32. Надуване
В турско време отишли от Широка лъка тайфа терзии в Селча да шият на богати агаларе гайтанлии потури и долами. В тайфата бил и стрику Доню, голям мохабетчия и майтапчия. След като шили на други селчани дрехи, поканил терзиите и ходжата и него да курдисат с хубава иремена, с много шарилки и гайтани, както подобава на каяфетя [*] му.
Този ходжа бил прочут с правене на муски и други напиналки. Пред терзиите
сам се хвалел, че нему никой не може да стори беля, защото веднага ще го
от-
*. каяфет — положение
113
крие, а ако е избягал, ще го надуе със специални молитви и където и да е, ще пукне.
Слушали терзиите и мълчали. Ходжата имал хубав часовник за времето — „Саркисьов” и го държал в одаята, закачен на пирон.
Един ден стрику Доню прибрал часовника, без да го забележи никой. Ходжата побеснял. Донесъл едно яйце, сложил го в огнището на слаба жарава, самият той седнал на малко килимче и започнал да шепне нещо. Надувал крадеца. Както се издувало яйцето в огъня, тъй да се издуе и пукне и крадеца.
Терзиите били в стаята и наблюдавали всичко. Стрику Доню, макар и да не вярвал в такива измишльотини, все пак бил в напрежение. Сторило му се дори, че потурите му се разпъват. По едно време нагорещеното в огъня яйце се пръснало. Тогава ходжата рекъл:
— Свърши! Крадецът пукна! Не донесе сахатя, но нека така да си иде с него в джендема!
Като чул това, на стрику Доню се отпуснало сърцето, отпуснали се и потурите му.
Надвечер, както си шиели в одаята терзиите, дошъл един михалковчанин. След съответните поздрави ходжата, го запитал:
— Нещо ново нататък?
— А бе днес умре от дамла [*] един човек на пътя в Михалково.
Ходжата се обърнал възгордян към терзиите:
— Видяхте ли? Пукнах го. Другуш да не краде ходжовски сахат!
— Така, така му се пада, ходжа ефенди! — добавил и стрику Доню.
Разказал: М. ГРИГОРОВ
*. дамла — удар, парализа