III. Външнополитическата обстановка и въстанието

2. Кресненско-Разложкото въстание и националноосвободителните движения на други балкански народи
 

Кресненско-Разложкото въстание било обект не само на вниманието на Великите сили, но и на балканските държави. Това било напълно обяснимо - въстанието наред със съпротивата на източнорумелийци прокламирало високо целите за възстановяване на Санстефанска България и обединението на българския народ.

При това то избухнало и се разпространило в Македония, област, в която още много по-рано се бяха кръстосвали интересите и аспирациите на балканските държави - на първо място, на гръцкото и на сръбското княжество. [361] Впоследствие противоречията се задълбочили и с излизането на историческата сцена на българското и на албанското националноосвободително движение, които в своите програми, основавайки се на етническите условия в Македония, прокламирали тези земи или части от тях съответно за български или албански. [362]

След Руско-турската война от 1877-1878 г. и Берлинския конгрес се усилила и румънската пропаганда в Македония, която намирала подкрепа на своята политика в т. нар. куцовлашко и цинцарско малцинство, живеещо там. [363]

Борбата на подвластното население и стремежите на балканските страни срещали твърдото противодействие на Портата, която полагала всички усилия да брани тези важни за нейното господство в Европейска Турция райони и да запази целостта на Османската империя. [364]
 

361. Др. Станковић. Jгословенски национални и државни програм кнежевине Србиjе из 1844 г. Ощампено из гласника. - В: Ист. друшства у Новом Саду. Ср. Карловци, 1931, с. 31 и сл.; Гp. Jакшић, В. Вучковић. Сполна политика Србиjе за владе княза Михаила. Београд, 1963, с. 368; 383-386.

362. Ир. Сенкевич. Албания в период Восточного кризиса. 1875-1881. М., 1965; В. Трайков. Идеологически течения и програми в националноосводителните движения на Балканите до 1878 година. С., 1978.

363. Кирил, патриарх български. Българската екзархия ... Т. I, с. 381-386.

364. А. Д. Новичев. Краткая история Турции. М., 1965; Ю. А. Петросян. Младотурецкое движение (Вторая половина XIX -начало XX в.). М., 1971; С. Димитров и К. Манчев. История на балканските народи. 1879-1918. С., 1975, с. 25-49 и др.

262

Но политиката на балканските страни на този етап се изявявала под ограничителните условия на току-що подписания Берлински договор, който сковавал инициативите на балканските буржоазни правителства; на второ място, времето непосредствено след Берлинския договор е преходен етап, в който недоволните балкански правителства изработвали нова стратегия и тактика по националните и териториалните проблеми; на трето място, политиката на балканските страни се осъществявала чрез застъпничеството и покровителството на една или повече Велики сили, с чиято помощ и съдействие те търсели и осъществяване на набелязаните цели.

Поради всичко това балканските държави и тяхната политика в периода 1878-1879 г. не могли да окажат съществена роля в развитието и хода на Кресненско-Разложкото въстание. [365]

Много по-реални и значими за хода и размера на българското въстаническо движение в Македония през 1878-1879 г. се оказали националноосвободителните движения на другите балкански народи.

Националноосвободителното движение на македонските българи се развивало успоредно с появата и развитието на други две национални движения - албанското и гръцкото. Тези движения имали съществено значение за поведението на българското население и мащабите на борбата, особено в Западна и Южна Македония, където съществувала по-голяма етническа пъстрота на населението и районите били в непосредствена близост до Албания и Гърция.

Характерно в това отношение е наблюдението на френския военен аташе в Цариград Де Торси. Като пише за въстаническото движение в Македония и за акциите на българи, албанци и гърци, той отбелязва: “Не е точно това движение да се окачествява с името въстание в Македония (курсив Де Торси - б. м.), както би било редно, ако всички тези бунтове имаха единен произход. В същност Портата там се среща с три (курсив Де Торси - б. м.) разни движения, от които двете очевидно й са неприятелски, докато третото (движението на албанците) има повече симпатии, ако не и ръководство и подкрепа от най-високи лица на властта.” [366]

По-нататък Де Торси се опитва да уточни границите на действие на трите движения: българското - най-вече в местността между Родопите до жп. линия Солун-Митровица; албанското - горната долина на р. Ибър
 

365. Политиката на балканските страни в периода на Източната криза и след Берлинския конгрес е била обект на многобройни изследвания, в които са разкрити не само целите, но и конкретните прояви на тази политика, включително и на отношението им към Македония. За това вж. у Хр. Христов. Освобождението на България . . ., с. 174-180; Ж. Живановић. Политичка историjа Србиjе у другоj поливини деветнадесетог века. Београд, 1923-1925, кн. 1-4; И. Ристић. Дипломатска история Србиjе. Друга книга. Београд, 1898; М. Мисловановић. Наша сполна политика. Београд, 1894; Срби и Бугари. Београд, 1898; Н. Тодоров. Априлското въстание и гръцката общественост - В: Априлското въстание. 1876. С., 1966; Н. Тодоров. Филики - Етерия и българите. С., 1966; Кр. Шарова. Взаимоотношенията между българите и другите южни славяни по време на източната криза. 1875-1876. - In: 100 Godisnjice ustanka u Bosni i Herzegovini . . ., т. II, c. 161 - 172; Кл. Джамбазовски. Културно-обществени врски на македонците со Србиjя во текст на XIX в. Скопиjе, 1960; Ир. Сенкевич. Албания в период Восточного кризиса (1875-1881). М., 1965; Ст. Димитров, К. Манчев. История на Балканските народи. 1879-1918; Ц. Генов. Освободителната война. 1877-1878. С., 1978, с. 235-239; А. Вuda. Albanien und die Balkankrise der Jahre 1878-1881. - In: Actes du Premier Congres International des Etudes Balkaniques et Sud-est Europeenes. T. IV, p. 1969.

366. Француски документи . . ., c. 117.

263

и западния дял от басейна на Вардар до Пинд; гръцкото - в долината на Бистрица и към изворите на Саламбриас. [367]

В процеса обаче на националното възраждане и революционната борба между тези три национални движения не се достигнало до съвместно действие и съюз въпреки общите антифеодални и антитурски задачи (включително и за албанското движение след еволюцията на Лигата). Това обстоятелство оказало неблагоприятно въздействие върху успеха и съдбата и на трите движения на този етап.

Албанското национално движение възникнало през юни 1878 г., когато по инициатива на турското правителство в Призрен била основана Албанската лига. Задачата на тази лига, както и на Родопското въстание според турските планове била да упражни натиск върху международните сили за запазване на турската феодална власт и целостта на Турция. [368]

Албанската призренска лига още отначало влиза в противоречие с политиката на всички съседни държави и с националноосвободителните движения на останалите националности в Европейска Турция.

След обявяването на Санстефанския договор в албанските феодално земевладелски кръгове се създало недоволство. Албанската съпротива на този етап била насочена както срещу българското разширение, така и срещу каквито и да било отстъпки в полза на Сърбия и Черна гора. Тия протести били вдъхновени от турското правителство и подкрепени косвено от австроунгарската, английската и италианската политика. [369]
 

367. Француски документи. . ., с. 117-118.

368. Албанската лига от 1878-1881 г. е намерила широко отражение в диплома тическата кореспонденция и е била обект на изследвания на съветски, албански и други историци. По-подробно за нея вж. у И. Г. Сенкевич. Албания в период Восточного кризиса. М., 1965; Г. Л. Арш, И. Г. Сенкевич, Н. Д. Смирнова. Краткая история Албании. М., 1965; Аl. Вuda. Albanien und die Balkankrise . ..; д-р Сл. Димевски. Призренската лига спорет извештаите на странските конзули. - ГИНИС., XIX, Скопие, 1975, бр. 3, с. 101-107, и др. В историографията се води спор за характера и насоките на Лигата. Интересни в това отношение са схващанията на албанския историк А. Буда. Той смята, че албанското национално движение предхожда Санстефанския договор и Берлинския конгрес, макар че последните са повлияли за разгръщането му. Буда изтъква, че макар и по обективни причини националноосвободителното движение на албанския народ да се е отклонявало от това на балканските народи, то не е било насочено за запазване целостта на Османската държава и невинаги албанците са били нейна главна опора. Според Буда феодалната класа в Албания е имала общи интереси със султанския режим и затова е вървяла с Портата. Друго е било поведението на все още слабата буржоазна класа и особено това на народните маси. Плод на схващанията на феодалната класа е ранната програма на Призренската лига, а в резултат на влиянието на народните маси и на буржоазията - еволюцията на Лигата във възприемане програмата за автономна Албания (Ibidem). За характера на дискусията вж. Вопросы истории, № 1, 1970, с. 185-190.

369. И. Г. Сенкевич. Цит. съч., с. 96-97; Француски документи . . ., с. 24-26. Донесението на Фурние до Вадингтон от 28 май 1878 г. съобщава за изпратена петиция от албанците за ревизия на Санстефанския мирен договор. В петицията се настоявало да не се вземат техни земи от Сърбия и Черна гора и че те нямало да се покорят на своите нови господари, т. е. русите, и ще чакат гласът на Франция да бъде в тяхна полза. Противопоставяли се и на гръцките претенции. За Тесалия, Епир и Македония искали администрация и по-добър режим - автономия и само управление, което би ги защитило както от турците, така и от кралство Гърция.

По повод на тази петиция Фурние заключава: “Всички народи, жители и племена, които съставляват Европейска Турция, са толкова многобройни и толкова различни по раса, обичаи, вяра, навици, история и език, което предизвиква повече елементи на неприятелства и омраза, отколкото елементи на примирение или приятелство” (Француски документи . . ., с. 26).

264

След създаването на Лигата (на 10 юни 1878 г. в Призрен) тези тенденции се засилват. В целите й стоял въпросът за защита на албанските земи от всякакви други държави и националности. [370] Това било широко оповестено в пресата и достигнало до всички заинтересовани държави.

Френският консул М. Кражевски в доклад до Вадингтон от 22 юли 1878 г. пише, че известията за решенията на Берлинския конгрес са упражнили изключително силно влияние върху духовете на албанското население в областта. Мюсюлманската партия се стремяла да се организира в Призрен. “Наскоро - продължава консулът - тия шефове (на Лигата - б. м.) се върнали в своите краища и са апелирали към християните, представяйки им, че техните интереси са общи, че трябва да си сътрудничат за спасение на отечеството.”

Ръководителите на Лигата съобщили и решението в Призрен - да се води борба за запазване старите граници на Турция.

Консулът изтъква, че това са опити за организиране на съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес. Поради това Лигата се подкрепя от Портата - раздава й се оръжие, изпращат се муниции и се провеждат тайни събрания, “свикани от комисари, дошли от Цариград” [371].

Още със създаването си Албанската лига носила противогръцки и противославянски характер, който постепенно се засилвал. А. М. Хитрово изтъква, че тя постепенно “става самостоятелна и крайно опасна за славянските интереси в Турция” [372].

Лигата първоначално имала три комитета: в Призрен с главна цел да противодействува на сърбите; в Шкодра - срещу Черна гора и в Аргиро-кастро - срещу Гърция. [373]

Преди всичко тя се обявила срещу предаването на определените от Берлинския конгрес територии на Сърбия и Черна гора. На събрание на 27 август 1878 г. в Призрен в присъствието на Мехмед Али паша и въпреки неговите усилия да склони албанските ръководители, те решили, че ще се борят с оръжие срещу всякакви отстъпки на Черна гора.

През септември в Джаково Мехмед Али паша според донесение на френския представител в Янина бил убит, защото искал да приведе в изпълнение нарежданията на Портата по отношение на придаване на територии на Черна гора. [374]

Но наред с противославянския си характер Лигата имала и определена антигръцка насоченост. Това се изразило не само в началните й програми, но и по-късно - през 1879 г.

На 11 януари на съвещание на ръководителите на Албанската лига в Превеза било взето категоричното решение албанците да се съпротивяват срещу присъединяването на Епир към Гърция, като това можело да се допусне само за част от Тесалия.

Все в началото на януари 1879 г. двама представители на Лигата - Мустафа бей и Абдил бей Фрашери - трябвало да се срещнат с маршал
 

370. И. Г. Сенкевич. Цит. съч., с. 103-104. На 18 юли Лигата приема първата си програма, съгласно която тя щяла да брани правата на султана и целостта на територията на Османската империя (пак там, с. 104).

371. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 4103, л. 9.

372. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 20-21.

373. Ргinz Albert Ghica. La Albanie . . ., p. 45.

374. ЦДИА, ф. 1318, on. 1, a. e. 4103, л. 13.

265

Гаази Ахмед Мухтар, за да се изработят общи действия срещу евентуални териториални отстъпки на гръцката държава.

Двамата заявили, че албанците няма да признаят гръцките претенции и че мохамеданските интереси повеляват на всеки албанец свещеният дълг да пречи с всички сили за присъединяването към Гърция на области, населени с албанци. [375]

В този смисъл ръководителите на Лигата изпратили на 28 януари 1879 г. от Превеза телеграма до граф Андраши. В нея се изтъквало, че от векове албанци и турци ги свързва обич и нямало да позволят албански земи да бъдат присъединени към Гърция. Същото те твърдели и в петиция от 28 февруари 1879 г. [376]

Създаването и дейността на Лигата имали и пряко отражение върху българската общественост и преди всичко върху начеващото по това време движение в Македония.

Още на 19 септември 1878 г. в. “Марица” публикувал програмата на Албанската лига, тъй като е била обявена в цариградската преса. Основното в тази програма било, съобщава вестникът, че се запазва властта на султана в Албания и никаква част от албанската земя не трябвало да се присъедини към съседните държави. От трите вилаета - Шкодра, Косово и Янина - следвало да се образува албански вилает.

В програмата по-нататък се изтъквали исканията на Лигата за административна и съдебна самостоятелност, за албанска войска, за въвеждане на албански език наред с турския като официален в страната и т. н. [377]

Това внесло безпокойство сред българското население в Македония и особено сред многобройната македонска емиграция в Княжеството и Източна Румелия. Те още в предидущия период отчасти били запознати с проектирания план да се създаде единен албански вилает с център Призрен, който следвало да включва освен Албания, но и цяла Македония, включително и Софийска област. [378]

На Берлинския конгрес влиятелни албански бейове подали меморандум до ръководителя на английската делегация лорд Биконсфилд, в който се изтъквало наличието на албанската нация и се подчертавала опасността от “българската пропаганда” в Македония, от руските планове за господство не само над Босфора, но и на Адриатика. В заключение албанските бейове предлагали да се образува албанска национална държава, в която да се включи почти цяла Македония, за да се предпази тази част на Балканския полуостров от “инфазията на славяните” [379].

Ето защо още с основаването на Лигата, в която най-голяма роля наред с Абдил бей Фрашери играели и албанските земевладелци начело с известния Илляс паша от Дебър, българските дейци почувствували опасността: й за българската кауза. Протоирей поп Тодор в изложение до Марин Дринов от 28 май 1878 г. от Скопие обрисувал тази опасност. Като съобщава, че албанските бейове от Призрен, Тетово и Дебър се събират на съвет в Приз-
 

375. Aktenstuecke aus den Correspondenzen des Kais. und koen. gemeinsamen Ministeriums des Aeussern ueber Orientalische Angelegenheiten (vom 13 juli 1878 bis 12 October 1880). Wien, 1880, Nr. 29 u 32, p. 21-23.

376. Ibidem, Nr. 36, p. 24-25, 29-30 - приложение към № 45.

377. Марица, I, бр. 16, 19 септ. 1878.

378. И. Г. Сенкевич. Цит. съч., с. 93.

379. АВПР, ф. Канцелария, 1878, д. 96, л. 42-52.

266

рен, той изрично подчертава, че те не само искат да се противопоставят на всякаква окупация на тия райони от руска и сръбска войска, но и в същото време се готвят да нападнат християните с цел да ги изтребят и да ограбят тяхното имущество”. В Западна Македония, пише руският консул в Солун, вече се появили албански въоръжени чети, които тероризирали християнското (българското) население и сподавяли неговата съпротивителна борба срещу турските произволи. [380]

По-нататък, когато избухнало Кресненско-Разложкото въстание, а във вътрешността на Македония революционното настроение се засилило, тези опасения не само се увеличили, но имало вече и многочислени факти на открито сблъскване с албанските въоръжени чети.

Наистина през този период в програмата на Лигата настъпили изменения. Започналата в нейните среди идейно-програмна, класова по своето съдържание борба завършила с победата на буржоазно-либералното течение и дребната поземлена знат, а националните тенденции взели връх над протурските настроения. [381]

През септември 1878 г. представители на Лигата убили, както вече изтъкнахме, Мехмед Али паша и отношенията с Портата се изострили. В Албания, Косово и западните райони на Македония се разгърнало анти-турско движение на селското и градското албанско население. [382] В началото на 1879 г. Албанската лига успяла да вземе в свои ръце управлението на всички райони, населени с албанци; тя признавала властта на султана само като глава на мюсюлманското население и се стремяла да създаде свое управление и организация. Всеки град се управлявал от 12 старейшини, избираеми от местното албанско население; централното управление се намирало в Призрен, където се изпращали представители на всички селища от Албания. [383] В края на ноември представители на Централния съвет на Лигата в Призрен приели нова програма на Албанската лига с главна задача - ограничена административна автономия и създаване на вилает от албанските земи със собствена администрация и бюджет. [384]

Все в същото време Албанската лига на основата на приетата програма поставила следните искания пред Портата:

1. От цяла Албания да се образува един вилает (по донесението на А. М. Хитрово “в територия, далеч надхвърляща разпространението на албанското племе”).

2. Финансите на вилаета да се контролират от съвет на старейшини, избирани от всички градове на страната.
 

381. И. Г. Сенкевич. Цит. съч., с. 114; И. Г. Сенкевич. Из истории руского гражданского управления в периоде между Сан-Стефано и Берлинским конгрессом. - Краткие сообщения Института славяноведения, вып. 40, М., 1964, с. 102-105, 113-116; Новое время, № 984, 23 ноем./5 дек. 1878. В дописка от Албания руският кореспондент проследява накратко историята по създаването на Лигата. Портата първоначално извикала в Цариград Илляс бей, дала му чин паша и го упълномощила със задачата по създаването на Лигата. По-късно обаче противотурските настроения надделели. АВПР, гл. А. V. А₂, д. 1, л. 608 - Записка за беседата на главнокомандуващия руската армия ген. Тотлебен с представител на Лигата. Почти същите данни се съдържат и в записка на княз Лобанов-Ростовски от Адрианопол - октомври 1878 г. - по повод на срещата му с “албанския бей” (АВПР, гл. А. V. А₂, 1878-1879, д. 6, л. 78).

382. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 6.

383. Пак там.

384. И. Г. Сенкевич. Цит. съч., с. 114.

267

3. Албанците само във военно време да дават рекрути за турската армия.

4. Албания няма да признава никакви отстъпки на свои територии на Сърбия и Черна гора и ще се бори с оръжие в ръце против Берлинския договор. [385]

Наред с териториалните и националните явили се противоречия и от друго естество. Едно от тях било например наложената от Лигата и приета от Портата контрибуция върху християнското население за покриване разходите по въоръжаването на нередовните албански войски (милиция). [387] В програмата и дейността на Лигата на първо място бил поставен мю-мюлманският принцип, който отделял мюсюлманите от християните и утвърждавал господството на първите. В него изрично се подчертавало, че “националната милиция ще следи за безопасността на страната съвместно с регулярните султански войски” [388].

Така албанското национално движение още в този етап поради неразвитостта на албанската буржоазия по същество се противопоставило поради господството на мюсюлманската религия, на националните стремежи, на националноосвободителната борба на българското население.

Противоречията между Албанската лига и българското националноосвободително движение в Македония не закъснели да се проявят с още по-голяма сила през 1879 г. През пролетта във връзка със засилената активност на българския национален елемент и готвеното въстание Албанската лига насочила ударите си главно срещу българите. В отношение на руския посланик в Цариград до Портата от 2 април 1879 г. се казва: “В страната (Македония - б. м.) господствува пълна анархия. Въоръжени албанци са образували многочислени шайки, които под предлог на принадлежността си към Албанската лига кръстосват из страната, извършвайки беззаконно най-ужасни зверства в християнските села.” [389] В отношението, изготвено въз основа на записка на генералния консул в Македония и на две записки на императорския комисар в България за положението в Македония, се из-
 

385. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 6; л. 20-21. Както в тази програма, пред Портата, така и домогванията след съвещанието в Превеза (11 януари 1879 г.), претенциите за териториално разширение на Албания отивали твърде на изток. В доклад на австрийския генерален консул в Битоля фон Кнапич до Андраши от 6 февруари 1879 г. се казва, че Лигата изпратила свои емисари, доверени лица в Битолски окръг да разпространяват идеите й. Те били посрещнати добре от албанското население в Горица, Старова, Населица и дори в Битоля. Успехът на емисарите се дължал и на новата програма на Лигата, която предвиждала Албания да се превърне в административно единно тяло с автономно управление, а Охрид да се направи столица на Албания (Aktenstucke . . ., Nr. 38, p. 26).

386. Prinz Albert Ghica. La Albanie . . ., p. 74.

387. Новое время, № 981, 20 ноем./2 дек. 1878.

388. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 575, л. 16.

389. Пак там, д. 909, л. 31-32.

268

брояват десетки конкретни случаи на подобни беззакония, извършвани от Албанската лига в Призренско, Битолско, Скопско, в Егри Паланка, Косово и другаде. [390] За беззаконията на Лигата съобщават и други дипломатически представители. [391]

От Македония пристигнали известия за действията на албански разбойнически шайки в различни райони. [392] В донесение от 6 август 1879 г. руският консул в Солун пише, че в Дебърски и Охридски окръг албанците са започнали да грабят християнското население, което не смее да отиде по полето. “Турските власти - продължава той - нямат никакво влияние в тия страни и не са в сила да поддържат порядък.” [393] Вследствие на албанските насилия през лятото на 1879 г. цялото население на Дебърско, Охридско, Струга и пр. било поставено в непоносимо положение, то напускало домове и села и търсело спасение в по-големите градове или пък емигрирало. В едно изложение български жители от Дебър пишат, че страдат не само възрастните хора, но дори и децата, които ги горят живи и ги отвеждат в планините, искайки срещу тях големи откупи и ако родителите им не можели да платят навреме, бандите ги убивали. В заключение те молят за застъпничеството на руските власти - в противен случай на тях не им оставало нищо друго, освен да се преселят по други места. [394]

Наред с програмата и действията на Албанската лига [395] в албанското национално движение се появило и друго течение, макар и незначително, но с революционна програма и с ясни прокламирани задачи за съвместна борба на българското и албанското население против турската феодална власт. Най-ярък изразител, инициатор и идеолог на това течение бил Юсуф Али бей - албанец от Дебър. Преди да се пристъпи към разглеждането на неговата програма, нужно е да спрем вниманието си на личността на Юсуф бей. За съжаление, както подчертава и съветската изследователка И. Г. Сенкевич, разполагаме с твърде малко данни за това.

Юсуф бей е бил познато лице в кръговете на руската политика от предшествуващата епоха. В една бележка, по всяка вероятност писмо до Дондуков-Корсаков, от началото на 1878 г., когато се подготвя да замине за Македония, Хитрово е изброил лицата, с които би следвало да работи там. В нея са изброени най-влиятелните българи, турци и албанци, които могат да съдействуват за установяване на порядъка в този край: Охридският митрополит Натанаил, Юсуф бей, Стоян Везенков, Сайдад бей, Яни Кафеджи, Буфския свещеник (поп Костадин - б. м.), А. Лапе. [396] Следователно Юсуф бей е бил известен наравно с посочените лица, ползувал се с особено влияние и е бил изтъкната политическа личност. [397] Програмата, която
 

390. АВПР, гл. A.V.A₂, 1879.Д. 909, л. 31-32.

391. Француски документи, д. № 107, с. 170.

392. Марица, 1878, бр. 17, 26, 29, 31, 40 и пр.

393. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 13.

394. Пак там, л. 151-153.

395. Лигата била ликвидирана в началото на април 1881 г. след решенията на Цариградската конференция на Великите сили по пограничните въпроси, когато Портата изпратила военна експедиция (Г. Л. Арш, И. Г. Сенкевич, Н. Д. Смирнова. Краткая история Албании. М., 1965, с. 109-110).

396. ИРЛЛ, ф. 325, гл. 1, № 12.

397. И. Г. Сенкевич. Из истории Освободительной борьбы в Западной Македонии и Косово в 1878-1881. - В: Славянское источниковедение. М., 1965, с. 92 и сл.; Новые документы об Освободительной борьбе в Зап. Македонии и Косове  конце 70-х и начало 80-х годов XIX в. - В: Славянское источниковедение. М., 1965, с. 269. Сенкевич пише в заключението си по повод личността и дейността на Юсуф бей: “По-нататъшното изучаване на дейността на Юсуф бей ще даде несъмнено интересен материал за връзките между македонското и албанското освободително движение.” Известни данни за живота и дейността на Юсуф бей, особено в България, както и въобще за българо-албанските отношения направи и Ст. Димитров във в. “България и Албанското възраждане”. - В: Балкани. I, 1969, с. 83-91; България и Албанското възраждане. - В: Първи конгрес на Българското историческо д-во. С., 1972, с. 482-494. Вж. също у Б. Соколова. Характерни черти на Албанското възраждане в края на XIX в. - Studia Balcanica, № 12, С., 1956, с. 188-190.

269

издига Юсуф Али бей, била отпечатана в отделна книга на турски език в края на 1878 г. В нея се поставял въпросът за ликвидиране на турското господство на Балканския полуостров и за създаване на национални държави. Принципът за националното разграничение трябвало да се реши на процентното господство на една или друга националност в съответните райони. Юсуф бей поставил въпроса за необходимостта от съюз между българското и албанското националнореволюционно движение като условие за ликвидиране на турското господство и правилното разрешение на националните интереси. Дейността на Юсуф бей обаче останала чужда на мнозинството от албанското население, тя не била приета и от ръководителите на Албанската лига. [398]

Юсуф бей със своята революционна програма се компрометирал пред турските власти в Албания, а и поради разрива си с Лигата, не споделяйки нейната политическа линия, трябвало да бяга и се озовал в Княжество България. Свързан с княз Дондуков-Корсаков, той бил натоварен от руските власти с важна мисия - да обикаля турското население в Шуменско и Варненско през март 1879 г. и да проучи неговите настроения. [399] Руските власти били заети със задачата да спрат едно въоръжено надигане на мюсюлманите в този край, инспирирано от Портата с цел да се компрометира бъдещото българско управление. През март той отива за малко и в Търново, където по това време заседавало Учредителното събрание.

По този повод владиката Мелетий пише до Натанаил Охридски: “Известният Вам Юсуф беше тук. Пак се повика къде Варна преди осем дни. Заръча ми да Ви кажа много здраве и да дерзаете. Видиши ся малко бръз, но горещ патриот.” [400] От това става ясно, че между Юсуф бей и Натанаил Охридски съществувало старо познанство и обши разбирания за въстанието в Македония. Неговата брошура за националното разрешение на проблемите на Балканите привлякла вниманието на българските дейци. За тази цел Мелетий започнал нейното превеждане на български език с цел да се разпространи широко сред македонското българско население. [401]

По-късно тази книга излиза под название “Текущи разговори, достойни за внимание” в превод от Стоян П. Джансъзов. [402] Както изтъква един от авторите, които разглеждат книгата, в нея се поставя въпросът за незави-
 

398. Още през октомври 1878 г. в Одрин княз Лобанов-Ростовски съобщава, че се е срещнал с “албанския бей”, без да съобщава името му. От разговора се вижда, че този бей изтъкнал задачите на Лигата, която трябвало да скъса с турското правителство и да води самостоятелна национална политика. Не е изключено този бей да е именно Юсуф бей (АВПР, гл. А. V. A₂, 1878, д. 6, л. 78).

399. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. III, с. 541-542.

400. Кирил, патриарх български. Съпротивата..., д. № 98, с. 220-221.

401. Пак там.

402. Юсуф Али бей. Текущи разговори, достойни за внимание. Албанска брошура, съчинена на турски от албанския депутат Юсуф Али бей. Преведена на български от Стоян П. Джансъзов. Ч. I и II, III- IV, С., 1879.

270

симостта на албанското княжество. [403] Именно тя е “от особено значение” за определяне хода и развитието на албанската националнореволюционна мисъл, за уточняване зараждането и кристализирането на основния въпрос на албанското възраждане, въпроса за отношението към Турция, за бъдещата съдба и форма на съществуване на Албания. Това е въпросът “за автономията и независимостта на Албания, за платформата на националноосвободителното движение” [404].

В книгата на Юсуф бей намират отговор и въпросите за взаимоотношенията на Албания с балканските страни, между албанското и българското националноосвободително движение в Македония. Според Юсуф бей съдбата на албанците изисква съгласие и дружба със славянските народи и княжества пред опасността от интригите и претенциите на Великите сили на Балканите - преди всичко на Австро-Унгария и Италия. Той твърди също, че македонските българи не могат да бъдат поставени под албанска хегемония - “рано или късно те ще се слеят като живак и ще се изсипят в славянската паница”. Честните албански патриоти според Юсуф бей трябва да имат пред очите си истината за Македония - в районите, заключени от Враня, Шар, Охрид, Костурска епархия под Солун до Ахчелебийска околия, живеят около 1 1/2 милиона българи; покрай морското крайбрежие има вън от градското население до 150 гръцки села с около 70-80 хиляди население. Епир и Тесалия са почти изцяло гръцки. [405]

Задачите на албанския народ, от друга страна, изискват час по-скорошното освобождение от турците. Бъдещото албанско княжество начело с княз следва да живее в мир, съюз и разбирателство със съседите си и преди всичко с балканските славяни. [406]

По такъв начин Юсуф Али бей начертал една програма, която национал-нореволюционните и демократичните движения в Албания и съседните балкански страни осъществявали в последвалия исторически период. [407]

*  *  *

Още по време на подготовката и при обявяването на Кресненско-Разложкото въстание ръководните дейци начело с Натанаил се опитали да привлекат на своя страна гръцкото национално движение в южните райони на Македония и преди всичко да осъществят съюз с гръцкото движение в Епир и Тесалия. [408] В състава на четите, които са организирани през ок-
 

403. А. Вuda. Op. cit.

404. Пак там.

405. Юсуф Али бей. Текущи разговори, достойни за внимание ... Ч. II, с. 7-14.

406. Пак там, ч. I, с. 16.

407. Ст. Димитров. Цит. съч.; Ст. Димитров, К. Манчев. История на балканските народи . . ., с. 50-71; Б. Соколова. Цит. съч., с. 165-200; Хр. Андонов-Полjански. Прилог кон македонско-албанските врски во минатото. - В: История. Скопиjе, 1967, III, бр. 1, с. 83-86.

408. За гръцкото националнореволюционно движение в Епир, Тесалия и Македония по време на Руско-турската война и след нея вж. у  , 1969; P. Поплазаров. Великогрчката политика на кралството Грциjа спрема Македониjа во втората половина на XIX в. ГИНИ, 1970, бр. 1, с. 55-116; Р. Папалазаров. Грчката политика спрема Македониjа во втората половина на XIX и почетокот на XX век. Скопиjе, 1973; S. Th. Lasсаris. La politique exterieure de la Grece avant et apres le Congres de Berlin. Paris, 1924.

271

томври-ноември 1878 г., влезли, макар и поединично, гърци от различни райони на вътрешността на Македония и от Северна Гърция. Те преминавали през Одрин-Пловдив и се отправили към Горна Джумая, за да влязат в състава на въстаническите отряди. Някои от тях още по това време и малко по-късно се изявили със своите великогръцки идеи, което заставило свещеник Тилев от Пловдив да предупреди Натанаил Охридски да внимава с тях. [409]

В същото време Портата и чуждите представители получили сведения за участието на гърци в започналото движение.

Така в доклад на Фурние до Вадингтон от 29 октомври се изтъква, че според гръцките силогоси във въстанието вземат участие не само българи, но и гърци-булгарофони и няколко чистокръвни гърци от Македония. [410]

Това довело до загриженост в ръководството на елинистическата идея. Според Де Торси в него владеело страх да не би към “българското движение в Македония” да се присъедини и част от гръцкото население на областта. [411]

Подобни съобщения се появили и в чуждата преса. Така Politische Correspondenz съобщил, че мимо Фенер гърците се присъединяват към българското въстание. Те искали своето освобождение от османското иго и макар че рискували своята националност, предпочитали да се борят срещу общия неприятел. [412]

Но скоро във всички среди в Цариград било ясно, че до съюз между гръцкия и българския елемент не се е стигнало. [413] Това не само дошло като облекчение за Портата, но до известна степен успокоило английската и особено френската дипломация, които следели този въпрос с безпокойство.

Сведенията на Портата и чуждите дипломати били напълно верни - в българското движейие около Кресна и Кюстендил попаднали само отделни групи и лица от гръцки произход, макар че Натанаил Охридски и ръководителите около него се стремели да привлекат за съюзници в борбата гръцките чети в Западна Македония. В тази насока по-специални задачи въстаническото ръководство поставило на воеводата Георги Караискаки - грък по народност, участник в Опълчението. По-късно той бил отправен с четата си към Олимп, където е трябвало да установи контакт и да получи съдействието на местните гръцки чети и на тези, които преминавали от Гърция на север.

Въпреки тези опити и участието на отделни гърци във въстанието и в действията на четите до по-широко съдействие от страна на гръцкото национално движение в подкрепа на българското въстание не се достигнало. Това особено се проявило по време на решителните действия през пролетта на 1879 г., когато гръцките чети не оказали съдействие и не подпомогнали българското движение под предлог за “необикновеното разливане на реките”, което попречило на действията им. [414] В същност през войната от 1877-1878 г. [415] в района на Олимп имало малобройни гръцки чети без осо-
 

409. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 95, с. 219.

410. Француски документи . . ., с. 43.

411. Пак там, с. 43.

412. Новое время, № 958, 28 окт./9 ноем. 1878.

413. Француски документи . . ., д. № 55, с. 89.

414. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 77-80.

415. Гръцкото организирано движение в този район било ликвидирано в основни линии през март 1878 г. (Р. Попзлатев. Гръцката политика . . ., с. 21). Въпреки това то продължило с отделни чети и през цялата 1878 г. (многобройни данни за това вж. в цит. труд на гръцкия учен Евангелос Кофус).

272

бена политическа ориентация, които временно действували тук. Така през пролетта на 1879 г. в околностите на Олимп, в окръзите Кастория, Карафели и другаде действували два вида гръцки чети: първо, разбойнически шайки от гърци и власи, нападащи на всички без оглед на вяра и националност, и, второ, малки политически чети, въоръжени от атинските комитети с цел да вдигнат въстание в Епир и Тесалия.

Френският военен аташе в Цариград по сведения, почерпани от гръцки среди, твърди, че освен движението по “руско-българската граница”, т. е. Джумайско и Кюстендилско, в Македония има движения още на следните точки:

1. Малеш и Мелник.

2. На север - Козяк планина между Враня, Скопие и Кюстендил.

3. На запад - към Карадаг между Битоля, Корча, Костур и Лерин.

4. На югозапад - масива Олимп и неговите околности между Кожени, Бер, Катерини и Воден.

Първите три групи според Де Торси имат главно български или сръбски характер (последните в Козяк планина и около Враня); като и трите са изключително славянски по своите цели; четвъртата е изцяло гръцка и по същество хайдушка. [416]

Подобни били наблюденията и на френския консул М. Кражевски. В доклад до Вадингтон от 6 август 1878 г. той изтъква, че гръцки чети действуват главно в Преспанско, на северозапад от Битоля, планината Борине, Мориево и Морихон, в околностите на Кожани и Селище и на север от Тесалия. [417]

За дейността на гръцките чети в района на Олимп и Тесалия донасят и английските консули. [418]

В повечето от тези доклади се изтъква, че въстанието и четите на гърците в Епир, Тесалия и в Македония са инспирирани от Атина; в много случаи тези чети се ръководят от гръцки офицери, а по тайни канали се изпращат средства и помощи. [419]

Действията на гръцките разбойнически и политически чети срещали противодействието на Портата, но докато властите обръщали малко внимание на първите, вторите били преследвани и унищожавани. Така например в началото на май 1879 г. били унищожени две такива чети от по около 70 човека. [420] Действията на турците срещу тези две чети дали възможност на воеводата Стоян с около 100 души свои четници (от около общо 400 души) да се измъкне от обръча на потерите. През юни 1879 г. в Кастория били арестувани 4 души, които наскоро се били върнали от Кюстендил. В един от тях било намерено писмо от един от предводителите на българ-
 

416. Француски документи . . ., с. 68-70.

417. ЦДИА, ф. 1318, оп. 1, а. е. 4103, л. 11.

418. АИИ БАН, арх. кол. IV, оп. 162, а. е. 33, л. 131-137; а. е. 63, л. 344-368; а. е. 86, л. 611-634 и пр.

419. Француски документи . . ., с. 6, 23-24 и др.; АИИ БАН, арх. кол. 4, оп. 38, а. е. 7, л. 22-23. Една част от информацията, която чуждите дипломатически представители събирали за Кресненско-Разложкото въстание, те черпили от представители на гръцката патриаршия и гръцките силогоси в Македония. Де Торси - френски военен аташе, като пише изрично за това, подчертава, че те именно са най- заинтересовани от българското движение в Македония и поради това от тях могат да се получат тези сведения (Француски документи. . ., с. 43).

420. АВПР, гл. А, V. A₂, 1879, д. 909, л. 86.

273

ското движение, адресирано до воеводата Караискаки, който по това време вече действува заедно с гръцки четници в Тесалия. Това дало основание на властите да предполагат, че между българския комитет в Кюстендил и гръцките въстаници е създадена връзка и са уговорени условия за общи действия. [421]

Но докато българското движение, срещу което турските власти взели най-строги мерки, било ликвидирано и през лятото на 1879 г. останали само малки блуждаещи групи, гръцкото движение в Мориево и Тесалия продължило. Там се подвизавали освен Караискаки със смесена българо-гръцка чета още и капитаните Катарагия, Опако Никола, Георгие Загора и др. Действията на тези войводи и чети загубили много от политическия си характер - те започнали да нападат и християни, предимно българи, да търсят откупи чрез отвличането на отделни лица и пр. Четите успели да се измъкнат от обръча на потерите и да се задържат. Но със своите разбойнически действия и антибългарско поведение те ликвидирали своята основа и подкрепа сред местното българско население. [422]

Така опитът на българо-гръцко сближение и обща борба се изразил в несъществени и спорадични действия.

Разширяващото се българско движение в Македония през 1879-1880 г. заплашило пряко гръцките интереси, особено в някои райони, като Серско, Солунско и др. [423] Наред с традиционните средства на гръцкото духовенство и буржоазия за асимилация на българския национален елемент в момента се наложило да бъдат взети още по-сериозни и крайни мерки. Преди всичко трябвало да се нанесе удар и да се дезорганизира българското националноосвободително движение, да се ликвидира националният характер на борбата, който привличал масите. Още в средата на 1879 г. пред вид на засилената активност на македонските българи се появила идеята да се създаде един общ фронт на гърци, [424] мюсюлмани и сърби, в който българските национални интереси да бъдат поставени на втори план. В дописка от Солун, поместена във в. “Българин”, се твърди, че в Солун бил организиран християнски съюз за освобождение на Македония върху следните основи: 1. Гърци и сърби да организират по четири дружини. 2. Всяка дружина да се бори в местностите, населени преимуществено със съответния етнически елемент. 3. Да се изгради велик съвет с по двама делегати. 4. Бъл-
 

421. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 86.

422. Българин, бр. 163, 3 юни 1879; Р. Поплазаров. Великогрчката ... - ГИНИ, Скопие, 1970, бр. 1, с. 61-62.

423. Пак там.

424. Особено характерно е онова, което пише гръцкият историк Е. Кофос, като публикува откритите неотдавна документи на гръцките консулства в Македония.

В документите според него са отразени страхът, копнежите и борбата на македонските гърци през критичната 1878 г.; отразяват оптимизма им с влизането на гръцките войски в Тесалия; показват по-нататък перипетиите около Санстефанския и Берлинския договор и очертават още една нова опасност - появата на българското движение в Североизточна Македония. Последното под закрилата на руската армия заплашвало да осуети решенията на Берлинския конгрес и да наложи условията на Санстефанския договор.

Мимоходом следва да изтъкнем, че в публикуваните документи от Кофос се срещат данни за навлизането на български чети в Серско и в Западна Македония; дават се данни за състава и ръководителите им (посочват се ръководителите Мите, очевидно Д. Попгеоргиев, войводите Златко и Илия); показват се характерът и целите на българското движение и т. н.

274

гарите, гърците и сърбите да имат едно знаме с лозунга: “Да живее Македония, освободена от народите си.” Според дописката програмата била обсъдена в Охрид. [425] Това бил първият опит да се противопостави на българското движение идеята за многонационална Македония.

През пролетта на 1880 г., когато се очаквало избухването на нови въстанически български движения, тази идея, макар и в нов вариант, била подновена. Сега тя изникнала по инициатива на част от гръцката буржоазия. Било създадено “Временно правителство в Македония”. Начело застанали Василий Симу, Анастас Димитриевич и Али Ефенди (албанец). Целта на т. нар. “Временно правителство” била освобождението на разните “племена” в Македония и създаването на отделна държавна единица под името “Македония”. В тази държава териториално се предвиждало да се включат освен Македония също така и Камбия, Тесалия и Епир. Новосъздадената държава трябвало да бъде наследник и продължител на традициите на държавата на Александър Македонски, на античните гръцки градове-държави и да играе историческа роля на Балканския полуостров. Като първа задача “Временното правителство” поставяло изпълнението на всички постановления на Берлинския конгрес. [426] Прокламацията на “Временното правителство” по странен начин попаднала в английското и руското консулство в Солун.

Руският представител Скрябин в доклад до Новиков от 15 юли 1880 г. изтъква, че не само той, но и другите консули са в недоумение, но ако се съди по подписите, “всички тези имена са измислени и подбрани с цел да се окажат като лица от различни националности”.

От духа и съдържанието на прокламацията според Скрябин, както и от названията (например назована е планината Гримен, а славяните я наричат “Ромна”) личи, че тя има гръцки произход, макар че трудно е да се предположи, че “инициативата за такъв наивен политически акт принадлежи на местни (т. е. солунски - б. м.) елементи” [427].

От всичко било ясно, че подобна идея, която преследвала осъществяването на великогръцките цели, била насочена пряко срещу българското национално движение. [428] Поради това тя не намерила никакъв отзвук сред българското население и бързо била забравена. Срещу подобни идеи се обявили всички български дейци, както и местното население. В прошение на жителите на гр. Воден от 15 юни 1880 г. до председателя на Международната комисия за прилагане чл. 23 на Берлинския договор се казва, че “една фанатическа група гръцки пропагандисти под название “Привременно македонско правителство” иска да заблуди Европа относно “истинското желание и национално стремление на българското народонаселение в Македония”. Воденските жители молят в заключение европейските представители да не обръщат внимание на подобни фалшиви документи. [429] По-
 

425. Българин, бр. 163, 3 юни 1879.

426. АВПР, ф. п к., 1880, д. 2276, л. 203-207; Кирил, патриарх български. Българската екзархия . . ., с. 461-466.

427. АВПР, ф. ,п. к., 1880, д. 2276, л. 199-201.

428. Все в този дух в чуждата преса се появили съобщения и за нови организации. Така в. “Таймс” през февруари 1879 г. съобщил, че в Мелник се състояло събрание на гърци, сърби и цинцари, на което било решено да се създаде Централен комитет за самозащита срещу българската опасност. Тази антибългарска лига следвало да се разпространи и в Косово и Тракия (Новое время, № 1058, 28 февр./12 март 1879).

429. ИРЛЛ, ф. 325, гл. 1, № 50.

275

добни протестни сведения били изпратени и от Костур, Велес, Солунската българска община, Дебър, Кукуш и др. По такъв начин по време на въстанието и след него българо-гръцките отношения не само не довели до никакъв съюз, но се и изострили. Гръцката духовна власт и гръцките пропагандисти не се спирали дори да вършат клеветничество пред турските власти за участието на активни българи в българското политическо движение. С това те целели да усилят позициите на панелинизма в Македония. Много от заловените, арестувани и заточени българи през 1879-1880 г. били посочени на турските власти от представители на фенерското духовенство и гръцките пропагандисти. В този смисъл в руското консулство в Солун бил представен цял списък на такива оклеветени от гръцкото духовенство българи. [430] “Гръцкият митрополит - пише в донесение от 25 юни 1879 г. руският консул в Солун - продължава да притеснява българите, забранявайки им да вършат богослужение и настоявайки за подчинението им на гръцката вяра. Тия, които не се подчиняват на това, той обвинява пред турското правителство във въстание, за което турците веднага ги пращат в затвора.” [431] По интригите на гръцкия владика през лятото на 1879 г. българските жители на с. Загоричене, били навързани и откарани в Костур като “комити”. Тук те били бити, мъчени и едва след 45 000 гроша откуп успели да се освободят. [432] Българското население оказвало достоен отпор на гръцките насилия и опити за асимилация. “Българите упорито се отказват да признаят патриарха и предпочитат да отидат в затвора, така в Струмица повече от 150 човека са изпратени в тюрма под предлог, че са взели участие във въстанието.” [433] Въпреки това обаче действията на гръцката духовна власт, на гръцката буржоазия и погърчените елементи в Македония в сътрудничество с турската власт оказали сериозно влияние за сподавяне на революционното настроение и националноосвободителната борба на македонските българи през 1878-1879 г.
 

430. АВПР, п. к., 1880, д. 2276, л. 294-295.

431. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 10.

432. Българин, бр. 185, 19 авг. 1879.

433. АВПР, гл. А. V. А₂, 1879, д. 909, л. 136; АИИ-БАН, арх. кол. 3, оп. № 17, а. е. 191, л. 1156-1159. Многочислени факти за ролята на гръцкото духовенство, за подтискане на българската националност, просвета, стремежи и пр. изнася барон Дьо Ринг. В един от докладите, като изнася ред доказателствата за това, френският дипломат заключава: “И все пак всичко това не успява да заглуши българското чувство в сърцата на народа. Напротив, с това гръцката идея не напредва, а с всеки изминат ден копае все по-дълбок рова на омразата, която разделя гърците от българската нация” (Француски документи..., с. 150-155, 161, 187 и др.).
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]