23. Административно деление на Европейска Турция. Конгресът на Българските македоно-одрински революционни комитети ( БМОРК ) в Солун ( 1896 г. ). Обединение на Македонското и Тракийското революционно движение
В края на ХІХ и началото на ХХ век цялата територия на Европейска Турция се делеше на 7 вилаета:
1. Цариградски ( с европейската част от столицата )
2. Одрински
3. Солунски
4. Битолски
5. Скопски
6. Шкодренски
7. ЯненскиОдринският вилает се делеше на 6 санджака ( окръзи ) или 33 каази ( околии ):
1. Одрински санджак – 7 каази: Одринска, Димотишка, Ортакьойска ( Ивайловградска ), Мустафапашанска ( Свиленградска ), Кърджалийска, Хафсенска, Узункьоприйска;
2. Лозенградски санджак - 8 каази: Лозенградска, Малкотърновска, Василиковска, Люлебургаска, Бабаескийска, Визенска, Мидиенска, Бунархисарска;
3. Галиполски санджак - 5 каази: Галиполска, Кешанска, Шаркьойска, Еджебаска, Мирьовтенска;
4. Родостенски санджак ( Текирдаг ) - 4 каази: Родостенска, Малгарска, Хайраболска, Чорленска;
5. Дедеагачки санджак - 3 каази: Дедеагачка, Софлийска, Еноска;
6. Гюмюрджински санджак - 6 каази: Гюмюрджинска, Скеченска ( Ксантийска ), Ахъчелебийска ( Смолянска ), Егриденска ( Ардинска ), Даръдеренска ( Златоградска ), Султаерийска ( Момчилградска ).
-----------------------------------------------------------------------------------------
На 23 октомври 1893 г., по инициатива на Даме Груев, в Солун се провело съвещание, на което се обсъдила идеята за организирана обществена дейност във връзка с член 23 от Берлинския договор, който постановявал реформи за подвластните народи в Европейска Турция. Присъствали още д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев.
Участниците положили основите на организация, която започнала да се нарича Български македоно-одрински революционни комитети ( БМОРК ) [*]. В началото на 1896 г. двамата македонски учители Павел Генадиев - тогава учител в Източна Тракия ( Лозенград и Свиленград ) - и Христо Коцев - учител в Одрин - основали Одринския революционен комитет.
По същото време ( началото на деведесетте години ) на територията на Княжество България възникнали десетина македонски дружества, с благотворително-просветна цел. През 1895 г. тези дружества се обединили във Върховен македонски комитет ( ВМК ) с председател Трайко Китанчев. Паралелно източнотракийското емигрантско дружество “Странджа” започнало активна обществена дейност във Варна.
Македонското и тракийското освободително движение без съмнение имали общи интереси. Заможни македонски българи, които масово се преселвали от Цариград във Варна и неговата околност, често посещавали дружество “Странджа”, приобщили се към него, изказвали се в негова полза и въобще го подкрепяли с всички сили. И обратно: в македонското дружество “Пирин планина” в Бургас, чийто подпредседател бил влиятелният тракиец Григор Ив. Дяков, членували немалко тракийски бежанци. Независимо от общите си интереси, обаче, двете освободителни движения се различавали по своя мащаб и възможности [**].
През пролетта на 1896 г., в Солун се състоял конгрес на Българските македоно-одрински революционни комитети ( БМОРК ), който прокламирал: обединение на българите в Македония и Тракия за борба срещу Турция. Присъствали Даме Груев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, представителят на Одринско – учителят Христо Коцев и др. Конгресът избрал Централен комитет и натоварил Гоце Делчев и Гьорче Петров да изработят Устав, чрез който да се управлява организацията, защото, докато била в своите тесни конспиративни рамки, тя се ръководела от прости, неписани и обичайни правила, но от тук нататък се поставяла голяма цел: пълна политическа автономия за Македония и Одринско!
Територията на Македония и Тракия била разделена на шест революционни окръга [***], които съвпадали с шестте вилаета на тогавашна Европейска Турция ( без Цариградския вилает ). Окръзите се разделяли на райони, като населението на всеки район избирало селски и градски комитети, които се утвърждавали от висшестоящата инстанция ( ръководството на района ). Всички комитети си имали свой шифър, чиято сложност зависела от нивото на тия, които си служели с него. Цялата организация от горе до долу си имала поща и куриерска служба и то сериозни и много добре носени. Член 15 говори също за полицейска служба, но нито тогава, нито по-късно, по време на въстанието, не се намерил човек, който да я носи, пък и не се наложило.
Обсъдено било и отношението на БМОРК към другите националности в Турция и евентуалната им обща борба. По този въпрос Солунският конгрес гласувал едно много важно решение ( по-късно залегнало в Устава, като член 4 ), според което всеки македоно-одринец, без разлика на език, вяра и народност може да бъде член на организацията.
За разлика от гръцките общности в Македония и Източна Тракия, ръководството на дружество "Странджа" посрещнало с недоверие и дори критично това решение, но през следващата 1897 г., източнотракийската емигрантска организация принципно защитила гръцката кауза във връзка с гръцко-турската война в областта Тесалия. В броя си от 27 април в.”Странджа” цитира едно самохвално изявление на Осман паша ( Плевенския ), който пред репортер на американския “Ню Йорк Хералд” казал: “Аз смятам мира за вероятен, защото продължаването на войната ще бъде детска игра за Турция. Но ако Гърция иска да продължи войната, аз няма да имам нищо против да се поставя начело на войската”. В. “Странджа” саркастично коментира, че “героят” Осман паша едва ли би допринесъл за турските победи толкова, колкото чуждестранните офицери, които се биели в турската армия.
*. През 1902 г., с цел привличането и на други националности, организацията била преименувана на Тайна македоно-одринска революционна организация ( ТМОРО ), а името, с което влязла в историята - Вътрешна македоно-одринска революционна организация ( ВМОРО ) тя получава през 1905 г. Често за краткост я наричат "вътрешната" организация – бел. авт.
**. По разкази на Петър Драгулев – бел авт.
***. По практически съображения, по време на Преображенското въстание понятието "окръг" отпаднало и било заменено с "район". Днес несведущи хора, които пишат за въстанието, продължават да употребяват думи като "окръг" или "околия" - бел. авт.
-------------------------------------------------------------------------------------------
През 1899 г. Върховният македонски комитет ( ВМК ) избрал за свой председател Борис Сарафов. През следващата 1900 г. Сарафов направил на източнотракийското емигрантско дружество “Странджа” предложение за обединение, което се извършило на седмия конгрес на ВМК ( 30 юли – 5 август 1900 г. ). В словото си пред конгреса председателят Борис Сарафов съобщил, че дружество “Странджа” се разтурва, като предава сметките и делата си на македонския комитет във Варна. Същата процедура приложили и за тракийските дружества в другите градове. Така, след почти десетилетно самостоятелно съществуване ( първата половина безименно, а втората под името дружество “Странджа” ), тракийската емигрантска организация станала част от Върховния македонски комитет, който започнал да се нарича Върховен македоно-одрински комитет ( ВМОК ).
В началото между Върховния македоно-одрински комитет ( ВМОК ) и Българските македоно-одрински революционни комитети ( БМОРК ) липсвало взаимодействие, но с установяването на задгранично представителство на последната в София контактите между двете организации станали постоянни.
[Previous] [Next]
[Back to Index]