БЕЛЕЖКИ НА ДОБРИ ГАНЧЕВ КЪМ РЕДАКТОРА НА РЪКОПИСА
„Писал съм мемоарите си в разни времена и във възраст, кога паметта бе взела да ми изменява. По таз причина в тях ще се срещнат повторения на едни и същи събития и сведения. Грижа на редактора ще е да поправи тез грешки. А за това той трябва предварително да прочете ръкописа еднаж и дваж и да сравни писаното с хронологическия ред на миналото. В ръкописа не съм направил потребните подразделения на материала. И таз грижа оставям на редактора. Отделът „Княгиня Мария Луиза“ е оставен без поправки и какво годе преглеждане. Казаното в тоз отдел за Фердинанда да се отдели в особена глава или отдел. Тук е нужно по-старателно преглеждане. Характерът на слога ми да се запази, държа на това."
20 май 1923 год.
София
(п) Д. Ганчев“ (л.1)
„Подзаглавията могат да се наименуват от тоз, който ще редактира спомените — според съдържанието им.“ (л.2)
„Редакторът на настоящите спомени, ако намери за подходящо, да напечати сведенията за Халачов с дребни букви.“ (л.33
„Струва ми се по-горе казах нещо по това, ала не всичко. Ако съм повторил грешката, да я поправи редакторът на записките ми.“ (л. 53)
„Пиша записките си 30 год. след събитията. Много подробности, дати са забравени. Естествено, не може и последователност точна да се търси. Задачата на издателя и редактора им трябва да е да поправят тез недостатъци. Той същият трябва да остави или изпусне тез от сведенията, които са от естество да осквернят чувствата на читателя или да причинят обида на някого от потомците на лицата, за които се говори.
Сведенията на Паница са едно голямо отклонение от главнята ми задача. Редакторът на записките ми може да тури тез сведения не в текста, а като бележки. Както намери за добре.“ (л. 66)
„Да се помести, гдето намери за добре редакторът. Днес тъкмо
225
тридесет години от събитията, за които пиша, намирам няколко листа дневни бележки, забравени и захвърлени между непотребните ми книжа. Който е много любопитен, нека прочете и тях.“ (л. 73)
„Сведенията за Луканов могат да се поместят във вид на бележка. Впрочем както се намери за добре. Д. Г.“ (л. 128)
„Епизодът да се напечата във вид на прибавка, а може и в текста, както се намери за прилично и подходящо.“ (л. 146)
„Повтарям пак: ако мръсотиите, които тук съобщавам, шокират добрите нрави на грядущите поколения, ако се намерят за ненужни за характеристиката на времето и дейците — да се не печатат. Оставям всичко туй на благоусмотрението и разбирането на редактора на записките ми. Д. Ганчев.“ (л. 159)
„Ако се намери за неудобно в текста, във вид на бележка да се напечати.“ (л. 165)
„Да се провери не е ли за същото писано в предшествуващите листове. Ако да, да не се повтаря. Д. Г.“ (л. 207)
Тъй мисля аз, а пък туй ще го реши впоследствие редакторът на настоящите ми записки, комуто предоставям правото да печати и изхвърля туй, което той намери за съобразно с вкуса на времето и с други обстоятелства. На него да падне укорът и натякванията на читателя, че не е щадено чувството на мяра, приличие и вкус.“ (л. 236)
„Тез скандални разкази да се не печатат в тоз вид, за да не се шокират нравите. Ако пък се намери за нужно да бъдат прочетени, нека се поместят с дребен шрифт. Д. Г.“ (л. 289)
„Както е казано. Дребен шрифт.“ (л. 290)
„(Тази сцена е изложена на друго място в мемоарите ми. Който ще редактира тез бележки, нека ги приведе в ред.)“ (л. 310)