УВОД
 

Кресненско-Разложкото въстание стои на предела на две епохи в историческото развитие на българския народ - безспорно то завършва пред-освобожденските националноосвободителни и революционни борби и в същото време открива етапа на героичните и трагични по последствията си усилия на македонските, а наред с тях и на част от тракийските българи за премахване остатъците от османския феодализъм, за свобода и социален прогрес.

Въстанието бе идейно и организационно подготвено в предшествуващата епоха. То е продължение и неделима част на българската национална, буржоазнодемократична революция.

По същество то продължи подетите и недовършени в Априлското въстание и Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. задачи: ликвидиране на османския феодализъм и осъществяване на пълното национално освобождение на населението, оставено съгласно решенията на Берлинския конгрес отново под чуждо робство.

Наред с тези задачи, които пряко свързват въстанието с предшествуващите го национални движения и борби, конкретната историческа обстановка постави на преден план пред ръководителите и въстаниците от 1878-1879 г. още една задача - националното обединение и създаването на единна българска държава.

Лозунгът за обединение на българската народност в единна национална държава стана актуален непосредствено след решенията на Берлинския конгрес и бе най-високо прокламиран в съпротивата на българите в Източна Румелия и Македония.

И двете движения - тракийското и македонското (както те по онова време на основата на създадената историко-географска традиция се наричаха, а и ръководителите на тези движения настояваха да се наричат), го поставяха като основен в политическата си програма и на тази основа полагаха усилия за съгласуване на действията си, за извършване на предначертаната цел - национално освобождение и обединение.

Но този лозунг не бе възникнал внезапно, не бе внесен отвън или пък наложен само от конкретната политическа конюнктура, защото преди всичко той произтичаше напълно от духа, характера и тенденциите на националното движение, което се разгръщаше през XVIII и XIX в. в тези земи. До освобождението на България, включително и в Руско-турската война, българите от всички български земи в по-малка или в по-голяма степен и размери бяха участвували в общ, единен фронт за своето национално освобождение.

Българите от Македония като неделима част от българската нация участвуват във всички етапи и процеси на Българското Възраждане - в борбата за народна просвета, за роден език, за самостоятелна българска църква. Това начало още по-ярко бе изявено в борбите за политическо освобождение, по-специално в организираното националнореволюционно движение

7

през 60-те и 70-те години на XIX и. По такъв начин македонските българи внасят определен дял в националната революция и имат съответен принос в освобождението на Българин.

Политическата цел на борбата в цялата възрожденска епоха бе не само освобождението, но и създаването на самостоятелна национална държава, тъй като “образуването на национални държави . . . е тенденция (стремеж) на всяко национално движение” [1].

Единството на възрожденския процес, на всички националиоосвободителни и революционни борби следователно определяше и крайната цел на единното национално движение - създаване на българска държава.

В този исторически период, включително и през 1878-1879 г., т. е. по време на Кресненско-Разложкото въстание, друга цел и политическа програма, ако се опрем на съществуващата историческа документация, не съществуваше.

Върху основата на всичко това в програмата и целите на българското националноосвободително движение заляга и въпросът за освобождението на всички български земи, включително и Македония, и създаването на национално единна българска държава. [2]

От всичко това произтича и изводът, че националното освобождение на българското население в Македония и обединението му с новосъздаденото Княжество България бе единен по съдържание и характер процес. При това той бе прогресивен по своята социално-политическа същност.

Макар и по друг повод и за по-късно време В. И. Ленин ни е дал пример за взаимовръзката на двата процеса - националното освобождение и борбата за единни национални държави като равнозначни по характера и социалната си природа явления. Така например той изтъква, че годините след първата руска революция в Източна Европа и Азия са минали под знака на “пробуждане на цял ред буржоазнодемократични, национални движения, стремящи се към създаване на независими и национално единни държави” [3].

Следователно по своя характер и по своята политическа платформа Кресненско-Разложкото въстание е национално, буржоазнодемократично движение, съставна част на българската национална революция. Същевременно въстанието продължи по време, задълбочи по сила и обхват и обогати с политическите си цели предшествуващото националнореволюционно движение. Независимо от крайните си резултати Кресненско-Разложкото въстание, както и едновременната по време и еднаква по съдържание, характер и цели съпротива на тракийските българи разкриват най-ярко степента на националната консолидация на българската народност през епохата на Българското Възраждане, показват една завидна национална и политическа зрелост, до която бе достигнал възрожденският българин.

*  *  *

Въпреки значителното място и роля на въстанието в българската история то не е намерило адекватно място в историографията. Дълго време - до преди 30 години - като събитие на прехода на две исторически епохи то
 

1. В. И. Ленин. Соч. Изд. 4-ое. Т. XX, с. 366.

2. Xр. Христов. Освобождението на България и политиката на западните сили 1876-1878. С., 1968, с. 75-79.

3. В. И. Ленин. Соч. Т. XV, с. 269.

8

бе разглеждани или в пряка връзка с националноосвободителните борби и по-специално с Освободителната руско-турска пойна, или пък като начало и предистория на националнореволюционните борби за освобождението на Македония. [4]

Въстанието се разглежда мимоходом като част от многообразната по проявите си съпротива на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес в някои общи и специални студии по дипломатическа история. [5] По-важни за научното изясняване на историята на въстанието се явяват някои от съществуващите документи, публикувани в сборници, посветени на Българското опълчение, Земската войска и Временното руско управление в България. [6]

Оскъдни данни за въстанието се срещат и в отделни краеведчески съчинения. [7]

Все през същия период се появиха малко на брой, предимно мемоарни публикации, които осветляват отделни въпроси от организацията на въстанието или пък изясняват действията на въстаниците в отделни райони. [8]

Най-значителната публикация за Кресненско-Разложкото въстание в българската буржоазна историография е трудът на Гаврил Кацаров и Иван Кепов. [9] Двамата автори публикуват 179 изключително ценни документа, които разкриват сравнително пълно развитието на въстанието през октомври и декември в Кресненската клисура, Банско и Разложко. Документите са предимно писма от щаба на въстанието, от воеводи, комитети, отделни дейци и пр. до благотворителния комитет “Единство” в гр. Горна Джумая (Благоевград) и по-специално до неговия председател К. Босилков - учител, родом от Копривщица. Грижливо запазени от К. Б осилков, след смъртта му те се пазят от неговия родственик проф. Гаврил Кацаров. Публикацията на тези документи разсея ред заблуди, които до този момент господствуваха в историографията и популярната литература, и даде възможност въста-
 

4. С. Радев. Строителите на съвременна България. Т. 1. С., 1910; Н. Станев. История на нова България, 1878-1942. С., 1943; Хр. Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. 1. С., 1933; А. Страшимиров. Диктаторът. Нови проучвания върху живота и личността на Ст. Стамболов. С., 1936.

5. Ив. Ев. Гешев. Спомени из години на борби и победи. С., 1916; П. Матвеев. Болгария после Берлинского конгресса. СПб., 1887; В. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България. 1870-1925. С., 1925; Г. П. Генов. Източният въпрос. Част II. С., 1926; К. Крачунов. Разлом на Сан-Стефанска България. - ИИД-во, С., 1930, № 10, с. 64-86.

6. Н. Р. Овсянный. Русское управление в Болгарии. 1877-78-79. Т. I - III. СПб., 1906-1907; Болгарское опълчение и земское войско. СПб., 1904; Муратов. Документи за дейността на русите по уредбата на гражданското управление в България от 1878-1879 г. С., 1905.

7. Ив. п. Панайотов Асянчин. Принос за изучаване на Разлога и по-частно с. Баня, Разложко. Пловдив, 1905; К. Т. Молеров. Из културното и общественото минало на българите в град Банско. 1932, № 4; В. Шарков. Град Горна Джумая. С., 1929, и др.

8. Жизнеописание митрополита охридско-пловдивского Натанаила. Съобщава Ангел Станков. - В: СбНУНК, 1909, 25, с. 1-77; А. Костенцев. Спомени. - СяБАН, 1916, 6; Пътни бележки за шестдневното разложко царуване (материал за бъдещата история на Македонското въстание през 1878 г.) по Хр. Ив. Д-ев. Издава Р. Д. “Р” С., 1884; Xр. Чочков. Кресненското въстание по спомени на П. Урумов. - МПр., 1930, № 2; П. Д. Крусев. Началото на македонския въпрос в България. Благотворителните комитети “Единство”. - МПр., 1, 1970, № 3; А. Караманев. Кресненското въстание. - Илюстрация “Илинден”. 1939, № 5, с. 7-9, и др.

9. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Документи по Кресненското въстание от 1878 г. - В: СбБАН, истор.-фил. клон. С., 1942, № 36, с. 1-112.

9

шито дя се разглежда но само на базата на спомени, но и на научна, документална основа.

По-пълно проучване на Кресненско-Разложкото въстание можа отчасти да се осъществи едва след победата на социалистическата революция в България, когато на революционните събития и традиции в българската национална история бе обърнато особено внимание, а интерпретацията на процесите, събитията и фактите се основават на марксистко-ленинската методология. Голяма роля за това изигра и съветската историческа наука, по-специално съветските българоведи и славяноведи, които в общи и специални трудове изясниха и ред въпроси от съпротивата на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес, включително и Кресненско-Разложкото въстание.

Най-цялостна монография за въстанието, както вече се изтъкна, се яви трудът на българския патриарх Кирил. [10] В него за първи път се прави опит да се изяснят причините за избухването на въстанието, неговото развитие, взаимовръзката му с източнорумелийската съпротива, отношението на Временното руско управление към въстаническото дело и пр. Монографичната част, макар и твърде кратка, е обогатена с публикуването на документите на Натанаил Охридски - един нов принос в разкриване на документалното богатство на Кресненско-Разложкото въстание - основа за нови проучвания и научни публикации.

Трудът на патриарх Кирил наред с безспорните си достойнства като пръв опит за по-пълна история на въстанието има и някои слабости. На първо място, това е ограниченият аспект, в който се разглежда въстанието и въобще съпротивата на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес, като не се поставя в предопределилите го условия на политиката на Великите сили. В труда не се засягат и ред значителни и важни по характер и последствия вътрешноорганизационни проблеми. Тези, както и някои методологически слабости на труда още на времето в критични рецензии (някои от които твърде едностранчиви и пристрастни) бяха отбелязани. [11]

Сравнително кратко, но задълбочено изследване на въпросите, свързани с причините за Кресненско-Разложкото въстание, отношението на официалната руска политика и на гражданските и военните власти от Временното руско управление в България към въстанието и пр., направи Г. Д. Тодоров. [12] В труда разностранните събития и процеси се разглеждат от правилна марксистко-ленинска позиция. За пръв път тук се посочва обосновано ролята на чуждата агентура в ръководството на въстанието и по-специално на голямата заинтересованост на австроунгарската политика в развитието на събитията в тази част на Балканите.

Принос в проучването историята на благотворителните комитети “Единство” - на тяхното възникване, роля и дейност - направи Кънчо Василев. [13]
 

10. Кирил, патриарх български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. С., 1955.

11. Вопросы истории, 1957, кн. 2; ГИНИСк, 1957, кн. 2.

12. Г. Д. Тодоров. Временното руско управление в България през 1877-1879 г. С., 1958, с. 406-431.

13. К. Василев. Борьба болгарского народа против решении Берлинского конгресса, 1878. - Вопросы истории, 19ББ, кн. 8; Кресненско-Разложкото въстание и помощта на населението от освободените територии; Кресненско-Разложкото въстание. 1878. С., 1970, с. 51-70.

10

В последно време изследвания и публикации по разглежданата тема направиха Хр. Христов, [14] Йордан Ванчев [15] и др. Ценни публикации на документи на участници в Кресненско-Разложкото въстание извърши Евлоги Бужашки. [16] Същият автор, макар и в предговор към споменатите публикации, изказа интересни съждения за тактиката на въстанието и за причините на неговия сравнително ограничен размах.

Полезен като етап и оценка на досегашните проучвания и като подтик за нови изследвания е излезлият през 1970 г. в издателството на БАН юбилеен сборник, посветен на 90-годишнината от въстанието. [17]

Значителни приноси за проучването на въпросите, свързани с борбата на българския народ срещу Берлинския договор, включително и на Кресненско-Разложкото въстание, направиха, както вече се изтъкна, съветските историци. [18] В техните трудове се разглеждат значителни и при това проблемни страни на събитията от 1877-1878 г. на Балканите, дипломатическите борби, общобългарската съпротива, ролята на националната буржоазия в ръководството на движението, антифеодалният аграрен процес в хода на въстанието, ролята на отделните класи и прослойки в национално-освободителната и революционна борба през този период и т. н.

Важно значение за изясняване цялостния облик и ход на въстанието има документалният сборник “Освобождение Болгарии от турецкого ига”, съвместно издание на Съветската и на Българската академия на науките. [19]

Освен в българската и съветската историография Кресненско-Разложкото въстание напоследък е обект на по-специален интерес и проучване в историографията и на СР Македония. Характерното за излезлите там досега публикации [20] е, че в тях програмните, тактическите и пр. противоречия, които съпътствуваха въстанието като сложно обществено и класово явление, се обясняват в много случаи без оглед на съществуващата документация и напълно произволно, върху национална почва.
 

14. Xр. Христов. Българската национална революция и Креснснско-Разложкото въстание. - В: Кресненско-Разложкото въстание. 1878. С., 1970, с. 17-28.

15. Й. Ванчев. Социален състав и брой на въстаниците в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г. - В: Кресненско-Разложкото въстание. 1878. С., 1970, с. 85-92; Д. Дойнов. Нови документи за Кресненско-Разложкото въстание. - Изв. НВИ музей, № 1, 1973, с. 184-218.

16. Евл. Бужашки. При изворите на народната съпротива. Записки за Кресненското въстание на Иван п. Георгиев, писар в четата на Стоян Карастоилов. - Изв. БИД, № 26, 1968 г., с. 333-382; Писма на Т. Страхинов за Кресненско-Разложкото въстание. - Изв. БИД, 19, № 27, с. 369-415.

17. Кресненско-Разложкото въстание. 1878. С., 1970.

18. Н. Г. Левинтов. Кресненское восстание. - Вопросы истории, 1951, № 4, с. 74-87; Аграрный переворот в Болгарии. 1877-1878. - Вопросы истории, 1961, кн. 12; Аграрные отношения в Болгарии накануне освобождения и аграрный переворот. 1877-1878; Освобождение Болгарии от турецкого ига. М., 1953; Борьба болгарского народа против решения Берлинского конгрееса (1878-1879). - Ученые записки Улян. пед. инст. 1956, кн. 8, с. 211-254; В. И. Адо. Выступление И. С. Аксакова против Берлинского конгрееса 1878 г. и отклики на него в России и Болгарии. - В: История СССР. 1962, № 6, с. 125-139; И. Г. Сенкевич. Из истории освободительной борьбы в Западной Македонии и Косово в 1878-1881 г. - В: Славянское источниковедение. Сб. статей и материалов. М., 1965 и др.

19. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3. М., 1967.

20. Използуваните трудове, документални сборници и пр., които имат известни приноси във фактологично отношение, се посочват конкретно по-нататък в изложението.

11

В останалата чуждестраннa историография въстанието не eбило обект на специално изследване. Но някои външнополитически проблеми, които борбата на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес постави на европейската дипломатическа практика, макар и косвено, са третирани в част от многобройните съчинения, посветени на Източния въпрос. Поради обстоятелството, че броят на тези съчинения е огромен, а интересуващата ни тема в тях се третира мимоходом и твърде ограничено, изброяването им тук не е необходимо, нито пък възможно. [21] Същото може да се каже и за историографията на балканските страни (Гърция, Албания и пр.), в които се изследват едновременни на Кресненско-Разложкото въстание национални движения или пък се третират близки по същността и обекта си дипломатически въпроси. Тези публикации не могат да бъдат обект на настоящото историографско изброяване, но част от тях са използувани в изложението като полезни и необходими, тъй като разкриват общобалканската обстановка, в която избухна и протече въстанието от 1878-1879 г. и в контекста на която по-цялостно може да се види и оцени то като историческо събитие.

Краткият преглед на литературата показва, че голяма част от въпросите на историята на Кресненско-Разложкото въстание са получили съответното осветление, но много аспекти на това разнородно по проблеми събитие все още не са поставени и най-вече научно разгледани и обяснени. Не е използувана пълноценно и документалната основа, т. е. не са изчерпани възможностите, които дава публикуваният вече материал, нито пък са привлечени допълнителни архивни материали, някои от които бяха пуснати в научно обръщение в последно време.

Кои са въпросите, които по наше мнение не са достатъчно разработени и осветлени в излязлата досега литература?

1. На първо място следва да се изясни логическата връзка между националнореволюционното движение и предшествуващите исторически процеси, които се развиваха в цяла България и Македония (по-точно в Източна Македония), и Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г.

2. По-специално внимание заслужава организацията на въстанието, тъй като в хода на Кресненско-Разложкото въстание се изграждат разнообразни органи на нова революционна власт. Техният строеж и функции, ролята им във въстанието и пр. изясняват до голяма степен характера и движещите му сили.

3. Слабо е разработен въпросът за териториалния обхват и разпространение на въстанието вън от районите, в които пряко се развиха въстаническите действия. В това отношение проблемът за политическото отражение на Кресненско-Разложкото въстание във вътрешността на Македония, за въздействието му върху духа, настроенията и борбите на македонските българи през този и последвалия период остава открит.

4. Големите европейски държави имаха свои политически и икономически интереси на Балканите, а в известен момент Македония стана възел в противоречията между трите най-заинтересовани сили по Източния въпрос - царска Русия, Австро-Унгария, Англия. Макар че съществуват многобройни изследвания по общоевропейската дипломатическа история, по взаимоотношенията между отделните страни и техните противоречия на Балканите, в тях не са очертани мястото и ролята на въстанието и проблемите, които та

21. За тях вж. също в изложението.

12

поставя пред тези сили. От друга страна, в съществуващата обща литература не е очертана ролята на европейските държави за предопределяне крайните резултати на борбата за национално освобождение и обединение на българския народ - резултати, които исторически обусловиха по-нататъшните борби на македонските българи и тяхната историческа съдба до най-ново време.

5. По-голямо внимание заслужава въпросът за взаимовръзката между въстанието и националните движения на другите балкански народи - движения, които възникнаха почти едновременно с Кресненско-Разложкото въстание и се развиха в съседство, а в някои случаи и на една територия с нацио налноосвободителната борба на македонските българи.

[Previous] [Next]
[Back to Index]