9. Кърджалийското движение в Източна Тракия
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век дишлийските, даалийските и кърджалийските орди опустошили и разорили Източна Тракия. При някои от набезите си на изток, те стигнали чак до столицата на империята Цариград.
Във връзка с тези метежи възниква въпросът за родното място и личността на Индже войвода. Той е бил роден в българско семейство от Инджекьой по времето, когато сред еничарите, разположени в Цариград, Силиврия, Мидия, Чорлу и други градове, настъпило разложение. Появили се първите кърджалийски гнезда, които бързо се разраснали в злосторни орди.
Индже и неговият сподвижник Кара Феиз били първите организатори и водачи на кърджалийското движение. Те бастисали ( нападнали ) и опожарили Виза, Мидия на Черно море и много други градове в Източна Тракия. Индже войвода и Кара Феиз проявили милост към Инджекьой, Малък Самоков и селата около тях - Рум беглий и Серген, като ги обрали, но не ги опожарили.
По цялата източнотракийска земя и главно в Странджа планина изобилстват предания, легенди и песни ( “Заплакала е гората, гората и планината, заради Индже войвода” ) за това злочинно движение.
Ето как народът е увековечил нападението и опожаряването на село Едига, Бунархисарско:
Индже си конят седлее,
седлее и го играе
и на дружина думаше:
- Яжте дружино и пийте,
и се на варда имайте.
Храните коне, седлайте,
че ни е пътят далечен
- четиридесет сахате,
а ние ще го земеме
за дванадесет.--------------------------------------------------------------------------------------------
Слънцето трепти, изгрява
Индже Попово остави.
Слънцето трепти, захода
Индже в Едига отиде.
Де гиди, бела Едига,
Едига - Бояджикьова.
Де гиди, вино цървено,
Де гиди, моми хубави.--------------------------------------------------------------------------------------------
През 1800 година кърджалийският главатар Кара Феиз нападнал и опожарил Лозенград. Еничарите, които все още квартирували в близките градове, се оказали напълно негодни да осигурят обществения ред и тогава турската власт вдигнала българското население срещу кърджалиите. Българите се сражавали под предлог за самозащита, а може би и като привилигерована рая ( войници, войнигани ).
През първите години на ХІХ век кърджалийските орди на Индже войвода и Кара Феиз нападнали и странджанското село Делиево, но и тук, “войниците”, оказали силна съпротива. Селото било ограбено и опожарено, но голяма част от неговите защитници спасили живота си. По-късно те запълнили двата града Малко Търново и Бунархисар, както и големите села Рум беглий и Яна. Малка част се заселилили в Паспалово и Чонгара.
Като разбрали, че вече срещат твърда съпротива, кърджалиите се отправили към Мраморно море и нападнали град Силиврия. След опустошаването му, Индже войвода се насочил към областта Равна гора, с поглед на север и североизток към Странджанската хасакия. Ето какво се пее за този преход в песента:
Индже на Коля думаше,
развявай Колю байряка
в Есакията да минем,
в гръцкото село да влезем -
там има много боляре
и има моми хубави.------------------------------------------------------------------------------------
В книгата си “Нова и най-нова история на българския народ” историкът Иван Орманджиев пише, че в началото на ХІХ век в североизточна Странджа планина е имало постоянни жестоки схватки между турците и местното българско население, ръководено от стария и прославен войнишки род Беляните, които турците нарекли Бимбеловците ( хиляди бели, хиляди пакости ). От рода Бимбеловци, чиито потомци и досега се срещат из североизточна Странджа планина, произхожда и българският национален герой Стефан Караджа. Основавайки се на “легендни подсказвания, а отскоро и на документи из турските архиви”, Орманджиев разказва, че дружините на този привилегирован български род, който живеел в село Факия ( днешната българо-турска граница ), защитавали населението в областта Равна гора от набезите на кърджалиите.
Освен това Вълко Бимбела и Никола Узуна успели да откъснат Индже войвода от Кара Феиза и да го опълчат срещу спахията Юмер Драза – управител, феодал на цялата област. След опожаряването на кулата в село Караеврен, Юмер Драза избягал в Цариград и донесъл на правителството, че в Странджа планина се е появил нов Кара Георги ( сръбски водач, основател на една от династиите в сръбската държава ):
Три дни ми преди Илинден,
Караеврена стоеше,
Драза от кула гърмеше.
Че кат се мина Илинден,
Драза в кулата гореше,
Индже си люто кълнеше,
Бог да убие Инджето,
Дето запали кулата.----------------------------------------------------------------------------------------
Индже войвода нападнал и село Урумкьой ( днес Индже войвода, Бургаско ) в североизточна Странджа планина. Както ни съобщава БАН в изданието си “Комплексна научна Странджанска експедиция” от 1955 г., това нападение станало през 1813 г., когато се смята, че кърджалийското движение вече е стихнало. Кърджалиите нападнали селото, за да изземат събраните държавни данъци от мухтарина ( кмета ) чорбаджи Янко, който успял да рани тежко Индже войвода. Дори между населението се пръснал слух, че Индже е убит...
Но изданието на БАН, както и българският историк-фолклорист Горо Горов съобщават, че открили следите на Индже в Румъния, където той, някъде около реката Прут, завършил живота си.
Преди градчето Инджекьой да бъде наречено така, то носело чисто гръцкото си име Скепосто. Поради заслугите на Индже войвода към Заверата ( гръцкото освободително движение ), гърците от Скепосто, пък и българите - главно негови родственици, които тогава са били още живи, преименували селището си на Инджекьой ( ние, българите го наричахме Инджекьово ). Приблизително около сто години след това, гърците създадоха в Източна Тракия т.нар. андартско движение, възглавявано и командвано от гръцкия капитан Кондилис, по-послешния генерал Кондилис, който игра значителна роля като министър на войната, министър-председател и регент на Гърция. На Кондилис ще отделим специално внимание по-нататък в изложението. Засега ще отбележа, че около 1908 г. местните гърци повдигнали въпроса да се върне на градчето Инджекьой старото име Скепосто. Капитан Кондилис обаче рязко се противопоставил, като забранил дори и да се помисля подобно нещо.
[Previous] [Next]
[Back to Index]