Македония, тази красива и плодородна земя, наследница на богати културни традиции, е привличала през вековете различни племена и народи. [1] Лелегийските и пеласгийските племена, заедно със старите елини, са първите известни обитатели на централните и южните райони на Балканския полуостров. [2] В далечното минало МАКЕДОНИЯ и нейните жители не винаги живеят в състава на древна Елада, но винаги изпитват близкото й благотворно влияние. Оттук, начело с легендарния Филип Македонски, започва своя шеметен възход старата македонска държава. При неговия син — Александър Велики — тя разпростира владенията си върху три континента. [3] Продължително време Македония е включена в Римската империя, а по-късно е част от балканските владения на Византия. През VI в. тук, както и в повечето земи на Балканския полуостров, трайно се настаняват славяните.
През отделните исторически епохи с името Македония се наричат различни географски области от централната част на южната половина на Балканския полуостров. След разпадането на старата македонска държава с това име се назовават земите от долното течение на Вардар и Струма. По-късно, през средните векове, името Македония се простира далеч на изток, за да стигне до южната част на днешна Тракия. [4]
През IX в. Македония вече е в състава на Първата българска държава. Княз Борис I изпраща в югозападните краища на България учениците на светите братя Кирил и Методий — Климент и Наум, за да сеят знания и пръскат светлина. В Охрид възниква първият български университет. Всяка една от известните през Средновековието европейски държави би се гордяла с подобно просветно огнище. Основател и най-
7
ревностен радетел на този светилник, оставил дълбока следа в българската история и в съзнанието на много български поколения е Климент Охридски. Охрид, наред с Преслав, става другото българско духовно средище. По-късно, цар Самуил установява българската столица в Охрид. Тук намира своето естествено място и Българската патриаршия. Векове наред, до нейното насилствено ликвидиране през 1767 г., Охридската архиепископия пази и креп`и българското народностно съзнание.
Оцелелите през вековете ръкописни паметници разкриват богатото съдържание и художественото изящество на Охридската книжовна школа. Нека обърнем поглед само към БОЛОНСКИЯ ПСАЛТИР, създаден в охридското село Равне по времето на цар Иван Асен II — този блестящ ръкопис може достойно да представя не само среднобългарската, но и европейската книжнина от Средновековието. [5]
През XIV в., при сръбския възход, по времето на крал Стефан Душан, в продължение на около 50 години, Македония е включена в състава а Сърбия. По-късно, както и другите християнски народи от Балканския полуостров, векове наред, Македония живее в условията на турското робство.
Голяма част от изследователите на турските владения на Балканите определят границите на Македония от онова време както следва: на север — планините Рила и Осогово, вододелните височини между Вардар и Морава, скопска Черна гора и Шар планина; на запад — Източноалбанските планини, вододелните височини между реките Девол и Бистрица, планините — Грамос и Олимп; на юг — Бяло море и на изток — Родопската планинска верига. [6] Най-продължителният период от Българското възраждане протича в условията на османското владичество. Ето защо в нашето изложение ще се съобразяваме с така посочените граници на Македония.
Населението на Македония се отличава с етническата си пъстрота. Като във фокус тук са представени хора от народите, които през вековете са си давали среща на тази неспокойна земя. Българи и гърци, евреи и турци, албанци и власи (куцовласи, цинцари), сърби и цигани — това е далеч непълният списък на представителите на народите, които се срещат в македонските села и градове. [7]
Предлаганият труд е посветен на историческата съдба на македонските българи. Център на вниманието ни е епоха та на Българското възраждане. Но нашият поглед ще се връща и назад във времето когато славяните се заселват на Бал-
8
Александър Македонски — антична гравюра
9
канския полуостров, за да стигнем до началото на XX век. Именно тогава се появяват най-различни твърдения и теории за македонските българи, за произхода им, за народностната им принадлежност и националното им съзнание. Гръцки учени обявяват македонските българи за българо-гласни елини. [8] А някои от сръбските им колеги ги определят като неоформена, флотантна, аморфна славянска маса, която няма свое собствено национално съзнание. [9] Според тях, македонските българи могат бързо, само след няколко поколения, да бъдат асимилирали изцяло и да станат неразделна част на някой от съседните народи.
За отговор на този, толкова усложняван с времето въпрос се обръщаме към запазените исторически свидетелства, оставени от историци, хронисти, пътешественици и от други съвременници на разглежданите събития и личности. Използваме сътцо така и страници от научни изследвания, чиито автори са известни като добри познавачи на историческото минало и културното наследство на балканските народи и които при научните си дирения, анализи и заключения добросъвестно се опират на автентични исторически свидетелства или на непосредствените си лични наблюдения и проучвания.
* * *
На ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, като неразделна част от проблематиката на българското историческо и културно наследство, авторът посвети повече от 20 години. В хода на проучванията, освен в периодичния печат, една част от резултатите са публикувани в книгите, които той е обнародвал досега. Неговото ръководно начало е желанието да се разкрият същността и формите на изява на историческата приемственост в развитието на българския народ, в това число и на македонските българи, по време на възрожденската епоха. Той те приеме с благодарност критични бележки и препоръки, а така също и тълкувания, различни от тези, които защитава на страниците на предлагания труд.
При проучванията си авторът се е ползвал от ценното съдействие на различни институти и на много български и чуждестранни специалисти. Преди всичко тук е справедливо да се посочи помощта, оказана му от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и особено от нейния Ръкописно-документален център, а също така и от — Държавната обществена библиотека в Санкт Петербург, Руската държавна
10
Началната страница на Болонския псалтир
11
библиотека в Москва, Народната библиотека в Белград, Народната библиотека в Нови Сад, френската национална библиотека в Париж, Народната библиотека и Славянската библиотека в Прага. На всички колеги и специалисти, оказали му подкрепа, той поднася своята признателност.
Авторът изказва сърдечната си благодарност и на фирмата „ЮНИОН 21” и лично на нейния президент г-н Бранимир ГРИГОРОВ, Издателската къща „ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ” ТЕКСИМБАНК и лично на председателя на Надзорния съвет на банката г-н Георги НАЙДЕНОВ, за проявеното разбиране, за моралната и материалната подкрепа при издаването на тази книга.