38. Спомен за Преображенското въстание
В навечерието на Преображенското въстание бях 6-7 годишен и някои моменти релефно са се врязали в паметта и съзнанието ми. Помня ги и досега. Днес, при настъпващата вече старост, отново се връщам към тях, премислям ги и откривам още по-големи подробности...
--------------------------------------------------------------------------------------------
Жътвата е привършена и започва извозването на снопите до харманите край село. Това вършат жените, момчетата до петнадесет години и старците. Всички мъже, между петнадесет и петдесет години, са из горите.
Много от семействата не нощуват по домовете си. Събират се по пет-шест, дори десет и нощуват в по-големи къщи в центъра на селото. Всички носят по някое вързопче с храна и дрехи или пък торбички, приспособени като раници.
От нас, децата, пръв на мене ушиват такава торбичка, за “хранителни припаси” и то “неприкосновен запас”. Всяка сутрин моята торбичка се зарежда с неизменните филия хляб, бучка сирене и отломка захар ( “келле шекер” ). На дъното на торбичката, завита в кърпичка, винаги има бучка сол. Не зная какви свойства има солта, но ни учат, че когато свършиш всичките си хранителни запаси, прибягваш до солта. Тя подкрепяла силите. Торбичката се окачва на рамото ми и с нея играя, лягам, ставам, в продължение на месеци...
-------------------------------------------------------------------------------------------
Всеки чувства, че ще става нещо небивало, непознато досега и че от него ни делят дни или часове може би. Чувствам го и аз. Забелязвам, че торбичката с “неприкосновения запас” започва да се зарежда вечер. Закачват ми я през рамото и така лягам да спя...
Настъпват критически дни. Смъртната дружина вече не се мярка в селото. Капитан Икономов я закарал в планината и я подложил на денонощни бойни учения...
--------------------------------------------------------------------------------------
На 6-и август в полунощ удря дванадесетият час - Преображенското въстание е обявено. Цяла Странджа загърмява. В близкото градче Инджекьой е нападнат жандармерийският гарнизон. Гърмят едновременно няколкостотин пушки от двете сражаващи се страни, бомбените взривове са потресаващи...
Майка ми ме подхваща, изправя ме на крака, премята раницата на гърба си, грабва с едната си ръка братчето ми, пеленаче на шест месеца, с другата повлича мен...
---------------------------------------------------------------------------------------
Помня и стихването, края на въстанието. Турската войска още не се вижда. Една нощ баща ми се промъква в село, помня въоръжението му, на сутринта в тъмно заминава и не се връща. Това е третото му емигриране в България.
Два или три дни след това от полето се задават дълги войскови колони. Започва силна стрелба. Турците потушават, ликвидират въстанието, като прострелват горите, през които минават с планинска артилерия. Нашето село се спасява благодарение на протекцията на знатен турски бей.
------------------------------------------------------------------------------------------
После... амнистия! Повечето от нашите хора се завръщат в село и се отдават на работата си. Връща се и баща ми. Отваря се училището и аз съм един от първите, които сядат на чиновете му. Започват се разговори - отначало спомени, които постепенно преминават в спорове и остри пререкания. Започват да се търсят сметки, да се отправят обвинения за събрани и неотчетени суми, за обири, за убийства...
За две от убийствата се говори и спори най-много, защото има хора заинтересовани, засегнати: на Анегности Дяков от Малко Търново и на Йоргаки Пирилет от нашето село Рум беглий. Споменават се имена на революционни деятели, на войводи - малки и големи, дори на най-големите...
Изнасят се събития от началото на емигрантското движение в България... Правят се смели изказвания за аферите, особено за страшната и опустошителна Керемидчиолова афера, която едва не осуетила въстанието...
---------------------------------------------------------------------------------
И накрая... хуриет! Младотурците канят войводите от Преображенското въстание на “братски” събор, на който да се прокламират и манифестират конституционните свободи. Изборът пада на нашето село, защото, както казваше войводата Стоян Петров, имало “угоени бурми” ( угоени кастрирани овни ) и стари отлежали вина. Пристигат мнозина и съборът продължава цяла седмица...
Между народ, войводи и четници се казват ясни, сладки и горчиви думи. Разказва се цялата истинска история на Преображенското въстание, която аз слушам със зяпнали уста и запомням всичко...
Сега е мой ред да я преразкажа за поколенията...
[Previous] [Next]
[Back to Index]