По време на чумата една майка вдовица от Горно Дерекьой [*] избягала с трите си дъщери в местността Синора. Тук имало стара колибка и майката вечерно време се подслонявала в нея, а през деня се криели в тъмната Коматанска гора. Дъщерите й били големи, огиздила ги с най-нозите дрехи и ги накичила с главенцки гиздила, [*] защото чумата не кайдисвала да мори нагиздените моми. Ала голямата дъщеря се разболела. Майката веднага отвела другите, в гората, а тя останала да пази болната. На седмицата голямата дъщеря умряла и сама майката изкопала гроб под старите ели и я заровила. Отишла при другите дъщери в гората, но стояла далеч от тях, защото била вече мръснак [*].
Разболяла се и втората дъщеря. Майката намерила сили, задянала и нея и с големи усилия я изнесла на Синора, а оттам надолу я засурнала [*] и погребала до голямата сестра. Останала последната й дъщеря в гората, но и тя след време починала. Сиротата майка решила да събере дъщерите си на едно място под старите ели. Изтощена от глад и мъка, тя задянала последната си рожба, но силите й свършили, паднала с нея над пътя при Коматанската баруга и не могла да я носи по-нататък. Тук тя с вързаната за миндиля [*] си чекийка изкопала плитък гроб и с мравилек засущила [*] последната си дъщеря, След време намерили самотната майка умряла под елите над пресния гроб на двете й дъщери!
Узунци и Харитевци избягали в Полянската усойка. Жената на Георги Харитев
— Жека била рождилница [*] и не могла да бяга. След една седмица Георги
*. Горно Дерекьой — дн. с. Момчиловци
главенцки гиздила — годежни облекла
мръснак — заразен
сурнам — влача
миндил — престилка
засущвам — закривам
рождилница — родилка
20
нощно време прилезал [*] да навести жена си. Намерил я умряла, а от дясната й страна в ъгъла притиснала живата си още рожба. Георги се зачудил какво да прави в тъмната нощ. Вземал мотиката и изкопал гроб под белите сливи в градината, закачил жена си за краката с един гагул [*] и я отсурнал в гроба. Сърцето му се късало, зачудил се какво да прави живото пеленаче? Прекръстил се пред кандилото, вземал детето с двете ръце и го понел в тъмната доба към майчиния му гроб. Рожбата плакала, плакал и сиротният баща... Сложил детето живо при мъртвата майка, напълнил гроба с изобилно накапаните сливи (бели маринки), хвърлил пръстчица върху им и пак избягал към Поляната. (Гробът бил пред сегашната къща на Манол Бабугеров и при копане на яма за вар бяха намерили погребани майка и дете, умрели от чумата.)
Същото се случило и със стария Горлия от Д. Дерекьой [*]. Той избягал с жена си на Пилещи камен. Тук тя родила и умряла от чумата, а оставила живо детенце. Горлията плакал, нареждал и сам погребал жена си и до нея сложил живата й рожба. На старини Горлията плакал и викал: „Къде ще мене господ да тури, ага сам погребал живо дете!”
Георги Тодоров Бакларев — Мандата тъкмо бил довел пргез зимата млада
невеста на име Ружа от Чакоровския род. След сватбата за пръв път Георги
отишъл на пазар в Станимака с двете си мулета и събрал голям армаган на
Ружа. На връщане от Станимака през „Свети Георги” срещнал уплашени хора
да бягат и ги запитал за нещо ново по село, а един му подсказал, че и жена
му се е разболяла. Георги набузил [*] мулетата и дошъл като луд в село.
От бързане извадил ножа, срязал въжетата на товарните мулета и веднага
влязъл вътре. Намерил Ружа седнала на вътрешната стълба да плаче и нарежда.
Погледнал я, зад ушите била вече посиняла. Георги загрижено я запитал защо
плаче, а тя му казала: „Ееехх, мъжо... тьожка ма глава боли, чумата ма
е фатила, ще ти умра... Ще останеш млад вдовец...”
*. прилезал — прибегал
гагул — кука
Л. Дерекьой — дн. Соколовци
набузил — насилил
21
Георги й поднесъл големия и пръв пазарски армаган, Ружа го гледала и пак плакала. Подал й една ябълка, тя е подържала в ръката и я изпуснала. Георги дигнал невястата да я внесе вътре и през вратата умряла в ръцете му. Изкопал гроб в градината, отсурнал още топлия труп и го погребал. Хванал мулетата и той тръгнал да бяга. Намерил своите братя и роднини, но никой не го приемал при себе си, защото бил мръснак. През лятото Мандата скитал сам по горите до късна есен. Един ден случайно се срещнал с брата си Пахуня от двете страни на Болшенската река и тихом си проговорили:
— Бубамолууу... , [*] умре ми жената и я погребах в градината и цяло лято ходя като луд по горите.
— Бубамолуу... мене умреха и жената, и децата... зарових ги на едно място в гората — му отвърнал Пахун.
— Щом е тъй и двамата сме мръснаци, хо да се съберем заедно, та който умре по-напред, единият да го погребе — отвърнал Пахун.
Георги бил грамаден човек, имал голяма сила, ходил небрежно и разсурнато и оттам го призовали „Манда”. На другата година като вдовец минавал през Грибачевската махала за имотите си в Голямската усойка. У Грибавци имало изостанала мома на име Мария, която била изропчена [*] от сипката. Тя гледала Георги, когато минава покрай къщата, и викала: „Мандо, Мандо, разсурнат и парталив, [*] кой ще тебе сега да зьоме...”
След две години се случило, че Мария се оженила за разсурнатия Манда.
Димитър Зограф изографисал чумата в църквата над южната малка врата
и винаги, когато Георги излизал от църква, сочил юмруци към чумата-страшилище,
въртял главата и викал: „Ах-аааххх, ти чорна чумо, ти ми изеде младините
и женицата...”
Разказал: К. КАНЕВ
*. бобамоолу — брате
изропчена — обезобразена
парталив — окъсан, дрипав