Старите хора разправеха, че Синапя е джеллатовал и касаповал майсторете-дюлгере, те са много рюкали и цирикали. И колкото повече са цирикали, толкова по-надалече им е хвърчела кръвта. И там, дето е падала, всичко е изсъхновало. Челевеща кръв дето капне и напои — всичко изсъхнува. Там трева не расте никога. И елите не виреят — и те изсъхноват. А пък който джеллатова и касапова людете, ако не. яакуси от кръвта и него кръвта поврежда.
Знам от нашето село един челек, дето е джаллатовал люде. Сега тоя джеллатин не може нищо с ръките да побарне. Нему ръките мирно не стоят, все му играят. С тех той лъжица не може да държи, та други му подават яденето в устата. Него кръвта го е повредила, оти е джеллатовал люде и без никаква вина ги е отбавил. [*]
Слушала съм още и това, че там, където местото е напорскано с човешка кръв, джинесва и не може да се ходи по него. Ако стопиш на токова место, кръзта ге повдига и не дава да ходиш по нея.
Наш Емин бе намерил местото, дето е заровено Синаповото имане. Хубаво,
ама ага е отишъл да го копае, изведнъж кръвта на майсторете започнала да
го повдига, да го разтриса и подмета, целата земя забубутела. И тогава
толкова се е бил уплашил, че не е
*. джелатовам — измъчвам
отбавям — убивам
18
сварил да бега и доде да се отмахне от местото, щел да си счука главота от търкалене и подметане. В тутакът [*], ага е бегал, шепната му паднала и дуламата [*] му останала, та сетне чек на неделята е ходил с друг чилек да си ги земе. Ала ага отишол там, пак го е било страх да наближи местото, та отдалече с кукал [*] си закачил дрехите, без да допира нога до кръвта.
Помня по среде нощ си дойде в Чепеларе и го попитахме:
— Докара ли парите? Пък той рече:
— Немойте ме пита! То добре че мене не отфърли некъде, да се загубем...
— Ам ли щеш още еднъж да копаеш Синаповото имане?
— Валлахи, биллехи! — кълнеше се Емин и въздишаше издълбоко: — А-а-х-х, я вейки и на сън не ща го спомена, та не да идам да го ровем. То онова имане е проклето. Хора е разплаквало, курбан е земало и нема да се даде никому лесно да го вземе. Синаповото имане ще излезе на открито, ага дойде края на света. Тогава ще се затресе земята и всичко ще излезе отгоре. Сайбията [*] нема да го държи — ще го изкара на бел свет, ала тогава пък водите ще липсат. И ага видят хората, че се жълтее Синаповото злато, ще показват с пръст и ще викат: „На, вижте де тече вода!” До него ще ходят, ала нема да го барноват, защото е пари, а не вода. Тогава хората вода ще искат, а не пари. Златото ще го подритват...
Старите хора много работи разправеха, ала де са сега те? Един по един
всички се изгубиха...
Разказала: Е. КЬОРАЛИЕВА
Записал: Ат. Райчев
*. тутак — суматоха
дулама — мъжка горна дреха
кукал — дървен пръст с пресечен клон; кука
сайбия — стопанин, в случая бог