Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия
Димитър Войников
 
29. Конгресът на ВМОРО в Пловдив ( 13-15 април 1902 г. )
 

Конгресът на ВМОРО бил свикан по време на великденските празници през 1902 г. в Пловдив. Смята се, че инициативата за него принадлежи на Централния комитет на организацията и нейния безспорен водач Гоце Делчев. Отговорни за конгреса и делегати на Централния комитет били Гоце Делчев и Михаил Герджиков, а като задгранични представители на ЦК присъствали още Туше Делииванов и Димитър Стефанов. Делегати от Източна Тракия били войводите Лазар Маджаров, Георги Кондолов и Тодор Шишманов, командващи трите революционни района - Лозенградски, Малкотърновски и Бунархисарски. В спомените си Михаил Герджиков посочва общо петнадесет души делегати, сред които вътрешни легални дейци, като Тодор Петков, главен учител на българските училища в Свиленград, Георги Калоянов, учител в село Рум беглий, Бунархисарско, Коста Нунков, деятел от Западна Тракия и др.

Конгресът заседавал три дни: 13, 14 и 15 април 1902 г. Нямало предварително изготвен дневен ред или най-малкото такъв не е открит досега, а от присъстващите никой не оставил нищо, с изключение на Михаил Герджиков, който разказал спомените си пред историците проф. Милетич и Иван Орманджиев. Така че всички, които са писали за конгреса в Пловдив, са ползвали сведения от техните книги.

Трудно могат да се открият причините за свикването на тоя конгрес. Посочват се далеч несъществени неща, които едва ли имат нещо общо с предмета на “делото”. Герджиков, например, посочва като причина нещо доста наивно и дори смешно. Между войводите Кондолов и Шишманов имало спречкване по следния въпрос: Малкотърновският революционен район, който командвал Кондолов, опирал на българо-турската граница, а районът на Шишманов, Бунархисарският, бил в дълбочина на турска територия, така че Шишманов и неговите хора трябвало да преминават през района на Кондолов. Естествено Кондолов допуснал да се минава, но маркирал строго определен път - село Аланкайряк ( границата с България ), село Заберново, Дражевите колиби и село Маглаикьой. Попитали Кондолов защо така. Той отговорил: районът е планински, неплодороден, месо и мляко имали, но пита ( хляб ) нямали, поради което неговата неголяма чета едвам се изхранвала и... за гости нямало. Затова Шишманов и четниците му транзит бързо да преминават в района си... Случаят е описан от Герджиков и несведущите се чудят и не могат да повярват, че това се посочва като причина за свикването на конгрес на ВМОРО.

И все пак имало и друга, по-състоятелна причина: борбата между върховизма и централизма ( вътрешната организация ). Който е чел спомените на Герджиков или е водил личен разговор с него, непременно е останал с впечатлението, че той е сред главните инициатори за свикването на Пловдивския конгрес. Много от тракийските войводи и революционни деятели, обаче, останали равнодушни и се отнесли с безразличие към идеята за конгрес, защото братоубийствената война, която се оказала едва ли не гибелна за македонското революционно движение, не намерила почва да поникне в Източна Тракия. Българите тук с почуда гледали тия борби по върховете на движението.

Герджиков в спомените си, след като описва междуособиците и борбите в Македония на сарафистите и върховистите срещу дейците на Вътрешната организация, казва, че за щастие той не допуснал тия борби да се пренесат в Одринско. Например върховистът Антон Бозуков искал да навлезе в Малкотърновско за агитация, но Герджиков го заплашил със смърт и щял да изпълни заканата си, но Гоце Делчев се намесил, пък и Бозуков се отказал.

Много деятели от онова време не приемат фразата на Герджиков, че “той не допуснал върховисти”, защото такава заплаха за Източна Тракия просто не съществувала. Например за сарафизма в Източна Тракия никой не знаел, освен Лефтер Мечев от Малко Търново, който в спомените си казва, че бил сторонник на идеите на Сарафов до идването на Герджиков, след което се отказал.

Знае се, че лидерът на ВМОРО Гоце Делчев и един от първите му сподвижници Михаил Герджиков са били сторонници на терористично-нападателния начин за водене на борбата. За Делчев сведенията по този въпрос са оскъдни, но за Герджиков изобилстват. Той е оставил писмени доказателства и устно е разказвал на много хора и най-вече на професор Л. Милетич за своите схващания по този въпрос. По-късно професор Милетич преразказва спомените на Герджиков в книгата си “Материали за историята на Македоно-Одринското революционно движение”.

На конгреса в Пловдив пратениците на ЦК и задграничните представители на Вътрешната организация лансирали терористичния начин на действие, като не отхвърляли въстанието, но... някъде в далечното и необозримо бъдеще. А атмосферата на този най-висш форум, който фактически ръководел освободителното движение, била такава, сякаш въстанието ще избухне всеки момент и това го чувствали всички.

Независимо от собствените си убеждения, през 1900 г. Гоце Делчев дошъл в Източна Тракия и не отхвърлил по принцип идеята за въстание, с което признал моралните и най-вече гражданските качества на тракийските българи. Подготовката за въстание в Източна Тракия вървяла независимо от каквито и да е съображения, решения и прочие на централните ръководни тела, организации, войводи и др. Хората приготвяли скривалища за себе си и за семействата си, складове за храни, скрити и недостъпни пасища за добитъка. Понякога организационната тайна се нарушавала, но това ставало от простодушие, лекомислие или наивност. Например в нашето село възложили на един мой съселянин да натовари колата си с жито, да го смели в една гръцка воденица и тайно да го складира някъде за четите. Воденичарят-грък проявил любопитство и попитал за кого е брашното. Нашенецът не можал да задържи радостта и гордостта си, че му е оказано такова доверие и се похвалил, че набавя брашно за четите в Балкана, които се готвят за въстание и че “тука ще стане българско”. За наш късмет воденичарят-грък бил наш човек и въпросът не се разнесъл.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Михаил Герджиков съобщава в спомените си, че по време на конгреса в Пловдив станали спречквания и то такива, че се стигнало до вадене на ками. За какво, Герджиков не пояснява. Спомнете си обаче споровете между Гоце Делчев и Стоян Лазов по време на тяхната обиколка из Източна Тракия през пролетта на 1900 г. Въпросът може ли да се прави обща кауза между българи, гърци и турци бил много важен от практическо и уставно гледище. Делчев казвал: може, ако трите народа разберат добре интересите си; Лазов казвал: не може, защото турците и гърците са отровени съответно от своя пантурцизъм и панелинизъм. В края на краищата въпросът бил изоставен, но и двамата останали на своите становища. Така че много е вероятно този или други подобни въпроси да са били повдигани на конгреса в Пловдив през 1902 г.

Конгресът взел важното решение Централният комитет да изпрати в Одринско, или по-точно - в очерталата се вече територия на бъдещото въстание, свой пълномощник, както го нарича Герджиков. Този пълномощник щял да бъде с широки права на инициативата и щял да управлява работите на революционната организация на място. За такъв бил избран Михаил Герджиков.

Конгресът санкционирал също разделението на Одринско на райони със съответни войводи. Освен известните вече Малкотърновски, Лозенградски и Бунархисарски район, добавили още Чокенски, Мустафапашански ( Свиленградски ), Узункюприйски, Ахъчелебийски, Дедеагачки и Гюмюрджински.

Най-добро изказване направил Лазар Маджаров, който аргументирано и точно защитил устоите на Вътрешната революционна организация. В организационно отношение се прочели само два реферата ( доклада ). Единият ( от Герджиков ) - как да се води агитацията, и вторият ( от Делчев ) - как да се организира Одринско. Конгресът изслушал и оплакването, че в Одринско не се обръща достатъчно внимание на въоръжаването.


[Previous] [Next]
[Back to Index]