2.

ИЗВОРИ ЗА ДЕЛОТО НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ

Животът на средновековните славянски писатели, общественици и държавни мъже, общо взето, е слабо документиран. Причините за това се коренят в спецификата на епохата. Средновековието не познава биографията в съвременния смисъл на думата. То създава жития, т. е. биографии на светци. Това означава, че се описва животът само на онези изтъкнати личности, които са признати от църквата за светци. След тяхната канонизация веднага възникват творби, с които се чествува техният празник, отбелязан в църковния календар. За неканонизирани личности не се пишат жития. Допуска се само надгробно слово, а за царска особа—похвала; тези творби обаче са малко на брой в славянските литератури и не обхващат изцяло живота на светеца, тъй като имат други цели.

Житието като средновековен жанр притежава специфични особености. То има за задача не само да разкаже за живота на светеца, но редом с това да го възхвали, да го покаже като изключителен човек и заедно с това да посочи пример на читатели и слушатели за подражание. Възпитателната цел на житията често се поставя точно и ясно в техните уводи. Това от своя страна показва, че не всичко от живота на героя се разказва. Избягват се битови подробности, избягват се личчи отношения, премълчават се грешки и слабости, сочат се само заслугите и достойнствата, подчертава се изключителното и величавото. Житиеписецът следи онази нишка от живота на светеца, която го представя като „угодник" и „любимец" божи, прави го светец. За да се покаже величието на героя, излизането му от кръга на обикновените хора, нему често се приписват чудодейни качества, пророчески дарби, използуват се легенди, придават му се дори такива положителни качества, които той не е притежавал и се разказва за дела, които не е извършил. Оформя се особен вид „света" биография, която не е същинска биография. В нея липсват някои моменти от реалния живот на героя, има силно изявена тенденциозност, исторически вярното се редува с легендарното, конкретният факт—с разсъждения от религиозен характер и стереотипна фразеология. Според това дали са написани от съвременници или от по-късни автори, житията могат да бъдат до голяма степен исторически верни или обратно — общи, шаблонни, със заемки от други жития. Ето защо, дори когато за една личност разполагаме с житие, това още не означава, че животът й е добре документиран.

Що се отнася до българската културна и политическа история, за мнозина канонизирани личности малко се знае и поради друга причина—безогледното унищожаване на българската книжнина през вековете. Известно е например, че цар Петър е бил признат за светец, в ред паметници той е наречен „свети". За него има запазени и служби. Следователно би трябвало да има и житие (пространно или кратко), но такова досега не е намерено. Канонизиран е бил и писателят Йоан Екзарх, а по всяка вероятност и княз Борис. За тях обаче нищо не е запазено— нито служба, нито жития. Изгубено е и най-старото житие на Иван Рилски, писано скоро след смъртта му през Х в.; оцелелите до днес жития на този популярен български светец произхождат от XII в. И още колко неподозирани от нас творби са изчезнали навеки! Безброй са свидетелствата, които говорят за масово унищожаване на българската книга. Безчислено множество книги изгорели при опожаряването на градове и манастири, похабени били през. османското владичество поради невежество, а гръцките фанариоти през XVIII—XIX в. съзнателно унищожавали българските ръкописи в стремежа си да заличат всеки спомен от българската книжовна слава.

Въпреки жестоката съдба на славянската книга в България, за Кирил и Методий съществуват сравнително обилни вести. Тях извличаме от разнообразни по характер, написани на различни езици паметници: жития, похвали, служби, легенди, писма, свидетелства на писатели.

На какво се дължи това изобилие на извори? Преди всичко на големия авторитет на Кирил и Методий приживе сред свои и чужди, на обстоятелството, че те оставят множество ученици и по-късно придобиват общославянска популярност. Изключителността на делото им, епохалното им значение за славянството, редовното чествуване на паметта им в църква в продължение на цялото средновековие поддържат интереса към тях през вековете. Затова днес разполагаме със свидетелства за Кирил на различни езици, а що се отнася до славянските паметници, откриваме ги в многобройни български, сръбски и руски преписи. Оригиналите на славянските извори са изчезнали, ръкописната традиция ги е съхранила. Важното в случая е, че ги е опазила, та можем днес да говорим за делото на Кирил и Методий с много по-голяма сигурност, отколкото за ред други средновековни писатели, църковни строители и славни владетели.

Част от паметниците произхождат от епохата на Кирил и Методий, други идат от по-късни времена. За науката най-голямо значение за опознаване делото на Кирил имат творбите, написани от негови ученици и съвременници.

По характер изворите за Константин-Кирил можем да разделим на исторически и литературни. Към историческите източници причисляваме няколко папски писма и едно писмо на папския секретар Анастасий до епископ Гаудерик Велетрийски по повод създаването на сборник за римския светец папа Климент. Към литературните източници броим житията (кратки и пространни), похвалните слова, службите, помените и легендите. Литературните извори са много по-многобройни и по-обемисти. В тях действителността се явява в непълна, изменена или разкрасена форма, защото те са преди всичко художествени произведения, които според жанра си имат определени литературни задачи. При тяхното използуване науката внимателно преценява изнесените факти, съпоставя ги с други извори, за да установи тяхната историчност, отделя истинското от легендарното, критически отсейва оригиналното от трафарета. Чрез научен анализ на паметниците за Константин-Кирил навлизаме до голяма степен в света на действителната личност, за да видим и почувствуваме нейното значение.

В езиково отношение паметниците, в които се говори за Кирил, делим на три групи: латински, гръцки и славянски.

Гръцките хронисти от IX—Х в. не са отбелязали делото на Кирил и Методий. Днес това ни се струва несправедливо. Ние сме удивени, защото живеем с представата за Константин-Кирил като за неповторима личност, извършила велико дело. С думите на Паисий Хилендарски ни се ще да кажем, че византийците нарочно са скрили българската слава. Но едва ли в случая трябва да се търси някаква политическа тенденциозност. Делото на Кирил и Методий на времето не е дало на Византия желаните резултати, останало е незначителен епизод в нейната история. За Византия двамата братя са само брънка от веригата на огромна мисионерска дейност, развивана в близки и далечни страни. Гръцките извори за Константин-Кирил са късни—от XI в. насетне— и се опират не на византийски исторически източници, а на славянски паметници. Между тези извори най-важно място заема житието на охридския архиепископ Теофилакт (XI в.) за Климент Охридски. В него се говори подробно за Климент, но също така е отделено внимание и на Кирил и Методий. Материалът си Теофилакт черпи от старобългарско житие за Климент, написано през Х в. от негов пряк ученик. Този ученик е разказал онова, което е слушал от Климент за дейността му в Моравия и за великите му учители, а също така е изразил и личните си наблюдения от работата на Климент в България. Теофилакт обикновено преразказва със свои думи и тълкувания славянския си извор, но на места се увлича и дословно го преписва. Затова в житието се срещат изрази, които един автор-грък през XI в. не би могъл да каже. Например: „А нас, смирените и недостойните, поради величието на своята доброта, той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствувайки във всичко, което вършеше..." Или: „Ние никога не го видяхме да бездействува..."

Важни сведения за дейността на Константин и Методий съдържат латинските извори. Папските писма се отнасят повече за архиепископската и просветителската дейност на Методий, а писмото на Анастасий Библиотекар засяга изключително дейността на Константин. То е автентично частно писмо, писано през 875—876 г. В него не можем да виждаме хиперболизация или някаква преднамерена тенденциозност. Анастасий лично познавал Константин, разговарял е с него и от него е научил за откриването на мощите на Климент Римски в Херсон, за което по-нататък ще разкажем. В писмото си той предава своите лични впечатления от Константин и онова, което е чул за него.

Освен споменатите паметници, на латински език е запазена и една литературна творба, позната в науката под названието „Италианска легенда". В нея се разказва за откриването на мощите на Климент Римски и пренасянето им в Херсон, а след това в Рим. Както показват изследванията, тази творба произхожда от IX в. Тя е написана първоначално (най-късно до 881 г.) от епископ Гаудерик Велетрийски въз основа на писмото на Анастасий, на Пространното житие на Кирил и на творбите на Кирил, написани по повод откриването на Климентовите мощи. В сегашния си вид творбата е дело на епископ Лъв Остийски, автор от втората половина на XI в., който използува съчинението на Гаудерик без съществени редакционни промени.

Между славянските извори различаваме написани на старобългарски език с кирилица, хърватски паметници, писани на глаголица и моравски творби на латински език. Хърватските паметници са служби, които са бедни откъм житиеписен материал. Между творбите от моравски произход трябва да се спомене една служба и т. н. Моравска легенда. Тя има по-късен произход и свидетелствува за спомена за Кирил и Методий в Моравия много години след тяхната дейност.

От най-голямо значение за науката както от историческо, така и от литературоведческо гледище са старобългарските извори. Повечето от тях са ранни и съдържат реални оценки за делото на двамата братя. В творбите са отразени славянски чувства и гледища, което ни помага вярно да оценим историческото значение на делото на Кирил и Методий. По-късните български извори (от XI—XIII в.) не са така сигурни по отношение на конкретните исторически факти. В тях понякога, като например в „Солунска легенда", има само зрънце истина. Тези късни паметници обаче са интересни като свидетелства за преклонението на българина към Константин през вековете, за обществената роля на неговото име и дело; те бележат устоите на българското народностно и патриотично съзнание.

От старобългарските извори естествено най-голяма стойност имат онези, що са написани от преки ученици на Кирил и Методий, които добре познавали живота им и се възхищавали от техните качества на общественици и книжовници. Най-важни от тях са: „Пространно житие на Кирил", „Пространно житие на Методий", „Похвално слово за Кирил" от Климент Охридски, „Похвално слово за Кирил и Методий"—с непосочен автор, но в науката с основание приписвано пак на Климент Охридски, „Служба за Кирил", „Служба за Кирил и Методий"—с неустановен автор, „Служба за Методий" от Константин Преславски.

Пространните жития на двамата братя са известни в късни преписи — житието на Методий е познато в руски препис от XII в., а житието на Кирил в южнославянски препис от 1469 г. (в сборник на Владислав Граматик). Има обаче редица доказателства, че творбите произхождат от IX в. и принадлежат към най-ранните паметници за Солунските братя. Преди всичко те са едни от малкото жития, които изобилствуват с конкретни исторически данни. Тук се споменават точно имената на редица исторически документирани личности. Освен това се срещат подробности за младите години на братята (особено за Кирил) — един момент също така нетипичен за житийната литература. Натъкваме се на конкретни отпратки към техни произведения, заглавия на преведени от тях творби, извлечения от изгубени впоследствие произведения. Всичко това отчасти се съгласува с други свидетелства на съвременници. Очевидно е, че творбите излизат изпод перото на човек, който познава Кирил и Методий не по предания, а е бил техен близък ученик. Както във всички жития и тук присъствува идеализацията, съдържат се агиографски елементи, но те са сравнително ограничени. Житията са написани в стила на византийската агиография от VIII в„ когато преднина се дава на изображението на реалната действителност. Всичко това вкупом говори за ранния произход на двете жития. Най-силният аргумент за старината на житието на Кирил обаче си остава Италианската легенда. Както вече казахме, първата редакция на творбата е писана от епископ Гаудерик не по-късно от края на 881 г. А той черпи материал от Пространното житие на Кирил. Следователно до споменатата дата този славянски паметник вече е съществувал и дори е станал твърде известен.

В историята на проучването на пространните жития на Кирил и Методий има няколко спорни въпроса. Ако всички учени днес се съгласяват с мнението за ранния произход на двата паметника, по други два въпроса до късно съществуват "разногласия, които и до днес не са съвсем примирени. Къде са писани житията и от кого са писани?

Руският учен Горски, който през 1843 г. открива житията за науката, смяташе, че са написани в Панония. Ето защо те влязоха в науката като „Панонски легенди". Така се именуват понякога и досега, макар че мнението на учения свят за мястото на възникването им се измени. Днес се смята за най-вероятно, че житието на Кирил е написано в Моравия. Кирил е канонизиран още докато Методий е жив и житието му е написано приживе на Методий, който, както е известно, умира през април, 885 г. Канонизирането на Кирил е могло да стане най-безпрепятствено когато Методий оглавява моравската църква и за неговата цялостна дейност настъпват благоприятни времена. Това са годините от 873 докъм 881. Житието на Методий по всяка вероятност е писано в България. Това мнение има своите сериозни основания. Знае се, че само няколко месеца след смъртта на Методий учениците му са хвърлени в тъмница, подложени са на нечовешки наказания или са продадени в робство. Не е имало следователно достатъчно време архиепископ Методий да бъде канонизиран в Моравия, а след това да му се напише и житие. Стеклите се в българската столица Плиска през 886 г. Кирилометодиеви ученици са работили няколко месеца съвместно. По това време българската църква е самостоятелна, оглавявана от архиепископ. Може би тъкмо тогава в. българския църковен календар влизат имената на двамата братя и възниква житието на Методий. В края на IX в. Константин Преславски пише служба за Методий. Този факт показва, че тогава Методий вече се чествува като български светец.

Най-труден се оказва въпросът за авторството на двете жития: от един автор ли са писани или от двама; кой ще да е този автор. Теофилакт съобщава, че след смъртта си Методий оставил 200 ученици. Имат се пред вид онези, които били духовни лица и допринесли за разпространението на славянската писменост. Дори тази цифра да не е точна, очевидно е, че възпитаниците на Методий са били многобройни. Това проличава и от следите, които оставят в Моравия и в други страни. От тези ученици знаем имената само на неколцина: Горазд, Сава, Ангеларий, Климент Охридски, Наум, Константин Преславски. Кой от тях е написал житията? Или може би ги е съчинил някой друг, непознат по име автор? В науката някога се мислеше, че житието на Кирил е създадено от Методий, а житието на Методий най-вероятно от Климент. Днес тезата за Методий е силно разколебана, макар че, в някои публикации все още може да се срещне. Житието на Кирил в окончателната му редакция не може да бъде написано от Методий, защото в него по повод на полемическите беседи на Кирил се казва: „... както ги преведе нашият учител архиепископ Методий...". Методий не би могъл така да каже за себе си, житието е дело на Кирилов или Методиев ученик. Не е изключено обаче той да е почерпил сведения за младините на Кирил от Методий, като ги е съчетал със своите лични наблюдения и опит. Днес преобладава мнението, че двете жития имат един автор и той по всяка вероятност е Климент. На каква логика се опираме, за да твърдим това? Най-напред известно е, че Климент е един от най-близките ученици и съратници на Кирил и Методий, който се ползува с тяхното доверие и уважение; още в Моравия той получава чин учител. След създаването на славянската писменост Климент съпровожда своите учители навсякъде, от тях самите той е могъл да научи за живота им в миналото. Особено близък е той с Методий, когото според житието на Теофилакт, съпровожда от „млада и нежна възраст" т. е. от детство. Освен това Климент е талантлив писател, който в България утвърждава култа към двамата братя. Безспорно е, че той създава „Похвално слово" за Кирил. Наблюденията показват, че между тази творба и Пространно житие на Кирил, съществува не само идейна и емоционална близост, но и известна връзка в композицията (реда на събитията), а донякъде стилна и езикова близост.

Двете пространни жития са написани първоначално на глаголица—азбуката, която създава Кирил, а по-късно са транскрибирани на кирилица. Ето как узнаваме, че житията в своя първоначален вид са били глаголически паметници. В житието на Методий се казва, че Методий заедно със свои ученици скорописци „за шест месеца [а], като почна от месец март, та до двадесет и шести ден от месец октомври, бърже преведе от гръцки на славянски език всички книги [става дума за библейските], всички изцяло освен Макавеи". От началото на м. март до края на октомври обаче са не шест, а осем месеца. Това противоречие се е получило по следния начин. Буквата (…) от глаголическата азбука има числено значение 8. Нейното буквено съответствие от кирилицата е s. Численото значение на тази буква обаче е 6. При транскрибирането на глаголическата буква (…) в съответната й кирилска буква (s) преписвачът не се е съобразил с разликата в числените значения на двата буквени знака. При механичното превръщане на глаголическата буква в нейното кирилско съответствие се получава погрешното число 6 вместо 8. Оттук е много ясно, че житието на Методий първоначално е написано на глаголица. Щом е така, въпросът за азбуката, на която е записано житието на Кирил, се решава сам по себе си, тъй като то е по-ранно от житието на Методий.

Пространните жития на Кирил и Методий са отлични образци на ранната славянска житийна литература, документи от първостепенно значение за опазване епохата на Константин-Кирил и неговото дело. Като исторически и литературни паметници те са високо оценени от всички слависти в света и са преведени на различни, съвременни езици (руски, датски, немски и др.). Пространното житие на Константин-Кирил, макар да не ни казва всичко, което ни се иска да знаем за Кирил, ни поднася твърде обилен материал, за да можем да прозрем в неговия неспокоен и героичен живот. Житиеписецът ни води по светлите дири на Кирил и ни дава възможност да почувствуваме величието на неговата високо надарена личност, носителка на най-добрите черти на човечеството — демократизъм, хуманност, жажда за знание, чувство за дълг, любов към човека. Животът на Константин-Кирил е живот на общественик, учен и творец.

В сравнение с Пространно житие на Кирил похвалните слова за Кирил и общото слово за двамата братя не ни носят нещо ново откъм факти. Те не добавят нито един нов детайл от живота на славянския учител, не ни поднасят нови обяснения. Това обаче не означава, че те са напълно незначителни като извори. Те отразяват приповдигнатия дух на епохата, говорят за ранното утвърждаване на култа към Кирил и Методий в България, за високата оценка на делото им от страна на техните ученици и съвременници.

[Previous] [Next]
[Back to Index]