Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
II. МАТЕРИАЛНА КУЛТУРА
 
1. Къща, устройство и уредба
2. Облекло и накити

1. Къща, устройство и уредба

В по-далечно минало къщите в с. Сачанли били едноетажни, построени направо върху земята. Те били ниски, прихлупени, без прозорци, с азлък (малко прозорче) на покрива (скица 3). [53] В този тип къщи понякога заедно с хората живеели даже магарето и мулето.
 


Скица № 3
Стари едноетажни къщи
 


Скица № 4
 

53. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 412, л. 209; в. „България”, 1913, годишнина 15, бр. 66.

39
 

По-късно в строежа на новите къщи, в тяхната форма и устройство се забелязва известно подобрение (скица 4). Започнали да ги издигат на два етажа и на стаите да поставят прозорци, започнали да ги обръщат с лице на юг. Такива къщи имали свещеник Илия Ангелов, Стою, Андон и Вълко Иванови Трингови, Димитър Стаматев—Терзията, Петко Митков, Димитър Славков и др.

След 1890 г. в селото се появило еснафското съсловие, което внесло нови изменения в културата на бита. Голям принос в тази насока правели по онова време Революционната организация и учениците от Одринската българска гимназия.

И старите, и по-новите двуетажни къщи били с най-проста архитектура и разпределение. Старите имали само по едно отделение — стая, наречена къща, с доста големи размери, за да побере многобройната челяд: баща, майка, дядо, баба, а при големите семейства — възрастните, синовете, внуците и техните деца. При този тип къщи имало единични и с по две стаи — предна, гостна и задна — кухнята (скица 4). В архитектурно ношение двустайната къща била малко по-сложно устроена от описаната (скица 5). Тя имала преддверие, с което се влизало в стаите и се наричало сачак. В него окачвали на дървени колчета, забити в стената, съдовете за вода — бакърени и дървени, а до тях поставяли стомните и бъкела за вода. Двуетажните къщи имали в долния етаж пруст, който водел в така наречената задна къща — кухнята, която всъщност била всекидневна за цялото семейство. В пруста били дървените колчета за окачване на съдовете. Тук били и полиците за поставяне на меховете за сирене, извара и масло. Срещу кухнята била предната долна стая, в която спели бащата и майката. На втория етаж се отивало по вътрешна дървена стълба, която се намирала в дъното на преддверието. В двете стаи на втория етаж ставали семенните празненства и гощавки. Стаите имали по един прозорец с размери 50-60 на 70-80 см. Те били снабдени с напречни железа, които влизали в касите на прозорците. Прозорците имали стъкла. Двуетажните къщи имали и дървен балкон, който се намирал над външната врата.

Къщите в селото били строени от камък — гранит и мрамор. Стените не били измазани и изглеждали като мозаечни, благодарение на сивия цвят на гранита и белия мрамор. В стените имало дървени пояси, поставени

40
 

по на един метър един от друг, което придавало и по-голяма здравина на строежа. Дървената конструкция била от яки дъбови греди, а по-малките греди били от бук. Върху гредите поставяли издялани букови и дъбови дъски, върху тях кал и най-отгоре тикли (плочи от цепени камъни). Стаите нямали таван, а подът бил измазан с червена пръст. Цокълът бил направен от пръст в по-светла охра или пръст с по-жълтеникав тон, за да се отличават цветовете на пода и цокъла. По него правели тук-там украшения, които дооформяли стените, измазани с бяла пръст. Бялата и цветната пръст копаели от близката околност на Мехтеревата воденица.

Само подовете на училището и хана били направени от рязани с трион дъски.

Вратите на къщите били направени от здрави дъбови дъски, обковани с три реда гвоздеи с големи глави. Те се залоствали със сюрмия, която влизала в стените зад вратата. Отвън имали керкел (халка), който се заключвал с кофар. Над вратата висяло мандало, което се затиквало зад нея, за да бъде притворена през деня. Долната рамка на вратата се наричала долен прастат. Стаите имали камини, които палели през зимата. В комина на височина около един метър поставяли здрава греда, на която закрепвали желязна верига. На нея закачвали съд за варене на храната. На огнището имало трикрака пирустия, която употребявали тогава, когато слагали тава на огъня. Имало още дилаф, гребуч за разпалване на огъня. Ъглите от двете страни на камината се наричали кюши — лява и дясна, а стената срещу огнището била снабдена с издигнатина, на която поставяли халищата и дрехите. В стените на стаята издълбавали ракли за храна. На някое място в стената поставяли гърне, в което богатите хора криели кемера (златото). Гърнето било затворено и стената замазана. По цялото протежение на стените, близо до покрива, на 50 см под нето, стояли рафтове, на които домакинята слагала различни предмети.

Стаите били постлани с кознняви халища. Кюшите, дясната за мъжете и лявата за жените, застилали с възглавннци. В някои къщи за постилане употребявали по-рядко овчи кожи, върху които седяли възрастните. Столове нямало. Хранели се на софра. Чиниите били дървени, от пръст или добре калайдисани бакърени сахани.

41
 


Скица № 4


Скица № 5
По-нова двуетажна сачанлийска къща
 

Спяли направо на пода. Родителите и децата се нареждали в горния десен ъгъл и се покривали с бяло халище. За малките деца имало люлки, направени от плат, а в редки случаи — от дърво.

42
 

При новите къщи оборът за добитъка бил отделен. Той се намирал встрани непосредствено до къщата. В обора намирали подслон магарето, мулето или конят и най-много една крава. Там била складирана и храната на добитъка — слама, глушина (Vicia Vilosa) — вид сено, дъбови листа и пр.

Строителния материал за къщите, оборите и пр. приготвяли българомохамеданите от с. Мерикоз. Къщите били строени от майстори от с. Манастир, Гюмюрджинско, или от селата на Смолянско. Около тях имало малки градини, в които сеели цветя: кръшкапки, пищници, невен, в някои градини се виел бръшлян и цъфтял люляк. Дворовете били оградени с камък, а в по-голямата си част — с хвойнови или бодливи плетища.
 

2. Облекло и накити

Жените в Сачанли познавали два вида тъкани — обикновена или както я наричали „питомна”, по две жички в зъб, и „димитна” (четворна) по четири жички в зъб в гребена на разбоя. Основният инструмент, с който тъчели, бил разбоят. Тъканите за долни дрехи правели от памучна прежда, наречена „инт”. Изтъканите вълнени платове изтепвали на тепавици. В Сачанли имало две: на Балдъранската река и на Кърлангъчката. Занасяли и на тепавиците на с. Доганхисар. В навитите на „търби” (руло) платове поставяли белег — „четеля”. Едната част от „четелята” давали на собственика, а другата част зашивали в навития плат. При получаването двете части трябвало да съвпадат. В противен случай собственикът не могъл да си получи плата.

Тъкането на козиневите (за постеля) и белите (за покривка) вълнени халища се извършвало като вътъкът на първите бил от козина, а на вторите —обикновено от подстриг (вълна, остригана от шилетата или от есенното стрижене на овцете). Вътъкът се подготвял на чилета.

Разбоят за тъкането на халищата се състоял от три дълги пръта, които давали ширината му. На него модели да тъкат едновременно 3-4 жени. Изтепването на халищата ставало на крака, докато се развлачи (картира) козината или вълната.

43
 

Долното облекло на мъжете се състояло от „кошуля” (риза) и гащи. Ризата била дълга до коленете, а ръкавите й достигали до китката на ръката. По-горният край на ръкава бил украсен с кенари — червено с бели ивици по средата. Гащите били дълги и достигали до глезените. На кръста се завръзвали с „уркузун” (плетена връв), която се прекарвала през „учкура” (канал на горния ръб на гащите). Кройката на гащите била като тази на шалварите. Ризата и гащите били приготвяни от домашно платно, тъкано от закупена от пазара прежда — „инт”.

Шалварите били доста опростени. Направени от вълнена домашна бозава тъкан, те имали две странични парчета на крачолите и по два клина между тях. Крачолите се спускали до глезените и образували нещо като голф. В колянната свивка се завързвали с „дизлик” (тясна ивица плат с различни цветове). Джобовете били обшити със „сиирик” (осукан вълнен конец с дебелина на гайтан и в син цвят).

Потурите имали кройката на шалварите, но били тесни и по-добре прилепнали до тялото, особено от коленете надолу. Всички шевове, краища и джобове на потурите били обшити с гайтан.

Върху ризата сачанлиецът носел елек, който встрани се закопчавал с телени копчета, а върху него — „гриже” (аба), връхна дреха, подобна на сако. Всуичките й ръкави били обшити със „сиирик”. Тази дреха била доста широка и не прилепвала до тялото.

На кръста си мъжете навивали дълъг 2,5-3 м пояс в моравочервен цвят, върху пояса „дизлик” в кадяви и червени цветове (широка 3-4 см лента и дълга около 2 м). Най-отгоре запасвали „силяхлък” — кожен пояс, в който затъквали ножа, торбичката за огнивото и праханта („паласка”), кесията с тютюна и парите и „иглик” — кърпа за бърсане на лицето и носа. Накрая на „дизлика” завързвали „челебей”, изродено стебло от черен трън с ширина 1-2 см и прикрепени сини мъниста.

Краката си обували в бели вълнени калци, които връзвали под коленете с „дизлик”, а ръбът им бил обшит със „сиирик”. Овчарите носели бели вълнени навуща. В празник по-възрастните хора обували терзиьоренски еминии, с опашка на петата, а в делник. както младежите, така и възрастните, ходели с цървули от

44
 

говежда кожа, навървени с „ножички” (усукани върви от употребяван мях). Върху навущата навивали тясна изрезка от кожа — „тасма”, която завършвала с „гачка” (малка желязна кука) и се закачвала за навущата.

На главата си мъжете носели калпак от агнешка необработена кожа, някои носели и „кюляф” (сплескана вълна). През зимните дни главата си увивали със „сарък” (малко поясче). Селяните не носели турски фесове, защото нямали досег с турската власт.

Зиме носели и шалове, изтъкани „димитно” (четворно) от прежда с тъмен цвят: бозава, черна, сива. Шалът бил връхна, широка около метър и половина и дълга около два метра, дреха, която обвивала цялото тяло на мъжа.

Жените се обличали с „кошуля” (риза) — широка дреха на дължина до над глезените. На кръста се опасвали с „подпаска” (плетена памучна връв). Ръкавите на ризата били широки и свободно падали до китката. Както при мъжките, така и при женските ризи, на горния край на ръкава имало кенари. На ръкавите и полите имало везмо, нанесено на двусантиметрова платка, закрепена на ризата. То било правено с черни конци. Основният бод били кръстчетата, наподобяващи рибена кост. Долният ръб бил обграден с по-дебел конец, който се прехвърлял един връз друг и образувал камилки. Горният ръб бил по-тесен. Бродираната пола на ризата се спускала малко под полата на вълнената дреха.

Над ризата обличали сукман („гриже”), плътно прилепен към тялото. По кройка той се състоял от две „майки” — предна и задна и два странични клина. Най-старият сукман бил без ръкави. Полите били обшити с черни вълнени конци, а пазвата с везмо. Обикновеният бод били кръстчетата. Общо мотивите се наричали „бойчета”.

По-късно женската дреха имала вече и ръкави като предната „майка” била леко разцепена, а ръбовете на разреза обшивали с няколко реда гайтани с пъпки и камилки. Отворът на дрехата се закопчавал с телени копчета.

В по-ново време женската дреха на гърдите се изрязвала във формата на удължено сърце. Ръбовете се бшивали с гайтани и сърма, а отпред слагали нагръдник от бял или друг по цвят памучен плат. Върху сук-

45
 

мана обличали елече („гункя”), което отпред не се закопчавало. То също било от черен вълнен плат. По ръбовете гункята била украсявана с гайтани, сърма и жълти копринени конци. На кръста жените носели черен, прошарен със зелени и черни нишки, пояс. Той се прегъвал на два ката по дължината и се обвивал около кръста. Отпред връзвали престилка посредством „дизлик”. Тя била с червени, жълти и черни цветове на малки или по-големи квадратчета. Ръбовете на престилката били украсени с цветни конци от вълна.

Много характерен елемент от облеклото на жената била „зункята” — тънко, дълго коланче, изтъкано от разноцветна вълнена прежда във всички тонове на дъгата, което препасвали вместо пояс.
 


Скица № 6
Кройка на женска гриже-сукман без ръкави.
 

На главата си жените носели малка шапчица с подбрадник, украсен с дребни сребърни парици. Върху нея слагали скепа, памучна черна шапка с триъгълна форма (калтърма). Двата й върха сочели ушите, а третият — тила. Трите върха на калтърмата завършвали с по три бабки, на които имало бели и сини маниста. На края бабките завършвали с цинобърни пискюли. Скепата била закрепена за главата с подбрадник, украсен със златни

46
 

пари. Често скепата имала още едно украшение — „цалку”, снабдено с пара.

По-късно жените носели чумбери — вълнени и памучни. Под скепата носели бяла кърпа, дълга 1,20 м, и широка 0,5 м, с дълги до 0,5 м ресни. Преди ресните, кърпата завършвала с бродерия от конци от червен, син, цинобърен цветове. Основният бод и тук били кръстчетата, образували рибена кост и други форми.

Младите жени носели риза от хасе. По нея нямало бродерия. На ръкава слагали зелена и червена чоха, които заедно с белия цвят на ризата образували българското знаме.

Младата булка била обличана с „устан” (фустан) в син цвят. Върху „устана” обличала богато украсена с орнаменти бяла вълнена три четвърти дължина дреха — „зипун”. „Зипунът” отпред се връзвал с кордон от „улиди” (миди).

Краката на жените били обути в бели калци. По-късно те били заменени от плетени на една ръка вълнени чорапи с шарки. За всеки ден носели цървули с „ножички”, на празник — „толумби” (вид обувки), а младите — кундури с железни гвоздеи.

Децата повивали с вълнени пелени. Двата ръба на пелената с ъгъл към главата на детето обшивали със син конец и прикрепвали златна пара, сини мъниста, „челебей”, ключица от пиле и глава от чесън, за да не се урочасва детето. Пелената се превързвала с повой — дълго плетено въже с бели, морави и черни вълнени конци. След петия месец детето обличали с блузка (антерия) от кръста нагоре, а когато почвало да лази, му слагали рокличка, която по кройка приличала на женската дреха. Върху рокличката надявали елече, а на главата калпаче. Кръста му опасвали с тасмичка с „челебей”, свински зъб, глава чесън, мъниста и ключица от пиле, против уроки. След третата година дрехата на мъжкото и женското дете се различавали основно, както при възрастните хора.

Накитите били неразделна част от облеклото на жените. Най-скъпият накит се смятал кордонът от дубли. По-богатите носели по три, а по-бедните по една дубла. На ушите висели обици от златни пари (половин лира), снабдени с кукичка. Двете обици били завързани със златна верижка. На главата носели накити като тре-

47
 

перушки — наниз от няколко реда сребърни пари. На тях имало и много мъниста, така наречените „зюмбюлчета”, завършващи с „майка” — кукичката за забождане. На врата накитите били от злато или сребро. Пафтите се слагали отпред на пояса. Това били сребърни полумиди, съединени с кукичка помежду си. Свързвали се с колан. Върху тях личали различни гравюри. Носели и пръстени.


[Previous] [Next]
[Back to Index]