III. Външнополитическата обстановка и въстанието

1. Политиката на великите сили и въстанието

[[ Е.  Англия ]]
 

*  *  *

Английското правителство следило внимателно въстаническото движение в Македония още от появата му. Лондонските вестници на 13 октом-

239

ври 1878 г., т. е. няколко дни след избухването на въстанието, уверявали че русите са подготвили движенията в Румелия и Македония и подбуждали подобни надигания и в Епир и Тесалия. [258] Влиятелният в. “Таймс” препоръчвал съвместни действия на Англия, Франция и Австро-Унгария, за да се застави Русия да изпълнява Берлинския договор.

Каква била позицията на английското правителство?

Правителството на Биконсфилд - Дизраели и в този случай продължило традиционната си линия по отношение на балканските въпроси. [259] Неговото поведение се обуславяло от възникналата нова обстановка на Балканите след войната от 1877-1878 г, - неприемливото за английските интереси руско проникване към Проливите и голямото влияние на Русия сред славянските балкански народи. На второ място, тази политика се определяла от отношението на Англия към Османска Турция - без да държи на целостта й, нещо, което тя показала с отнемането на Кипър, тя се стремяла да запази османските владения, ако това ставало за сметка на славянските държави на Балканите, т. е. ако с това обективно се създавали предпоставки за загубване на политическите и икономическите й позиции чрез самостоятелни държави и усилване на руското влияние в тях.

На трето място, политиката на Англия на Балканите била пряко свързана и взаимообусловена от руско-английските противоречия в Средна Азия. [260]

От тези изходни позиции официалната английска политика разглеждала и българския въпрос като съставна част на цялата й източна политика и поради това тя взела и отрицателно отношение към Кресненско-Разложкото въстание.

Стратегически Англия след Берлинския договор се стремяла да не се допусне съединението на Източна Румелия с Княжество България (макар че в английските официални среди съществувало убеждението, че това рано или късно ще се осъществи) и преди всичко да се спазва стриктно Берлинският договор на този етап и по отношение на България.

Българското въстаническо движение в Македония през 1878-1879 г. било в пълен разрез с възприетата английска позиция.

То създавало реална опасност от единодействие и верижна обвързаност със съпротивата на източнорумелийци и до създаване на голяма България. Тази възможност била в пълно противоречие с интересите на Англия, която бе употребила толкова много усилия за неосъществяването й. [261]
 

258. Turkey, № 53/1878, p. 194-195, 247.

259. За английската политика по Източния въпрос вж. у Хр. Христов. Освобождението . . ., с. 49-225; Д. Йоцов. Английската политика на Ориента; Д. Йоцов. Дипломатически студии по нашето освобождение. Т. I. C., 1909; Г. П. Генов. Източният въпрос. С., 1926; Ив. Панайотов. От Сан Стефано до Берлин. Ръкопис; А. Пантев. Англия срещу Русия на Балканите. 1879-1894. См 1972; R. W. Seton-Watson. Disraeli, Gladstone and the Eastern Question. London, 1935.; B. N. Sumner. Russia and the Balkans. 1870-1880. Hampden - London, 1962; D. C1aytm. Britain and the Eastern Question. Missolungi to Gallipoli. London, 1971, и др.

260. А. Пантев. Цит. съч., с. 6. Основателно А. Пантев изтъква, че английската политика по това време се изявявала по отношение на Османска Турция в три насоки: Европейска (Балканска), Африканска (Египетска) и Азиатска (Персийския залив). Във всички тези насоки тя се сблъсквала с интересите на Русия, но през 1878-1879 г. невралгичният пункт в англо-руските отношения бил българският и афганистанският въпрос.

261. Английското гледище по въпроса за Санстефанска България е известно. Още в първите дни, когато английското правителство получава договора, правителството и лично лорд Дерби вземат отрицателно становище. В среща с френския посланик в Лондон Дерби заявил, че гръцките интереси, за които пледирала и Франция, ще бъдат защитени от британското правителство на бъдещия конгрес, по-специално за земите, в които гърците са мнозинство, а “те са в Епир, Тесалия и Македония и би било редно да им се даде подкрепа и защита, особено когато славянската раса има мощни защитници” (Француски документи . . ., с. 5). Ето защо в циркулярна депеша от 1 април 1878 г. по повод Санстефанския договор се изтъквало: “Нова България ще бъде създадена под протекцията и покровителството на Русия. Тя ще бъде една силна славянска държава, която ще има важни пристанища на Черното и Егейското море и която ще даде на Московската империя едно преимуществено влияние върху политическите и търговските отношения на тия две морета.” Освен тези аргументи в циркуляра се подчертавали накърнените гръцки интереси, които следвало да бъдат защитени от Европа (Д. Йоцов. Английската политика . . ., с. 201).

240

Българският въпрос през този период бил подчинен на общите англо-руски противоречия. За отношенията между Русия и Англия след Берлинския конгрес В. И. Хвостов дава следната характеристика: “Източната криза и Берлинският конгрес внесли още по-голямо напрежение в руско-английските отношения. Налице била опасност от конфликт с Англия.” [262]

След войната един от основните проблеми между Русия и Англия бил въпросът за Проливите. От края на войната присъствието на английски флот в тази уязвима зона е било заплаха за руските интереси. Към това се прибавяло и нарастващото влияние на Англия над Портата. Този възел на съперничество по някакъв начин е трябвало да се разплете.

Ето защо още в инструкцията, която княз Горчаков дава на руския посланик Лобанов-Ростовски, се изтъквало, че след като християните в Европейска Турция са получили самостоятелно управление или пък след като се осъществят на дело обещаните реформи, поводите за недоразумения между Русия и Турция ще изчезнат. В инструкцията по-нататък се подчертавало, че Русия е заинтересована от засилването на турската мощ, за да остане като страж на Проливите и да е в състояние да възпре достъпа до тях на всеки военен съд от която и да било нация. Нещо повече, имайки пред вид Англия, в инструкцията се изтъквало, че в защитата на този принцип Турция ще намери в лицето на Русия верен и твърд съюзник. [263]

В англо-руските противоречия наред с Проливите оставал за разрешение и въпросът за устройството на Източна Румелия.

Показателно за това е писмото на А. М. Горчаков до П. А. Шувалов от 21 декември 1878 г.: “Английският кабинет ни подозира и обвинява в стремеж да превърнем България в руска провинция и затова сведе България към минимума, не вземайки никак под внимание желанието и правата на населението. . . Той и днес ни подозира в стремеж да утвърдим в България и Румелия изключителното влияние на Русия, че поддържаме и поощряваме двете части на българската нация към протести, дори и към въстание против решенията на Европа. . .” [264] Поради това пред всички европейски кабинети по приложението на Берлинския договор английските делегати излизат открито срещу руските предложения и между тези две страни се водят най-ожесточените и нескончаеми спорове. [265]

Политиката на Англия през 1878 г. е била насочена към всеобхватни действия за намаляване на руското влияние на целия Балкански полуостров. Получила преобладаващо влияние над Портата Англия се стремяла да тласне
 

262. История на дипломацията. Т. III, с. 152.

263. С. С. Татищев. Цит. съч., с. 511-512.

264. Освобождение Болгарии . . ., Т. III, д. № 229, с. 366.

265. С. С. Татищев. Цит. съч., с. 530.

241

срещу Русия всички балкански държави, дори и току-що създадените Княжество България и Източна Румелия.

В писмо на Александър II до Тотлебен от 3 ноември 1878 г. се изтъквало, че подписването на окончателния мирен договор с Портата се забавя поради интригите на английския посланик в Цариград, поддържан от френския му колега. “Същите интриги - продължава Александър II - се появяват и в Румъния и ни е известно, че пред вид на възможен нов разрив с Турция Англия съветва румънците да не се съгласяват за запазване на нашите права за свободно военно съобщение, което за нас е необходимо, докато войската ни се намира на десния бряг на Дунава. Всичко това ме озадачава до крайност. Да ни помогне бог да излезем от тази компликация без нова война.” [266]

Ако непосредствено след конгреса руско-английските отношения са враждебни, през есента на 1878 г. те са пред скъсване и дори пред война.

Още през октомври в европейската преса открито се заговорило за инициативата на Англия да създаде коалиция на западните държави срещу Русия. Нейното предназначение трябвало да бъде и една нова война срещу Русия. Основанието, поради което Англия е настоявала за коалиция и дори война, било поведението на Русия спрямо Източна Румелия, Македония и събитията в Афганистан. [267] В този момент Англия искала да обедини европейските държави за натиск срещу Русия, за да я заставят да изпълни решенията на Берлинския конгрес, главно за Източна Румелия и Македония. Обаче и Англия, и Австро-Унгария не били готови да водят война.

Англия нямала достатъчно сухопътни войски, а част от австрийската общественост се противопоставяла дори срещу изпращане на войски за окупацията на Босна и Херцеговина. Но правителствата и на двете държави се възползували от събитията на Балканите, за да отвлекат вниманието на обществените среди от собствените си вътрешни проблеми. Поради това те преувеличавали значението на българската съпротива като опасност за нарушаване на европейското равновесие, обвинявали Русия, че не изпълнява Берлинския договор. С общи действия двете държави се стремели да наложат на руското правителство да се откаже от всякаква ревизия и неизпълнение на поетите по договора задължения.

Именно в такъв момент дошли известията за българското въстание в Македония.

Английското правителство пред дилемата за война или международен натиск над Русия в този момент предпочело втората алтернатива.

Като обвинило руските власти за съдействието, което оказвали на българите, английското правителство се опитало да се договори с другите правителства за общи действия в случай на една повсеместна българска съпротива, каквато се очаквало през 1879 г. Английското предложение било да се извърши “смесена окупация на Източна Румелия, а също така и на други територии, населени с българи” [268] с оглед те да се принудят да се подчинят на Берлинския договор.
 

266. С. С. Татищев. Цит. съч., с. 515.

267. Новое время, № 951, 21 окт. 1878. Афганистанският въпрос изниква остро през есента на 1878 г. За неговото развитие вж. у С. С. Татищев. Цит. съч., с. 529-530; История на дипломацията. Т. III., с. 155.

268. Освобождение Болгарии ... Т. III, д. № 219, с. 348-350.

242

В момента между Лондон и Петербург се водила дипломатическа война по въпроса за “подстрекателството на българите” от страна на Русия към неизпълнение решенията на Берлинския договор, че руските власти не изпълняват поетите задължения за мюсюлманските бежанци и т. н. [269]

Английската преса настоявала най-вече за коалиция начело с Англия срещу Русия и призовавала дори за война. [270]

На 30 октомври на банкет в Хилдхолмек лорд Биконсфилд произнесъл реч, в която твърдо заявил английските претенции за запазването на Берлинския договор. “Ако се наложи, английското правителство ще се обърне към английския народ и ще го позове за поддържането на трактата с всичката енергия и с всички средства.” [271]

Тази решителност била предназначена да упражни влияние над руското правителство и руските власти да не поддържат съпротивата и стремежите на българите в Източна Румелия, а също така и действията на въстаниците в Македония.

За английското правителство скоро станало известно категоричното поведение на императора и царското правителство по отношение на събитията в Румелия и по-специално за въстанието в Македония.

Биконсфилд не забравил да подчертае това в реч на банкета на лорд мера на 28 октомври 1878 г., като заявил, че всички велики държави, намеквайки с това и за политиката на руското правителство, са заинтересовани от изпълнението на договора, а Англия настоявала за изпълнението му и “по дух, и по буква”. В същото време в речта си той се постарал да нанесе удар на руските обществени среди и журналисти, които не споделяли този курс, както и да уязви руските военни власти и преди всичко Дондуков-Корсаков. “Аз съм съгласен, че във вестниците (руските - б. м.) се появяват статии с други възгледи, че съществуват приказки, незаслужаващи доверие като такива, изхождайки от второстепенни чиновници на различни държави. Но светът се управлява от държавните деятели, а не от анонимни съчинители или от налудничавите бърборения на безотговорни пустозванци.” [272]

По българските въпроси Англия действувала както срещу създаването на обединена България, така и срещу политиката на Русия. Нейната стратегическа цел в случая била прокламиране под идеята за запазване целостта и интересите на Турция. Английските агенти и представители по време на Родопския бунт и на Кресненско-Разложкото въстание оказвали конкретна помощ и съдействували на турската власт за задушаване на националноосвободител-ното и революционното движение на българското население в Македония. По време на активните действия на турските войски по направление на района на Кресненско-Разложкото въстание военен съветник бил английският капитан Синг, който по-късно се заел и със задачата да контролира турските укрепени позиции срещу ново въстаническо нападение от север. [273]

През следващия период - пролетта и лятото на 1879 г. английската политика, като променила войнствения си тон, си поставила за задача час по-скорошно свикване на Европейската комисия за Източна Румелия и нейната по-бърза и ефикасна работа. Английските цели в случая били да се
 

269. С. С. Татищев. Цит. съч., с. 530.

270. Новое время, № 948, 18/30 окт. 1878.

271. Пак там, № 960, 30 окт./11 ноем. 1878.

272. Новое время, № 964, 3/15 ноем. 1878.

273. АВПР, п. к., 1879, д. 2275, л. 27.

243

възстанови по възможност по-пълно суверенитета на султана в Източна Румелия, да се създадат условия за изтеглянето на руските окупационни войски и да се стабилизира според английското гледище обстановката на Балканите. В същото време, опасявайки се и от руското, и от австроунгарското проникване и влияние сред християнското население, Англия настоявала за прилагане на предвидените реформи в останалите под властта на Портата европейски владения. Това бил един сигурен начин за умиротворяване на местния елемент, пресичащ възможностите чрез вълнения и бунтове да се предизвика руска или австрийска намеса - политическа или военна.

Разглеждайки официалната английска политика, следва да се отбележи, че в английското политическо общество имало и други гласове и мнения. На първо място, това била либералната партия и нейният водач Уйлям Гладстон.

В момента, когато правителството през есента на 1878 г. водило политика на открита вражда и на конфликт с Русия, Гладстон в реч на 19/31 октомври открито заявил, че политиката на консервативното правителство е за закрепване робството над народите, нещо, което тя упорито върши на Изток. [274] Тази реч, както и резервираността на общественото мнение и деловите среди допринесли твърде много да отпадне в преките задачи на английската политика по това време въпросът за коалиция и евентуална война с Русия.

От друга страна, Дейли Нюз бил един от първите европейски вестници, който съобщил за кланетата в с. Черешница. Като продължава линията, заета от Априлското въстание през 1876 г., вестникът писал: “В Македония започнаха кланетата.” [275]

По-късно в началото на 1879 г. същият вестник съобщавал за проектиране смесена англо-руска окупация на Македония с цел умиротворяване на провинцията.

Той изнасял много факти за насилия и безобразия от страна на османската власт и башибозуците в Македония. Вестникът изтъквал, че страданията на
 

274. Новое время, № 944, 14/26 окт. 1878. Позицията на отделни английски държавници и политици не бива обаче, да се абсолютизира. Понякога чрез отделни лица са се провеждали различни цели на английската политика - известен е случаят Солзбъри-Елиът на Цариградската конференция. Много важно значение в тази насока било общественото положение на даден политически деец в самата Англия - дали той е на власт, в опозиция или привърженик на някое течение в парламента, в правителството и т. н. Особено характерно е поведението на лорд Дерби, и то по българския въпрос: докато е на власт, като министър, той заема отрицателна позиция по големината и бъдещето на България; в опозиция той защищава единна България, и то от гледище на английските и европейските интереси! В реч, произнесена на 18 юли, той заявява: “Една велика България, която отива до морето, ще бъде непременно по-независима от руското влияние. Тя ще съдържа едно смесено население, не изключително славянско и в съприкосновение с морето, тя ще бъде изложена на английското влияние. Малката България, напротив, цяла е отстранена от англичаните и ако вие имате нужда да упражните известно влияние върху този народ, няма място, където да можете да го упражните.” Отстранена от южното море, България е хвърлена в обятията на Германия и Австро-Унгария чрез Дунава, а това е и в разрез на италианските и френските интереси. Европа трябвало да направи от България една втора Румъния - ако втората пази устията на Дунав за света. България можела да го пази, като се повери Вардар на българите, “чиято околност те населяват”. Английската намеса според лорд Дерби нарушила тази комбинация и Солун в бъдеще щял да бъде прицел, в който Европа ще избира между България, от една страна, и Австро-Унгария и Германия, от друга (Адолф Д. Аврил. Преговорите, отнасящи се до Берлинския трактат. Варна, 1899, с. 368-371).

275. Новое время, № 955, 25 окт./6 ноем. 1878.

244

населението в Македония следвало да се прекратят и правителствата трябвало да заставят Портата да изпълни своите задължения. [276]

Едва след като на власт в Англия идва либералната партия, начело с Гладстон, руско-английските отношения се подобрили, а английското покровителство над Турция не е така пристрастно. В този момент именно на основата на руско-английски съглашения наред с инициативата и на другите европейски държави, например на Франция, се разрешават турско-черногорските и турско-гръцките гранични спорове, а Румъния и Сърбия са признати за кралства. [277]

Като проследяваме английската политика, нужно е да изтъкнем, че Кресненско-Разложкото въстание е било обект на изключително внимание и проучване от страна на английските дипломатически представители в Османска Турция, в Княжеството и Източна Румелия. В Лондон потекла обширна, макар и понякога не съвсем точна, а в много случаи и тенденциозна информация за въстаническото движение в Македония, за ролята на Временното руско управление в подготовката и подкрепата на въстанието, за целите на движението и т. н.

В събирането на тази информация английските представители използували различни канали и информатори: местни хора - гърци и мюсюлмани, специално наети и изпращани на място агенти, официални и взети по частен път данни от турски произход и т. н.

Така например френският вицеконсул в Пловдив в доклад от 30 октомври 1878 г. пише до френския посланик в Цариград Н. Фурние: “Моят колега (английският представител - б. м.) по инструкция от своето правителство изпрати агенти в Кюстендил и в съседните места по границите на Македония, за да му събират сведения.” [278] Английските дипломати използували за целта и специално подготвени военни лица, като капитаните Синг, Мъри и др., които били изпратени на театъра на въстаническите действия.

Така един от първите чуждестранни наблюдатели вън от руските, при това военен специалист, който се оказал на театъра на въстанието, бил капитан Мъри. На 25 октомври 1878 г., т. е. още в самото начало на въстанието, той бил вече на границата. В доклада си той изтъквал, че русите се държат неутрално и не са преминали границата, българските дружини - също. Според него доброволците се делели на два вида: първите получавали поддръжка и храна отвън и били постоянно в бойна готовност и вторите, състоящи се от обикновени селяни, били въоръжени, но сами си набавяли храна. Пак според същия капитан турските сили при Девебаир - Крива Паланка наброявали 3200 войника и 2 планински отряда. Тук, в този район, на 14 октомври
 

276. Новое време, № 1037, 17/29 ян. 1879.

277. С. С. Татищев. Цит. съч., с. 531. Българската общественост имала голяма надежда в Гладстон и либералната партия като покровители и защитници ни българските интереси, които консервативното правителство на Дизраели така же стоко пренебрегнало.

Когато през 1880 г. на власт в Англия дошла либералната партия, в българската преса се появили статии с твърдения, че Гладстон ще подкрепи законните български интереси, отречени в Берлин, а Народното събрание му изпратило поздравителна телеграма. На 5/21 май председателят на Народното събрание П. Р. Славейков съобщил за благодарственото писмо-отговор на Гладстон (Целокупна България, I, бр. 76, 8 май 1880; бр. 78, 20 май 1880). Освен това до него били изпратени и изложения от българската общественост в Македония (ЦДИА, ф. 1318, on. 1, а. е. 5586, л. 24-29).

278. Француски документи . . ., с. 51.

245

една чета от 500 българи в две колони се опитала да нападне турската част, но била отблъсната. Въстаниците носили знаме със знак “АН” (Александър Николаевич?), но знаменосецът бил убит, а знамето - пленено и отнесено в Скопие. На Козяк планина имало също сблъсъци. Други български колони са се отправили към Джумая и Малеш.

В Кюстендил Мъри видял една чета от 300 души, водена от свещеник, преди същият лежал в солунския затвор (поп Коста Буфски - б. м.).

Капитанът се озовал и в Джумая, където се срещнал с много въоръжени мъже и получил подробности по битката при Кресна (пленени били 1 турски офицер и 130 войници). Въстаниците се командували от руския офицер Калмиков, наричан тук Александров, а предводители на въстанието били Охридският митрополит, архиепископът на Скопие и др.

Мъри съобщил за намеренията на въстаниците да освободят Македония от турците. Изказал също мнение, че българите са главната движеща сила на въстанието, към което се очаквало македонските селяни да се присъединят. Според капитана не всички разбирали причината за движението, но някои изтъквали, че то имало за цел присъединението на Македония към България. Английският специалист предполагал, че една силна българска държава ще може по-успешно да се противопостави на нахлуване от страна на Русия.

От наблюденията си той констатирал, че по-образованите виждали намеренията на Русия, но въпреки това всички вървели срещу турците, в разговори и срещи въстаници и руски войници и офицери помежду си се наричали “братушки”. [279]

Както се вижда, кап. Мъри събрал сравнително точни сведения от военно естество. В политическо отношение той предписал антируски настроения на въстаниците, една версия, която явно би се харесала на началниците му.

Друг военен английски наблюдател на действията на българските чети в Македония през пролетта на 1879 г. бил споменатият вече капитан Синг. [280] Още през март той по думите на фон Кнапич, австрийски консул в Битоля, се озовал в този район, за да изучава националните малцинства в областта. Задачата му била поставена от английския военен министър, но Синг събирал сведения от хора, които случайно срещал по пътя. [281] В началото на май капитанът бил изпратен от Блънт да извърши обстойно проучване на движението, съдбата на българските чети и поведението на българското население в Македония към тях. [282]

В доклада си от 8 май 1879 г. Синг дава подробен отчет за състава, екипировката, движението, боевете и пр. на четите. Според английския наблюдател четите не са получили подкрепа от местното население, а турският полицейски началник е извършвал масови грабежи и под предлог на обвинения за сътрудничеството с бунтовниците заграбил от жителите около 1600 турски лири. [283]

Синг е имал и други специални задачи и е изпълнявал преките указания на английския консул в Солун Блънт, изявен туркофил и съветник на турската власт при потушаване на движението в Македония.
 

279. Turkey, No. 54/1958 - приложение към № 228.

280. В документите той се нарича и “kolonel” - полковник.

281. АИИБАН, арх. кол. III, оп. 3, а. е. 334, л. 907-909.

282. Пак там, арх. кол. IV, оп. 38, а. е. 14а, л. 52-74.

283. Пак там, а. е. 14в, л. 74-76; арх. кол. IV, оп. 38, а. е. 14, с. 76-81.

246

Ще проследим конкретно и дейността на английските дипломатически представители, която не само показва изключителния интерес, но и целите на английската политика към въстанието в Македония и към обединителните стремежи на българската нация след Берлинския договор.

Съвсем естествена и обяснима била енергията, с която се заел английският дипломатически представител в София Палгрейв по събиране на сведения за възникналото българско въстаническо движение в Македония и за задачите, които то си поставяло.

Палгрейв получавал информация от различен източник - чрез срещи с местни дейци, с руски военни, граждански и политически лица, от самия Дондуков-Корсаков, с личното си посещение на театъра на въстанието. Той имал и специални агенти, а, както изтъква австрийският консул Р. фон Цвидинек, дори майор Л. Войткеевич е бил едно от лицата, които са го посещавали и са му давали информация. [284]

Оттук идвала разностранната му осведоменост и обстойни доклади, които изпращал до своите ръководители.

След като в няколко по-кратки сведения съобщил за началото на въстанието и неговото развитие, Палгрейв в доклад до Солзбъри от 4 ноември 1878 г. обобщава някои свои наблюдения: от един месец насам една чета от 500 до 600 души доброволци, българи от Македония, повече от които взели участие в сръбската кампания през 1876 г. или в разформирования български батальон в последната война (Българското опълчение), се събрали в Кюстендил. Тук те се екипирали, а начело им застанал майор Александров. Те именно навлизат в Македония и до 2000 души местни въстаници ги подкрепят.

Първата схватка е била при Кресна, в която са били пленени 130 души. Въстаниците имали нареждане от ръководителите си да бъдат хуманни към противника - турските жители.

Още в този доклад Палгрейв подчертал, че “това въстаническо движение положително и официално е неодобрено от русите” и не съществували други автентични доказателства за руска подкрепа. [285] В следващ доклад от 9 ноември консулът изтъквал, че въстанието се разширявало между Мелник и Серес, като една дузина други села също са въстанали. Въобще населението в Македония с готовност подпомагало въстанието и само въставало. [286]

В доклади и телеграми до Солзбъри през ноември Палгрейв съобщил за зверства в Струмишко, а на 25 ноември описал трагичната гибел на с. Черешница. Селяните били изклани от турците без никакви основания. [287] Въз основа на данни от пресата той изпратил списък на убитите, измъчваните и отвлечените от турците българи от юли до септември 1878 г.

Палгрейв донесъл за сраженията между въстаниците и турските сили в края на ноември и за опустошаването на 20 села в Джумайско. [288]

На 29 ноември той съобщил на Солзбъри, че ще посети Кюстендил, Джумая и Самоков, за да получи лични впечатления и да проучи по-основно въстаническото движение и неговото устройство. [289] Въз основа на тази оби-
 

284. ЦДИА, ф. 1318. оп. 1, а. е. 5666, л. 43 и сл.

285. Turkey, No. 54/1878, No. 241, p. 211.

286. Пак там, № 247, с. 212; АИИБАН, арх. кол. IV, оп. 20, а. е. 129, л. 745.

287. АИИБАН, арх. кол. IV, оп. 20, а. е. 134, л. 792; пак там, арх. кол. IV, оп. 20, а. е. 105, л. 801.

288. Пак там, арх. кол. IV, оп. 24, а. е. 32, л. 116; оп. 24, а. е. 33, л. 119.

289. Пак там, арх. кол. IV, оп. 20, а. е. 140, л. 824.

247

колка донесъл за срещата си в Кюстендил с охридския и скопския владика за жестокостите, извършени от турците, за положението на бежанците, за отношението на руските власти към въстанието и пр. [290] Към тези доклади консулът прикрепил и списъци на избити жители и изгорени села в Мелник и Малешевско, петиции на бежанците от Македония и пр. [291]

Запознат на място с нищетата и бедствията на бежанците, той се обърнал с молба към познатата леди Странгфорд да се погрижи за събирането и раздаването на помощи като въпрос “за живот или смърт на хиляди” [292].

В следващите си доклади Палгрейв осведомявал своите началници за развитието на въстанието около Мелник, за подготовката на въстанието през пролетта в Македония и т. н. [293] Той изказвал опасение, че въстанието в Македония може да бъде координирано с такова в Босна, и настоявал да му се разреши да намери сигурен агент за разузнаване намеренията на въстаниците в Кюстендил.

Палгрейв за разлика от други английски представители се отнасял много сериозно и следял с голямо внимание както развитието на въстанието, така и положението на голямата бежанска маса от Македония в пределите на Княжеството. Човек с либерални идеи, той проявявал в някои случаи симпатии към българското движение и хуманност към страдащите бежанци.

В средата на ноември той поискал сведения за въстанието от близък на Софийския комитет човек и говорил, че ще поиска представител-кореспондент на в. “Дейли Нюз”, който да посети въстаническия театър. Затова в писмо до Джумайския комитет от 15 ноември 1878 г. В. Рассолков съветвал бежанците да подготвят и предадат обосновани прошения до английския консул. [294]

При посещението си в Джумая, Осеново, Самоков и пр. през ноември Палгрейв оставил хубави впечатления сред въстаници и бежанци, говорил сдържано и умно, обещавал застъпничеството на своето правителство и пр. [295]

Палгрейв обаче имал по-друга цел. Той се придържал видимо към покровителство над българските тежнения, но чрез ходовете си се стремял преди всичко да компрометира руската политика. [296] За тази цел той съветвал някои от ръководните фактори на съпротивата да се обърнат към Австрия, за
 

290. АИИБАН, арх. кол. IV, оп. 24, а. е. 38, л. 146 и сл.; а. е. 9, л. 33-34; оп. 20, а. е. 146, л. 85.

291. Пак там, арх. кол. IV, оп. 20, а. е. 145, л. 850.

292. Марица, бр. 48, 12 ян. 1879.

293. АИИБАН, арх. кол. IV, оп. 1, а. е. 41, л. 198-200; а. е. 114, л. 449-451; а. е. 37, л. 185-188 и др.

294. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 134, с. 74-75; Кирил, патриарх български. Българската екзархия . . ., с. 455.

295. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 150, с. 83.

296. В унисон с възприетата тактическа линия - да намали политическото влияние на Русия на Балканския полуостров - английската политика си поставяла не само за цел да спечели Турция, Гърция, Румъния, но и да намери съответна противоруска обществена основа в новосъздадените Княжество България и Източна Румелия.

На тази главна цел са били подчинени всички действия на Палгрейв и като прибавим към това и неговите лични качества на умен и гъвкав дипломат, може да си обясним особената му популярност и, общо взето, добрата му оценка сред българската общественост мимо неприязненото отношение към Англия, отношение, което бе единодушно след Берлинския конгрес.

248

да окупира Македония, с което щели да се прекратят турските своеволия в уази област. [297]

Всичко това преследвало неутрализиране на руското влияние, като се противопостави Русия на Австро-Унгария сред българското население.

Едновременно с това Палгрейв целел да покаже и благоразположението на английската политика към Австро-Унгария, толкова чувствителна през този период към тази част на Балканите, и да даде основание за спечелването й на английска страна при международното обсъждане на възникналите руско-английски недоразумения в Афганистан.

Наред с Палгрейв въстаническото движение в Македония било обект на специално внимание и от страна на английския вицеконсул в Пловдив Калверт. Сведенията си вицеконсулът набирал предимно из средата на гърците и затова съобщенията му в много случаи били неверни и преувеличени. Подобни данни се съдържали и в доклада му до Лайард от средата на ноември, в който се изтъквало, че въстаниците са загубили вече 700 войници и 60 пленници. [298]

В следващите си доклади консулът донасял за подписка за доброволни помощи, като руските офицери вземали в нея най-живо участие и записвали най-големи суми. Подписката била извършена под девиза “Помощ (милост) за Македония”. Освен това през Пловдив преминавали въстаници, облечени в гръцки дрехи, но се наричали българи, Самоков бил център на свободна въстаническа дейност и пр. Кдлверт се спира и на причините за вярата на въстаниците в победата. “Голяма част от българите - пише той - без съмнение все още вярва в силата на Русия и в това, че царят ще предприеме една нова война заради тях и да осъществи ползата от клаузите на Санстефанския договор.” [299]

С оглед по-подробно изучаване на въстанието в Македония през Пловдив за Самоков и Кюстендил се отправил капитан Мъри. “Дадох му човек, който говори руски и местните езици” - пише Калверт до Лайард. [300] Капитан Мъри бил изпратен от Цариград по лично настояване на Лайард с цел “да получи информация” [301].

Трескава политическа дейност по време на въстанието развивал и английският посланик в Цариград Лайард, известен туркофил и консерватор.

Неговите съобщения до Солзбъри следвали едно след друго: за боя при Кресна, за развитието на въстанието, за боевете в Разложко. [302] Според данни от пловдивския консул в този район турците били разбити и загубили 300 души и 3 топа, а българите - 203 души. Турските войски се държали отбранително, защото, ако нападнели, трябвало да се сблъскат с руската войска. [303]
 

297. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 66, с. 190. В този дух “Таймс” помества статии и дописки, в които се стремял да докаже ориентацията на българите към Австро-Унгария, която обективно могла да ги подпомогне в съединистките им цели. Освен това в началото на 1879 г. се появили и статии за намеренията на Австро-Унгария чрез католицизма да отхвърли руското влияние (Новое время, бр. 1066, 18 февр. 1879; бр. 1078, 28 февр. 1879).

298. Turkey, No. 54/1878, No. 241, p. 209.

299. Пак там, с. 235, приложения към № 259.

300. Пак там, № 139, с. 171.

301. Пак там, № 228, с. 186 и сл.

302. Пак там, № 139, с. 113; № 215, с. 184.

303. Пак там, № 265, с. 243.

249

Наред с това посланикът уведомил лондонското правителство за твърдото намерение на руския император, съобщено телеграфически на султана, да не допусне “формирането на въоръжени банди за навлизане в Македония” в окупираната от русите територия; за разменените ноти между Лобанов-Ростовски и Портата и т. н. [304]

В подкрепа на интересите на Портата Лайард се намесил активно и по някои конкретни въпроси при потушаване на въстанието. Така назначеният първоначално за главнокомандуващ турските войски в Солун, които трябвало да се справят с въстанието - Шевкет паша, бил заменен по негова намеса със Салих паша. Шевкет паша бил същият, който според посланика усмирил въстанието в България през 1876 г. с най-жестоки мерки и рискувал да си навлече подозрението на цялата европейска противотурски настроена общественост. [305] На 14 ноември Солзбъри писал на Лайард, че английското правителство със съжаление научило за назначаването на Шевкет паша за главнокомандуващ турските сили, предназначени да потушат въстаническото движение в Македония, “То одобрява постъпката Ви - пише Солзбъри, - за да отмените това решение.” [306]

Лайард съветвал Портата да се справи бързо с въстанието, като същевременно се заеме с подработване на реформите в Македония и останалите християнски области в Европейска Турция.

Дейността на Лайард още с първите си стъпки се изразила и в събиране на сведения, които да подкрепят мюсюлманското и гръцкото предимство, да докаже “кроткия нрав на българите в Македония”, за отделни насилия на българи над мюсюлмани, например в Скопие. [307]

Но най-голямо усърдие той проявил при действията на голямата чета, която преминала през април във вътрешността на Македония.

В донесенията му се изтъквало главно, че с участието на руските власти тя е организирана в Джумая и Кюстендил с цел вдигане на въстание и присъединяване на Македония към България. [308]

Въобще Лайард бил изтъкнат туркофил, за който още в края на 1878 г. Лобанов-Ростовски донесъл в Петербург, че чрез него Англия подпомага Османска Турция да възстанови силите на империята и да ги използува не само срещу движението на славяните на Балканите, но и на Кавказ и Афганистан. [309]

Началото и разпространението на въстанието обезпокоило и английския консул в Солун Баркър.

В доклад от 28 ноември 1878 г. до Лайард в Цариград консулът съобщил за битката при Кресна - на 4/16 октомври въстаниците изпратили двама съгледвачи, а на другия ден - нападнали. В сражението паднали убити 14 души турски войници, а останалите от общото число 140 души били пленени, на следващия ден една много по-голяма група въоръжени българи минала в Серска област в посока на Мелник. Към четите се присъединили 17 български села от другата страна (т. е. дясната) на р. Карасу (Места), като въстаниците опожарили 7 турски села с 1618 жители и 721 къщи. В тези действия загинали 32 мъже, 12 жени, 15 деца, а 15 други били убити в
 

304. Turkey, № 197, 199, с. 167-168.

305. Пак там.

306. Пак там, № 219, с. 168.

307. АИИБАН, арх. кол. IV, оп. 20, а. е. 188, л. 137; а. е. 91, л. 674-681 и др.

308. Пак там, арх. кол. IV, оп. 162, а. е. 26, л. 106-107; пак там, оп. 38, а. е. 6, л. 14-16; пак там, оп. 162, а. е. 89, л. 639-670 и др.

309. Д. Йоцов. Английската политика . . ., с. 212.

260

други части на каза та. Консулът докладвал, че в посока към Серес заминал Ферик Ахмед паша с една специална част, преди дислоцирана в Косово и Скопие и докарана в Солун с един австрийски параход. [310] В следващи донесения Баркър съобщава за размирици в Серес и Неврокоп, около Мелник, Разлог и пр., за раздаване от страна на турските власти на оръжие на мюсюлманското население в Солун и пр. [311]

Английският консул в Солун посетил също така театъра на въстаническите действия - Мехомия, Баня, Банско, Добринище - и преминал към Неврокоп. Той констатирал опожаряването на с. Баня, а в Банско били изклани 600 души мъже, жени и деца. В Добринище му предали сведения за грабежи и убийства.

Данните, които Баркър черпил, били от турски източници и от лични наблюдения. Ето защо в тях се съдържали много и тенденциозни, изгодни за турската страна данни. Но ако Баркър все пак действувал умерено, то пристигналият генерален английски консул в Солун Блънт надминал всички очаквания. Това станало през април 1879 г. точно когато българските чети преминали и действували във вътрешността на Македония. [312]

Блънт по цели дни прекарвал в конака и пашата не вземал нито едно решение без предварителното одобрение на английския консул. “Особено трескав характер - пише М. Улянов в доклад от 15 април 1879 г. до княз Лобанов-Ростовски в Цариград - прие деятелността на г-н Блънт по време на появяването на българската чета около Градешко (Градско - б. м.), дотам, че той понякога нощем се появява в конака, за да дава съвети на безхарактерния паша.” [313]

По такъв начин не само външнополитическият курс на английското правителство, но и непосредствените действия на отделни английски представители в Турция са съдействували за ограничаване въоръжената борба на македонските българи, за неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание.
 

310. Turkey, No. 54/1878, No. 271, p. 245 и приложение към него.

311. АИИБАН, ар. кол. IV, оп. 162, а. е. 8, л. 26-28; пак там, а. е. 20, л. 83-86; пак там, а. е. 9, л. 29-36 и др.

312. Марица, II, бр. 48, 12 ян. 1879.

313. АВПР, п. к., 1879, д. 2275. л. 27.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]