя произход от предидущия предосвобожденски период, когато се формирали по различни места за борба с поробителите. Други възникнали в хода на самото въстание, като се набирали по местен принцип или по време на пристигането на доброволците на театъра на бойните действия. Своя състав и предварителна организация обикновено запазвали и четите, които идвали от Княжеството, Източна Румелия или пък от вътрешността на Македония, като само се попълвали и увеличавали. За отделни действия и направления се формирали и по-големи въстанически формации и отряди, които имали да решават по-отговорни и самостоятелни задачи. Типичен пример в това отношение е разложкият отряд под командата на Баньо Маринов.

В основата си четническото устройство се запазило и при създаването на “Привременното военно управление на Македония” под общата команда на Мирослав Хубмайер.

Въстаническите сили в мнозинството си се състояли от пехотинци. Известна е конната чета, съставена от доброволци от Търновско с командир Н. Живков.

По своя състав въстаническите сили се състояли от “местни стражи” и “войници”. Първите възникнали още преди обявяване на въстанието в целия пограничен район с оглед самозащитата на населението от башибозушки нападения, каквито ежедневно ставали след подписване на Санстефанския мирен договор, и при запазването на демаркационната гранична линия между двете армии - руската и турската. Стражите обикновено
 

214. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 20, с. 148-149.

215. Пак там.

216. Д. Дойнов. Цит. съч., д. № 14, с. 200.

159

охранявали важни стратегически места в собствения си край, не се откъсвали от родните огнища и носели службата си на смени. Стражите поемали охранителните служби и при освобождаването на отделните райони от въстаническите сили, които не могли да останат на завзетите позиции поради предвижване в други направления.

“Войниците” в същност били всички останали въстаници - местните жители, които изцяло се отдавали на въстаническата борба, доброволците, бившите хайдути, прибягналите жители от вътрешните области на Македония. Те били откъснати от дом, семейства и селища и се явявали ударната сила на въстанието.

За подобна структура на въстаническите сили има изобилни данни в документите, в дописките на чуждите кореспонденти, в докладите на дипломатическите представители, в спомените.

Кореспондентът на в. “Новое време” в статия за въстаническото движение, поместена в броеве от 23 и 25 декември 1878 г., пише: “Въстаниците са от всички краища на Македония и се делят на “войници” и “стражи” - първите се бият в полето, вторите - защитават своите къщи и поле.” [217] Особено типична била тази организация в района на въстанието през декември-януари в Кършиака, макар и променена до известна степен по наименование, а и обогатена по структура. В писмо на Д. Попгеоргиев от 20 декември се говори дословно: “В Игралище, Добрилаки и Горемея се определи, за постоянно, като регулярна войска 400 души да седат готови за секий случай и те чрез секий десет дена да ся сменуват,” [218] а в друго писмо от 13 декември той изяснява че това са 600 “войника”, а “за потпорка на те ще са вооружени сички ония, които могат оружие да носят” [219].

Следователно “войниците” са били ония, които не са били свързани с отделно селище или район, а са препращани там, където са изниквали най-главните задачи на въстанието; “стражите” са се състоели от местни хора, които са пазели своето селище и определени опорни точки, върхове, реки, скали и др. Те не са се откъсвали от своята работа и занимание и последователно са носели охраната, сменяни от други групи и стражи.

В хода на въстанието бившите хайдути “харамии”, макар че наред с доброволците се вливали в общото число на “войниците”, по всяка вероятност си запазвали някои свои привилегии и са били използувани и за специални задачи: изпращани с чети през турската граница за разширяване на въстанието, с разузнавателни цели и т. н. Ето защо създаденото по-късно Военно управление и приетите от него “Правила” станали причина съставът на въстаническите сили да се дели на доброволци, въстаници и харамии и според съставителите на правилата това били “трите. . . звания возстаници”, т. е. три категории бойци. [220]

Но въпреки че организатори и ръководители направили усилия да диференцират състава на въстаническите сили, като с това да създадат по-голяма боеспособност по определена отговорност и най-вече по-добра оперативност в изпълнение на разнообразните задачи на въстанието, до пълна и отчетлива структура все пак не се достигнало.
 

217. Новое время, бр. 1014, 1016, 23, 25 дек. 1878.

218. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 170, с. 93.

219. Пак там, д. № 162, с. 90.

220. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 155, с. 285.

160

В хода на въстанието всички тези категории въстаници се оформяли стихийно, преливали и изменяли;, а по време и по място се създавали други. Пред организаторите и ръководителите на въстанието още от първия ден на обявяването изникнал един сложен, с изключителна важност и значение за успеха на бойните действия въпрос - този за въстаническата дисциплина.

Нужно било от разнородния и пъстър въстанически състав - местни въстаници, бивши харамийски чети, доброволци и пр. - да се създаде единна въстаническа сила - въстаническа армия, която да изпълнява поставените задачи от страна на въстаническо ръководство и да осъществява набелязаните освободителни цели.

На практика това означавало да се преодолеят вече утвърдени навици и традиции, да се поставят под военна дисциплина, отговорност и контрол, групи и личности, които доброволно, призовани от дълбок патриотизъм, лично съзнание и морални подбуди, се озовали на театъра на въстанието. Безусловно на тази основа не можело да не се породят конфликти и наистина те не закъсняли. Първият случай, засегнат вече в изложението, възникнал с намеренията на войводата Кочо Лютата да действува самостоятелно с четата си във вътрешността на Македония. С това той не само разединявал въстаническите сили, но и създавал опасни преценденти за бъдещи подобни акции.

Щабът на въстанието не само остро реагирал на намеренията на Кочо Лютата, но и взел незабавни мерки за спирането му, като за това се обърнал за съдействие и към Джумайския и другите комитети. [221] “Молим - пише в писмо до Джумайския комитет от 15 октомври 1878 г. Д. Попгеоргиев, - ако се появи в Джумая Кочо Лютата, незабавно като го обезоружите, изпратете го в щаба на въстаниците под стража. Без друго това извършете моля ви.” [222]

Щабът едновременно със собствените си мерки за потягане на дисциплината потърсил съдействието на окръжния началник и на останалите руски граждански и военни власти както за предаването на Кочо Лютата, така и за залавянето и връщането на избягали с оръжието си доброволци и въстаници от въстаническите позиции. “Поздравете господина началник да позволи на комитета избягалите от востаниците с оружие, що има в Джумая или по селата, да ги улови, обезоружи и изпроводи до нас, оружието и избегалите. Комитетска длъжност е да преследва такива. [223]

Подобни мерки били вземани и в следващия период, [224] но и посочените примери разкриват усилията на въстаническото ръководство още в началото на въстанието да създаде здрава дисциплина сред воеводи и въстаници, като за целта използувала властта на руското управление и авторитета на Джумайския и на останалите комитети “Единство”. Щабът се стремял да пресече още отначало своеволията, за да не станат заразителен пример и за други воеводи и въстаници. Ето защо, след като началникът на “окружието”задържал по искане на щаба Кочо Лютата, Д. Попгеоргиев отбелязва: “По решението на Н. Б. Господина началника, що е задържан, от полза е на Востанието, иначе и други още много момчета би ся подлъгали да мре-
 

221. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 34, с. 32.

222. Пак там, д. № 37, с. 34.

223. Пак там, д. № 26, с. 28-29.

224. Пак там.

161

следват неговите подбуждения. Тук не се дава повод на разногласия, но подобни на Кочо - те за частни интереси прелъстяват момчетата и те ще се преследват.” [225] Дисциплината и единството в действията били едни от условията, които щабът изисквал, за да приеме участието на всеки въстаник и на всеки доброволец. Дори и Кочо Лютата и други като него могли да встъпят отново във въстаническите редици при условие, “ако ся обещае писмено пред Комитета, че ще работи согласно и сичко с позволение от Востаническия щаб и войвода Стоян” и “желателно е да избегват от своеволието”. [226]

Наред с грижите на щаба, задълженията на комитетите, личните усилия на всеки четоводец и пр. за създаване и поддържане на здрава, военна по своя облик дисциплина важни задължения в това отношение получило и местното полицейско началство. Неговите отговорности се свеждали в надзор, контролни мерки, налагане наказания и пр. в обсега на своя район. [227]

Самите предводители вземали твърди, понякога и сурови мерки към нарушителите на дисциплината. Наказания, дори разстрел били налагани за мародерство, кражби, бягства и пр. [228] След боя при Сърбиново, когато част от селските въстаници се разбягват, А. Калмиков се обърнал към Военната комисия и Джумайския комитет с предложение “да направят разпореждане всички селяни да се върнат и охраняват своите домове; заявявам, че къщите на тези, които не се явяват, ще бъдат запалени” [229].

Особено интересни са мерките, които били взети от Д. Попгеоргиев за потягане на въстаническата дисциплина входа на въстанието в Кършиака през декември-януари 1878/79 г. В писмо от 29 декември 1878 г. до Джумайския комитет той пише за успехите на въстанието, като подчертава: “Населението се прибра веч от колибите си в селата и из ден в ден само ся увлича под военна дисциплина.” [230] В същото писмо по-нататък той изтъква, че в редиците на въстаниците ще се приемат “доброволци, а не самоволци или своеволци” [231].

За неподчинение Д. Попгеоргиев налагал строги наказания. “За неприбиранието ся в селото (Седелец - б. м.) едного бих, а от трима по една бела межидия за момчетата зех”; в Игралища “за непослушност бих 8 души от селяните и сичките се прибраха в селото”, “в Цепарево бих един Кръсталчанин, защото беше говорил против уредбите”; “в колибите зех под стража Златко Спасов и Стоилко Стоянов, защото се бегали на Петричкото окружие, когато ся отвори битката на Кръсталкие връх”; “в Игралище бих Златко Колибарецо и Стоилко с по педесе пръчки и ги освободих”. [232]

Специални мерки за дисциплината били взети от “Привременното военно управление на Македония”, от Натанаил Охридски, Ст. Стамболов, Мирослав Хубмайер и др. при подготовката на въстаниците през зимата на 1879 г., преди преминаването им през граница. Сам Натанаил в писмо до Н. Живков пише: “За голям нашъ жалост и соблазън на народа ни, от по-
 

225. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 48, с. 38.

226. Пак там, д. № 64, с. 44.

227. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 8, с. 194-195.

228. АБАН, инв. № 1428, л. 1380 и сл.; Евл. Бужашки. Цит. съч., с. 356-370.

229. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 122, с. 69.

230. Пак там, д. № 175, с. 96-97.

231. Пак там.

232. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 14, с. 199-200.

162

много места ни казват, че доброволците, които прохождат през села и градища, ся уподобяват на турски зулумкяри - башибозуци. . .” [233]

От своя страна М. Хубмайер си поставил задача въстаническата част “да пребивава при военна дисциплина и да се обучава военно” [234].

За целта, т. е. регламентиране на въстаническия ред и дисциплина, били разработени “Правила на македонски въстанически комитет в 1878-1879 г.”. Същите тези “правила” са изработени още през декември от Натанаил Охридски, Ст. Стамболов, М. Хубмайер. [235] По същество те били особен вид “дисциплинарен устав” за въстаниците и затова документът заслужава да бъде приведен изцяло:
 

Правила на македонски въстанически комитет в 1878-1879 г.

“1. От сега за напред всякий доброволец, востаник и харамия дължен е от пръв път да дойде в главното управление на востанието с свои разноски, с пушка мартинка, с кама, със сабя или с ятаган и сто патрони, без да иска такви неща от благотворителний комитет, които съ длъжни всичко и всякякво нещо, что е потребно за востание да изпращат в главното управление на возтанието, а не да ги дават на частни лица.

Забележвание: Всичко упоменато в таия точка оружие може да се дава първ път само на ония, които от турско произхождат.

2. Всекий доброволец, востаник и харамия от всякаква християнска народност се приемва, но он длъжен е първо да приима клетва за верност и покорност на главното востаническо управление, а после ще се записва в числото на въстаниците.

3. Всякой от трите упоменати звания востаници, които няма да се подчини на това управление, но само по себе си ще действува во името на востаническото управление, той ще се преследва и убива.

4. Всякий харамия, който излезва и убива за своя лична полза, той що се преследува и подобающие наказание ще приима.

5. Всякой предател и шпионин, каков да е и откъде ли да е, ще се преследува и като се хване после мъчителни изпити, ще се убива.

6. Всякой християнин, македонец, който ще се покаже противен на востанието и на востаниците, ще се преследува и като се хване прилично ще се наказва.


233. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 11, с. 129-130.

234. Пак там, д. № 23, с. 143-145.

235. Пак там, д. № 14, с. 132-133; д. № 155, с. 284-285. В писмото си от втората половина на декември 1878 г. до Търновския комитет “Единство”, писано от района на въстанието, Ст. Стамболов отбелязва, че е приложил към предишното свое писмо “Привременните правила за нареждането на македонското въстание.” Очевидно, че названието и времето на изработването на “правилата”, ни дават основание да смятаме, че се отнася за един и същ документ. За това насочват не само характерът и съдържанието, но и самото заглавие “Правила . . . 1878-1879 г.” Запазеният екземпляр (Архив на окръжния музей - Благоевград, инв. № 1352) носи дата 20 февруари 1879 г., но той по всяка вероятност е бил преписван и отново разпространяван като основен дисциплинарен правилник по това време, защото в началото на документи намираме следния текст: “Македонски востанически комитет узаконява 1879 г.”. А. Страшимиров категорично твърди, че “Правилата” били изработени от Ст. Стамболов (А. Страшимиров. Цит. съч., с. 63 и сл.). По дух и съдържание обаче личи, че документът е колективно дело на споменатите трима дейци.

Настоящият труд беше предаден за печат, когато в СР Македония се появиха съобщения за “Правила. . .” с повече от 200 члена (Д-р Ив. Катарџиев. Кресненското востание 1878. Скопие, 1978, с. 45-58). Подобен документ, освен цитирания тук, в българските архиви, както сочат историците от СР Македония, въпреки усилията на автора, не бе открит.

163

7. Всякой турчин, който доброволно ще си предаде оружието си, ще се пуща да си отиде свободно вън от границите на востанието.

8. Всякой турчин, който се възпротиви, ще се убива.

9. Които турци ще си бягат доброволно, няма да се ограбват от востаниците.

10. Които турци ще се противат, востаниците имат право да им изгорят жилищата, да ги грабят и да ги убиват.

11. Кой харамия, или востаник, или доброволец ще забира турска или християнска жива стока и ще я прекарва во свободна Болгария и да я продава там, такова го главното управление на востанието ще го преследва и ще го предава на подубающего наказание, безотговорно.

12. Востаник, доброволец и харамия, който е дал клетва и се е записал в числото на востаниците, що му заповядва главното управление, направи нечто без знание и без заповед на управлението, то такъв се изхвърля от числото на востаниците и за измена на клетвата си се преследва със смъртно наказание решение.

12а. Пияница и курвар не се приима в числото на востаниците.” [236]


Особен коментар на “правилата” не е нужен. Ясно е, че те са създадени с оглед проектираните партизански действия във вътрешността на Македония. В пункт 1 намират отражение схващанията на Натанаил Охридски за начина на въоръжение на всеки въстаник и доброволец, пожелал да стъпи във въстаническите редици - схващания, които той формулирал в няколко свои писма още в качалото на декември. [237] Особен интерес представляват пунктовете 7, 8, 9, 10, в които се обосновава отношението към турското население. Ще се преследват и наказват тези, които се съпротивяват с оръжие срещу въстаниците, докато мирното турско население и всеки турчин, който доброволно се откаже от съпротива, ще бъде свободен, а животът, имотът и честта им ще се пазят, както и на християнското население. В тези пунктове се изказват идеи и поведение, които българското националнореволюционно движение прокламирало още в предшествуващата доосвобожденска епоха, характеризиращи хуманизма и демократичността на движението. [238]
 

236. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 155, с. 284-285; Архив на окръжния музей - Благоевград, инв. № 1352.

237. Пак там, д. № 10-11, с. 128-130.

238. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 76, с. 50. С изключение на някои своеволни действия на отделни въстаници, войводи и харамии към мирното турско население и пленени турски бойци във всички въстанически документи, апели, правилници и пр. се поставя въпросът за диференцирано отношение към противника в зависимост от неговото поведение и се апелира за хуманност. Още на 25 октомври иконом поп Тодор писал до К. Босилков от името на Софийския комитет: “С пленниците да постъпят благородно, да ги хранят и да им пригодяват във всичко. Да по кажат на света, че те не са станали с цел да колят и съсипват турското племе, но са развили знаме, свещено за освобождението на Македония от турското иго. Да пазят да не опетнят това свещено знаме с варварски постъпки.”

В този смисъл за пленените турски войници и офицери били полагани постоянни грижи за храна, квартира, медикаменти, тютюн (пак там, д. № 97, с. 58; д. № 120, с. 68; д. № 121, с. 69; д. № 150, с. 85).

В едно свое писмо до мухтарина на с. Осеново, някой си Мехмед ага, Д. Попгеоргиев му нарежда заедно с българските селяни да се грижи за храната на стражите, поставени над селото. От наличието на стражата в района и турците “ще бъдете свободни и ще избегнете всякой отговорност от лоши работи” (Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 3, с. 192).

164

В останалите пунктове на правилата се регламентират дисциплината на въстаниците, задълженията им към въстаническото ръководство, моралът и поведението им в хода на въстанието и т. н.

Наред с тези общовалидни при такива революционни акции изисквания и задължения [239] в “правилата” намират отражение и някои специфични особености пред вид характера на предстоящите действия - четническа, партизанска война, дълбоко в тила на противника” Подобен род задължения се регламентират в пунктове 3, 4, 6, 11 и отчасти в 9 и 10, в които се подчертава, че войводи, четоводци и харамии не могат да действуват самостоятелно на своя глава и в своя полза, т. е. за грабеж и обогатяване, че не могат да събират “жива сила”, т. е. добитък, и да го продават “во свободна Болгария”; че могат да се разграбват и експроприират само вещите, къщите и имотите на онези турски жители, които се съпротивяват с оръжие в ръка срещу въстаническото движение и др.

Следователно “правилата” са съобразени не само с общите изисквания на един революционен, дисциплинарен устав, но и с конкретната действителност и възможните усложнения и особености, при които се очаква да протекат действията на четите през пролетта на 1879 г. във вътрешността на Македония.

Изброените дотук действия, мерки, правилници и пр. на въстаническото ръководство разкриват мъчителните му усилия в хода на въстанието да въведе дисциплина и ред във въстаническите сили. Но въпреки немалкото усилия и частичните успехи в тази насока въстаническата дисциплина си останала “ахилесова пета” на въстанието.

Ръководители, воеводи и четоводци изисквали дисциплина у подчинените си, а самите те не давали пример за това. А. Калмиков, Войткеевич и редица други първи ръководители злоупотребявали с властта и положението си; воеводи като Кочо Лютата, Николица Македонски, Павле и др. проявявали своеволия; интриги и сплетни съпътствували взаимоотношенията между Калмиков, Войткеевич, Д. Попгеоргиев, Яким Осоговски, Ст. Среткович, отец Пахомий (дядо Цветко) и допринесли много за убийството на Стоян войвода. Вражда и ненавист водели до взаимното убийство на войводи, като Стойо Бюлукбаша и т. н. Постоянно съществували взаимни обвинения в пиянство, кражби и злоупотреби - така например Баньо Маринов бил обвинен, че бави придвижването си от София към Джумая, защото “стареинът им (Баньо Маринов - б. м.) обичал много да пие” [240], а сам той, след като се озовал в щаба, заявил: “Като вземем да правим заседания върху някой предмет, ние го правим с вино и ракия.” [241]

С оглед дисциплината и взаимоотношението между войводите извънредната комисия поставила специален човек - Георги Чолаков, - който наблюдавал поведението им и сигнализирал за опасни прецеденти пред Джумайския и Софийския комитет. [242]

Още по-многочислени и разнообразни по характер били дисциплинарните нарушения сред обикновените въстаници - дезертьорства от поле-
 

239. Д. Страшимиров. В. Левски. Живот, дело, извори. T. 1. С., 1929. Правилата за задълженията на участниците в четите, подготвени от Панайот Хитов “Закона за народните горски чети за 1867-мо лето”, изработен от Г. С. Раковски и др

240. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 173, с. 276.

241. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 84, с. 53-64.

242. Пак там, д. № 123, с. 69.

165

сражението, [243] грабежи над местното население, неподчинение, продажба на собственото зачислено оръжие и др. [244]

До голяма степен част от дисциплинарните нарушения имали обективна основа - въстаниците били оставени сами да си набавят храна и при липса на средства границата между глада и кражбата въпреки правилниците, морала и съзнанието се сривала. В писмо от 26 ноември 1878 г. войводите Николица Македонски (в случая се е подписал Никола х. Македонов) и Г. Нойков пишат до “истинските ком. “Единство”: “Като ожидавахме из ден в ден средства и припаси, които имаше да получим из София, достигнахме да си продадеме сичките свои вещи, за да храниме юнаците, а съвсем изтощени и най-гладът заставя честните ни юнаци да правят юнашки постъпки и тука отсам границата, за които много затвори властта.” [245]

Подобни постъпки, причинени от липсата на средства и храна, ставали повод за оплаквания на местното селско население и за арести на четници от органите на Временното руско управление през зимата и пролетта на 1879 г. в Кюстендилско и Босилеградско. [246]

Независимо обаче от причините слабата дисциплина сред въстаниците и четниците давала отражение не само върху боеспособността на въстаническите отряди, но имала и негативно отражение за масовото въвличане на селското население във въстанието, за неговите размери, сила и размах.

В организацията на всяко въстание особено място и роля са заемали въпросите за въоръжението, снаряжението и храната на въстаниците, необходими предпоставки за протичането и успеха му.

Главна роля за снабдяването на въстаниците в Кресненско-Разложкото въстание с оръжие и снаряжение се пада на комитетите “Единство”. От тях, както вече бе изяснено, въстаниците получавали транспорти с пушки, патрони, дрехи, раници и пр.

Освен този източник оръжие се събирало и в самия район на въстанието, предимно от наличното, скритото или пък от ново придобитото по личен път.

В по-голямата си част обаче това оръжие било старо (кремъклии пушки, пищови, ятагани и др.) или негодно за действие срещу въоръжената с модерно оръжие турска войска, дори и срещу добре въоръжените от турските складове башибозушки отряди.

Поради това въпреки огромните усилия на комитетите “Единство” и на ръководството на въстанието оръжието никога не достигало. От всички огнища на въстаническите действия до Джумайския, Кюстендилския, Софийския и други комитети идвали тревожни вопли за “пушки и патрони”.

Още в деня на Кресненската битка Д. Попгеоргиев пише до джумайци: “Днес призори отпочна се битка между селяните Кресненчани, Влашани и Ощавци с турците. Турците са заградени в хановете Кресненски. Битката се продължава. Изпратете десет товара патрони, три от капаклии и седем от мартинки. Не отлагайте ни минута, нуждата е голяма за патрони.” [247]
 

243. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 26, с. 28-29; д. № 87, с. 55 и др.

244. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 10, с. 128- 129; д. № 12, с. 130-131; д. № 24, с. 146; д. № 113, с. 234; с. № 117, с. 237-238 и др.

245. Пак там д. № 8, с. 126.

246. Пак там, д. № 24, с. 146; д. № 27, с. 150-151; д. № 29, с. 153-154; д. № 31, с. 156.

247. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 9, с. 20.

166

В следващите писма началник-щабът на въстанието е още по-настоятелен. Имало нужда от пушки с байонети, от патрони за всички системи пушки, нужно било комитетите да имат свой посредник за снабдяване на въстаниците с оръжие в с. Сърбиново. Трябвало да се бърза с помощта и да не се пращат доброволци на бойното поле без оръжие и пр. [248]

Първоначално оръжие и снаряжения се доставяли в ограничени размери, но и по-късно след големите пратки на комитетите от Северна България за Кюстендил и Джумая и оттам за въстанието не били в състояние да покрият растящите нужди. Поради това Д. Попгеоргиев изказва недоволство, упреква Джумайския и Софийския комитет, че пращат оръжие по други пунктове и пренебрегват най-важния и перспективен участък на въстанието - Кресненския. [249]

Молби за оръжие пристигали и от други райони и предводители - Баньо Маринов още в началото на похода за Разлог молел за оръжия и патрони, тъй като около 70 момчета били без оръжие, [250] а след завземането на Банско продължавал да настоява за нови количества пушки и патрони. [251] Същото направили майор Войткеевич, Средкович и местните войводи след заместването на Баньо Маринов като предводители на въстанието в Разложко. [252] През декември и януари, когато въстаническото движение продължавало в Кършиака, първото искане, за което настоявали в този район, било да се достави оръжие. “Желанието е на сички да се подкрепят с оружие и патрони, това е потребно за днешните обстоятелства. [253]

Най-добре били въоръжени и стъкмени въстаниците, които се подготвяли да навлязат в Македония през пролетта на 1879 г. Главната грижа за това легнала върху Натанаил Охридски. Той ползувал голяма част от изпратената му помощ и от други краища за набавяне на оръжие и на всичко необходимо за една въоръжена борба.
 

248. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 12, с. 22; д. № 23, с. 24; д. № 43, с. 36-37; д. № 49, с. 38; д. № 68, 69, 71 и др., с. 46-47.

249. Пак там, д. № 68, с. 46. В същност има запазени документи за пристигането и раздаването на оръжие, патрони, дрехи, храни и др. Още на 7 октомври В. Цонев приел от Джумайския комитет 9 1/2 сандъка патрони; на 12 октомври в щаба пристигнали от Джумая и били приети още 10 товара (20 сандъка патрони); на 13 октомври били приети 1000 патрона за “Винчестер”, два товара патрони за други пушки; на 18 октомври от името на щаба Ив. Капчев получил от с. Брезник 26 товара патрони; на 19 октомври 86 пушки и 10 товара патрони; на 21 октомври в Кресна пристигнали 60 пушки и 10 товара патрони; на 26 октомври в Кресна “заводител оружие” Г. М. Николчев получил 211 пушки “капъклии, 6 пушки мартини, 6 товара патрони, опинци, сиджими и др. провизии”; на 30 октомври Д. Попгеоргиев съобщава отново за пристигнали “военни потреби”, които били прибрани на сигурно място (пак там, д. № 14, 35, 44, 51, 60, 66, 83,91 и др., с. 23, 33, 37, 39, 42, 45, 53, 56). При това очевидно е, че не за всички при стигнали и предадени пушки, патрони, дрехи и др. са останали преки документи още повече, че от данните, с които разполагаме, се вижда, че Софийският комитет през втората половина на октомври започва да изпраща редовно и при това значителни пратки, а част от транспортите в Търново и други градове на Северна България са отправени понякога направо за Джумая и Кюстендил.

Данни за пристигнали и раздадени оръжия и снаряжения има и за кюстендилските и разложките въстаници, за тези в Кършиака и др.

250. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 101, с. 58-59; д. № 104, с. 60.

251. Пак там, д. № 108, с. 62; д. № 109, с. 62-63; д. № 111, с. 63.

252. Пак там, д. № 124, 126, 127, с. 70-71; д. № 131, с. 72; д. № 113, с. 64-65.

253. Пак там, д. № 155, с. 85.

167

В сведение № 1 на “Привременното управление на Македония” от 9 януари 1879 г. се вижда, че общо 425 човека са разполагали с 433 пушки, от които 166 мартини и 267 капаклии, [254] а на 24 февруари имало 522 въстаници, които били въоръжени със 136 пушки мартини, 236 капаклии и 43 пушки “крънка”, т. е. само 7 въстаници все още нямали пушки. [255] Очевидно е, че част от най-доброто въоръжение - пушките “Мартини” - са били раздавани на ония малки чети, които преминавали междувременно още през зимата в Македония, а новопристигащите доброволци последователно били снабдявани с пушки и снаряжения. В хода на занятията много от оръжията се повреждали, а мунициите се изразходвали ежедневно, поради което въстаническото ръководство постоянно настоявало за нови доставки и попълнения. [256]

Разнообразието на въстаническото оръжие в системи се вижда от един списък от 28 февруари, направен от Натанаил Охридски, вероятно отнасящ се до четите, подготвени за преминаване през границата. От общо 422 пушки 100 били “Шаспо”, 8 бердани (руски), 8 пруски, 40 румънски, 40 мартини турски, 55 капаклии (Бердани) руски, 272 капаклии турски и 4 мартини сръбски. [257] Същият извод се налага, като се разгледат списъците на четите и означеното количество и вид на въоръжението им в навечерието на преминаването им в Македония. [258]

Наред с въоръжението - пушки, револвери, саби, ятагани, патрони - четниците били стъкмени с шапки, дрехи, опинци, чанти, паласки, долно бельо, ризи, мушами, шинели, блузи, чешири и др. Всичко това изисквало средства, усилия, превоз и т. н., но в крайна сметка четите, преминали гра ничната линия, правели впечатление на добре организирани и преди всичко на добре стъкмени и въоръжени бойни формации. В данните от 15 април 1879 г., управляващият руското генерално консулство в Солун М. К. Улянов до А. Б. Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, пише: “Почти всички въстаници са облечени в бели фустанели, въоръжени с пушки “Хенри-Мартини”, револвери и саби; те са отлично дисциплинирани и употребяват при командите тръби, имат и голямо количество запаси от военни муниции, като на 50 човека е имало по три товарни коня” [259], а в следващия доклад подчертава, че хората, които са ги срещали, заявявали, че въстаниците са облечени във военни костюми, че редовите четници, макар и да имат разнообразно облекло, “сички на шапките си носят кръстове” [260]. Същите сведения за въоръжението и екипировката на въстаниците донасят и други чужди консули и наблюдатели. Капитан Синг, изпратен със специална мисия от английското консулство в Солун, за да проучи действията на българските чети, в доклад до Блънт от 8 май 1879 г. пише: “Те са въоръжени с пушки “Мартини”, револвери и големи мечове, които носели по албански маниер. Били добре екипирани с амуниции, носени от товарни животни,
 

254. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 19, с. 136.

255. Пак там, д. № 73, с. 198-199.

256. Пак там.

257. Пак там, д. № 79, с. 207.

258. Пак там, д. № 166, с. 286-300.

259. И. Г. Сенкевич. Новые документы об Освободительной борьбе в Западной Македонии и Косове, д. № 1, с. 263.

260. Пак там, д. № 2, с. 263.

168

главатарите се движели също на коне. Изглежда, че също са били снабдени и с пари.” [261]

Едва ли въпросът за доброто въоръжение и екипировка на четите, преминали през пролетта на 1879 г. в Македония, може да даде общата оценка и картина на въоръжението въобще на въстаниците в Кресненско-Разложкото въстание. Всяко въстание започва с минимум оръжие поради условията, в които се подготвя, но в хода на борбата участниците му се довъоръжават за сметка на противниковото оръжие или пък търсят източници за снабдяване от приятелски разположени държави, движения и др. Безспорно Кресненско-Разложкото въстание започва с един минимален, но все пак по-благоприятен в сравнение например с Априлското въстание количествен и качествен арсенал от оръжие. То получава подкрепа от комитетите в новоосвободена България, дообогатява се от местните ресурси, в услуга се привличат и местни майстори-тюфекчии за поправка на повреденото оръжие, [262] но все пак в крайна сметка всичко това не било достатъчно, за да се противопостави въстаническото оръжие по количество, далекобойност, скорострелност и др. на неприятелското въоръжение. При това главното предимство на турските сили се състояло в използуването на артилерия и на други родове войски - например кавалерия.

Въстаниците не успяват да пленят и да ползуват големи войскови въоръжени складове на противника; не се осъществяват и намеренията на дейци като на В. Диамандиев за безвъзмездно отпускане на 6000 пушки с амуниции от Временното руско управление в Пловдив, [263] нито пък желанието на З. Стоянов и Н. Обретенов да се потърси и закупи ангажираното количество оръжие във Враца и Гюргево за Априлското въстание. [264]

Не било по-добро положението и с храната на въстаниците. В хода на въстанието не била създадена специална интендантска служба, която да се грижи за този особено жизнен въпрос. Въстаниците се снабдявали с храна от местните ресурси в районите, където действували. Щабът и ръководството задължавали селяните да правят специални доставки от храна за стражите и войниците, но всичко това не се вършело редовно и с желание. Много скоро се изчерпали резервите и възможностите на местното население, а специални доставки на храни и други продукти от други райони на Княжеството и Източна Румелия не се пращали или били минимални. При това въстанието продължило сравнително по-дълго време, транспортите се движели бавно, а хранителните припаси се разваляли бързо. Зимните условия, при които протичали подготвителните действия след движението в Кресненско и Разложко, също пречели за редовното, бързо и добро снабдяване.

На тази основа още през ноември до Джумайския комитет достигнали оплаквания. [265] В Кършиака селяните с мъка, откъсвайки от собствения си залък, хранели стражи и доброволци, [266] а в Джумайско, Кюстендилско и Бо-
 

261. АИИ - БАН. арх. кол. IV, ап. 38, а. е. 14, л. 77-78.

262. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 49, с. 38; Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 120, с. 239. Писмо на Теодор Бобошевски (тюфекчия) до митрополит Натанаил.

263. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 94, с. 217. За опитите на Тракийския комитет в тази насока вж. д. № 95, с. 218.

264. Пак там, № 3, с. 120; Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 21, с. 210-211.

265. Пак там, д. № 8, с. 126.

266. Д. Дойнов. Цит. съч., д. № 14, с. 197-200.

169

силеградско местното население направо отказвало да храни доброволците поради собствената си нищета и глад. [267]

И все пак известни мерки при съществуващото положение били взети. През март в Джумайско по инициативата на Констанди Попгеоргиев из селата била извършена доставка на жито и брашно в размер на около 20 000 оки за нуждите на въстанието през пролетта. Тази грижа легнала на местното полицейско началство. Когато започнало преселването на българското население пред вид разпространените сведения за предстоящата окупация на района от турски войски, с месенето на хляба в селата били натоварени две чети, които се заели с това и заместили селяните. [268]

В крайна сметка въпросът с храната на въстаниците в редки случаи се решавал централизирано. В повечето случаи той оставал грижа на четовод ците или пък лично дело на всеки участник, който търсел свои пътища, средства и начини за прехрана.

Организацията на въстанието обхващала и редица други, макар и по-второстепенни въпроси, като санитарна служба (известно е например устройството на въстаническата болница в Кюстендил с лекар, изпратен от Софийския комитет), куриерска служба, разузнавателна дейност и др. В заключение на този въпрос ще спрем вниманието си на една по-особена страна на въстаническото дело - символиката, изразяваща се в наличието ва въстанически знамена.

Знамето като символ най-ярко, синтезирано и обективно изразява целите на едно движение, неговия национален и социален характер, стремежите и идеалите на ръководители и участници.

В Кресненско-Разложкото въстание имаме достатъчно данни за наличие на въстанически знамена. [269] Така например П. Матеев, секретар на Палгрейф, свидетелствува, че в Горна Джумая видял знамето на въстаниците. То се състояло от три цвята - бял, жълт и черен, с надписи на белия цвят “Свободна България”, на жълтия - “Щастлива Тракия” и на черния - “Жална Македония”.

В редица български, руски и чужди вестници [270] били напечатани сведения за наличието на подобно въстаническо знаме, макар че цветовете и броят на полосите се посочват различно - обикновено четири, но за надписите има съвпадение и относително единство. Така в. “Новое время” препечатва съоб-
 

267. Кирил, патриарх български. Цит. съч., д. № j92, c. 216; Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 166, с. 92. Типично е едно писмо на воеводите И. Симеонович и Д. Недялков, писано от Ощава на 16 декември 1878 г. до Джумайския комитет, в което, като се подчертава, че са били пратени от комитета в тези села с уверение, че там има приготвена храна” дословно пише: “Ние, когато достигнахме, видяхме оти нема никаква храна и момчетата ся голи и боси до това ден и да ся не надат от селяците оти ке да ни намират храна и не е останала нищо и селяните казаха, че я да си донесете храна да се храните, я, да си отидете, ако, не ке да ви одариме.”

268. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 107, с. 227-228.

269. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 3662, л. 159.

270. Застава, бр. 167, 27окт. 1878. В дописките се казва: “Знамето на българските въстаници има четири полоси: белия ознаменува Русия - Освободителка; червения - Обединена България; зеления - Тракия и черния - Македония”. Според “Застава” това знаме би причинило обща световна война: Тракия с Цариград пазят англичаните, а Македония със Солун - Австро-Унгария. Подобни сведения предават и други чужди вестници и консули.

170

щение, в което се отбелязва, че знамето на въстаниците се състои от четири цвята със следните надписи: бяла полоса с надпис “Русия – освободителка”, червена - “България”, синя - “Освобождение на Тракия” и черна - “Нещастна Македония”. [271]

Няма никакво съмнение, че подобно знаме е съществувало.

Възниква въпросът, по чия инициатива, кога и при какви обстоятелства е изработено това знаме, в което недвусмислено се подчертават чрез надписи и символи целите на движението и единството в борбата. Отговор на този въпрос до голяма степен може да намерим в едно писмо на Д. Попгеоргиев от 9 октомври 1878 г. В него той настоява пред Джумайския комитет: “Изпратете за сега платно по два аршина - жълто, цървено, селено и синьо - сето - 8 аршина.” [272] Размерът на платното - по два аршина от всеки цвят, наличието на четири цвята (без съмнение очевидците субективно са видели, приели и особено запомнили цветовете и затова различно ги предават), времето, в което се иска платното, ни показват, че в случая въпросът се отнася до гореописаното знаме. Искането е отправено в същото писмо, в което Д. Попгеоргиев съобщава за първото устройство на знамето. Следователно в момента, когато се създава едно напълно организирано движение, Д. Попгеоргиев незабавно е искал да създаде и неговия символ - знамето, още повече, че в предшествуващия период по негова инициатива е изработено знаме за въстанието в с. Разловци през 1876 г. [273] Тази е причината и по-късно, когато отива в района на Кършиака, Д. Попгеоргиев да иска “един аршин платно, джанфес, жълт лимонов вид” [274], пак вероятно с подобна цел, но може би за допълнителна апликация на знамето на разловските въстаници, което винаги се е пазило от Д. Попгеоргиев и което вероятно е възнамерявал да използува. [275]

Знаме с надпис “Свобода или смърт” са имали и четниците под ръководството на Баньо Маринов. Знаменосец бил Димитър Кожухаров. Под това знаме въстаниците атакуват и освобождават Банско. [276] Знамена с надписи “Свобода или смърт” са имали и носили и някои чети, и отделни четоводци. [277]
 

271. Новое время, бр. 949, 19/31 окт. 1878.

272. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 22, с. 26-27.

273. Д. Дойнов. Знаме на въстаниците от с. Разловци, Пианечко. 1876. - МПК, 1964, № 2, с. 3-15.

274. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 175, с. 97.

275. Д, Дойнов. Цит. съч., с. 14.

276. Кресненско-Разложкото въстание. 1878 . . ., с. 169.

277. Българин, бр. 150, 19 апр. 1879.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]