Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
Димитър Тюлеков
 

III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934)

3. Културно-стопанското строителство на ВМРО

 Предвоенният организационен стремеж за “ културно-стопанско повдигане на околиите “ е нормативно утвърден в чл. 21 от общата наредба. [179]

 В гр. Г. Джумая на 9-10 май 1926 г. със съдействието на Софийската търговска камара е проведена първата по рода си за България стопанска конференция. В програмната си статия “По-близо до краищата” председателят на Окръжната постоянна комисия Ал. Димчев изразява тогавашната всеобща убеденост, че Петрички окръг е оставен от съдбата, за да поддържа и напомня за родолюбивия дълг към “ поробена Македония”. Ръководителят на административната власт в окръга е убеден, че най-сетне е дошло времето “държавната апатия, безсилие и безгрижие към културните и материални нужди на освободените земи” да отстъпят на патриотически вдъхновения градивен труд, чиито обекти да бъдат показателни за сънародниците ”отвъд границата”. [180]

 Дейците и съмишлениците на ВМРО под ръководството на ЦК участват пряко в започналия процес на културно-стопанско строителство. Пред Седмия общ конгрес се отчита, че в Разложка околия вече е подет строежът на училища почти във всички населени места. За пример са посочени изградените модерни основни училища в гр. Банско и с. Бачево. Изрично се отбелязва, че тези две училища са “голям паметник за усилията на организацията”, защото без ВМРО те не биха били възможни дори “след двадесет години”. [181]

 Доста едностранчиво е тълкуването, което прави П. Галчин относно мотивите за културно-стопанска дейност на ВМРО в Петрички окръг. Нейните водачи не се стремят само към евтина агитация и слава сред населението, нито пък проявяват външен стремеж да подражават на “старата ВМРО”. [182] Напълно съзнателно конгресните делегати в училището на с. Покровник вземат решение “да се засили до максимум културно-просветната дейност в този край”. Убедеността им особено нараства след убийството на о. з. генерал Ал. Протогеров, когато дейността на ВМРО е обект на критични нападки сред българската и международната общественост.

 Културно-стопанската политика е мотивирана както от стремежа за модернизиране на “македонския Пиемонт”, така и от негласната цел ВМРО да докаже съзидателната си мисия пред българската държавна власт. Замисълът е осигуреното по този разумен начин правителствено търпение спрямо ВМРО да бъде постоянно условие за спокойния ход на нелегалното революционно дело. Налице е и един друг мотив. Да бъде отклонена човешката енергия и социален потенциал от ширещите се “разрушителни и крайни идеи” и да бъде ориентирана към реална и градивна културно-стопанска дейност в Петрички окръг. Конгресното решение предвижда всички хули и нападки, злодумства и недоброжелателства, партийни или лични недоволства, да се опровергаят, оспорят и премахнат “чрез факти”. [183]

 На 17 април 1929 г. Ив. Ингилизов отново насочва депутатското внимание към кризисното положение в Българския Югозапад. Земеделският министър Дочо Христов репликира и обещава: “Г-н Ингилизов, ще наредим с Вас една програма, за да създадем благосъстояние на населението в този край”. [184] Всъщност, програмата е готова още на 19 април 1929 г., а от 27 април 1929 г. започва нейното обнародване в “Петрички окръжен вестник”. [185] Програмата за селскостопанско възстановяване на Петрички окръг е съставена по лична инициатива на д-р Вл. Руменов и по “настойчивото искане на Петричката Окръжна постоянна комисия”. За нейни автори са обявени Г. Люцканов, окръжен управител, д-р Вл. Руменов, К. Ковачев – главен инспектор при Министерството на земеделието и държавните имоти, Ал. Димчев – председател на Окръжната постоянна комисия, К. Алексиев – член на комисията, А. Ингилизов – директор на Земеделската катедра, Ал. Георгиев – окръжен агроном и А. Стайков – околийски агроном в гр. Петрич. Радетелите за културно-стопанския прогрес на окръга поставят ударението върху използването на текущите води с цел създаването на модерна иригационна мрежа, която да увеличи в двоен размер земеделското производство. Решено е да се пристъпи веднага към реализиране на проектите относно напояване на обработваемата земя в землищата на гр. Г. Джумая, общо 3500 дка, с. Лешница, Светиврачко, от 9000 дка и с. Петрово, Светиврачко, от 2000 дка. [186]

 От 1 септември 1929 г. Ив. Караджов и Стр. Развигоров задължават околийските управителни тела “при крупни обществени начинания, свързани с големи народни разходи, инициаторите да направят точна преценка”. Членовете на ЦК желаят пълното информиране на населението, така че сторените от него жертви да се приемат за “ доброволни, а не насилствени”. Това е разбираемо, тъй като в ценностната система на ВМРО културно-стопанската дейност е спомагателна и тя не бива да пречи на революционната. Ето защо тогава е издигнато правилото: “Прекалените грижи за далечното бъдеще на народа, при явната негова бедност сега, са крайно ненавременни”. [187]

 Пиринските депутати и легалните дейци на ВМРО се стараят да търсят нужния баланс и програмата започва да се прилага. На 10 ноември 1929 г. от 9 часа в училищния двор на с. Лешница е открито събрание за учредяване на воден синдикат “Пирин”. Присъствуват д-р Вл. Руменов и председателят на Македонския национален комитет д-р К. Станишев. Целта на кооперативното сдружение е напояването от р. Бистрица на полските имоти в землищата на с. Поленица, Лешница, Орман-чифлик, дн. с. Дамяница, Ново Делчево и Склаве. [188]

 За да бъде отведена живителната влага от водите на р. Петровска към полските имоти на с. Петрово, Яново, Пиперица и Калиманци, на 14 април 1931 г. в с. Петрово е основан воден синдикат “Извор”. Почетни гости са д-р Вл. Руменов, Г. Люцканов, Ал. Димчев, д-р К. Даскалов и др. Сред най-дейните инициатори са преданите дейци на ВМРО от с. Петрово Иван Паскалев, Костадин Джаров, Георги п. Божиков, Атанас Лунгаров и Илия Маргинов. [189]

 Внушаваната от П. Галчин мисъл, че управителните тела нареждат “принудително” записване за членове на водните синдикати, не е вярна. [190] Процедурата за “принудителното зачисляване” се визира в чл. 42, 56 от Закона за водните синдикати. [191] Позицията на Ив. Михайлов е ВМРО “да се ангажира за реализиране на едно начинание, след като то биде възприето от заинтересованото население, [защото] насила не могат да се правят добрини”. Застъпник на един разумен подход към водносиндикалното дело, ЦК желае неговия пълен успех. Решено е първият синдикат “Пирин” да бъде кредитиран чрез Македонската народна банка с организационната сума от 1,5 млн. лева. [192]

 Тъй като в окръга са изключени каквито и да било партийни изяви, а чрез кооперациите се правят опити за политическа дейност, в литературата се прокарва ненаучната теза, че ВМРО е изобщо против кооперативното дело. [193] По начало е замислено във всяка околия да има само една добре закрепнала кооперация, която да контролира и респектира частните търговци. [194]

 По-действено и настъпателно ВМРО вдъхновява, организира и ръководи окръжното културно-стопанско строителство след Осмия конгрес. Това е стратегическа насока в нейните идейни и обществени прояви. За тях пряко отговаря Ив. Михайлов. Той предлага изграждането на окръжен и околийски културно-стопански съвети, а в лицето на пълномощника П. Тошев намира техния авторитетен и ентусиазиран ръководител. [195] Членове на Окръжния културно-стопански съвет са Стр. Развигоров, В. Василев, д-р Вл. Руменов, д-р Вл. Бъчваров, Ал. Димчев и Асен Аврамов. Структурно са обособени два отдела – културен и стопански. Под секретарството на В. Василев културният отдел насърчава легалните организации “Юнашко дело“ (туристически и юнашки дружества, футбол, скаути), както и наблюдава информационната дейност по националните въпроси, просветното и санитарно дело. Стопанският отдел със секретар Стр. Развигоров има широк обсег на действие: земеделие, гори , водни синдикати, кооперации, бежанство, постройки, стопански план за всяко населено място, природни бедствия, птицевъдство, овощарство и стопанска просвета. Този модел е пренесен и по места чрез формираните през лятото на 1932 г. околийски и градски културно-стопански съвети. [196]

 Строителството на воден синдикат “Пирин” – с. Лешница е затруднено от икономическата криза. В салона на читалище “Отец Паисий” – гр. Свети Врач, на 25 септември 1932 г. се провежда второто общо годишно събрание. Освен окръжният управител Паскалев и Ал. Димчев в работата на събранието участвуват д-р Вл. Руменов, Стр. Развигоров, Асен Аврамов и депутатите В. Василев и Атанас х. Попов. Взетите решения имат определящо значение за строителството на непознатото дотогава крупно хидротехническо съоръжение. Благодарение усилията на местното население първият етап от изграждането на синдикат “Пирин” завършва след 19 май 1934 г., а на 8 юли с. г. водата е пусната за напояване на 7000 дка. [197]

 Започва подготвителната дейност за напояване на Петричкото и Неврокопското поле, а на 20 април 1933 г. е направена “първата копка” за воден синдикат в гр. Петрич. [198]

 По-възрастните хора в Петричко сравняват 1932 г. със студената, гладна и бедствена 1904 г. Липсва пазар за събраните тютюни, а през зимата на 1932 г. тютюневите складове не работят. Във в. “Македонски новини” е публикувана статията “Гладът в Петрички окръг”. Тогава Ив. Михайлов се обръща към членовете на окръжния културно-стопански съвет с тревожно писмо от 14 ноември 1932 г. “В доста тютюневи складове работят стотици млади хора, мъже и жени – пише той. Между това работничество комунистите сигурно развиват агитация и намират адепти”. Според Михайлов преграда срещу ерозирането на безпартийния режим са редица мерки с “духовен и морален характер” като безплатни излети, специални забавления, грижи за растящите в мизерия работнически деца, участие в юнашките дружества, спортно-туристически прояви и т. н. Дадено е указание да се “почне работа най-напред с патриотите”. [199]

 Убеден привърженик на градивните национални ценности, Ив. Михайлов заключава: “Ще бъде срам за нас, ако допуснем щото цялото работничество в Петрички окръг да отиде към комунистите. Знае се, че самите комунисти не са в състояние не само днес, а може би и след десетилетия с нищо да помогнат на това работничество. Те само го залъгват с обещания, като използват безгрижието на другите среди към работничеството, за да го насъскват. Ние имаме възможност реално да помогнем на това наше работничество. Така както младежта е организирана, така и нашето работничество трябва да бъде подирено, организирано и правилно насочено. Ако се заемем здраво с помощта на цялото общество в Петрички окръг и със съдействието на толкова наши фактори непременно ще успеем в поставената задача, която е от голяма важност”.

 В тази посока не са завоювани особени успехи, но идейният монопол на ВМРО остава ненакърним. На туристите от гр. Св. Врач, въпреки младежкото им преклонение, което изпитват “като българи пред македонското освободително движение”, не е разрешено да издават свой печатен орган. Резолюцията на Стр. Развигоров и Ив.Караджов е ясна: “Господата от гр. Свети Врач могат да се подвизават във в. “Македония”, сп. “Пирин”, сп. “Родина” и “Илюстрация Илинден”. На 10 май 1933 г. излиза първият брой на “Македонско огнище”, вестник за стопанство и култура. Програмата на новия печатен орган е обобщен израз на идейната платформа, върху която се опират културно-стопанските съвети. Това е трибуна за стопанска просвета в новото време, където “критерий за правилна политика са икономическите резултати”. Целта е да се допринесе “за утвърждаването на убеждението, че и македонецът е способен за смислено и здраво творчество, и че за него свободата е необходима, преди всичко, като средство за изграждане на култура и напредък”. От 31 май 1933 г. вестникът става орган на културно-стопанските съвети в Петрички окръг. С ликвидирането на Окръжните съвети и Окръжните постоянни комисии е изказана идеята тези структури, погубени в България от “партизанската напаст и некомпетентността”, в Петрички окръг да бъдат заменени с културно-стопанските съвети. [200]

 Вестникът е не само летопис на важни начинания, но и трибуна, чрез която се защитава благородната роля на културно-стопанските съвети. Той целенасочено култивира обществената нагласа срещу “зловещия химн на мизерията, глада и смъртта” да се изправи “един грандиозен творчески апарат създаващ блага”, като по този начин се тласне напред “културно-стопанския уровен на окръга”.

 На 16 юли 1933 г. читателите научават за строежа на водопровод в с. Петрово, Светиврачко. “Първата копка” е дело на П. Тошев, Ас. Аврамов и Ал. Димчев. Пожеланието е граничното село “да послужи за пример и в утрешна свободна и независима Македония”. Вестникът ратува и за премахване на митническите бариери и възстановяване на търговските връзки с Гърция, защото “Петрички окръг е хинтерланд на Солун”. [201]

 Окръжното ръководство на културно-стопанските съвети има за цел светлината на “Македонско огнище” да стигне до любителите на туризма и природните красоти. Във вестника има рекламни материали за курортите в гр. Банско и с. Добринище, за “Българската Ривиера” – Свети Врач, за “най-хубавата хижа” в Пирин планина, в м. Суходолски поляни. Печатният орган дава идеята за създаване на Македонска туристическа централа към културно-стопанския съвет, която да провежда “сериозна пропаганда” и да има “свое представителство в София”. Инициативата на ВМРО в свободния Български Югозапад да се популяризират чудните хубости на Рила и Пирин не е само гола пропаганда. Напротив! Замислено е “привличането на голямо число туристи от стара България”, за да се създаде “поминък на планинските селища”. С тази цел ЦК на ВМРО започва строителството на “ туристически хижи с всички възможни удобства”. Построен е почивен дом “Й. Гюрков” над гр. Банско на стойност “над един милион лева”. През 1933 г. е подет строежът на хижа Македония под връх Ай Гидик и хижа Велибит, дн. х. Пирин. Планирано е строителството на грамаден хотел под Ел тепе, дн. връх Вихрен, около Бъндеришките езера и на още две хижи в Неврокопско. [202]

 Михайлов има и една друга оригинална идея. Чрез околийските пълномощници на ЦК и активистите на културно-стопанските съвети в окръга да се създаде Македонски младежки орден. Задачата е възложена на Младен Филипов, провеждащ мерките за телесно възпитание в Петричко. Предвидено е първо учениците от гимназиите да влязат в ордена, а след това и други по-събудени младежи. Освен общественополезните занимания, на младежите се възлагат бъдещи надежди за изпълнението “на специални тайни работи”. [203]

 На 12-13 август 1933 г. в гр. Банско е проведено разширено заседание на Окръжния културно-стопански съвет. Освен ръководството – П. Тошев, Ал. Димчев, А. Аврамов и В. Василев, в работата вземат участие и секретарите на Околийските културно-стопански съвети Б. Чавдаров – Св. Врач, Н. Атанасов – Неврокоп, Б. Максимов – Разлог, Г. Неделчев – член на околийския съвет в гр. Петрич и М. Момчеджиков – член на Околийския съвет в гр. Г. Джумая. Там са и Мл. Филипов, отговарящ за телесната култура в окръга, М. Мутафчиев – редактор на в. “Македонско огнище” и Ан. Ингилизов. [204] В Светиврачка околия Б. Чавдаров докладва за засадени 200 357 дръвчета, за добре развиващата се винарска кооперация в с. Хърсово, за изнесени около 20 сказки от видни професори и местни хора. В 13 села вече има модерни водопроводи. Споделена е тревогата от многото сериозни проблеми: трудно върви унищожаването на козите, саботира се прилагането на Закона за водните синдикати, тежко е материалното положение на учителството и т. н.

 В Петричка околия Г. Неделчев определя положението като “най-окаяно” в с. Игуменец, Добри лаки, Горна Рибница, Клепало, Раздол и др., където голяма част от пасбищата са останали зад границата. Неговото предложение е да се настоява за опростяване държавните дългове на балканските села.

 Според Б. Максимов в Разложко културно-стопанското ниво е незадоволително. Там в нито едно село няма канализация, не се прави нищо за напояването, много от мостовете са опасни при преминаване. Очаква се увеличаване добива на лен със създаването на ленена кооперация и инсталирането в с. Баня на модерен топилник. В духа на безпартийния режим е споделен самокритичен упрек за ширешия се “комунизъм “.

 В с. Дъбница, Неврокопско, българското население само за един месец изгражда черквата си – посочва Н. Атанасов. Той докладва още и за усилията на Околийския културно-стопански съвет да реши проблема с водоснабдяването. [205]

 През април 1933 г. ЦК на ВМРО одобрява специална програма за физическото възпитание в окръга. Младен Филипов, пред заседаващите “културно-стопански дейци”, предлага обединяването на всички съществуващи в окръга организации за физическо възпитание. Филипов е радетел още от най-ранна възраст децата да се занимават със свободни упражнения, гимнастика, лека атлетика, скачания, надбягване и пр., да упражняват футбол и плуване, както и стрелба, “па даже и с бойни пушки”. Това е един от сигурните пътища за попълване на специалните “стрелкови чети”. [206] Ясно прозира идеята на Ив. Михайлов чрез легалните спортни институти да бъдат периодично набирани за бойните единици на ВМРО здрави, калени и обучени кадри.

 Обстоятелствено са обсъждани и въпросите около издаването на в. “Македонско огнище”. В изказването си П.Тошев прави следното признание: “При неговото създаване мисълта на ЦК беше вестникът да застъпва само стопански въпроси, както и рекламирането на окръга”. Редакторът М. Мутафчиев споделя готовността си и занапред във вестника да няма “абсолютно никаква политика”. Отчетено е, че от 10 май до 10 август 1933 г. приходът и разходът на вестника са едно и също число – 18834 лева. Има 3800 абонати. Общо е мнението за необходимостта вестника да достигне 5000 абоната. Отправена е забележка към околийските културно-стопански съвети за нередовността на изпращаните от тях “дописки”. Дадени са и множество предложения: да има разнообразни практически съвети, да се увеличи форматът и да се осигурят приходи чрез публикуването на ведомствени съобщения, баланси и др. Депутатът В. Василев предлага да се поканят “ известни лица “ за сътрудници, да се открият рубриките Нашите училища, Нашите хижи, Нашите културни селища. Александър Димчев препоръчва да има “статии за недавнашното минало в окръга – борбите в Горноджумайско, Кресненското въстание, нашите войводи”. [207]

 Последните националреволюционери в окръга остават верни на организационната традиция и разчитат в легалната си дейност главно на учителските кадри. В тази посока е цитираното от П. Тошев окръжно на ЦК до културно-стопанските съвети. Депутатът В. Василев самоуверено твърди, че през 1932 г. от Пиринския край са уволнени всички учителите-комунисти. Той е убеден в спечелването на 65% от учителството за каузата на ВМРО. Затова се предлагат финансови облекчения за учителите и строг контрол върху общественото им поведение. [208]

 На 15 август 1933 г. е проведено редовно заседание на Окръжния културно-стопански съвет. Решено е районната винарска изба с капацитет 100 000 литра да бъде в с. Хърсово, а на кооперацията в с. Баня да се отпусне 15 м 3 дървен материал, за построяване на ленената топилня. Наложена е забрана върху унищожаването на еделвайса от туристите в Разложко и т. н.

 На двете заседания е разисквано узаконяването и нормалното финансиране на културно-стопанските съвети. Но този въпрос не е намерен за особено належащ, тъй като новите легални органи като цяло са възприети положително от населението и официалните фактори. [209]

 Своебразният статут на нерегистрирания културно-стопански институт е предопределен от начините за финансирането му. В дневния ред на разширеното августовско заседание е включен въпросът за пласмент на потребителни марки. С тази цел от централата на Македонските благотворителни братства за окръжния културно-стопански съвет са дадени специални потребителни марки на стойност 1 163 590 лв. От тях на търговците са продадени едва за 360 860 лв. Въпреки че в. “Македония” публикува списъците на търговци и занаятчии в Петрички окръг, които правят отстъпки срещу потребителните марки за Македония пласментът им не стига до очакваните размери. [210]

 Изнамерен е друг, по-сигурен приход. В окръжния държавен бюджет законно постъпва от търговците по един лев на килограм продаден тютюн. По указание на П. Тошев, след ликвидирането на окръжните управленчески структури, постъпващият в общините доход, под формата на помощи за младежките организации е предоставен изцяло за нуждите на културно-стопанските съвети. Бившият администратор Ал. Димчев изказва оправданото си съмнение, че “Даването на големи суми на младежките организации и братства само ще фрапира”. Но всъщност тези парични средства са на разпореждане само на ЦК. Върху протокола от августовското заседание на Окръжния културно-стопански съвет на 15 септември 1933 г. Ив. Михайлов и Г. Настев поставят следната резолюция: “Одобряват се решенията по този протокол. Приходите от един лев на килограм тютюн не се изразходват без допитване до ЦК”. Последната дума и по финансовите въпроси докрай има Ив. Михайлов. С писмо от 14 май 1934 г. до Г. Настев той прави предложение, което се отнася само за Петрички окръг: “търговците искат вместо да дават марки да им се определи да внесат една сума върху оборота”. Мнението на Радко Деянов (Ив. Михайлов) е размерът да бъде “един процент върху оборота” като се надява да се получи около 1,5 млн. лв.приход. [211] Използвани са по нареждане на ЦК на ВМРО в съгласие с представителите на официалните власти и други завоалирани способи на финансиране. Така например в условията на общата криза ЦК на ВМРО, нямайки възможност от организационната каса да подкрепи напълно строежите на х. Велибит и Македония, решава да постави налог върху държавните гори в Петрички окръг. Със съдействието на служители от Държавно лесничейство в Г. Джумая от горите по р. Бистрица са маркирани тайно около 1500-1600 м3. По нареждане на ЦК Асен Попаврамов чрез приближени на ВМРО търговци /Добри Мишев – б. а./ организира обработката на отсечения дървен материал и заплащането на действителната му цена. Така в организационната каса постъпват около 550 000 лева, които ЦК на ВМРО предоставя за строежа на х. Велибит. Общо за постройката на тази хижа и обзавеждането й ВМРО изразходва над 700 000 лв. В резултат от ходатайството на ЦК, през юни 1933 г. Министерството на земеделието и горите отпуска под формата на допълнителен участък за нуждите на планинското население дървен материал, а А. Аврамов и А.Попаврамов провеждат неофициални търгове за продажбата му. В счетоводството на ЦК влизат нови 690 000 лв. От този приход ЦК на ВМРО възнамерява да реализира някои големи стопански начинания с цел подобряване поминъка на хората, материална подкрепа за българското население в поробена Македония, пряко финансиране на редица културно-просветни инициативи в окръга. На А. Попаврамов е разпоредено да изплати около 500 000 лв. помощ за строителството на Читалище “Просвета“ – гр. Неврокоп. Организацията подкрепя с безлихвен заем постройката на Горноджумайското читалище, строежа на военните клубове в Г. Джумая и Петрич с по 100 000 лева, а през 1932 г. предоставя отново средства за гладуващите в Петрички окръг. [212]

 Решенията, духът и настроението от срещата в Банско веднага стават патриотичен мотив за действие. На 15 август 1933 г. е положен “основен камък” за Халите – модерен хранителен магазин в гр. Г. Джумая, а на 16 август 1933 г. в. Македонско огнище излиза в 4000 тираж. По-късно – на 17 септември 1933 г., в гр. Разлог е свикано събрание за основаване на Македонска кооперативна централа. Всички се надяват, че нейното развитие в безпартийните условия ще бъде успешно. Във встъпителното си слово П. Тошев очертава очакваното значение на учредителния акт: засилване на кооперативното дело, оказване помощ на държавата “да отърве производителя от ноктите на спекулата”, увеличаване и пласмент на селскостопанското производство. [213]

 Мащабно замислената културно-стопанска дейност не би могла да има успех без сериозното участие на местната интелигенция. Затова окръжното и околийските ръководства на новата легална формация полагат големи усилия да обединят и насочат учители, свещеници, лекари, държавни служители и др., в изпълнение на народополезните инициативи. [214]

 Въпреки нелигитимният си статут, Окръжния културно-стопански съвет изпълнява функциите на бившата постоянна комисия. По добре изпитания организационен канал се поддържа тясна връзка с председателя на Македонската парламентарна група. Чрез нейните членове до съответните министерства достигат всички проблеми, които са от значение за общинските и държавни институции, за населението от окръга. Така например община Петрич иска помощ за “откриване пълна смесена гимназия”. Светиврачката община се нуждае от “безплатен химически анализ на минералните извори”, на културно-стопанския съвет в с. Белица, Разложко, са необходими

400000 лева за постройка на мост, молбата на училищното настоятелство в с. Дере Мислим (дн. с. Лозеница) е Българската земеделска банка – клон Св. Врач, да отпусне 101 365 лв. за строеж на училище и т. н. [215]

 На 17 март 1934 г. секретарят на Окръжния културно-стопански съвет П. Тошев, изпраща две писма до председателя на Македонската парламентарна група. Едното е с искане монополният режим на търговията със зърнени храни и брашно да се премахне. Ниските изкупни цени на тютюна не позволяват на населението да купува внасяните в окръга “жито и брашна на цени на които държавата изнася в чужди страни”. Другото писмо поставя “социален и стопански въпрос от грамадна важност”. Става дума за защита интересите на тютюнопроизводителите. Предложено е чрез Македонската парламентарна група “ вземането на мерки за отсрочено изплащане на данъците и заемите”, защото само по този начин “може да се запази това ценно производството”. [216]

 Здравеопазването в Петрички окръг е на изключително ниско ниво. През 1931 г. пред редовната сесия на Окръжния съвет д-р Даскалов посочва, че на 3000 души има по едно медицинско лице. Още от самото начало този проблем занимава културно-стопанските съвети. Но ударението пада върху здравната просвета и издигането на битовата култура на населението. По-късно с писмо от 16 април 1834 г. до окръжното културно-стопанско ръководство Ив. Михайлов препоръчва към околийските съвети да се образуват медико-ветеринарни дружества. [217]

 В гр. Г. Джумая на 9 май 1934 г. е свикана конференция на всички лекари за учредяване на медицинска секция към Окръжния културно-стопански съвет. На следващия ден П. Тошев известява Ив. Михайлов за хода на учредителното събрание. Пълномощникът на ЦК е учуден от изказването “против секцията” на д-р Даскалов. Но най-последователен противник остава д-р Борис Проевски, който е склонен да отрече цялата дейност на културно-стопанските съвети. Позицията на д-р Проевски е аргументирана от съществуването на подходящи “законни институти”. Докторът не приема санкциониращите разпоредби, защото не “може да се работи идейно преди да е пълен стомаха” и не бива да се правят всякакви експерименти за чужда сметка.

Независимо от предизвиканото колебание, секцията е учредена. Избрано е ръководство в състав д-р Димитров, д-р Бъчваров и д-р Арнаудов. Те са задължени да изработят програма и правилник. [218] В архива на ЦК на ВМРО има запазени “програма и статути” на т. н. Македонски хигиеничен комитет – “Махико”. Неговата цел е да подобри градовете и селата на Петрички окръг в хигиенно отношение. Да полага още грижи за бременните жени, кърмачетата и малките деца, да осигурява бърза и безплатна “лечителна, медицинска, ветеринарна и зъболекарска помощ”, да разкрие “селски бани и перални”, чрез които да се бори за “обезвъшкаването на окръга”, да работи за “очистване на къщите от дървеници”. Авторите на този документ искат да видят в “Махико” безжалостен неприятел на ориенталщината, алкохола, дългото постене на децата, както и застъпник на реформи в облеклото. [219]

 Политическите ръководители на ВМРО и техните съмишленици от културно-стопанските съвети нямат законни пълномощия, но това не им пречи да се разпореждат в “Македонския Пиемонт” като висши държавни служители. Активистите на нерегистрирания институт имат искрено желание да работят за културно-стопанското обновление на окръга и са творци и на други доста разумни идеи – модерни промени в административно-териториалната уредба на окръга, създаване на околийски благотворителни комитети към културно-стопанските съвети, запазване на автентичния архитектурно-благоустройствен облик на гр. Банско, откриване на пансиони, детски летовища, безплатни трапезарии и др. [220]

* * *
 Връзката между културно-просветния и бойния институт на ВМРО е пряка и действена. Тя е осигурявана повсеместно от ръководните организационни тела.

 Общи са идеите и кадрите, които дават пълнокръвен живот на двата института. Незаконният им характер формално накърнява суверенитета, но в дълбоката си същност те не застрашават и не ерозират устоите на българската държавност. Двойнствената им природа е родена от противоречивата същност на ВМРО в България.

 Бойният и културно-стопанският институт взаимно се допълват. С хуманистичната насоченост и благородния замисъл на широкото културно-стопанско строителство, членовете на ВМРО полагат усилия да притъпят отрицателните последици от репресивно-наказателната мисия на бойния институт спрямо организационните противници. Това не е възможно да бъде постигнато. В крайна сметка българската и международна общественост възприемат ВМРО като “неотговорен фактор”, който поддържа изключителен режим в Петричко и нарушава човешките права и свободи.

 Нелегалният и легален институт са двата стълба на ВМРО в окръга. Независимо от злощастните последици от кървавата междуособна разпра след 1928 г., в четите и селската милиция влизат десетки и стотици обикновени българи, възпитавани в дух на патриотизъм и готовност за всякакви жертви в името на един изстрадан и скъп национален идеал – освобождението и обединението на всички български земи. Идеята с “култура, просвета и родолюбие” да се върви към освобождението на Македония има разумно градивно начало. Пряко доказателство са и днес съществуващите обекти на тогавашното народно строителство.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


179. Пак там, а. е. 35, л. 7; Д. Тюлеков, Културно-стопанският институт на ВМРО в Петрички окръг, 1925-1934 – В: Известия на историческия музей-Благоевград, 1999, с. 27-32.

180. В. “Петрички окръжен вестник”, бр. 148, от 22 май 1926 г., с. 1-2; бр. 154 от 3 юли 1926 г., с. 1.

181. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 5, л. 88; В. “Петрички окръжен вестник”, бр. 297 от 16 март 1929 г.

182. П. Галчин, цит. труд, с. 65.

183. ЦДА, ф. 396, оп. 2, ла. е. 5, л. 86.

184. СД на ХХII ОНС, II р. с., 84 зас., 17 април 1929, кн. III, С., 1929, с. 1756-1757.

185. В. Петрички окръжен вестник, бр. 303 от 27 април 1929, с. 1; бр. 304 от 4 март 1929, с. 2-3; бр. 305 от 11 март 1929 г., с. 1-3.

186. Пак там, бр. 305 от 11 март 1929, с. 2.

187. АМВР, об. д., т. II, л. 55.

188. В. Петрички окръжен вестник, бр. 334, 30 ноември 1929, с. 5; П. Галчин, цит. труд, с. 95.

189. ДА - Благоевград, ф. 136к, оп. 1, а. е. 172, л. 1, 18, 28-29, 32.

190. П. Галчин, цит. труд, с. 95-96.

191. ДА - Благоевград, ф. 136к, оп. 1, а. е. 149, л. 3; Ат. Икономов, Н. Митрева, Стопанска дейност и документална систевма на водните синдикати, сп. Архивен преглед, кн. 1-2, 1993, с. 58-59.

192. АМВР, об. д. 16186, Т.1, л. 69-72; т. II, л. 108; об. д.16109, т. II, л. 99-101.

193. Д. Хумков. Кооперативното движение в Пиринския край, С. 1959, с. 32 и сл; П. Галчин, цит. труд, с. 86-101.

194. АМВР, об. д. 16110, л. 15-19; об. д. 16186, т. II, л. 35; Исторически музей - Разлог, 3.2/63289; 3.2/63291.

195. ЦДА, ф. 396, оп. 1, а. е. 4, л. 4, 263. Ив. Михайлов. Спомени, т. IV, с. 398-407.

196. АМВР, об. д. 16198, т. VI, л. 81-84; ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 8, л. 33; оп. 3, а. е. 13, л. 1-3.

197. ДА - Благоевград, ф. 136к, оп. 1, а. е. 149, л. 8; ЧП 286.

198. В. “Македонско огнище”, бр. 1,10 май 1933 г., с. 2; бр. 2, 17 май 1933, с. 1; ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 39, л. 173.

199. Пак там, оп. 2, а. е. 39, л. 124; Виж и П. Галчин, цит. труд, с. 151-152. 200. АМВР, об. д. 16186, т. I, л. 74-75; в. “Македонско огнище”, бр. 1, 10 май 1933, с. 1; бр. 4 от 31 май 1933, с. 1.

201. в. “Македонско огнище”, бр. 5, 7 юни 1933, с. 1; бр. 9 , 5 юли 1933, с. 1; бр. 12, 26 юли 1933, с. 1.

202. Пак там, бр. 11, 19 юли 1933, с. 1-2; бр. 13, 2 август 1933, с. 2; ЦДА, ф. 396, оп.2, а. е. 39, л. 77-78, 97; ДА - Благоевград, ЕП 77.

203. ЦДА, ф. 396, оп. 3, а. е. 14, л. 7; Разговор от 20 септември 1995 с Коста Томов Минчев, роден 17 януари 1913 г. в гр. Баракли Джумая, Серско, живеещ в Благоевград, ул. “Ал. Стамболийски” Nо 47, авторски архив.

204. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 29, л. 52.

205. Пак там, л. 55-60.

206. Пак там, л. 61; оп. 3, а. е. 14, л. 7.

207. Пак там, оп. 2, а. е. 29, л. 67-71.

208. Пак там, л. 78-80.

209. Пак там, л. 80-81, 82-86.

210. Пак там, л. 60, 73-74; в. “Македония”, бр. 1936, 3 април 1933, с. 2. Подробно за потребителските марки “Македония” - виж: в. “Македония”, бр. 24, 19 юни 1992, с. 8; St. Troebst, цит. съч., с. 115.

211. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 29, л. 52, 74-75; а. е. 39, л.102.

212. ДА- Благоевград, ЕП 77; М. Юруков, Благоевград, С., 1964, с. 119.

213. В. Македонско огнище, бр. 15, 16, 21 и 22 от16, 23 август, 27 септември и 4 октомври 1933.

214. Пак там, бр. 25, 25 октомври 1933, с. 2; в. Македония, бр. 2194, 15 февруари 1934, с. 2.

215. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 35, л. 311.

216. Пак там, л. 330-331.

217. Пак там, а. е. 39, л. 196; В. “Петрички окръжен вестник, бр. 409, 20 май 1931 , с. 3.

218. Пак там, л. 198-202.

219. Пак там, л. 191-195.

220. ЦДА, ф. 371, оп. 5, а. е. 1647, л. 14-21; а. е. 1646, л. 49-54; а. е. 1651, л. 14-21; ф. 396, оп. 2, а. е. 29, л. 118; а. е. 39, л. 71, 101, 104, 172, 269, 285; Ив. Михайлов. Спомени, т. IV, с. 402-406.