.
Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия
.
Димитър Г. Войников
(Авторът е завършил ръкописа през 1979 г. — бел. ред.)

Първо издание, ИК „Коралов и сие”, София 2002
Електронен текст по Второ преработено и допълнено издание („Коралов и сие”, 2009 г.)
любезно предоставен от г-н Емил Войников

     1. От автора
     2. Спомен от детството
     3. Вместо предговор

           ПЪРВА ЧАСТ
     4. Коя, къде и колко е земята на Източна Тракия. Природни особености
     5. Заселване на Източна Тракия
     6. Търговско-стопански отношения в Отоманската империя. Основни принципи на турската поземлена собственост
     7. Моето родно село Рум беглий и неговата околност
     8. Повторно заселване на Рум беглий през ХVІІІ век. Жилищното строителство на източнотракийските българи. Още нещо за привилeгированите села
     9. Кърджалийското движение в Източна Тракия
   10. Турското реформаторско движение от 1839 г. ( Гюлхански Хатишериф ). Участие на българското население във вътрешните междуособици на Турция. Опожаряването на църквата в Рум беглий
   11. Историята на Димитър Арнаутина
   12. Стопанско-битово устройство на живота на българите в Източна Тракия след Одринския мир - 1829-30 г.

         ВТОРА ЧАСТ
   13. Кримската война (1853-56 г.)
   14. Борба за българска църква и училище в моето родно село Рум беглий. Традиции и обществен живот
   15. Източна Тракия – част от Българското национално-революционно движение - посещенията на Левски и Панайот Хитов. Руско-турската освободителна война и Санстефанският мирен договор
   16. Протести срещу решенията на Берлинския конгрес в Лозенградския санджак. Мухаджирският въпрос
   17. Първо празнуване на Деня на славянските просветители св. св. Кирил и Методий и първият български оратор в Източна Тракия (11 май 1878 г.)
   18. Източна Тракия между Берлинския конгрес и Сръбско-българската война
   19. Културно-просветните въпроси в Източна Тракия след Освобождението на България. Образователната система в българските училища в Турция
   20. Някои гласни източници за този труд

         ТРЕТА ЧАСТ
   21. Първата организация на източнотракийската емиграция в България – дружество и вестник “Странджа“, град Варна
   22. Начало на Тракийското революционно движение - идването на Павел Генадиев и Лазар Маджаров в Източна Тракия. Първи посвещавания. Агитационни чети и отразяване на тяхната дейност от в . “Странджа”
   23. Административно деление на Европейска Турция. Конгресът на Българските македоно-одрински революционни комитети ( БМОРК ) в Солун (1896 г.). Обединение на Македонското и Тракийското революционно движение
   24. Идването на Гоце Делчев в Тракия и някои уточнения по този повод. Идеологическите спорове между Гоце Делчев и Стоян Лазов. Непубликувани спомени на очевидци
   25. Масово посвещаване и организиране на населението в Източна Тракия за предстоящото въстание
   26. Керемидчиолувата афера и нейните последици
   27. Борба за възстановяване на революционната организация в Лозенградски и Бунархисарски район след Керемидчиолувата афера
   28. Войводата Георги Кондолов и неговата първа организационна чета (30 май 1901 г .)
   29. Конгресът на ВМОРО в Пловдив (13-15 април 1902 г.)
   30. Революционната организация след конгреса в Пловдив. Събранието в Рум беглий. Опитът за атентат на четата на Михаил Герджиков при гара Черкезкьой по ж.п. линията Цариград-Одрин
   31. Село Рум беглий - център на Бунархисарския революционен район след Керемидчиолувата афера. Трагичната история на Йоргаки Пирилет. Погребението на войводите Пано Ангелов и Никола Равашолов в Малко Търново
   32. Разбойничеството и революционното движение в Източна Тракия. Разстрелът на четиримата братя от село Велика
   33. Как Михаил Герджиков реорганизирал революционното движение в Източна Тракия. Избор и изпращане на делегат на конгреса в Солун (24 януари 1903 г.)

         ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
   34. Защо конгресът на ВМОРО в Солун (2-4 януари 1903 г.) разрешава един от най-сложните проблеми на Тракийското революционно движение
   35. Конгресът на Петрова нива (28 юни 1903 г.). Разделяне на Одринския революционен окръг на райони
   36. Няколко животописни думи за капитан Стамат Икономов. Противоречия в Главното боево тяло във връзка със задачите, които то трябвало да решава
   37. Руската военноморска ескадра край странджанските брегове и Преображенското въстание
   38. Спомен за Преображенското въстание
   39. Преображенското въстание
   40. Потушаване на въстанието и преминаване на четите и населението в България
   41. Паметник на героите, паднали в Преображенското въстание, изваян от тракийския поет и революционер Яни Попов
   42. Разселване на бежанците от Преображенското въстание в България. Амнистията и конгресът във Варна (1904 г.). Завръщане в Родината
   43. Икономически възход на източнотракийските българи. Защо моето родно село Рум беглий се спасило от унищожение

         ПЕТА ЧАСТ
   44. Източна Тракия след Младотурския преврат от 20 юли 1908 г. ( Хуриет )
   45. Българо-гръцките борби в Източна Тракия в началото на ХХ век. Още нещо за произхода на капитан Георгиус Кондилис - военен ръководител на гръцкото андартско движение
   46. Историята на войводата Тодор Шишманов
   47. Балканският съюз и Балканската освободителна война, както ги видя авторът на този труд
   48. Междусъюзническата война. Турско настъпление и окупация на Източна Тракия
   49. Краят


[Back to Main Page]