41. Паметник на героите, паднали в Преображенското въстание, изваян от тракийския поет и революционер Яни ПоповЯсен месец веч изгрява ( Химн на тракийската емиграция ) Геройската смърт на Георги Кондолов Гибелта на Лазар Маджаров Вълчан войвода Странджанска жалба Странджа планина Горките бяли българе Станко ле, урумбеглийко
Ясен месец веч изгрява
Химн на тракийската емиграция
( За Пано и Равашола )Ясен месец веч изгрява
зад балканската гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.През потоци, реки, бърда
нещо върви, застава
и с глас нисък тихо шепва
тихо, без да усилва.Посред нощ... вечер, мъртви...
Кой ще да е тук сега?
Дали Юда самодива?
Или луда гидия?Не е Юда самодива,
нито луда гидия,
но е чета от юнаци,
плашило за читаци.Вървят, бързат да пристигнат
преди петли в Сармашик,
та предател да не ги види
и тирану предаде.Бързат, стигат в селото
като птички в гнездото,
но шпионско око подло
отнегде ги зърнало.Тоз час тръгва и отива
на враг чета предава,
че в село са с четата
Пано и Равашола.Из селото аскер тръгна
четата да открива.
Дириха ги, не откриха
нито следа найдоха.Подъл, низък там шпионин
с очи къща посочил.
Пушка гръмна, враг изтръпна,
знак се даде за борба.Юнаци са сал петима,
един срещу стотина,
бомба трещи, куршум пищи,
Цяла Странджа веч ечи.Тиранинът е уплашен,
от бомбите побъркан,
че юнаци веч се бият
храбро, славно да умрат.Ранен Пано, като буря
веч последно полита,
с Равашола те двамина
против толкова тирана.Юнаците песни пеят
и на роба говорят:
- Дръж се робе, не се плаши,
тъй се хомот сал троши.Ечат доля, пищят роби
за юнаци сломени,
че загиват и погиват,
а тях сами оставят.Този ден тихо, мирно мина,
дойде нощта ужасна.
Войска селото загради
и дружина заварди.О, Сармашик, име славно
от юнашка борба!
О, Сармашик име грозно
от подлост и шпионство!В теб паднаха героите
за делото свещено.
В теб умряха светиите
за братя роби в тегло.Странджа, 1904 г.
Геройската смърт на Георги Кондолов
Над Паспалово стърчи могила,
а под могила лежи светиня,
в тесен гроб черен отделен, самин,
лежи юнакът спокоен, славен.
В Паспалово, когато робът
с тиран вековен беше в борба,
падна юнакът с куршум пронизан,
подло предаден от грък шпионин.
Затуй го роби мислят, споминат,
старци легенди за него сказват,
затуй девойки песни му пеят,
а пък юнаци с кавал пригласят.
Ако ти, братко, искаш да видиш,
гробът юначен, песни да чуеш,
песни за храброст, за славна борба,
седни послушай близо при гроба.
Та кога сутрин слънце изгрее,
щурец, славейче песен запее,
моми жетварки песни подемат,
гори и води всички пригласят.
Тогаз ще чуеш песен юнашка
и от човек скитник близо в букака
кой ще ти песен жално запее,
за какво жали и що милее.
И като братко скитника зърнеш,
недей се плаши, чакай да чуеш,
чудни и славни песни юнашки,
вечер от моми, дивни русалки.
Щом вече месец, звезди изгреят
и стада овце вийнат да блейнат,
псета овчарски вийнат завият,
чета юнаци на гроб пристигат.
Около гроба всички застават,
песен юнашка почват да пеят
и с думи сладки словца му държат,
клончета от бук на гроб забождат.
След словца песни поклон направят,
с вода студена гроба напръскват
и пак юнаци на път потеглят
робите клети да обикалят.
Гроб се отваря, духът политва,
пред чета лети, та я упътва,
води я дорде русалки стигнат
и ведно с него на гроб се връщат.
Сред нощ изостава, всичко замлъква,
сал ветрец летен тихо полъхва
и се русалки в реката къпят,
с руси коси на гроб застават.
Юнашки песни викнат запяват,
и думи сладки почнат да редят
за тегла, мъки, за славни борби,
за вси юнаци, за клети роби.
Който в борбата падне за роба,
като юнака що лежи в гроба,
нему ще песни пеят потомци,
като на светец светли празници.
Ти ще да чуеш кога продумат,
юнашко име кога възпеят,
гласове гръмнат в гора зелена,
цяла природа ведно с балкана.
Тогаз ще зърнеш духът юначен,
който застава над гроба черен
и преди петли в гроба се скрива,
от път уморен сладко заспива.
Тайно седи чета страшна,
в малка къща нейде скрита,
сал шпионин да угадал
и на властта той обадил.
Сред нощ е... веч вси заспали,
сал войвода тъжно мисли,
чувства скрити го вълнуват,
че шпиони го предават.
Трепет голям, скръб в народа.
Плаче, жали мил войвода,
че в борба със свойта чета
в Дедеагачките полета
млад войвода чета води,
гори, полята преброди,
в Лъджакьово пристигнала
роб утеха за да даде.
С поглед страшен веч изправен,
с пушка в ръка храбър, буен,
чета буди и събужда
и чувства си им обажда.
Ето чета наредена,
с пушки, бомби пременена,
В тоз миг пушка гръмна, трясна,
гори, поля всегда екна.
Мил роб тихо им обади,
че се селото загради,
пушка гръмна, враг изтръпна,
борба страшна веч захвана.
Пукат пушки, трещят бомби
крещят, кълнат клети роби,
че дружина победена
с войвода веч сломена.
В Одринско роби плачат,
та шпионите проклинат,
че е в кърви там войвода,
смърт го дели от народа.
Ей там близо, в Дедеагачко,
в Лъджакьово недалеко,
гроб се вдига с кръстец писан,
тук Маджаров е погребан.
Странджа баир загърмява,
вятър клони залюлява,
в гори, поля, роби пеят,
та юнака хвалят славен.
Който падне в борбата
за правата на човека,
ще го хвалят потомствата
сега, всегда, дор до века.
Стоян Лилянка думаше:
- Сестро Лилянко, Лилянко,
я вчера ходих, сестро ле,
на Стамбул, на Еди-куле,
на Едикулско механе,
та се с Вълчана събрахме,
с Вълчана, с хайдутина.
Та ме е Вълчан послужил
с цървено вино бояма
и с кума биле ракия,
и ме е Вълчан попитал:
- Вуйко ле, вуйко Стояне,
ми лефтера ми е Лилянка?
Ку е Лилянка лефтера,
да й Лилянка провудя
три юза жълти алтъне,
алтъне като сахъне,
да носи да й прилягат.
Ку й Лилянка прилягат
и още да й провудя
и още колкото тява.
Лилянка тихом продума:
- Ни ща го братле, ни ща го,
ни ща ни да го видя,
ни името му да чуя.
Страх ме е в къщи да вляза
Вълчана да си дочакам,
че ми е Вълчан хайдутин,
хайдушка млада войвода.
Я не плачи, я не жали,
горо ле зелена,
не грижи се да посрещнеш
сланата есенна.
Моето е клето сърце
люто наранено.
А след снега ще бъде
всичкото залето.
И по тебе ще да цъфнат,
божур и лалета.
А пък ние ще се сберем
все храбри момчета.
Хайде, кажи Бог да прости
Михаил Попето,
за геройски за Делчева,
за Кондолов Гьорги.
Припомни си пак той също
за Пано Ангелов
Равашола, Иван Стойков,
за Паскал Иванов.
Те мъже посеят семе за свободата,
а пък ние ще го женем, кога време дойде.
Това време наближава, чуйте мойте думи,
скоро, Странджо, ще се сберем из твоята шума.
Не се оплаквай, Странджо планино,
майко свещена, родина мила,
че твойте чеда скитници ходят
голи и боси в чужбина скитат.
Край Черно море ей там на брега,
твойте юнаци събрани сега,
планове кроят за атентати
против турските мръсни джелати.---------------------------------------------
Ще да затръби скоро тръбата,
кръв ще се лее за свободата.
За Петър Стоев, Гьорги Кондолов,
за Маджарова и за Делчева.
Горките бяли българе [*]
Горките бяли българе,
тие се богу молеха,
еннъж българско да стане,
българска съгьгя да съди,
български ескер да сберат.
Молили и е станало,
българска съгьгя сеннала,
български ескер събрале,
редум селата писале,
редума Хесакията,
Кайнарджа и Дулгерлия,
Кайрякът и Панчярево,
Гръцкото село и Конак,
Калово и Стоилово,
Сърмашик още Чеглаик,
Търново и Дерекьово,
пусто Гьоктепе самичко,
него най-млого писале
педесек и пекь момчета,
и девекь души женени,
най-напреш, мале, писале,
на болен Гьорги момчето
и Димитър Настъпинчето,
комита дума Стефану:
- Холан, Стефане, Стефане,
стига хи, холан, писова,
че ше те кълнат момите,
и ше те плачат жените,
жените и майките хми!
Станко ле, урумбеглийко
Станко ле, урумбеглийко, мари,
Станко ле, конак съйбийко,
Станко ле, бяла гражданко, мари,
сега са Станко, сега са,
сега са девекь години,
от кък съм тръгнал с биглитет,
с биглитет, с бигликчиите,
девекь към каази обидел
и девекь коне променил,
ма конакът си ня мяня,
все у вас, Станко, доходам,
все у вас, Станче, на конак,
все тебе сама находам,
самичка със ергаткето,
и още със бакальлято,
в очи ня съм тя погленнал,
дума ня съм ти продумал,
ся ше те в очи погленнам,
и ше те дума попитам,
майка ти съща ле ти е,
яле е върла мащеха,
та те самичка оставя?
- Байня ле, бате Иване,
ня ми е майка мащеха,
ями ми майка вярува!
- Ти кажи, Станче, майка си,
я пък майка ти, татко ти,
да дадат тебе на мене!
- Байне ле, бате Иване,
такава дума да нема,
такава дума ня бива,
пряш татка да се продума!
[Previous] [Next]
[Back to Index]
*. Из репертоара на Кера Маджарова, 1983 г. Особена благодарност дължим на сина й Панайот Маджаров за доброто сътрудничество и консултации за географски и исторически имена и факти, споменати в книгата - бел. ред.