43. Икономически възход на източнотракийските българи. Защо моето родно село Рум беглий се спасило от унищожение
Старата и прогнила Турция си оставаше все така безлична, но младотурското движение раздвижи духовете. Борбата между империята и европейски страни като Франция, които искаха да запазят привилегиите си за търговия от времето на крал Франсоа Първи, се активизира. Турското правителство, макар и скрито от кредиторите си, успя да наложи минимални протекции за земеделското и скотовъдното производство. Цариград и други близки консумативни центрове поглъщаха традиционните български продукти. Обширната територия на империята, все още разположена на три континента, осигуряваше пазари с печеливши цени за българите производители. Например на малките селски и градски пазари едно “цариградско кило” жито ( средно около тридесет сегашни килограма ) стигаше до петдесет гроша или половин златна лира по онова време, а цената на един овен ( кастриран ) се движеше от една турска лира до една златна английска лира.
Производствените разходи за скотовъдство в Източна Тракия бяха сравнително малки. В ония времена в обор се подслоняваше и хранеше само работният ( впрегатен ) добитък - волове, биволи, коне, а овцете и козите бяха на паша на открито и през зимата. Един пастир на овце и кози пасеше около сто и петдесет глави, а на едър добитък - до петдесет глави.
Възползвайки се по един почтен начин от тези благоприятни условия, разорените тракийските българи отново тръгнаха към икономически възход. Моите сънародници видимо не спечелиха нищо от Преображенското въстание, освен кървави борби, мъка и накрая... една амнистия. Нищо писано или казано не бе прокламирано в тяхна полза, но въпреки това именно въстанието бе решаващо за новото време. Защото Източна Тракия след Преображенското въстание вече не беше същата. Башибозукът, който преди вилнееше единично и масово, почти изчезна. Безобразното своеволничене на всеки жандарин или изобщо турчин, облечен във власт - също. Дори сините мундири и червените фесове на жандармерията, която поддържаше вътрешния ред, се виждаха по-рядко. Аз помня, че обиските и огледите продължиха и след въстанието, но това вече се вършеше от редовна войска, в която имаше относителна дисциплина и началници, които все пак носеха някаква отговорност. Гърците също се стъписаха, а техните интриги видимо намаляха. Те се опитваха да се ориентират в новата и напълно непозната обстановка.
Непрекъснатите грабежи на български орни земи и мери от турски преселници стихнаха. Богати гърци и турски бейове, собственици на бивши едри спахийски владения, започнаха да ги предлагат за продажба на работливите българи, защото времето на изполицата беше безвъзвратно отминало, а българският интерес вече не беше насочен само към дребната поземлена собственост. Ще разкажа как нашето село закупи едно доста голямо за тукашните балкански условия феодално имение.
Спахийското имение Хрузун беше собственост на стара турска фамилия, оглавявана от Фадул бей. То се намираше между селата Рум беглий и Серген и имаше площ от седемдесет и пет квадратни километра. Цялото това пространство включваше обработваеми земи, пасища и гори.
През 1897 г. Фадул бей обявил имението за продажба, като добре знаел, че цената от пет хиляди златни турски лири можела да се плати само от трудолюбивото българско население на Рум беглий. Имало и други причини, заради които Фадул бей държал на нашите хора, но за тях ще говорим по-късно.
Когато след амнистията младото и трудоспособно българско население от нашето село се завърнало вкъщи, то закупило имението. Преди това, обаче, през 1899 г., пак във връзка с продажбата, се случили важни събития. Фадул бей и неговият управител грък Атанас Харитоолу имали синове, които често посещавали имението Хрузун. Момчетата идвали да контролират работата по време на сеитбата и понякога оставали да спят там. Но не щеш ли една нощ неизвестни лица отвлекли двамата младежи и на сутринта намерили труповете им наблизо до чифлишките сгради. Били убити с ножове.
Започнало търсене, следствие и най-различни предположения за тия с нищо необясними убийства. Веднага се намерили хора, които се опитали да насочат следствието към българите от нашето село, защото било ясно, че те именно ще закупят имението Хрузун. Извършеното престъпление можело да има най-лоши последици за Рум беглий, защото същите хора подхвърляли да се организира вартоломеева нощ за българите.
Намесил се обаче самият Фадул бей, като баща на единия от убитите младежи. Той посъветвал следствието да не прави прибързани заключения. Фадул бей не скривал съмнението си, че убийствата са гръцко дело, защото гърците не желаели българското въздигане и забогатяване.
Органът на тракийското дружество във Варна - вестник “Странджа” - също съобщил на страниците си за убийствата. Цитирам дословно текста от дописката:
Брой 16 от 15 август 1899 г., Варна
“През това лято шайка турци цели две недели заобикаля селото Инджекьой, Бунархисарска кааза, да залови познатия тук богатичък грък Атанас Харитоолу. Няколко пъти шайката му провожда хабери да не се крие, защото скъпо ще да му плати; тя проводи и хора да прескочат в двора му нощно време, да го издебнат и уловят, но той себе си опази. Но вместо сам той, в ръцете им попадна момченцето му Христаки, дете на десет-единадесет години. Харамиите отидоха на улея на собствената Атанасова воденица, та му отрязоха главата като на яре и се махнаха от мерата на Инджекьой.Същите тия разбойници отидоха в село Серген да вардят и уловят Кануд кехая, лице, което има две хиляди и триста броя овце. Кануд кехая още от време се осланяше на чифлик сайбията на село Серген - Фадул бей. Разбойниците проводиха хабер на кехаята да им проводи “харашлък” ( откуп ), а Фадул бей им проводи хабер да оставят мерата му. Разбойниците, разгневени на Фадул бея, извардиха в гората сина му Шeрифа и жив го разпарят.
Сетне шайката се запиля някъде към Скопо и по Дерекьойското землище. Чуваме, че в Скопо явно отишла, та си навзела потребности. До Шехнатица обра и няколко хора, но за малко време беше се изгубила. Тия дни наново тя се яви и прави чудесии от злодеяния. В Кравничена тя на 12 юли изтръгна пеленачето на Петко Русев, което майка му носеше в цедилката. Водачът им улови детето за ножонката и като спусна главицата му надолу, като краставица го пресполови през средата на коремчето му. Напоен от невинната кръв на сукалчето, обърна се към Петка и с думите “Хайде, гит жимди, гяур” пусна ги да си вървят. Бащата и майката са в полулудо състояние.
Хал и берекетова е то в турската свещена държава.
30 юли 1899 лето
Дриплю
( автор на дописката – бел. авт. )
Според в. “Странджа”, убийствата, описани като два различни случая, са разбойническо дело за пари. По онова време пощенски съобщения не е имало и по всичко изглежда, че вестникът се е позовал на гласни източници, идващи от Турция. Редакторът Петър Драгулев и хората около него не знаели и не допуснали, че убийствата може да са добре замислена провокация срещу българите от Рум беглий.--------------------------------------------------------------------------------------------
Екзархийските органи в нашия край ( Одринската митрополия и главно Лозенградското архиерейско наместничество ) взели отношение към тази история. Към края на следствието се намесил и самият Екзарх Йосиф. Той се срещнал в Цариград с турския министър на вътрешните работи, който го посрещнал благосклонно и му съобщил, че следствието е стигнало до истината и ... че престъплението не е извършено от българи. Турският министър смятал, че това е гръцка провокация, която имала за цел да наложи жестокото престъпление като дело на българите от Рум беглий. Той заявил, че българите не носят повече отговорност за убийствата, но след известно колебание извадил и поднесъл на Екзарх Йосиф броя на в. ”Странджа”, който ни най-малко не разобличавал гърците като автори на провокацията.
По същото време Турция водела война с Гърция за областта Тесалия. Тази гръцко-турска война била за Турция нещо повече от схватките, които ставали често в различни части на империята. Турският министър намекнал, че с позицията си по убийствата в. “Странджа” оневинява гърците и косвено застъпва гръцката кауза във войната. Турският вътрешен министър дал да се разбере, че правителството смята Екзархията за представител на българското население в Тракия, независимо от нейния правен статут. Чрез Българския екзарх в Цариград, той отправял уведомление до българското правителство да държи сметка за отношението и поведението на в. “Странджа” [*]. Турският сановник казал още, че той лично и цялото правителство во главе с Великия везир били уверени, че Екзарх Йосиф и възглавяваната от него Екзархия не са свързани с тия български среди, които готвят въстание срещу турската държава.
После двамата събеседници прехвърлили разговора на историческа тема. Турският министър припомнил на Екзарх Йосиф, че българи са спасявали гръцката национална кауза от удари със съдбоносно значение и разказал, че в началото на ХІХ век, през 1821 г. и по-после, гръцкото революционно движение било така загнило и щяло да рухне, ако не бил свежият приток от българи доброволци, които го спасили. Той припомнил и небивалата историческа измама от страна на гърците, които през 1829-30 г. ( Одринския мир ) в чисто български земи ( днешното село Кюлевча около Шумен ) се осмелили да твърдят, че цялото християнско население по пътя на руските войски било гръцко.
“Това, че не сте погърчени, вие дължите на нас, турците” - казал министърът, - защото ние, като народ владетел, не можехме да не държим сметка за количествените отношения между подвластните народи. Ние имаме всичкия интерес да си останете толкова и такива каквито сте - производители, защото производството е гръбнакът на държавата”. Накрая министърът попитал Екзарх Йосиф дали той си спомня поне един-единствен случай, когато гърци са помагали на българи.
За тази среща между турския вътрешен министър и Българския екзарх съм слушал разказите на д-р Владимир Бурилков, бургаски адвокат, и Димитър Ляпов, известен македонски деятел. И двамата са били висши служители на Екзархията в Цариград.
*. Според някои автори, след Освобождението през 1878 г. и особено след обявяването на независимостта през 1908 г., юрисдикцията на Екзархията вече не се ограничава само в рамките на Отоманската империя, а става в някаква степен и субект на международното право – бел. авт.
-----------------------------------------------------------------------------------
А сега да се върнем към имението Хрузун, което българите от нашето село Рум беглий закупили от Фадул бей. Имението беше с дължина петнадесет километра и ширина пет километра. През вековете то преживяло всички превратности, през които е минал и турският феодализъм, за да се превърне в наше време в обикновен селскостопански чифлик, отдаван под наем.
Случило се обаче така, че според Санстефанския мирен договор, по една страните му ( петнадесеткилометровата ) трябвало да мине турско-българската граница [*] и имението щяло да остане в България, ако не бил последвалият Берлински договор. Засега Фадул бей и неговото семейство имали късмет, но в размирните времена, които се задавали... Така че за умния и образован Фадул бей било ясно, че трябва да продаде старото феодално владение и то на българите от Рум беглий, защото, поради начина им на живот, те единствени можели да се сдружат ( по това време, под влияние на проникналия чужд капитал, това била много популярна форма за набиране на колективен капитал ) и да платят исканата цена.
Имало и нещо друго, далеч по-важно, което решително наклонило везните в полза на сделката. Фадул бей събрал първенците на селото и направил своето предложение, без дори да попита дали българите са съгласни. Селяните познавали бея като умен и почтен човек, но въпреки това се усъмнили дали във всичко това няма някакъв лош замисъл. И те простодушно доверили на Фадул бей своите съмнения и опасения. Беят се усмихнал и уверил селяните, че няма от какво да се страхуват, защото ако имало някаква опасност, тя засягала единствено него. И той хвърлил на масата най-силния си коз: Фадул бей знаел за дружеството и вестник “Странджа” във Варна, знаел, че българите от Европейска Турция, т.е. от Тракия и Македония, готвели въстание. Какво щяло да донесе въстанието не се знаело, вероятно война между България и Турция, чийто изход също не се знаел... Но при едно въстание, казал Фадул бей, той можел да спаси селото от разорение, а жителите му от унищожение... и... се застраховал, че тия, които с оръжие в ръка се борят срещу държавата...
Фадул бей действително изпълнил обещанието си и при потушаването на Преображенското въстание спасил Рум беглий от унищожение. Затова нашите старци не приели поканата на въстаниците да бягат и настояли жените и децата да останат в селото.
След въстанието заслугата на бея била оценена високо. Моите съселяни закупили имението Хрузун, като 1/3 от цената – пет хиляди златни турски лири била внесена веднага, а останалите 2/3 се изплатили през следващите три години от реколтите и приплода на добитъка. Всички бедни хора в селото, повечето от които бивши ратаи в имението, били освободени от първото плащане. След закупуването на имението Хрузун, в нашето село вече нямаше нито един неоземлен жител.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
*. В Санстефанския договор тя се споменава като Соуджакдере – бел. авт.