Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879
Дойно Дойнов
 

III. Външнополитическата обстановка и въстанието

1. Политиката на великите сили и въстанието

[[ В. Реакции в България ]]
 

*  *  *

Политиката на Русия влияела непосредствено върху хода на въстанието и борбата на македонските българи през 1878-1879 г.

Дейците на въстанието, членовете на комитетите “Единство” следели тревожно събитията и се ориентирали в обстановката с оглед европейската политика, но се съобразявали преди всичко с политическата линия на Русия.

В писмо от 14 март 1879 г. митрополит Мелетий Софийски, един от ръководителите на Софийския комитет, пише от Търново до Натанаил Охридски: “Видя се и разбра се, че не сочи на нов бой, видя се и разбра се, че Европа на такива движения се радва, като вижда в них случай да ся истребват зачтото и насъсква Турция. Аз досега се колебаех, но като видях тая вечер острата нота на Солсбъри към Горчаков, в което напада военните руски власти в Румелия, за това, че те не вървят по духа на Берлинския трактат, отчаях се.” [161] Мелетий стига до извода, че въоръжената борба трябва да се прекрати и усилията да се насочат към извоюване на по-широки права за българите в Македония, да се възстанови властта на Екзархията, да се отворят училища и да се разпространяват съчинения, [162] т. е. да се поведе мирна, църковно-национална и патриотично-просветителска дейност, като се запази националният облик на българското население в Македония.

Подобни били мислите и на други духовни дейци и общественици. Н. Обретенов на път за въстаническия театър в началото на април се срещнал
 

161. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 212-213.

162. Пак там.

214

с някой си Попов, учител по история във Военното училище. Попов му заявил: “Ако искаме да наредим нещо по-добро, нещо по-искрено, то трябва да земат участие хора вещи по тази работа. . . А дали трябва да се дигне въстание тази пролет, то трябва да се водим от политиката на Европа, т. е. ако Европа предприеме смесена окупация в Тракия, тогава нашето въстание в Македония няма да стори ни битка, а напротив, ако остане Тракия да са заеми само от Турция, непременно е нужно да се въстане. Тъй също Тракия ще помага на Македония и обратно - Македония на Тракия, тогава даже и самото руско правителство ще подпомага на въстанието, а щом се предприеме европейската окупация, тогава руското правителство ще препятствува на въстаниците, затова ний трябва да се водим от политиката.” [163]

Голямо значение за стихването на революционното настроение в Македония наред с турските мерки оказали следователно външнополитическите събития - отношението на европейските държави и преди всичко позицията на Русия.

До пролетта на 1879 г. руската официална политика била против съпротивата в Източна Румелия и въстаническите действия в Македония, но това не било широко и открито прокламирано сред мнозинството от българите. Нещо повече - негласното съчувствие и одобрение на патриотичните прояви на българите от страна на дейците на Временното руско управление и военните командири подхранвали надеждите на българите за помощ от Русия.

Но на 27 април 1879 г. било публикувано възванието на Александър II към българите от Източна Румелия. В него, след като се изтъква, че граж данските права на българите от Източна Румелия са обезпечени от закона, че бъдещето им отсега нататък е в собствените им ръце, се казва: “Аз зная, че между вас има много недоволни от положението, създадено за Вашата страна от трактата, и които желаят с насилствен преврат да постигнат една цел, несъгласна с решението на великите сили. Аз (Александър II - б. м.) не мога да одобря такова намерение, понеже неговото изпълнение без волята и съгласието на държавите е немислимо и може да навлече на Вашата страна нови бедствия.” [164]

Българите от Източна Румелия донякъде били удовлетворени от разясненията на личния пратеник на императора ген. Обручев, че султанът се е съгласил и лично му е заявил, че няма да изпраща свои войски на Балкана и че управлението ще остане в български ръце с изключение на главния управител - българина Алеко Богориди. [165]

Това успокоило донякъде източнорумелийските патриоти. М. Маджаров свидетелствува, че сам Обручев посетил някои от най-известните “съединиски центрове” в областта. Митрополит Панарет издал окръжно, с което канил народа да приеме прокламацията на “Царя-освободител”, а офицерите от руските окупационни войски, които преди хвърляли вината за резултатите в Берлин на дипломатите, сега престанали да настройват населе-
 

163. Народен музей “Баба Тонка”, Русе, II, 37, с. 18.

164. Марица, бр. 77, 27 апр. 1879; Освобождение Болгарии ... Т. III, с. 564-565.

165. Н. P. Овсяный. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 г. Т. III, с. 68-72.

215

нието. [166] Дори Петко войвода прекратил своята дейност и заедно с М. Д. Скобелев заминал за Русия. [167]

Мисията на Обручев и особено прокламацията с нейния категоричен тон на обсъждане на въоръжената борба против Берлинския договор оказали тягостно впечатление върху македонските българи и преди всичко върху ръководителите на въстанието. [168]

В писмо от 9 май до Русенския комитет “Единство” Н. Обретенов пише: “Прокламацията на царя-освободител до тракийските българи четохме, попари ни много, сега пишем на Тракийския комитет, за да се научим дали те ще приклонят глава под новия хомот.” [169] За ръководителите на въстанието по това време Натанаил Охридски, Ст. Стамболов и Н. Обретенов неблагополучието идвало не само от неодобрението на въоръженото въстание от официалната руска политика. Те имали възможност да се убедят в това и преди всичко от обстоятелството, че Македонското въстание оставало изолирано. В няколко документа те изявили своето отношение за единно движение на тракийските и македонските българи срещу решенията на Берлинския конгрес като единствено средство, което може да доведе да някакъв положителен резултат. В писмото до Централния тракийски комитет от края на април 1879 г. тримата дейци пишат: “Ние обичаме да мислиме и вярваме, че македонското движение се намира в неразривна свръзка с тракийското и че за успеха на едното е нужно и необходимо съседството и помощта на другото.” [170]

Прекъсването на активната съпротива на тракийските българи според същите дейци означавало крах и за въстанието в Македония. След завръщането си от Тракия Стамболов споделил пред Обретенов, че тракийци ще приемат Алеко паша. “С това си поведение - пише Обретенов в дневника си от 24 април 1879 г. - тракийци ще спрат и Македонското въстание, тъй щото скоро ще се върнем пак у дома си, без да свършим нищо.” [171] Още по-определено Обретенов отбелязва мнението си в писмо до Русенския комитет “Единство” от 9 май. “Ако те (тракийците) направят тоез (приемат Алеко паша и прекратят борбата - б. м.); тогава нам не остава нищо друго, освен да се дръпнем и оставим бедната Македония да чака божията помощ.” [172]
 

166. М. Маджаров. Източна Румелия. С., 1925, с. 136-141.

167. Xр. П. Константинов. Петко Войвода, бранител на Родопските българи до 1879 г. Пловдив, 1888.

168. Различното отношение на руската политика към Източна Румелия и Македония не останало незабелязано от дипломатическите наблюдатели на западните държави и в тази двупосочна линия те търсили условията за бъдещи руско-български противоречия. Френският консул в София Ж. Шефер в доклад до министъра на външните работи В. Вадингтон писал от Търново по време на Учредителното събрание - 27 февруари 1878 г., като изтъквал, че водачите на движението за обединението ще се опитат да обърнат вниманието на Европа главно към Македония. В същото време той пояснява: “Русите говорят и се държат с голяма индиферентност към положението в тая провинция, която не успяха да овладеят с оръжие, а всички техни стремежи са насочени към българите в Източна Румелия. Това хладно държане на русите спрямо християнското население в Македония е нов момент, който трябва да се прибави към ония, които с всеки изминат ден показват раздвоението между българите и русите” (Француски документи . . ., д. № 66, с. 107).

169. Народен музей “Баба Тонка”, инв. № II-251.

170. Пак там, инв. № II-248.

171. Пак там, инв. № II-37, с. 23.

172. Пак там, инв. № II-251.

216

Общите настроения обхванали не само ръководителите, но и народните маси. Прокламацията на Александър II била отпечатана в тогавашните български вестници и разпространена в 10 000 екземпляра. Така тя станала достояние и на българското население във вътрешността на Македония, макар и по косвени пътища.

За това спомогнали чуждите и цариградските вестници, които с готовност съобщавали за съветите на императора и дори за негови прокламации към българското население в Македония.

Един месец след посещението на Обручев в Пловдив в. “Марица” препечатал дописка от Солун, публикувана във в. “Politische Corespondenz”, в която се казва, че в Македония били пръснати прокламации от руски произход със следния текст: “Македонски българе! Свобода не се добива само с кръв и желязо, а и с благоразумно търпение и мъдро чакане. За въстание сега е неизгодно време.” По-нататък в прокламацията се подчертавало, че е нужно благоразумие, а съветите за въоръжена борба в настоящия момент са равнозначни на предателство. [173] Макар че наличието на подобни прокламации трябва да се приеме под резерва (възможно е в случая да се перифразира прокламацията на Александър II), все пак популяризирането им в пресата имало отражение сред духовете и настроенията на българите в Македония.

Този песимистичен тон обхванал и обществените среди в Княжеството, свързани до този момент с поведението и борбите на българите в Македония и Източна Румелия. Израз на тези настроения дал в. “Българин” в уводна статия от 20 май 1879 г. След като се спира на непоколебимостта на европейските кабинети да не допуснат никакво изменение на Берлинския договор по отношение на България, вестникът заключава: “Европа е непоколебима.” [174]

Така общоевропейската политика и особено политиката на Русия дали голямо отражение за стихване на въстанието. Това се отнасяло особено за вътрешността на Македония, където българското население вярвало дълбоко и разчитало на помощ от Русия за своето освобождение и обединение с Княжеството.
 

173. Марица, бр. 77, 4 май 1879.

174. Българин, бр. 159, 20 май 1879.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]