Който казва, че в Забърдо не растат и не стават кукленски череши, лъже. Имаше ги другош [*], ставаха, ама ги обираше и изядаше „Аллаховото”.
Кой знае кога и кой от старите Дрехеме беше насадил три кукленски череши в нивата до гробището. Едната беше белица, другите две раждаха като жужул [*] черни череши, от мед по-сладки. Хубаво, ама нали беха само те в цяло село, наближи ли да узреят, съберем се момчетии като Павчугата и Имамовото, отидем за неколко вечера и ги оберем.
Дрехемовците се зачудиха. Чилек около черешите не могат да забележат, пък нещо ги сайдисва. Ходиха, разпитваха и от ходжи акъл искаха, ала нищо не помогна. По едно време некой пусна дума: „Тая работа ще да е Аллахова” и оттогава като рекоха по село: „Аллаховото яде Дрехемовите череши, та аллаховото.”
Ала веднъж един от Дрехемовите — Афузчека, каздиса: [*]
— Тая година ние ще си ядем черешите! На белицата ще сторя одерка, ще си отнеса постелки и тюфека и доде не узреят черешите, нема да слезна. Не Аллахово, ам дракус да дойде, нема да отстъпя! . . .
Дядо му го слушал, слушал, та че му рекъл:
— Щом си таков бабаитин, върви!
*. другош — друг път
жужул — вид едра черна буболечка
каздисвам — ядосвам
111
Започнаха да червенеят черешите. Афузчека нарами тюфечището и на... белицата. Ама и на нас пак ни се приядоха череши.
Струвахме, кроихме и една вечер свихме под мишница по една кенарена риза и право — на гробището. Наденохме ние ризите, отрезахме каргия, [*] направихме по три свирки и... към черешите. Ама вървим от три страни. Вървим и свирим едно желничко, желничко. Пък имаше и месечина, та се видеше. По едно време Афузчека се разшава, откашля се дваж-триж и туп — на земята. Че като драсна пустият му чилек нах село, куче да бегаше след него — не можеше го стигна. Чухме глас чак на ливадата, Ама то глас като глас ли бе, брате?
— Мижо, [*] тезьо, [*] хотте борже, [*] Аллаховото дойде...
И толкоз би.
На белицата найдахме само тюфечището на Афузчека насипано. Изплюскахме се с череши, пък тюфека си оставихме на място.
На другия ден дядо му отсече и трите кукленски череши и ги досурна за
дърва.
Разказал: Ш. СЛИВОВ
Записал: Ч. Илиев
*. каргия — тръстика
мижо — чичо
тезя — леля
хотте борже — хайдете бързо