България и Беломорието (октомври 1940 - 9 септември 1944 г.),
Военнополитически аспекти
Димитър Йончев
 

ПРЕДГОВОР

Решаването на българския национален и териториален въпрос се усложнява много след Първата световна война. Победителите, които се събират в Париж, налагат империалистическия характер на мира. Този мир „беше мир на лихвари, мир на убийци, мир на касапи... Целият този международен строй, този ред, който се крепи на Версайския мир, се крепи на вулкан" [1].

На България е наложен Ньойският мирен договор. Той е само едно от звената на Версайската следвоенна система. Откъснати са нови български земи. Страната ни е лишена и от Западна Тракия, която не й се отнема дори в трагичните дни на Първата национална катастрофа през 1913 година.

Българите в Западна Тракия и Южна Македония са подложени на безмилостна асимилация посредством Патриаршията. Извършва се жестока асимилация и разправа с беззащитното българско население от страна на гръцкия административен и военен апарат заради националното му самосъзнание. Голяма част от българите търсят спасение, като емигрират в България. По същество продължава още по-усилено обезбългаряване на Беломорието [2].

Макар и претърпели поражение по време на войната, българските управляващи среди и българският народ не могат да приемат установените с Ньойския договор граници като окончателни и постоянни. Външната политика на България се характеризира с изчакване, лавиране и необвързване с никоя сила. „Необвързаността става основен принцип в българската външна политика след Първата световна война." [3]

При създадената изключително тежка обстановка българската дипломация си поставя за цел да работи за възвръщането първоначално на Южна Добруджа, а след това и на Западна Тракия, без да се отказва от търсене на възможности за възвръщане на останалите заграбени български територии, за кардинално решаване на българския териториален и национален въпрос в границите, заличени от Берлинския конгрес.

Военнополитическото присъствие на България в Беломорието от април 1941 до октомври 1944 г. е период от историята на България, наситен с много динамични и драматични събития.

Времето, през което областта е присъединена към България, може да се раздели на два периода. Първият е от 20 април 1941 г. до 9 септември 1944 година. Хронологически долната граница на първия период и общо на българското присъствие в Беломорието се определя от подготовката и влизането на българските войски. Горната граница на първия период се определя от завземането на властта от Отечествения фронт. Вторият период обхваща времето от 9 септември 1944 г. до 26 октомври 1944 г., когато България се изтегля от Беломорието. И през двата периода в областта е налице българско военнополитическо присъствие. Независимо от това, тези периоди се различават по характер, цели и задачи на българското присъствие в областта.

През първия период българското правителство присъединява и се стреми да интегрира в политическо, стопанско и културно отношение областта към България. То развива активна дейност за изграждане на отбраната на Беломорието в условията на военна обстановка.

Вторият период коренно се различава от първия. Той не само че е много по-кратък по продължителност, но е изпълнен с динамично протичащи обществено-политически събития, различни от предидущия период. През него в Беломорието се установяват, а впоследствие замират, структурите на отечественофронтовската власт в България, възникнали на 9 септември 1944 година. През този период се изменят и задачите на българските войски за отбрана на областта от довчерашните съюзници - германците. В същото време в областта рефлектират политическите стремежи и интереси на великите сили на Балканите, както и стремежите и интересите на другите балкански страни, преди всичко на Гърция. България се изтегля от Беломорието, като условие за подписване на примирие с нея. Властта се предава на гръцките народнодемократични сили.

Двата периода са свързани помежду си преди всичко с това, че вторият период е продължение на първия. Обективна оценка на втория период може да се направи след изследване на първия и даване на научен отговор на характера на българското присъствие в Беломорието. С оглед на едно по-цялостно изследване на военнополитическите аспекти в настоящия труд си поставяме за цел да изследваме първия период. Самото „присъствие" по своята широта обаче обхваща политическите, стопанските, културните, църковните и военните аспекти на живота в областта. Освен това относително самостоятелен като проблем за изследване е въпросът за съпротивителна борба в района, като от своя страна тук също могат да се обособят самостоятелни проблеми за изследване, в това число и работата на Комунистическата партия в армията и отражението й върху боеспособността на военните формирования.

Българското присъствие в Беломорието не е било предмет на специални научни изследвания от българската историография. В същото време в публикации от гръцки автори е отделено значително място за българската „окупация” на Тракия и Македония. В резултат на това пред изследователя стои цяла гама от проблематика за проучване. Д. Сирков ги групира и посочва, че два са въпросите, които привличат вниманието на изследователя. Първо, защо България, която има национални спорове и проблеми с Югославия и Гърция, не участвува във войната на Германия срещу тези държави, и второ, как трябва да се оцени присъединяването на Вардарска Македония и на Беломорието от гледна точка на оставените от историята нерешени национални проблеми. На първия въпрос историческата наука до известна степен е отговорила. Вторият е без научен отговор [4]. В настоящото изследване си поставям за цел да изразя своето виждане по първия въпрос (първа глава). Останалите пет глави са посветени за даване на оценка на българското присъствие в Беломорието.

Едва ли е възможно да се извърши „тотално" проучване на цялата проблематика в едно монографично изследване. Ето защо в настоящия труд се ограничаваме в рамките на първия период и поставяме по-реални цели за изследване, а именно военнополитическите аспекти на присъствието на България в Беломорието.

Очевидно е, че става въпрос за период, който заема важно място не само в историята на областта, но и в историята на България и Гърция. За този период от нейната история са създадени не малко политико-психологически „натрупвания", свързани с „окупацията" на Беломорието от България.

С разработването на така поставената тема се опитваме да разкрием, от една страна, политиката на българското правителство към Беломорието: как то се отнася към областта, като към „окупирана" територия или като към отнети български земи, които се присъединяват към България, и от друга страна, организацията, задачите и функциите на българските войски.

В изследването на разглеждания период могат да се отбележат следните основни групи публикации:

Първата група обхваща главно публикации на български учени, политически, стопански и обществени дейци от времето, когато Беломорието е присъединено към България [5]. Те могат от своя страна да се разделят на няколко вида публикации като тези на А. Андреев, Хр. Кръстев, А. Тошев, Н. Стоянов и др., които не третират някакви отделни проблеми, а по-скоро изразяват мисли и впечатления от Беломорието. Те помагат на изследователя да се пренесе и почувствува атмосферата на времето. Друга част от публикациите са тези на Ив. Батаклиев, Ю. Атанасов, А. Селдов и други, които третират въпроси за значението и естествената връзка на Беломорието с България и необходимостта от ускореното му интегриране със „старите предели" на страната. Третата част са публикациите на Хр. Грънчаров, Д. Дунев, Ал. Дякович, П. Маждраков, П. Шапкарев и други, които разглеждат стопанското развитие на областта. Общото, което обединява всички публикации, е това, че те носят духа на времето и основните виждания за стопанско-поли-тическото развитие на Беломорието в рамките на обединена България.

Втората група обхваща научната книжнина и публикациите направени непосредствено в следвоенния период [6]. Те са свързани с отстояването на българските права за излаз на Бяло море и отпор на безпочвените териториални и репарационни искания на Гърция. Тези материали са насочени към разкриване на историческата истина за принадлежността на Беломорието към България. Като цяло са подчинени на тезата за обосноваване на справедливите искания на България на мирната конференция. Ограниченото време, с което са разполагали авторите при написването им пречи да се направи задълбочен анализ на българското и в частност на военнополитическото присъствие в Беломорието през разглеждания период.

Третата група обхваща научната книжнина в следвоенния период [7]. Тя се характеризира с първите опити за осветляване на отделни страни от българското присъствие в Беломорието. От тях представляват интерес тези на П. Щерев. Той прави първите изследвания за разглеждания период, които са насочени преди всичко към проблемите на антифашистката борба. Независимо че са посветени на тази проблематика, в тях се правят и някои най-общи оценки за българското присъствие в Беломорието.

Четвъртата група обхваща научната книжнина, която е посветена на проблематиката на Втората световна война. В нея се включват и проблемите на българското присъствие в Беломорието, като се правят най-общи изводи и заключения [8]. Когато се засяга въпросът за Беломорието, проблемът се разглежда в контекста на отношенията между великите сили или между България и някоя от тях.

Петата група обхваща изследванията, посветени на отделни страни от строителството на въоръжените сили. В тях се засягат и някои най-общи аспекти на строителството на българските войски в Беломорието [9].

Шестата група обхваща онази чуждестранна научна книжнина, която засяга най-общо някои въпроси от присъствието на България в Беломорието. Внимание привлича трудът на западногерманския историк Ханс-Йоахим Хопе [10]. Независимо че е посветен на българо-германските отношения, в него има интересни изводи и обобщения, направени предимно на основата на немски архивен изворов материал. Тези изводи разглеждат отделни страни на българското присъствие в Беломорието.

Голямо внимание на българското присъствие в Беломорието отделят гръцките автори [11]. Характерното за техните произведения е, че преобладаващата част от тях имат мемоарен и политико-пропаганден характер и по своята същност нямат необходимата научна стойност. По-скоро публикациите на гръцките автори обслужват постигането на определени политически цели. Цялата тази книжнина, независимо какви аспекти разглежда, е подчинена на идеята да се обосновава изводът, че България е извършила окупация на Беломорието и дейността на българското правителство е била насочена км тази област като към окупирана територия с произтичащите за това последици преди всичко за гръцкото население.

От тези слабости страдат и голяма част от мемоарните публикации на участници от ЕАМ (Национален освободителен фронт) и ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия). В тях има не само „предвзети" изводи и обобщения, но и много „факти", изведени от лични впечатления на авторите, участвували в съпротивителната борба.

От подобни слабости са обременени в определена степен и публикациите на Е. Кофос. От тях страда до известна степен и трудът „История на националната съпротива в Гърция 1940/1945". Независимо от неоспоримите достойнства на този труд, към някои факти, постановки и изводи в него трябва да се подхожда внимателно поради проявената липса на обективност от авторите. На някои от тези факти ще се спра в процеса на изследване на проблема. В излезлите публикации за съпротивителната борба, посветени на борбата на гръцкия народ срещу немските и италианските окупатори и на съвместните им действия с българските антифашисти, редом с обективните страни има и необосновани изводи и оценки, преиначени факти и изложения. Това налага при по-нататъшното изследване на тези проблеми да се търси обективната историческа истина и да се даде по-правдива и правдоподобна оценка на антифашистката съпротива в района.

От посочените трудове и публикации е видно, че на проблематиката за българското присъствие в Беломорието няма специално посветени изследвания. Само отделни фрагменти от това присъствие са засегнати в досегашните изследвания.

При изследването са използвани най-вече документи от Централния държавен исторически архив (ЦДИА), Централния военен архив във Велико Търново (ЦВА), Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ). Независимо че относително малка част от документите в ЦИАИ намериха място в настоящото изследване, имах възможност да работя върху архивни материали, които показват голямата дейност, извършена от Българската православна църква в областта.

Имах възможност да ползвам документи на Politisches Archiv des Auswarigen Amtes - Bonn. (P.A.A.A/, архивни материали относно участието на немската войскова групировка на Балканите по време на Втората световна война. Документи за германската външна политика 1918-1945 г. Серия „Д" 1937-1941, том XI, Бон, 1964; том XII, Гьотинген, 1969; том XIII, Гьотинген, 1970, и др., съхранявани във Военноисторическата библиотека (ВИБ).

Отделено е специално внимание на спомените и ръкописите на Г. Дилчовски, Б. Енчев, Н. Спасов, К. Скутунов, Ив. Попов и други. Към тях е подходено критично. Те са ценен източник, но изобилствуват с неточности и е проявен от авторите известен субективизъм и пристрастно предаване на събитията.

Допълнителни данни са събрани от публикувани документи и материали, от мемоари, дневници, ръкописи, българския печат и от публикации, третиращи в една или друга степен изследваната тема.

Напълно съзнавам, че настоящото изследване не може да претендира за изчерпателност. То е първи опит за по-цялостно изясняване на българското присъствие в Беломорието. Към тази проблематика несъмнено ще се насочат и други автори, с което ще допринесат за по-пълното й осветляване.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Л е н и н, В. И., Събрани съчинения, т. 41. С., 1982, с. 339

2. Под българско Беломорие следва да се разбира територията, която се простира покрай северния бряг на Бяло море от Солунския до Дедеагачкия залив, по-точно от устието нар. Бистрица до устието нар. Марица. В него влизат части от Македония (Югозападна и Източна) и Западна Тракия (вж. по-подробно Я р а н о в, Д. Българското Беломорие като географско понятие. - В: Беломорски преглед, 1942, № 1, с. 1-10). В настоящия труд названието Беломорие ще се използва предимно за обозначаване на онази част от територията на Западна Тракия и Югоизточна Македония, които се присъединяват към България в периода април 1941 - октомври 1944 година.
 

3. М а н ч е в. К., В. Б и с т р и ц к и, България и нейните съседи 1931-1939 (Политически и дипломатически отношения), С. 1978, с. 25.

4. С и р к о в, Д. България и войната на Балканите през април 1941 г. - Юбилеен сборник в чест на академик Димитър Косев, С., 1985, с. 434.

5. А н д р е е в, А. Златният остров (пътни впечатления, мисли и разсъждения от о. Тасос), С., 1943: К р ъ с т е в, Х. До Кавала - Царицата на Беломорието. - Държавни железници и пристанища в Беломорието, 1942, № 7-8; Т о ш е в, А. Из Беломорието и Македония, С., 1941; същият: България и нейните съседи, ч. II, Българо-гръцки отношения. С., 1943; А т а н а с о в, Ю. Обществено осигуряване в Беломорска област. - Известия на Главна дирекция на труда и на Института за обществено осигуряване, 1942, № 3-4; Б а т а к л и е в, И. Беломорието. Минало - настояще - бъдеще, С. 1942; същият: Географска връзка между Беломорието и България. - Беломорски преглед, 1942, № I; Г р ъ н ч а р о в, Х. Тютюнът в Беломорието. - Тютюнев преглед, 1942, № 1; Д у н е в, Д. Земеделската кооперация в поглед на земеделието в Беломорието. - Кооперативен подем, 1941, № Ю; Д я к о в и ч, А. Отводнителните и напоителни строежи в Беломорието. - Български тютюн, 1941, № 5-6; М а ж д р а к о в, П. и др. Беломорска Тракия, С., 1942; Н е ш е в, Д. Тютюнопроизводството в Беломорието. - Тютюнев преглед, 1943/1945, № 2-3; Ш а п к а р е в, П. Земеделското стопанство на Южна Македония и Западна Тракия. - Българско икономическо дружество, 1942, № 8; К а б а и в а н с к и, Я. Рибарството в Македония и Беломорието. - Българско икономическо дружество, 1942, № 2; К и р о в, К. Климатична скица на Беломорска Тракия и Приморска Македония. - Беломорски преглед, 1942, № 1; С т о я н о в, Н. Природата на остров Тасос. - Пак там; С е л д о в, А. Мисли за побългаряване на Беломорието. - Българско икономическо дружество, 1942, №1-2; Г е н о в, Г. Гръцко-българските отношения. - Беломорски преглед, 1942, № 1: Я р а н о в, Д. Българското Беломорие като географско понятие. - Пак там.

6. О р м а н д ж и е в, И. Западна Тракия и международните договори. - Балкански преглед, 1946, № 9-10; Т р ай к о в, В. Населените места в Тракия и Македония под гръцка власт. Стари и нови названия. С., 1946; Возражения по репарационным обязательствам Болгарии, С., Книпеграф, 1946; Истина о греческих репарационных претенциях к Болгарии, С. Книпеграф, 1946; Б е л ч е в, Г. Гръцко-българските отношения. - Балкански преглед, 1946; Б а т а к л и е в, И., А. Р а з б о й н и к о в, И. О р м а н д ж и е в. - Тракия (географски и исторически преглед). С., 1946.

7. Д е е н и ч и н, К. Политиката на българските монархофашистки правителства по отношение на Македония и Западна Тракия и вината им за разгромяваме на окупационния корпус и 5-а армия. - Военноисторически сборник, 1960, № 5; Щ е р е в, П. Общи борби на българския и гръцкия народ срещу хитлеристката окупация. - Исторически преглед, 1963, №3; същият: Общи борби на българския и гръцкия народ срещу хитлерофашистката окупация. С., 1966; S t e r e v, P. La contribution du peuple gres a la lutte antifasciste de liberstion et certaines manifestasions de la fraternite d'armes greco-bulgares - Etude balcanique, N 2-3, 1965; същият: За единодействието на българските и гръцките антифашисти през Втората световна война. - В: 9 септември и Балканите, С., 1974; Д а с к а л о в. Г., И. К о е в. Установяване и изграждане на българската военна власт в Беломорието (април - юли 1941 г.). - Военноисторически сборник, 1990, № 5; Д а с к а л о в. Г. Демографските процеси в Източна Македония и Западна Тракия (април - декември 1941 г.) - Пак там, 1991, № 6: Д а с к а л о в, Г. Демографските процеси в Източна Македония и Западна Тракия (1 януари 1942 - 25 октомври 1944 г.) -Пак там, 1992, № I (Г. Даскалов проявява непредполагаеми „способности" при „ползване" на непубликувани разработки. Тези негови „качества" най-ярко се изявяват в публикациите му „Демографските процеси в Източна Македония и Западна Тракия (април - декември 1941 г.) " и „Демографските процеси в Източна Македония и Западна Тракия (1 януари 1942 - 25 октомври 1944 г.)". Същият от 15 октомври 1990 г. до 15 януари 1991 г. „рецензира" дисертация на Д. Йончев на тема: Българското военнополитическо присъствие в Беломорието 1941 - 9.9.1944 г., която служи за основа на настоящата монография. През пролетта на 1991 г. рецензира дисертация на В. Стоянова на тема: Беломорска област (1941 - 1944 г.). Двамата автори работят независимо един от друг, като изследват и демографските процеси в Беломорието и излагат своите виждания. Г. Даскалов, независимо че ползва много „умело" тези разработки, не ги споменава никъде в публикацията си); Г о р н е н с к и.Н. Към въпроса за антифашистката солидарност на българския народ с другите балкански народи по време на Втората световна война. - Известия на Института за история на БКП, т. 19, 1968; същият: Борбата на Българската комунистическа партия за бойно сътрудничество на българския народ със съседните балкански народи против хитлеристките окупатори (1941-1944 г.) - Военноисторически сборник, 1956, № 4.

8. Т о ш к о в а, В. България и Третият райх 1941-1944 (политически отношения). С., 1975; същата: България в балканската политика на САЩ 1939/1944, С., 1985; Р а ч е в, С. Англия и съпротивителното движение на Балканите (1940-1945), С., 1978; Д и м и т р о в, И. Българо-италиански политически отношения 1922-1943, С. 1976; В ъ л к о в, Г. С. Н о й к о в. Българо-германските военни отношения май 1941 - септември 1944 г. - Известия на Военноисторическото научно дружество, т. 34, 1982; К р у м о в с к и, С. Възстановяването на българския беломорски излаз и външнополитическите условия за отстояването му (май 1941 - септември 1944 г.). - Военноисторически сборник, 1990, № 4.

9. А н т о н о в, Г. Българският военен флот от края на Първата световна война до Деветосептемврийската социалистическа революция - Известия на Военноисторическото научно дружество, т. 39, 1985; П е т р о в, Л. Външнополитически причини и условия за стратегическо развръщане на българската армия през Втората световна война 1939 - 9.9.1944 г. - Военноисторически сборник. 1983, № 5; В и т а н о в, П. Втори български корпус в плановете на вермахта и неговата политическа роля в Западна Тракия (1943-1944 г.). - Известия на Военноисторическото научно дружество, т. 39, 1985.

10. H o p p e, H.-J. Bulgarien - Hitlers eigenwilliger Verbundeter. Eine Fellstudie zur nationalsozialistischen Sudosteuropapolitik. Stuttgart. 1979; Б л а г о е в, С.J. Около причините и последиците на прошуруванието на бугарската окупациска власт во нови области в Егеjскиот дел на Македониjа во летото 1943 година. - Гласник, 1983, № 1-2. с. 41-58; R o h r i c h t, Edgar. Die Entwicklung auf dem Balkan 1943-1945. -Wehrwissenschaftliche Rundschau. Fr./M. 1962, H. 7, S. 391-406.

11. 


История на националната съпротива в Гърция 1940/1945, С., 1982;