3. Обичаи, свързани със смъртта и погребението
4. Народна медицина
3. Обичаи, свързани със смъртта и погребението
Сачанлийци казват, че когато се „кратят деневете ма чвяка”, той умира. Смъртта установявали по „тъпането на жилите” — пулса. За човек в агония казвали „душа бере” и покрай него винаги имало хора, та ако умре, да му затворят очите и устата, защото отворените очи показвали жажда за живот. Оттам идва и изразът „ас уторени очи умря”. При смъртника денонощно бдели, за да не го прескочи котка, защото ставал вампир („вящер”). След смърт всички съдове в къщата се измивали, а стомните се пълнели с прясна вода. Оплакването извършвали две жени — оплаквачки, чиито гласове се сливали в монотонен припев — „нарицане”. На третия ден след погребението раздавали жито. Това се наричало третини, а деветият ден — деветини. Помен правели на 20-ия, 40-ия ден, на три месеца, на шест месеца, на една и на три години и пр.
Дрехите на умрелия се изпирали на 3-ия, 9-ия и 40-ия ден и след това се подарявали на близки или приятели на умрелия „да носят дрипите за душата”. В стаята, дето бил смъртникът, три вечери подред се поставяло на лопата („утрашката”) огън. Под постелята, където е лежал болният, се заковавал гвоздей. След погребалната процесия на гробищата изваждали няколко главни огън, изгасявали ги с вода, вземали три въглена и ги хьърляли назад. Всеки от близките бил длъжен да стори това.
Интересни са и другите обичаи, свързани със смъртта. До 40 дни близките приемали поздрава на познатите, обаче не се ръкували с тях, като казвали „яз на ватам”. Косата се държала разплетена до 20 дни, майката и жената на умрелия не слагали престилка до две години, а след това носели черна престилка и черна забрадка.
57
Не сваляли мъжката горна дреха — не бивало да из глеждат напети и да
се гиздят. Не ядяли плодове, докато не раздадат за душата на умрелия. Не
ядяли месо до една година.
Жителите на Сачанли не познавали лекарската помощ. В селото за пръв и последен път дошъл лекар през 1906 г., когато боледувал от тежка пневмония Пандели Славков. Баща му платил на лекаря-евреин от Гюмюрджина — 10 турски лири, за да го лекува.
Повечето ползували съветите на врачки и ходжи.
В селото имало и народни лечители („чъкъкчии”) които добре лекували строшени ръце и крака. Такъа народен лекар бил Славко Гьоргов. Той намествал строшени кости, изкълчени крайници, а след това правел превръзки с козина и жълтък от яйце, които като засъхнели ставали като здрава шина. Костите намествал много внимателно, като разтърквал леко мястото със зехтин. Върху превръзката поставял шина от пръчици, завързани с връв, и пристягал строшения крайник. След известно време свалял превръзката и пак го разтривал, за да не се образува калус. Правел топли бани и пр. Най-разпространеното заболяване сред населението било главоболието, наречено „уруки”, което лекували с баяния и заклинания. Много добре познавали епидемиологията и клиниката на чумата. За нея съществували много предания и песни. Такава песен има за селището Кърлангъч, Умрелият през 1917 г. на 95-годишна възраст Станко Зорнаджиев казвал, че бил на 13 години, когато чумата дошла в селото: „Га дойде чумата ав селото, връчакът избягайме. Наште алища бява из Бялуту дъру (местност на юг от селото), по-надолу от чучура, и ут събута на събута, я ут торник на торник пудайме да земим сва-нва ут селото и пак бягаме на Бялуту дърву”.
В Сачанли върлувала и туберкулозата, която опустошила цели семейства. Такъв запустял поради туберкулоза дом била къщата на Батур Ешев. Коремният тиф бил познат под името „тежка болест”. Едрата и дребна шарка различавали от другите болести и я на-
58
ричали „госка” или „сипка”. Дифтеритът за сачанлийци бил известен като „лошо гърло”, но не го различавали от ангината. Обикновената кашлица различавали от коклюша под името „юргежа”.
Сифилисът („френк”) лекували с живачни съединения и болните били на безсолна диета („пирис”) в продължение на 40 дни. Употребявали и корени от зеления храст запарина.
От заразните болести не се пазели, макар и да знаели, че тия болести „накачават” — заразяват. Затова те върлували много. Трябва да споменем още, че познавали и някои заболявания като пневмонията, която наричали „понта”. Болните били лекувани, като ги слагали на „калица”. Пълнели стомните с вряла вода и ги поставяли в леглото до болния. Лекували абцеси на краката, наречени „натъртъци”. С игла пробивали малките, а с бръснач разрязвали по-големите.